Р Е
Ш Е Н
И Е № 478
гр. Сливен, 02.06.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на втори
май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 5310/2016 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване на парично вземане.
Производството е образувано по предявени положително установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които взискателя е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника, като сумата представлява неизплатено задължение ,
съгласно договор за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди се, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги № **********/31.12.2009/9755937, както и два анекса към договора, но поради
неплащане на задълженията си, произтичащи от договора „БТК” ЕАД сключило
договор за прехвърляне на вземанията със „СГ Груп” ООД на 29.05.2015 г. По
силата на последно цитирания договор дружеството цесионер
придобива вземанията.
Излагат аргументи, че „СГ Груп” ООД, в качеството на пълномощник на
„БТК” ЕАД изпратило уведомление на
ответника на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На 12.05.2016 г. „СГ Груп” ООД
е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор на „Булпойнт
Твърди се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК, ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е заплатила 7 броя
месечни фактури, за което по заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2347 от 23.08.2016 г. по частно гражданско дело
№ 3582/2016 година на СлРС срещу ответника.
Последната в законоустановения срок е депозирала възражение.
Предявен е установетелен иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 42 лева, с включен в нея ДДС
по месечни сметки и издадени по седем броя фактури, ведно със сума в размер на
13.29 лв., представляваща сбор от мораторните лихви
върху всяка главница от горепосочените фактури до 15.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 22.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 129 от ГПК съдът извърши проверка на допустимостта на предявения иск и изпрати преписи от ИМ на ответника.
Постъпил е отговор при условията на чл.131 от ГПК от ответното дружество,
в който се твърди, че иска е допустим, но е неоснователен и недоказан. Прави
възражение за липса на представителна власт на лицето, извършващо действия по
делото от името на ищцовото дружество, като счита, че
е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 99, ал.3 от ЗЗД – липсват
доказателства от надлежно уведомление до длъжника. Счита, че неправилно и
погрешно ищцовото дружество е назовало седемте броя
„извлечения от сметка” с термина „Фактура”, като съгласно Закона за счетоводството,
счетоводния документ задължително трябва да бъде „Фактура” и да има поставена
изискуемата дума „Оригинал”. Отправя възражение за недължимост,
тъй като е заплатил всички дължими суми и е подал в магазина на БТК клиентско
оплакване с входящ номер на 04.11.2013 г., относно началната сума за ползване
на домашен телефон и интернет, тъй като неоснователно договора му бил удължен,
като завишен тарифен план без да е уведомен за това. Изразява категоричното си
несъгласие да ползва услугите на БТК за посочения мобилен телефон и освен това
твърди, че през процесния период не е ползвал този
мобилен номер. Направено е искане ищцовото дружество
да представи договора и анекса. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител или пълномощник. Със становище заявява, че поддържа изцяло
исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и с пълномощник, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Сочи, че е подал лично в
офиса молба за прекратяване на договора, както и оплакване, че му се начисляват
суми и моли съда да отхвърли иска. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие
следното от фактическа страна:
По делото са предявени обективно
съединени положително установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД с предмет - признаване за установено по отношение на ответника за вземане,
претендирано от ищцовото
дружество. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищцовото дружество следва да
установи вземането си по основание и размер, както и че длъжникът е уведомен за
извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищцовото дружество.
Не
е спорно, че ищцовото дружество се е снабдило по реда на чл. 410 от ГПК
със Заповед за
изпълнение № 2347 от 23.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3582/2016 г.
на СлРС спрямо ответника за сумата от 42 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги,
съгласно Договор за предоставяне на мобилни услуги № **********/31.12.2009/9755937
и два Анекса към договора, обективирани в 7 броя фактури № **********/08.09.2013г.;
**********/08.10.2013 г.; **********/09.11.2013 г.; **********/08.12.2013 г.;
**********/08.01.2014 г.; **********/08.02.2014 г.; **********/08.03.2014 г., мораторна лихва в размер
на 13.29 лв., начислена до 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 22.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
в заповедното производство разноски в
размер на 325 лв.
От представеното по делото доказателство е
видно, че действително е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги № **********/31.12.2009/9755937, но същият е
нечетлив с много ситен шрифт
Въпреки, че съдът е задължил ищцовото
дружество да представи четлив препис от депозирания с исковата молба
договор-заявка форма 1А от 31.12.2009 г. с № ********** за мобилен телефон
**********, имащ значение за предмета на делото, то това не бе сторено от ищцовата страна, въпреки предупрежденията за негативни
последици от това.
По делото е разпитан
свидетеля К., който дава показания, че през лятото на
Видно от представените по делото Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г.Груп” ООД е видно, че задължението, съгласно договора на ответника е прехвърлено
на „СГ Груп” ООД. По делото е представено първото Уведомление до длъжницата за
извършената цесия от името „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/.
Няма данни от които да се установи и направи заключение, че посоченото Уведомление е връчено на длъжника –
ответника, респ. дали изобщо е била надлежно уведомен за извършената цесия.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи, а именно, че предявения установителен
иск е неоснователен, по следните
съображения:
Предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД е допустим –
подаден в предвидения от закона едномесечен срок като ищцовото
дружество има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Съгласно ал.2 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента
"БТК" ЕАД и цесионера-„СГ Груп” ООД договор
за прехвърляне на вземане от "БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на
исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния
кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не не
бяха ангажирани доказателства за надлежно уведомяване за извършената цесия.
Съдът счита, че предявяването на исковата
молба от цесионера и получаването й от длъжника не
може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото
са представени заверено копия за уведомления за цесия от БТК ЕАД /л. 26 от
делото/ и заверено копие от
уведомление от „СГ Груп” ООД /л. 31 от делото/, с които същите потвърждават
изпращането на уведомителни писма от БТК ЕАД до длъжника И.К.И. и от „С.Г.Груп”
ООД до длъжник И.К.И. с основание –
уведомяване за цесия и задължения по нея, но в същите уведомления липсва
отбелязване изпратени ли са тези уведомления, кога, няма отбелязване за
надлежното им връчване на длъжника. Липсват данни такива уведомления изобщо да
са изпращани до длъжника, поради което съдът приема, че не представляват годно доказателствено средство, относно уведомяването на
ответника от цедента за извършената цесия. До
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента
за извършената цесия, цедентът остава титуляр на
вземането спрямо него.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените установителни искове за сумата в размер
на 42 лв., представляваща главница, мораторна лихва в размер на 13.29 лв., начислена до
15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 22.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по
ч.гр.д. № 3582/2016 г. по описа на СлРС разноски в
размер на 325 лв. се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищцовото
дружество следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „БУЛПОЙНТ
ОСЪЖДА „БУЛПОЙНТ
Решението
подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: