Решение по дело №83/2020 на Окръжен съд - Разград

 РЕШЕНИЕ

 

			Разград

 

29.ІV.2020г.

Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              съд                                                                                    

29.ІV.

2020

На                                                                                                                                  Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА      АТАНАС ХРИСТОВ

                                                                                 Председател

                                                                                      Членове

                                                   

№    83

2020

гражданско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                 дело                                            по описа за                                   година.

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по реда на чл. 437, ал. 1 във вр. с чл.435, ал.1, т.3, предл. ІІ  ГПК.

Образувано е по жалба на  „ПРО ЛЕГО"АД,ЕИК175249461, със съдебен адрес в  гр. София, ул. Клокотница“№2А срещу Постановление от 4.ХІ.2019г. за прекратяване на изпълнително дело 361/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд – Разград.

Релевирайки твърдения за отсъствие на визираните в чл.433, ал.1 т.8 ГПК предпоставки, жалбоподателят моли  за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и необосновано, респ.  за връщане на делото на ДСИ за продължаване на следващите се по него действия.   Твърди, че констатацията на ДСИ за настъпила в периода 2013-2015г перемпция поради обетктивирано от негова страна бездействие    не кореспондира с фактите по делото.  Изтъква, че от преписката по делото е видно, че прекъсване на изпълнителните действия не е имало, тъй като регулярно са   искани удостоверения за успешното провеждане на поисканите от него изпълнителни способи, внасяни са необходимите за това такси и са налице плащания, извършвани от длъжника в производството по особената сметка на съдебния изпълнител с посочване на конкретното изп. дело. Счита, че гореизложеното води до правния извод, че взискателят в нито един момент не е преустановил изпълнителните действия срещу длъжника. Твърди, че в тази насока е и проведената с ТР №2/26.VІ.2015г. по тд №2/2013 на  ВКС задължителна съдебна практика.  

 В мотиви, изложени по реда и в срока на чл.436 ГПК, ДСИ  счита, че действията му са правилни и законосъобразни, и предлага на съда да остави жалбата без уважение.

 Жалбата е подадена от взискател  в законоустановения срок, срещу действие, което според разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК, подлежи на обжалване, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

                  Изпълнително дело № 2361/2013   по описа на ДСИ при РС – Разград  е образувано на 23.ІХ.2013 г. на основание изпълнителен лист от 23.VІІ. 2013 г., издаден по чгд № 234/2013г. на РС – Разград   със страни: взискател  „ПРО ЛЕГО"АД,ЕИК175249461 и длъжник Ширин Ахмед Димитрова, ЕГН**********  за сумата от 2 923,49лв., от които 1 490,10лв.,представляваща неизпълнено и цедирано към взискателя задължение по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.ІІ.2013 г. до изплащане на вземането и  договорна лихва за забава в размер на 1 433,39лв, считано от 24.VІІІ.2006 г. до 4.І.2013 г., както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 513,88лв лв.

 С подадената по реда на чл.426 и сл ГПК молба, взискателят е  сезирал съдебния изпълнител с искане за налагане на запор и възбрани върху имуществото на длъжника като конкретни действия на принудително изпълнение. С подадена впоследствие молба, намираща се на л.6 и 7 от из. Д., върху която липсва удостоверена от съдебния изпълнител дата на постъпването й в неговата канцелария взискателя е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, реализирано от него по установено с „БОНИТА 97“ ЕИК103154314, гр.Варна трудово правоотношение. Със своя резолюция от 11.Х.2013г. ДСИ  е наложил запора върху тр. възнаграждение на длъжника и е поискал, възложената му по реда на чл.18 ЗЧСИ справка от НАП. Изпратеното на 11.Х.2013 запорно съобщение е връчено на работодателя „БОНИТА 97“ на 29.Х.2013(вж. на л.17 от изп.д.).

       При неколкокртно предприетите опити  за връчване на   поканата за доброволно изпълнение, на указания с молбата адрес в гр.Разград,  се установява, че длъжникът е напуснал същия  и е  установил местоживеенето си в гр. Варна. Следва адресирана до месторабота на длъжника покана за доброволно изпълнение.

           На 6.ХІ.2013г. в регистратура на ДСИ под №1676 е входирано писмо, с което „БОНИТА 97“ уведомява съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника Ширин Димитрова е прекратено на 1. ХІ.2013г.(л.21). Следва извършена от ДСИ справка в НБС се установява, че длъжникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Адресираните до така установения адрес покани за доброволно изпълнение се връщат в цялост с отразена върху тях информация, че лицето е напуснало адреса на който е живеело под наем. 

   На л.56 е приложена молба вх.№728/8.VІІ.2018, с която, преди изтичане на двугодишния срок по чл.433 ГПК, взискателят е сезирал ДСИ с искане за пълно проучване на регистрираните от длъжника МПС. Приложено е доказателство за внесена по см/ка на ДСИ такса ; С резолюция от 11.VІІ.2016 ДСИ уважава искането. На л.83 е приложен отговор  на НАП от 25.VІІ.2016, удостоверяващ регистриран на името на длъжника л.а.  На л.89 е приложено писмо вх.№*********-1/19.VІІ.2016, с което „Инвестбанк“ АД уведомява ДСИ да налична на името на длъжника  банкова сметка ***. помощи.  

 Следва подадена от взискателя молба вх.№844/25.VІІІ.2016г.,с която сезира ДСИ с молба за налагане на запор върху откритите сметки на длъжника(л.108) преди изтичане на предвидения в чл.433 ГПК двугодишен срок. Молбата е резолирана от ДСИ с „Да“ на 25.VІІІ.2016г. На л.113 се установява издаденото в изпълнение на тази молба запорно съобщение до „Инвестбанк“АД.

 На л.117, 118,130, 131 и 132 от изп. дело са приложени вносни бележки за преведени от длъжника по с/ка на ДСИ плащания за  погасяване на вземанията по образуваното му на производство изп.д.№361 по опис  за 2013г., както следва: преведени на 3.ІV.2017 104,49лв.; преведени на 10.V.2017г 111,40лв.; преведени 519,50лв. на 10.ХІ.2017; преведени 200лв. на 30.VІІ.2018 и 75,00лв. на 3.ІХ.2018г.

Цялостният анализ на данните от изп. дело налага извода, че в продължение на седемте години от образуването му взискателят не е бездействал в нито един момент повече от две години, като е депозирал своевременно искания за реализиране на различни способи на принудително изпълнение срещу длъжника. Ето защо, настоящият състав приема, че  прекратяването на изп. дело от ДСИ при РС – Разград на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Логиката на законодателя, стояща зад разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е, че взискателят трябва да прояви някаква инициативност, за да получи удовлетворение на вземането си, тъй като иначе очевидно интересът му от защита на правото му посредством държавната принуда е отпаднал. Кога обаче  е налице „поискано” изпълнително действие и във всеки случай ли то   препятства изтичането на двугодишния срок, предвиден в разглежданата разпоредба. Искането трябва да бъде по съдържанието си насочено към извършването от страна на съдебния изпълнител на такова действие, което да се характеризира като „изпълнително”. Затова исканията за справки, експертизи, оценки, набавяне на книжа и документи, изпращане на покана за доброволно изпълнение, присъединяване на нов кредитор или на вземане на същия кредитор, остават извън обхвата на поисканите изпълнителни действия, т.е. не могат да препятстват изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен че съдържанието на искането теоретично изглежда ясно, то и насочеността му не буди съмнения – трябва да е отправено до съдебния изпълнител. Както  се посочва в Тълкувателно решение № 2/ 26.VІ.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от взискателя и / или да е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. А в случая, както изпълнителните способи, така и възлагането по чл.18 ЗЧСИ е сторено от взискателя още с подаването на молбата по чл.426 ГПК.  

            За да е налице поискано изпълнително действие, то съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която същият сочи  конкретното изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му. Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116, б. „ в” ЗЗД, но не и  в хипотезата  на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този см. е и проведената с ТР№3/10.VІІ.2017 по тд  №3/2015 задължителна съдебна практика. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че с предприетите на 25.VІІІ.2016г. действия, сезиращи изрично ДСИ с искане за налагане на запор върху конкретна банкова см/ка на длъжника,взискателят е заявил интереса си от образуваното по негова молба изп. производство.  С периодично предприеманите от него действия,  взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, внасяйки и съответните такси, и разноски за извършването им,    като е поискал и повтаряне на неуспешните изпълнителни действия .

От установените по делото факти следва, че извършените от длъжника     плащания  представляват изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като тези суми  са постъпили по сметка на ДСИ.

           С оглед установеното по делото, в случая не са били налице законовите предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното производство не е било прекратено по силата на закона, поради което незаконосъобразно с атакуваното постановление ДСИ е констатирал прекратяване на делото. Няма период от време по изпълнителното дело, по-дълъг от две години, в който взискателят  да не е искал  от ДСИ извършване на изпълнителни действия. Обстоятелството, че по наложените запори не са постъпвали суми, не е основание за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

              Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 4.ХІ.2019 за   прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №  321/2013  по описа на ДСИ при Районен съд – Разград   като незаконосъобразно по жалба на  „ПРО ЛЕГО"АД,ЕИК175249461, със съдебен адрес в  гр. София, ул. Клокотница“№2А- взискател по делото  и  

ВРЪЩА делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.