Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1050
гр.Бургас, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2024 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, Индустриална зона; Фабрика за производство на кабели, чрез управителя – Петър
Иванов, срещу Наказателно постановление № 492686-F530504/30.01.2020г., издадено от Сияна Д. – Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС, на
основание чл.179 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Не се оспорва, че СД по ЗДДС за процесния период е
била подадена със закъснение, но се твърди, че това се е дължало на заболяване
на счетоводителката, която е била в обективна невъзможност да изпълни
задължението в срок. Ето защо се пледира за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В
заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 6 гръб – НП е
връчено на представител на дружеството на 28.04.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо – 05.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Търговското
дружество „***” ООД с ЕИК: *** е регистрирано по ЗДДС на 02.03.2010г. и като такова е следвало да
подава справка-декларация (СД) по ЗДДС за всеки данъчен период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС
лица и подадените от тях СД по ЗДДС, свидетелката С.П. – ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, констатирала, че търговецът не е поддал в
срок (до 14.11.2019г.) СД по ЗДДС за данъчен период – м. ОКТОМВРИ 2019г. Същата
е отчела, че съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС – всяко регистрирано по ЗДДС лице е
длъжно да подава справка-декларация, като съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС
декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец ОКТОМВРИ
2019г., поради което и крайният срок за подаването й е 14.11.2019г.
Св. П. преценила,
че с горното е допуснато нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС, поради което и на 20.11.2019г.
изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и явяването му в ТД на НАП-Бургас за съставяне
на АУАН. След получаване на поканата СД била подадена по електронен път и била
заведена в ТД на НАП под № 02003017200/03.12.2019г.
На 10.12.2019г.
управителят на дружеството се явил в ТД на НАП – Бургас, като в негово
присъствие св. П. съставила АУАН с № F530504,
квалифицирайки горните факти като нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на
управителя при съставянето му, срещу подпис. Управителят получил препис от акта
без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени
възражения (л.24-25), в които дружеството заявило, че е било в невъзможност да
подаде СД поради заболяване на счетоводителката и моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В последствие на 30.01.2020г.,
въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което АНО не дал вяра на изложеното във
възражението, а възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението и на основание чл. 179 ЗДДС търговецът бил
санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че не е подал СД в срок, но обяснява
забавянето си със заболяване на счетоводителката.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно постановление
е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 11 –
Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Актът е съставен в присъствието на управителя, който с
подписа си е удостоверил, че се е запознал със съдържанието му и е получил
препис от него.
Административнонаказателната
отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС, която вменява задължение на търговците, регистрирани по ЗДДС, да
подадат справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри, за
всеки данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да
подаде СД за месец октомври 2019г. до 14.11.2019г., но не го е сторил в срок, а
едва на 03.12.2019г., поради което и правилно е била ангажирана отговорността
му на основание чл. 179 ЗДДС, предвиждащ, че лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН, в която насока са и единствените възражения на жалбоподателя.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен
случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс – "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се
направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. Фактът на
забавеното подаване не се оспорва от търговското дружество. В случая нарушените
норми са насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с
оглед превенция на фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни
посредством института на маловажния случай. Обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път също не обосновава приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може
да обоснове налагане на наказанието към най-ниския размер предвиден в закона,
както е и в настоящия случай. До извод различен от изложения не би могло да се
стигне и въз основа на обстоятелството, че нарушението е отстранено преди
образуване на административнонаказателното производство, тъй като е видно, че
всъщност декларацията е била подадена, след като дружеството е било уведомено
за забавянето, поради което възражение от такъв характер не може да обоснове
приложението на института на маловажния случай. Санкционираният е търговец,
който следва да организира дейността си по начин, който да му позволява да
спазва законовите изисквания. Това, че той е решил да не подава сам СД, а да
делегира това свое задължение на трето лице (счетоводител) не го освобождава от
задълженията му към държавата и няма как неговият собствен избор да доведе до
отпадане на отговорността му. Следва да се има предвид и това, че
счетоводителката е била в болничен не през целия период, в който е можело да се
подаде СД, както и това, че дори след като се е върнала на работа на
17.11.2019г. не е подала своевременно СД, а това е станало едва на 03.12.2019г.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира
доводите на жалбоподателя за неоснователни, в който смисъл е и практиката на
касационната инстанция, като например - Решение
№ 1675 от 14.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1596/2019 г., Решение
№ 2122 от 5.12.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2593/2019 г. и други.
Към момента е настъпила законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 492686-F530504/30.01.2020г., издадено от
Сияна Д. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на „***” ООД с
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.