О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 15.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав в
закритото заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладвано от мл.с. Е.Маринова в.гр.д.№ 2927 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 20259283
от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 36146/2019 г. на СРС, ГО, 24 състав, е
признато за установено, че Т.В.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
-
сумата от 2 940,
94 лв., представляваща главница за реално потребена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот – апартамент № 11,
находящ се в гр. София, бул. „**********, аб. № *****
-
сумата от 63,
26 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.01.2016 г. – м.04.2018 г. и
-
сумата от 11,
36 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение за периода 01.03.2016 г. – 19.02.2019 г.
Отхвърлен
е искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 461 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 14.09.2016 г. – 19.02.2019 г.
С
диспозитива на решението е посочено и че се отхвърлят предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер, при положение, че от страна на
първоинстанционния съд са формирани мотиви, че исковете за: главницата за
стойността на потребената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и
главницата за цената на дялово разпределение са изцяло основателни в пълните им
предявени размери, както и че на отхвърляне подлежи единствено претенцията за
мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия
в размер на сумата от 461 лв.
Наред
с посоченото, са изложени мотиви, че на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 908, 72 лв. разноски за заповедното и исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Същевременно,
с диспозитива на решението на разноски са осъдени лицата В.Д. Б.и И.Д.Б., в чиято
тежест е възложена сумата от 1 033, 78 лв. разноски. Посочените лица не са
страни в производството по делото, ответник по което е Т.В.Д., а посоченият
размер на разноски не съответства на определения с мотивите на решението такъв.
С
оглед изложеното, делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка
относно необходимостта от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не по реда на
чл.247 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по в.гр.д. № 2927 по описа за 2021 г. на СГС, ГО, II Е въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 36146
по описа за 2019 г. на СРС, 24 състав за извършване
на преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, съобразно
посоченото в мотивите на настоящото определение.
СЛЕД
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА, респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ
на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.