РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Габрово, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500298 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу постановеното решение по гр.д.
№346/2020г. на Дряновски районен съд.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение на РС – Дряново , с което частично
са отхвърлени предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника по Договор потребителски кредит № ********** - Р. П. Д..
Твърди се ,че съдът неправилно е отхвърлил вземането на дружеството за
договорно възнаграждение като неоснователно и недоказано. Неправилно е
приел, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния
и заблуждава кредитополучателя, тъй като в уговорения между страните ГПР,
следва да бъде включено и дължимото възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги. Съдът неправилно е прихванал платените по договора
суми от дължимата гланица. Оспорва се правилността на извода на съда,че
кредитополучателят по процесния договор не дължи претендираното от
1
дружеството договорно възнаграждение в размер на 130.58 лв., тъй като в
уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги. Жалбоподателят счита, че кредиторът не е посочил по-
нисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна
информация на потребителя. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в
качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при
сключване на договор за потребителски кредит да сключи и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази възможност пред
клиента се явява опционална. Предоставянето на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1, ал.4 ЗПК. Има изрична регламентация и в
чл.10а, ал.2 и ал.3 ЗПК. В обхвата на общите разходи по кредита, които
следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за
кредит. След промените в Закона за потребителския кредит, обнародвани в
ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014г., „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е
извършила промяна на цялата договорна документация в процеса за
потребителско кредитиране. Действително, в бланката на Стандартния
европейски формуляр има нов раздел, който обаче няма характер на
допълнителна информация по смисъла на чл.5, ал. 7 от ЗПК. По този начин
кредиторът дава детайлна информация по всички различни услуги, които се
предоставят от компанията, като това е единствено в интерес на потребителя,
с цел той да е информиран за общия размер на неговите задължения по
договора за кредит и по пакета от допълнителни услуги, в случай че се е
интересувал от такъв. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД предоставя на
своите клиенти пакет от изчерпателно изброени допълнителни услуги, в
случай че желаят да се възползват от тях. В качеството си на отговорен
кредитор и с цел максимална яснота и откритост към потребителя,
компанията е включила в Стандартния европейски формуляр и преддоговорна
информация не само за общото задължение по потребителския кредит, но и за
задължението в случай на избран пакет от допълнителни услуги. По този
начин потребителят е напълно наясно с пълния размер на задълженията си по
кредита, на задълженията си по пакета от допълнителни услуги, когато е
пожелал да получи информация за такъв, както и на общия размер на
задълженията си. Добавената информация за общия размер на месечната
вноска и за общия размер на задължението по сключения кредит и по
поискания пакет от допълнителни услуги е продиктувано от желанието на
компанията за информиране на потребителя и за предоставяне на пълния обем
информация и разяснения. Съгласно т. 4.3 от раздел III „Разходи по кредита"
от Приложение №2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички
разходи, които са свързани с кредита, но не са задължително условие за
предоставянето на кредита или за предоставянето му с конкретни условия. В
т.4.3 от стандартния европейски формуляр са описани всички разходи, които
2
възникват за потребителя в резултат на изразено от негова страна желание да
се възползва от допълнителни услуги, като например застраховка по кредита,
получаване на кредитна карта и др. В тази връзка и с оглед на
допълнителните услуги, които компанията предлага на своите потребители, е
добавен раздел IV „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги, в случай, че такъв е избран, който раздел да дава информация на
потребителя за общите параметри на предлаганите от кредитора кредитни и
други услуги, като по никакъв начин не е нарушена структурата на
стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2 от ЗПК.
Относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в
разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за
него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно със
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В своята
съвкупност предоставената информация не накърнява способността на
потребителя да вземе търговско решение, т.е. не е налице съществено
изменение на икономическото му поведение, тъй като към момента на
сключване на договора за кредит потребителят разполага с пълна
информация относно характеристиките на кредитните продукти на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, с която е разполагал и на преддоговорния етап.
Допълнително информацията относно отношенията по конкретния договор се
разяснява на потребителите от кредитните експерти на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД. При цялата налична информация, всеки потребител, който е
наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да
прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за кредит и
конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да заплаща и дали има
обстоятелства, при настъпване на които размерът на лихвата/ГПР може да
бъде променен.От представения по делото кредитен договор е видно, че
същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри,
посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди
сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен
европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит, и веднъж преди сключването на самия кредитен
договор. От него е видно, че дружеството, в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри,
както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е
получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал.
Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е
подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са
посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника,
ведно с Договора за потребителски кредит.Договорът е съглашение, което
3
изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това
общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният
договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите
изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на
ответника всички полета са попълнени. Кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за
сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато
възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. В процесния договор
ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите.
Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен
процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили
глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го
определили, че е 41.17 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР,
както и точният размер на дължимите суми от длъжника.Годишният процент
на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния
кредит е в размер на 49.89 %, като годишния лихвен процент е 41.17
%.Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва
или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен
само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1 е
отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер
на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора
4
/14.11.2016г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като
заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на
потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред – ЗПК,
предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги,
като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на
договорите за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на
волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Към момента, предвиден за
плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на
законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния
случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице
нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като
уговореният размер на „оскъпяване" на заетите парични средства не
противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в облигационното отношение.Съгласно чл.
26 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. Неоснователно е твърдението на съдът, че няма
как да бъде установен размера на дължимите по договора суми и че това
изменя основанието, на което се претендира договорното вземане. Предвид
действителността на уговорената клауза относно дължимото договорно
задължение и действителността на процесния договор, следва на дружеството
да бъдат присъдени неизплатените главница и договорно
възнаграждение.Предивид действителността на клаузата за договорно
възнаграждение, неправилно е извършено прихващане на платените по
договора суми от чистата гланица, дължима по договора. По договорното
възнаграждение е заплатена сума в размер на 282.34 лева .
Претендира се да бъде постановено ново решение, с което да се
установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД срещу ответницата за договорно възнаграждение в размер на 130.58
лева и за главница над уважената в размер на 369.00 лева - сумата в размер
на 651.34 лева , ведно със законните последици.
5
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.Ответницата
не се е явила в с.з. пред въззивната инстанция и не е взела становище по
жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С постановеното по гр.д.№346/2020г. решение №20/09.04.2021г.
на РС- Дряново е уважен частично предявеният иск по чл.422 ГПК ,като е
прието за установено съществуването на вземане на „Профи Кредит
България”ЕООД срещу Р.П. Д.в размер на 369лв.- главница ,ведно със
законната лихва върху нея ,считано от 14.07.2020г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№227/2020г. по описа на РС-Дряново. В останалата част – за сумата над
369лв. до размер на 1092,23лв. главница; 130,58лв. - договорно
възнаграждение и 109,52лв. – законна лихва, искът по чл.422 ГПК е
отхвърлен,като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният осъдителен иск за
сумата от 576,51лв.- незаплатено възнаграждение по закупен пакет от
допълнителен услуги .
Постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.
№346/2020г. е валидно и допустимо в обжалваната част.
Сумите,които са предмет на въззивната жалба, са претендирани от
„Профи Кредит България „АД за присъждане с подаденото заявление по
чл.410 ГПК .С него като непогасени задължения от Р. П. Д. по сключен на
12.09.2018г. договор за потребителски кредит, са претендирани сумата от
1092,23лв. – главница и 130,58лв. договорно възнаграждение за периода от
10.06.2019г. до 13.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№227/2020г. на РС-Дряново. Поради постъпило в срок възражение от
длъжника по чл.414 ГПК е предявен от заявителя установителния иск по
чл.422 ГПК, в чийто предмет са включени и тези вземания.
С подаденото възражение по чл.414 ГПК ответницата се е
позовала на недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Първоинстанционният съд е уважил частично искът по чл.422
ГПК,като е приел,че клаузата,с която е уговорено ,че само 30% от
договорената такса за услугата „Екстра” покрива разходите на кредитора по
събиране на дълга, заобикаля императивното правило на чл.19,ал.4 ЗПК,
гарантиращо максимално допустим процент на разходите на годишна база по
6
потребителските кредити. Процесната такса не е включена в ГПР съгласно
сключения между страните договор. Същата се явява нищожна , както на
основание чл.21,ал.1 ЗПК ,така и поради противоречието й с добрите нрави.
Клаузата на договора за закупуване пакет допълнителни услуги е нищожна и
на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Тази недействителност обуславя и
приложимостта на чл.23 ЗПК, като потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. Пръвоинстанционният съд е определил
непогасената част от главницата съобразно разликата между получената от
ответницата като заем сума от 1500лв. и внесената по кредита в размер на
1131лв. – разликата от 369лв., до който размер установителният иск по чл.422
ГПК е уважен.
От доказателствата по делото е безспорно установено,че на 12.09.2018
г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит –
Профи Кредит Стандарт № **********, по силата на който ищцовото
дружество е превело по сметка на ответницата сумата 1500 лв. Последната се
е задължила да върне сумата за срок от 18 месеца при месечна вноска в
размер на 113,07 лв., годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89%. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата се е задължила
да заплати сумата 943,38 лв. при месечен размер на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги 52,41 лв. Общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е в размер на 2978,64 лв., общ размер на вноска
165,48 лв. и дата на погасяване 10 ден от месеца. На 03.04.2019г. ответницата
е подала заявление за промяна по погасителния план по договора за кредит, с
искане да бъде отложена една погасителна вноска. На 10.04.2019г. между
страните е сключен Анекс № 1, с който са договорили да бъде отложена
погасителна вноска №5, като тя да бъде заплатена в края на погасителния
план. Неразделна част от анекса е коригиран погасителен план, като вноските
са променени от 18 на 19 броя, а ГПР, след сключване на анекса ,се е
променил на 45,26 %. Ответницата е заплатила по договора пет пълни вноски
и на 21.11.2019г. сумата от 303,60лв. – общо сумата от 1131лв., отразено в
табличен вид в констативно-съобразителната част на приетата по делото
ССчЕ.Експертизата е определила какъв е размерът на непогасените
задължени по процесния договор съобразно направеното разпределение на
внесените от ответницата суми ,както е отразено на стр.2 от заключението
,като при това разпределение остава непогасена главница от 1092,23 лв.,
85,35 лв. договорна лихва , 576,51лв. пакет от допълнителни услуги и лихва
за забава 102,34 лв.
Жалбоподателят „Профи Кредит България”ЕООД навежда
доводи,че неправилно искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата в размер
над 369 до размер на 1092,23лв. главница и 130,58лв. договорно
възнаграждение.Счита,че ГПР не е уговорен в нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК и
не е налице нарушение на закона или на добрите нрави, което да прави
недължими процесните суми.
7
Въззивният съд намира,че като карен извод ,приетото от
първоинстанционния съд относно дължимите от ответницата суми по
предявения иск по чл.422 ГПК, е правилен.
Разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК регламентира максималния
размер на ГПР по потребителските кредити ,като възнаградителната лихва е
компонент от него. Ограничението по чл.19,ал.4 ЗПК е поставено не
конкретно към възнаградителната лихва, а за всички разходи, за да се
предотврати прекомерно оскъпяване на кредита. При липсата на нормативно
установен конкретно предвиден размер , до който е допустимо да се уговаря
възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите
нрави следва да се извърши съобразно нейната същност и функции.
Свободата на договорянето по чл.9 ЗЗД не е абсолютна, а следва да не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което
изрично е предвидено в тази законова разпоредба /р. по гр.д.
№1742/2015г.,ВКС,ІV г.о и др/.Нито търговското качество на страни по
сделката, нито нейния търговски характер , изключват съобразяването на
принципите на справедливост, добросъвестност и недопустимост на
неоснователното обогатяване, присъщи на добрите нрави и свободата на
договорянето по чл.9 ЗЗД .
В случая посоченият в договора лихвен процент от 41.17 % е над
четири пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на
договора е в размер на 10% . Лихвата е граждански плод, възнаграждение,
което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от
възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като
се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват
вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки),
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка
относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено за неморална следва да се приеме лихва, която превишава
двукратния размер на законната лихва. В случая уговорената възнаградителна
лихва надхвърля трикратния размер на законната.Такова завишаване не може
да се примеме,че води до справедливо овъзмездяване на кредитора при
компенсиране на евентуалните загуби от пълно или частично неизпълнение
8
от кредитополчателя , тъй като неизпълнението от потребителя е нормален
стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен
чрез предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за
финансовото състояние на потребителя, в който смисъл е и чл. 16, ал. 1 и 2
ЗПК. С оглед изложеното клаузата от раздел VІ от договора в частта за
лихвата от 41,17% като ГЛП / 0,11 на ден/ се явява нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното решението на първоинстанциониня съд , в
обжалваната отхвърлителна част на предявения иск по чл.422 ГПК за сумата
от 130,58лв. възнаградителна лихва и разликата над 369лв. до размер на
1092,23лв. главница / разликата между уважения размер от 369лв. и
претендирания/, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство.От ответницата
не са претендирани такива.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20 от 09.04.2021г. по гр.д.
№346/2020г. на Дряновски районен съд в обжалваната отхвърлителна част на
предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9