Р Е Ш Е Н И Е № 182
гр. Сливен, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 174 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 260044/23.09.2020 г., постановено по АНД
№ 436/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен като незаконосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3160463, издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, с който
на Х.В.К. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 от вр.
чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Горното решение е обжалвано в законният срок от
ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен
е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел,
че електронният фиш не е следвало да бъде издаван по отношение на жалбоподателя.
От доказателствата по делото било видно, че същия не е представил декларация,
придружена с копие на СУМПС на нарушителя, поради което правилно електронният
фиш бил издаден на него. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд – Сливен и потвърди електронния фиш, като законосъобразен.
В съдебно заседание касаторът
ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище представено от
пълномощника му завява, че поддържа касационната жалба, няма искания за
събиране на доказателства, моли съда да уважи същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касацията не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от
упълномощен представител – адв. Х.Х.,
който заявява, че оспорва подадената касационна жалба. Моли съда да остави
решението на първоинстанционния съд в сила. Моли да
не се уважава искането за разноски на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
изразява становище, за неоснователност на касационната жалба. С оглед
представените доказателства, съдебното решение се явявало правилно, поради
което били налице условия да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представения и приет по делото електронен фиш се
установява, че с автоматизирано техническо средство на 10.11.2019 г. в 11: 34 ч
на път - I-6 в с. Горно Александров до бензиностанция В. при ограничение до 50
км/ч. въведено с пътен знак Д - 11 лек товарен автомобил Форд транзит с
регистрационен номер *** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето
с техническо средство № ATC ARH CAM S1 при разрешена скорост 50км/час, установена
скорост 81 км/час и превишена стойност на скоростта 31 км/час. Отразено е в
електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е Х.В.К. и че с това
е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на заснемането е бил издаден електронен
фиш серия К № 3160463, в който са посочени трите имена, ЕГН и постоянен адрес
на собственика на МПС-то, с което е извършено нарушението. Посочена е
материалната норма, която е била нарушена, правното основание за налагане на
административното наказание "глоба", както и нейния размер.
На 12.03.2020 г. Х.В.К. е депозирана декларация, в
която е посочено, че на 20.10.2019 г. товарен автомобил Форд транзит с
регистрационен номер *** е било във владение на Й. Г. Н. с постоянен адрес:***.
В обжалваното решение, районният съд е приел, че по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства се установява, че състава
на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е осъществен от
обективна страна, но тъй като в законоустановения
срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП -
14-дневен, законният собственик на управляваното със скорост над максимално
разрешената моторно превозно средство се е възползвал от правото си да посочи
кое друго лице, а не той, е управлявал лекия автомобил, счел, че при издаването
на електронния фиш е допуснато съществено нарушение. При такива мотиви
районният съд е отменил процесния електронен фиш за
налагане на глоба.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен
съдебен акт.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с подаването на декларацията е
оборена презумпцията по чл. 189 от ЗДвП. Към тази декларация не е представено
изискуемото копие от свидетелството за управление на МПС на сочения за водач.
Приложено е пълномощно, което е със срок до 04.11.2019 г., а извършеното
нарушение, за което е издаден процесния електронен
фиш е от дата 10.11.2020 г. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране
на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция,
че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е
съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен
случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение
единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без
възможност последните да се защитят. Поради това съдът приема, че презумпцията
по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила
нарушение правилно е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя
в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл
е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че
собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в
конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за
управление, каквото е изискването на чл.
189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция
за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.
Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване
на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени
в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189, ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от
съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези
реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в
пълна степен и на законовите изисквания за форма.
С оглед гореизложеното по делото не се установява да
са нарушени правилата за установяване на нарушения на ЗДвП с автоматизирано
техническо средство, както и за издаване на ЕФ.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че процесният ЕФ е издаден при спазване на
всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния
закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на
степента и тежестта на извършеното нарушение.
Предвид горните съображения Административният съд, в
качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен
съд Сливен, с което е отменен ЕФ е неправилно, а подадената против него жалба –
основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на районен съд - Сливен
следва да бъде отменено и спорът – решен по същество, като бъде потвърден
обжалвания ЕФ като законосъобразен.
Основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260044/23.09.2020 г.,
постановено по АНД № 436/2020 г. по описа на
Районен съд – Сливен, като НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3160463, издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, с който на Х.В.К. с ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал.
4 от вр.
чл. 182,
ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Х.В.К. с ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: