РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
мл. с-я ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Ивайла
Желязкова и в присъствието на прокурора
Моника Митова, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВАНД № 3075/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С решение от 24.06.2020 г., постановено по НАХД № 3611/2019 г. СРС,
НО, 98-ми с-в е признал Ц.И.И. за виновен в това, че на 13.04.2018 г. в гр.
София, на кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и ул. „Ралевица“ нанесъл удар
с ръка в лицето на К.В.Б., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в открита рана на устните и устната кухина, контузия в лявата теменна област
на главата и мозъчно сътресение – сътресение на главния мозък, като в
съвкупност на тези телесни увреждания е причинил на пострадалия медико-
биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК/ като деянието е извършено по
хулигански подбуди /без зачитане на обществените норми на поведение и установен
личен мотив, в присъствието на други лица/ – престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 от НК. На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а, ал.1
от НК съдът го е освободил от наказателната отговорност, като му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК, И. е осъден да заплати
направените по делото разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимия – адв. К.. В подадената жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени доводи за неосъществен фактически състав на
деянието по така повдигнатото обвинение. В допълнението към жалбата отново се
излагат аргументи досежно липсата на доказан хулигански мотив в поведението на
подсъдимия, както и че не е реализиран състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, поради липса на основния квалифициращ признак и причинно-следствена
връзка между нанесен удар от страна на обвиняемия и инкриминираните травматични
увреждания на св. Б.. На следващо място се посочват показанията на свидетелите Д.и
К., които са заявили, че пострадалият е провокирал обвиняемия с арогантното си
поведение. Извеждат се доводи за изопачено формиране на вътрешното убеждение на
съда в противоречие с основния принцип, залегнал в чл. 14 от НПК. В заключение
е направено искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като на
негово място бъде постановен нов, с който подзащитния й да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия,
свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
В хода по същество защитата на обвиняемия – адв. К. –
моли съда да уважи подадената въззивна жалба. Излага становище относно
необходимите предпоставки, които следва да бъдат налице за осъществен състав по
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Счита, че по делото е безспорно установено, че св.
Б. многократно е засичал товарния автомобил, в който е пътувал обвиняемия,
както и че същият е псувал, използвал обидни изрази и е жестикулирал с неприлични знаци.
Следователно според защитата пострадалият е провокирал подзащитния й, както и
че липсва причинно – следствена връзка между действието на обвиняемия и инкриминираните
увреждания на св. Б.. Определя основните фактически констатации на
първоинстанционния съд като направени в нарушение на чл. 14 от НПК. Намира
постановеното първоинстанционно решение за неправилно, с оглед на което моли
същото да бъде отменено и да бъде оправдан И..
Представителят на СГП моли съдът да остави жалбата без
уважение, тъй като намира решението на СРС за правилно и законосъобразно,
постановени при пълно, обективно и всестранно изследване на всички относими
факти. След обстоен анализ на доказателствения материал по делото съдът е
достигнал до единствено възможния извод, че на инкриминираната дата и място И.
е извършил вмененото му във вина престъпление. Определя като неоснователно
възражението на защитата по повод наличието на личен конфликт между И. и св. Б.,
а извода на СРС, че действията на обвиняемия са били мотивирани от хулигански
подбуди за обоснован и направен въз основа на цялостния доказателствен материал
и изготвените по делото СМЕ. В заключение се иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен, определеното наказание
като справедливо, а приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК – правилно.
Обвиняемият в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като нe e имал проблеми с органите на реда до този момент и не определя себе си
като хулиган, а е бил провокиран по пострадалото лице посредством нецензурни
думи и жестове.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в съдебното
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена
от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на
делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и
правни изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, а
именно авторството от страна на обвиняемия на престъпното деяние. Настоящият
съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд
не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към
нея.
За да постанови крайния си съдебен акт,
районният съд е провел производството по реда на глава 28 от НПК, тъй като в
хода на проведеното разпоредително заседание е констатирал, че са налице всички
предпоставки за провеждане на посочената диференцирана процедура.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият Ц.И.И., с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование, работи, живущ ***.
На 13.04.2018 г. св. К.
Б. пътувал заедно със сина си – св.Б.Б. и П.Д.– приятел наБ.Б. по бул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от кв. „Драгалевци“ към бул. „Бъкстон“
с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с ДК номер *******. Отбивайки, с
намерението да остави П.Д., подал десен светлинен сигнал, като в този момент
два автомобила се опитвали да се включат, движейки се по локалното платно към
главния път, за който нямали предимство при преминаването. След отбИ.ето на св.
Б., единият от двата автомобила го изпреварил, за да се включи в движението, а
другият - товарния автомобил марка
„Рено“, модел „Трафик“ с ДК номер ********, с рекламни лепенки с надпис
„Евротерм“ го следвал, като непрекъснато водачът му – св. И. К. свирел с
клаксон и подавал светлинни сигнали с къси и дълги светлини. В гореспоменатият
автомобил пътували, както св. К., така и св. Д., и обвиняемия И.. Пострадалото
лице направил знак с ръка, че това поведение го притеснява и е възможно да бъде
предизвикано ПТП, защото св. К. карал много близо зад автомобила му. На
кръстовището на ул. „Ралевица“ и бул. „Околовръстен път“ имало задръстване и
поради тази причина леката кола и товарният автомобил застанали един до друг,
при което И. слязъл от товарния автомобил, приближил се до шофьорската врата на
лекия автомобил, която била с отворен прозорец и нанесъл три удара с ръка в
областта на лицето на св. Б., с което му причинил открита рана на устните и устната
кухина, контузия в лявата теменна област на главата и мозъчно сътресение –
сътресение на главния мозък, като в съвкупност на тези телесни увреждания
причинил на К. Б. медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, при липса на конкретен личен мотив във
взаимоотношенията им.
След това св. Б. се
обадил на тел. 112, да сигнализира за случилото се и продиктувал
регистрационния номер на товарния автомобил. Посъветван от дежурния служител,
пострадалият последвал товарния автомобил в посока кв. „Бъкстон“, след което
двата автомобила спрели на бул. „Стефан Тошев“. Всички пътуващи излезли от
колите, при което св.Б.Б. попитал обвиняемия, защо е ударил баща му, в отговор
на което получил предупреждение, че ще набие и него, но до повторна физическа
разправа не се стигнало. В този момент пристигнал полицейски екип на място,
който отвел И. в 06 РУ- СДВР за изясняване на ситуацията.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства - обясненията на обвиняемия (л. 67
от СП); свидетелските показания на К. Б. (л.31-33 от СП, л.15-16 от ДП), наБ.Б.
(л.49-50 от СП, л.34-37 от ДП), на П.Н.(л.33-34 от СП, л.13 от ДП), на Г.Н.(л.34-35
от СП, л.14 от ДП), на И. К. (л.50-51 от СП, л.19 от ДП), на И. Д.(л.36-37 от СП,
л.18 от ДП), писмени доказателства -
справка за съдимост, съдебно медицинско удостоверение (л.17 от ДП), както и от способи за доказване - заключенията на изготвените съдебно-
медицинска експертиза (л.24-32 от ДП), повторна съдебно-медицинска експертиза (л.56-58 от СП),
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.39-44 от ДП).
Въззивният
съд констатира, че в съдебни заседания по време на първоинстанционното
производство съдът неправилно е чел на основание чл.281 от НПК показанията на
свидетели, разпитани на досъдебното производство. Посоченото действие е
безпредметно, тъй като в случая производството е по реда на гл.XXVIII
от НПК и съгласно
разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК в това производство съдът може
непосредствено да ползва показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното
производство, без да е необходимо да ги приобщава по реда на чл.281 от НПК.
Същевременно няма пречка при разпит на свидетел в съдебно заседание, който е
бил разпитван на досъдебното производство,
показанията му от досъдебното производство да бъдат прочетени с оглед
припомняне на казаното от свидетеля и за да му се даде възможност да вземе
отношение по повод евентуално констатирани противоречия или непълноти, но това
прочитане няма правен характер на прочитане на основание чл.281 от НПК и не
следва да се третира като приобщаване към доказателствената маса на
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Обстоятелствата относно
времето и мястото, авторството и механизма на извършване на изпълнителното
деяние, въззивния съд счита за изяснени въз основа на показанията на
свидетелите, писмените доказателства, както и от заключенията на приетите
съдебно - медицински експертизи.
Основен източник на
преки доказателства са показанията на св. К. Б. – пострадал от инкриминираното
деяние. Депозираните от него показания са логически последователни, детайлни и
синхронизиращи си със заявеното от останалите свидетели в съществените за
предмета на доказване части. От заявеното от св. Б. се установяват, както деня
и мястото на инцидента, така и причината за появата на конфликта между него и обвиняемия,
а също и ескалирането на същия от вербален във физически. Изнесената от
свидетеля информация досежно проявената спрямо него физическа агресия от страна
на обвиняемия, вкл. нейното естество и интензитет намират доказателствена опора,
както в заявеното от свидетелБ.Б., така също и в приложените медицински
документи и изготвена експертиза. В съдържателен план показанията на пострадалото
лице съдържат и данни относно характеристиките на товарния автомобил, който е
карал зад него, присветвал с фарове и свирел с клаксон, както и обвиняемия, който е излязъл от автомобила и го
ударил силно с лявата си ръка в областта на дясната му скула и устата през
отворения прозорец на шофьорската врата. В резултат на този удар на св. Б. му
потекла кръв и той се обадил на тел. 112 да сигнализира за случилото се.
На плоскостта на
заявеното от пострадалия Б. следва да бъдат обсъдени и свидетелските показания
на св.Б.Б., доколкото последният е очевидец на пререканието между обвиняемия и баща
му. Въпреки близките родствени отношения между пострадалия и този свидетел, а
именно баща и син, съдът не намира причина да се съмнява в обективността и
достоверността на изнесената от него информация, доколкото същата е съответна
както на заявеното от св. Б., така и на наличните писмените доказателства и
експертно заключение от изготвената съдебно медицинска експертиза. Сведенията
наБ.Б.дават информация за поведението на И. през инкриминираният ден, както и
за агресивният му маниер, насочен към пострадалия, а по – късно и към самия
него. Настоящата инстанция, подобно на първата намира неговите сведения са
последователни, вътрешно стабилни и отговарящи на останалите обективни находки
по делото.
При анализа на
обясненията на И. въззивният съд отчете двойствената им правна природа – като
средство за защита и доказателствено средство, необвързано със задължение за
установяване на обективната истина, като ги подложи на критичен анализ и
обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението
им към останалите доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира,
че обясненията на подсъдимия се явяват в по- голямата си част защитна теза и не
следва да бъдат кредитирани с доверие. В частта, в която обвиняемия обяснява,
че на инкриминираният ден е пътувал по работа в товарен автомобил със своите
колеги – св. Д.и св. К.., намират опора и в останалия доказателствен материал,
поради което следва да бъдат възприети като достоверни от настоящата инстанция.
От там насетне обаче, досежно фактите, че пострадалия го е провокирал със
своето поведение, не следва да бъдат възприети като правдиви. Самият св. Б.
споделя, че е правил знаци и е използвал реплики насочени към пътниците в
товарния автомобил, с цел да сигнализира за наличието на предпоставки за ПТП,
но това поведение не следва и не може да бъде възприето като лично отношение
към обвиняемия, или насочено пряко към него самият.
На следващо място, съдът
е дал доверие на показанията на св. Д.и св. К., които също са били очевидци на процесното
събитие, тъй като се намирали в товарния автомобил с обвиняемия, с когото
работили заедно. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни досежно
наличието на възникналия конфликт между обвиняемия и пострадалия. Тези
свидетели посочват като причина за развилата се ситуация пострадалия, тъй като
той създавал предпоставки за ПТП и поради тази причина св. К. подавал светлинни
и звукови сигнали. На следващо място свидетелите пресъздават и поведението на И.,
който слязъл от служебният автомобил и ударил пострадалия. Макар, че в
действителност тези свидетели дават сведение, че св. Б. е засичал товарния
автомобил и е жестикулирал с ръце, това не означава, че тези му действия са
правдива причина за поведението на обвиняемия. Доводите във въззивната жалба
относно липсата на квалифициращия признак на хулиганството, не се споделят от
настоящата инстанция, тъй като и този съд не намира за релевантно поведението
на И., дадено в отговор на поведението на пострадалия. Нещо повече, вземайки
предвид свидетелските показания на колегите на обвиняемия, настоящата инстанция
не извежда различни констатации относно правнорелевантните факти от значение за изясняване на обективната
истина по делото. Дори и въззивният съд да приеме, че поведението на
пострадалото лице е било предизвикателно, няма как да се съгласи, че решението
в такива ситуации е физическата саморазправа, както е направил И., демонстрирайки
неуважение към установения правопорядък
и обществената еманципация
Въззивният съд не намери
причина да не кредитира показанията на св. Н. и св. Н.– полицейски служители, които
са пристигнали на инкриминираното място. СГС счита като житейски логично,
предвид изминалия период от време и естеството на служебните задължения, които
изпълняват тези двама свидетели, те да нямат спомени за случая към датата на
съдебното производство пред първата инстанция. С оглед на това, следва да се
вземат предвид най-вече показанията на тези свидетели от досъдебното
производство, които напълно кореспондират помежду си и излагат факти досежно
намесата им в инцидента. При преценка на достоверността на
показанията на така посочените свидетели, основаващи се на непосредствените им
наблюдения върху случилото се, въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
намира същите за правдиви, конкретни и непротиворечиви, кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал, с оглед на което ги приема с
доверие.
Контролът
за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно от първата
инстанция и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда
въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо
значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с
наличната медицинска документация, както и с изготвената СМЕ. Въззивният съд се солидаризира с решението на
СРС да кредитира изготвените съдебно медицински експертизи поради техните
компетентност и обективност. Така от депозираното експертно становище се
установява както вида и характера на причините травматични увреждания на
пострадалия, така и причината за същите и механизма им на получаване. Вещото
лице в устните си пояснения пред съда, вкл. след запознаване с медицинската
документация на пострадалия от УМБАЛ „Пирогов“, е категорично, че няма основания
да промени заключението си.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с
основния факт, като преценени поотделно и в своята съвкупност, те водят до
единствено възможния извод за извършване на инкриминирането деяние от страна
на обв. И.. Поради това, анализираните от
първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и
доказателствени средства, ведно със заключението на изготвената медицинска
експертиза представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на И.. Установените
от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива или превратна
интерпретация, в каквато насока са и твърденията във въззивната жалба.
Несъгласието от страна на обвиняемия и
неговата защита с възприетото по фактите и наличието на причинно – следствена
връзка между деянието на обвиняемия и получените травми на пострадалия, не може
да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални нарушения при
анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните
правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка,
заключението на районния съд, че с деянието си
обвиняемият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и
със закона.
От обективна страна – на инкриминираната дата и място обвиняемият, чрез нанасяне на удари с ръка в областта
на главата на св. Б., му причинил
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята
медикобиологична характеристика отговаря на признаците на лека телесна повреда.
Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между нанесените от страна на
обвиняемия удари и констатираните увреждания на пострадалия.
На следващо място, правилно
контролираният съд е приел, че И. е извършил деянието виновно, при формата на
вината - пряк умисъл, както и по хулигански подбуди – без да е предизвикан от
пострадалия, при липса на личен мотив, демонстрирайки безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото.
Извършените от страна на
обвиняемия действия са били неприлични, станали са достояние на повече лица, присъстващи
на мястото, предприети са без повод спрямо лице, с което И. няма предхождащи
деянието конфликти. Така осъщественото деяние се характеризира с буйство и
невъзпитаност, като явно изразява висока степен на неуважение към личността на
пострадалия и общоприетите правила на поведение в обществото.
По наказанието:
Въззивният състав споделя извода на СРС, че
са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия И. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки случай, който
отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. Контролираният съд обаче
неправилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство „младата
възраст“ на обвиняемия, каквато в случая не е налице.
В обобщение, въззивният
съд намира наложеното на обвиняемия И. наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
за справедливо, поради което не се налага изменение на атакуваното решение в
санкционната му част.
Правилно с оглед изхода на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК районният съд е възложил на обвиняемия разноските по делото.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 24.06.2020 г. по НАХД № 3611/19 г. по
описа на СРС, НО, 98-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.