О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 12.12.2018год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6741, по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взема
предвид:
Гр.д
6741/2018г. на ПлРС е образувано по искова молба от М.Е.Ч., ЕГН **********, против
А.Р.С., с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, по отношение на родителската
грижа за детето К., родена на ***г. С исковата молба е направено искане за
освобождаване от ДТ по делото, но поради липса на представена декларация по чл.
83 ал. 2 от ГПК, молбата е оставена без движение с указания за представяне на
такава декларация. В дадения от съда срок е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца – адв. И.Д. от ПлАК, с която са представени писмени
доказателства във връзка с освобождаването от ДТ, но не и конкретно изисканата
декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК. От тези доказателства е видно, че на база на
представени от ищеца молба и удостоверение, НБПП е предоставило правна помощ за
подготовка на документи и завеждане на дело за промяна на родителските права.
Съдът е дал отново срок за поправяне на нередовностите на молбата и отново е
указал, че следва да се представи изискуемата по закон декларация за
имуществено състояние на ищеца, която следва да бъде предназначена за съда, в
противен случай ищецът няма да бъде освободен от ДТ.
След изтичане на
срока за представяне на посоченото доказателство и неговото непредставяне,
съдът се е произнесъл с Определение № 4306/12.11.2018г., с което е оставил без
уважение молбата на М.Е.Ч. за освобождаване от държавна такса и е оставил
исковата молба без движение, с указание за заплащане на ДТ в размер на 30.00лв.
Това определение е получено от представителя на ищеца на 19.11.2018г., а на на
20.11.2018г. по делото е входирана молба от адв. Д., с която се твърди, че по
делото е представена декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и декларация за семейно
и имотно състояние. Твърди се, че ищецът е в чужбина понастоящем и адвокатът
има само телефонна връзка с него, твърди се, че той е в невъзможност да
предостави изискуемата декларация. Моли се съда да отмени определението си за
оставяне без уважение на молбата за освобождаване от ДТ, развити са
съображения, че на базата на такава декларация вече друг орган – НБПП - е
признал за социално слаб доверителя ѝ. Счита, че с представените
доказателства косвено са изпълнени указанията на съда. Тази молба е оставена
отново без движение, с указания процесуалният представител да уточни дали тя
представлява жалба срещу определението в частта, в която се отказва искането за
освобождаване от ДТ. В дадения едноседмичен срок за уточнението, такова не е
постъпило в съда, срокът за това изявление е изтекъл на 10.10.2018г.
Въпреки дадената
възможност за уточняване, и с оглед липсата на изрично посочване, че молбата от
20.11.2018г., представлява жалба срещу определението на съда, следва се приеме,
че молбата е за изменение на определението по реда на чл. 253 от ГПК. В случая
обаче, оставянето без уважение на молба за освобождаване от ДТ, не е
определение, подлежащо на изменение или отмяна от съда, който го е постановил.
С него се приключва едно производство в производството по основния иск, поради
което такова определение подлежи на обжалване пред по-горен съд, както изрично
е посочено в самото него, но не и на промяна по реда на чл. 253 от ГПК. Поради
изложеното, молбата за отмяна на Определение № 4306/12.11.2018г. от състава,
който го е постановил, се явява недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане.
Със същото
определение съдът е посочил размер на ДТ по делото – 30 лв. - и е дал срок за
внасянето ѝ, който е изтекъл на 27.11.2018г. В срока, както и до
настоящия момент, такса не е внесена от ищеца.
При така развилото се до този момент производство, съдът
намира, че поради неизпълнението от ищеца на дадените указания и неотстраняване
на нередовностите в срок, производството по делото следва да се прекрати и да
се върне исковата молба, съобразно нормата на чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 6741 по описа на ПлРС за 2018г., по предявен иск с
правно основание 59 ал. 9 от СК, с ищец М.Е.Ч., ЕГН **********, , и ответник А.Р.С.,***,
поради неотстраняване в срок на указани от съда нередовности в исковата молба, и
ВРЪЩА исковата молба на ищеца.
Определението
подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: