РЕШЕНИЕ
№
04.08.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на трети
юли
през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №511 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А. С. Б., съд.адрес:***, офис №1-адв.Ст.М. против Наказателно постановление №479932-F506570 от 26.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 419,59 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска размерът на санкцията да бъде изменен в съответствие с норммата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощниса си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пазарджик, чрез представителя си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че не е начислило ДДС в размер на 1419,59 лв, по облагаеми доставки на обща стойност 8517,51 лв., извършени през данъчен период 01.06.2019 г. - 30.0б.2019 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление издадено възоснова на следните фактически констатации:
На дружествотобила извършена проверка за регистрация по ЗДДС, в хода на
която е установено, че облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал. 2 от ЗДДС за
задължителна регистрация от 53673,99 лв. е достигнат за период от 12 последователни
месеца считано от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. и задълженото лице е следвало
да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 08.04.2019 г. /07.04.2019
г. е неприсъствен ден/, т.е. в 7 - дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който е достигнат оборот от 50000,00 лв./.
Заявление за регистрация на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС е подадено с вх.
№
130421901723664/11.07.2019 г.
Съгласно разпоредбата на
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите.
При стриктно изпълнение на
задължението си за подаване на заявление за регистрация от страна на
дружеството, актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на
22.04.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическата си
регистрация /12.07.2019 г./ то дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки.
„Бараков и Пешев“ ООД осъществявало независима икономическа дейност - търговия на дребно с други стоки,
некласифицирани другаде - хладилна витрина за сладолед в гр. Пазарджик, парк
„Острова".
В обекта дружеството имало въведени в експлоатация фискални устройства с дистанционна връзка с НАП: DATECS DP-25 KL ФУ №DT490770 с ФП №02637066
в обект за търговия на дребно с други стоки, некласифицирани другаде - хладилна
витрина за сладолед в гр.Пазарджик, парк „Острова", въведен в експлоатация на 09.04.2015 г. и дерегистриран на
27.06.2019 г., DATECS DP-25 BW №DT 524930 с ФП № 02524930 в обект за търговия на дребно с други стоки,
некласифицирани другаде - хладилна витрина за сладолед в гр.Пазарджик, парк
„Острова", въведен в експлоатация на 27.06.2019 г.
За периода 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г. е извършило облагаеми доставки на обща стойност 8 517,51 лв. и не е начислило ДДС в размер на 1 419,59 лв., като продажбите
били отчетени чрез фискалното устройство в търговския обект.
Размерът на неначисления ДДС бил определен по формулата в чл.53, ал.2 от
ППЗДДС предвид разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС „Когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена.".
Ако лицето било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за
извършените от него през периода 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. облагаеми
доставки по реда и в сроковете на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като посочи
данъчната основа и начисления данък в в дневника за продажби и
справката-декларация за данък върху добавената стойност за месец юни 2019 г.
която е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик в срок до
14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до
14.07.2019 г. /вкл./.
Нарушението било установено в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик при
извършена проверка за регистрация по ЗДДС приключила с Акт за регистрация №130421901723664/11.07.2019
год., размерът на неначисления ДДС бил определен с протокол за извършена
проверка Обр. №ОКд-172 cep. АА № 0696776/28.08.2019 г.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвиждала санкция
за лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от
закона срокове, включително в случаите „когато лицето не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон
в срок" /чл.180, ал.2 от ЗДДС/.
В данъчен период юли 2019 г. чрез подадена СД №13001647010/14.08.2019 г.
задълженото лице било начислило ДДС в размер на 1419,59 лв. като е издало
Протокол №3/12.07.2019 г. включен в отчетен регистър по ЗДДС - дневник
продажби.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката А.Б. и писмените доказателства приложени по делото.
При издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН за пълнота и срочност.
Констатациите относно неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС върху облагаемите доставки през посочения период, тъй като ДЗЛ не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, установени от всички устни и писмени доказателства не се оспорват.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на 24.07.2018 г.
Не е спорно също, че за
периода 01.04.2018
г. до 31.03.2019 г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла
на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 53673,99
лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до
08.04.2019 г. /07.04.2019 г. е неприсъствен ден/, т.е. в 7 - дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50000,00 лв./.
Не се спори и че за периода 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 8 517,51 лв., представляващи извършени продажби, като неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 1 419,59 лв.,
Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Според разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Следователно, ако дружеството е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 22.04.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 12.07.2019 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125, ал.5 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружество бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период.
Установено е безспорно, че за периода 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 8 517,51 лв.,, т.е. неначисленият ДДС за този период е в размер на 1 419,59 лв..
Съгласно чл.86, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период, в конкретния случай до 14.07.2019 г., което задължение по начисляването не е неизпълнено за посочения период, през призмата на неизпълненото на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.
Именно това обстоятелство определеля датата на нарушението 15.07.2019 г., а именно датата следваща крайната дата на изпълнението на задължението за начисляването на данъка, който данък следва да бъде начислед с подаване на справка-декларация в териториалната структурана НАП по седалището на дружеството, което определя мястото на извършване на нарушението.
В този смисъл, съдът намира, че при издавенето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до невъзможност нарушетиля да разбере в какво е обвинен.
При тези даннни е осъществен състава на нарушени по чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.102, ал.3,,т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като не е отчел, всички предпоставки за приложение на привилегированият състав по чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно чл.180, ал.3 от ЗДДС при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период 01.06.2019 г. - 30.06.2018 г. до 14.07.2019 г. Както е отразено и в самото НП, данъкът е самоначислен с протокол от 12.07.2019 г.
Следователно начисляването на данъка с подаването на справка декларация е извършено в рамките на 6-месечния период, в който данъкът е следвало да бъде начислен.
Поради това съдът намира, че следва санкцията да бъде определена в съответствие с предпоставките на чл.180, ал.3 от ЗДДС, която се явява по-благоприятна за дружеството нарушител.
Доколкото 5% от неначисления данък е 70,98 лева, то размера на санцията следва да бъде определен съобразно установения минимален размер по чл.180, ал.3 от ЗДДС, а именно 200 лева.
Съдът намира не може да се приеме, че случаят е маловажност. С извършеното дружеството практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се заключи, че нарушението е със завишена степен на обществена опасност. Както бе споменато по-горе нарушението е формално и за осъществянето му не се изисква настъпване на вредни последици. Със същото се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като цяло фискалната политика на Република България. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверка, събиране на документи, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им и отнемащо от времето им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице такива вредни последици. В тази връзка, тъй като се касае за ЮЛ въпросът за вината въобще не се изследва, тъй като се касае за безвиновна отговорност. Всичко гореизложено не дава основание да се направи извод за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано, но незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като бъде намален размера на санцията на 200 лв.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази
хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Вярно е, че
тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само ако
адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за
неуредените въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В този
случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в
настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските
за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично
отменен/изменен санкционен акт,
тъй като безспорно този акт в
една част е установено, че е
законосъобразен, но не до размерана наложената санкция.
Поради това жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на НАП
София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислени съобразно размера на потвърдената санкция, а именно 11.27 лв.
Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №479932-F506570 от 26.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с
което на „БАРАКОВ
И ПЕШЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя А.С. Б., съд.адрес:***, офис
№1-адв.Ст.М. за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с
чл.102, ал.3, т.1 от
ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 419,59 лева, като
НАМАЛЯВА на
основание чл.180, ал.3 от ЗДДС размера
на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1 419,59 лева на 200 лева.
ОСЪЖДА „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 11,27 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: