Р Е Ш Е Н И Е
№
880/27.4.2021г.
гр. Пловдив,
………..април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К.,
и с участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 552 по описа за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от М.А.С.,
ЕГН **********, чрез адв.И.М., срещу Решение № 143 от 21.12.2020г., постановено
по АНД № 666/2020г. по описа на Районен съд –Асеновград, III н.състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № №20-0239-000431/25.05.2020г. издадено от Началник
РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на касатора на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
-”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС”
за нарушение по чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
От жалбата могат де се извлекат
касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила
във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до
постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументите са
подробно изложени в жалбата. Искането е да се отмени решението на РС-Асеновград,
както и да бъде отменено НП. Претендира разноски.
Ответникът по касация – РУ Асеновград, към ОДМВР
Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение, а по същество решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет на въззивно обжалване е Наказателно
постановление № 20-0239-000431/25.05.2020г. издадено от Началник РУП към ОДМВР
Пловдив, РУ Асеновград, с което на М.А.С., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
-”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС”
за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата
страна релеватните за спора факти, които не следва да се повтарят.
Районният съд е приел от правна страна, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия,
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да
опорочаване на административнонаказателното производство, както и да
ограничават правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал,
вкл. свидетелските показания, и е направил правните си изводи. По тези
съображения РС-Асеновград е потвърдил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за тази цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2
от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. С оглед
цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и
въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата
на чл. 104б от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" в населените места и
по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в
движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и
големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца.
По отношение възражението на жалбоподателя, че не е
доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът
санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения/чл. 7 от ЗАНН/. Тъй като М. С., видно от Справка
нарушител/водач, е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава
знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната
страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един
недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила,
неоправдано с други препятствия. В конкретния случай умишленото подаване на газ
и завъртането на задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. По делото липсват
доказателства, отнасящи се до техническото състояние на автомобила, от които да
бъде направен извод за наличието на техническа неизправност и оттам за
необходимостта да бъде подавана газ на същия с цел смяна на предавките му. В
настоящия случай и актосъставителят, и административнонаказващият орган за
описали обективната страна на деянието, а именно: "извършва резки маневри,
преднамерено изважда МПС извън контрол чрез рязка смяна на предавките до загуба
на сцепление на задните гуми-извършва дрифт", т. е в обстоятелствената
част на Акта и на НП е индивидуализирано нарушението, вменено на С..
Касационната инстанция намира, че вмененото на
касатора деяние се явява и доказано от събраните по делото доказателства. В
тази връзка следва да се посочи въпреки, че А.Б.– актосъставител, не е свидетел
на твърдяното нарушение, като е съставил акта според разказаното му от другите
двама свидетели – В.Г.- управител на „Кауфланд“, Асеновград и Д.М.-
зам.управител на магазин „Кауфланд“, Асеновград не е нарушил процедурата по
налагане на административното наказание в неговата начална фаза. Свидетелят М.
по времето и на мястото на извършване на твърдяното нарушение, е бил на работа
заедно с още един свой колега В.Г.- управител на магазина, който е вписан в АУАН
като свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съответно
е бил призован и разпитан като свидетел в хода на производството пред районния
съд. При това положение административното обвинение против касатора,
осъществено със съставения му АУАН, се основава на показанията на свидетелите Г.
и М., които в разпита си пред АРС са обяснили подробно и изчерпателно фактите
във връзка с нарушението така, както са възприети от тях. За пълнота следва да
се посочи, че актосъставителят Б., разпитан в хода на производството пред АРС
изрично заявява, че наказаното лице не само, че си е признал, че е извършил
нарушението, за което е санкциониран, но е и подписал акта без възражения,
който факт се установява от приложения по делото екземпляр. Отделно от това
нито в хода на въззивното, нито в хода на касационното производство С. е правил
възражение, че не е извършител на нарушението. До извод в обратната насока не
водят показанията на разпитания пред АРС като свидетел К., доведен от настоящия
касатор.
По отношение на възражението, че паркингът не е път
отворен за обществено ползване настоящата инстанция, намира, същото за
неоснователно. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено
ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от
републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът
има предвид за "път", е посочено, че по смисъла на § 6, т. 1, от
ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая
контролните органи са приели, че деянието е реализирано на паркинга пред
магазин "Кауфланд" в гр. Асеновград, където касаторът е управлявал
превозното средство. Безспорно този паркинг е предназначен или обикновено
ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на
"път" по смисъла на ЗДвП. От друга страна, чл. 2, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата,
условията за използване на които са еднакви за всички участници в движението.
Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т. нар. черни
пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което
може да се приеме, че е предназначено и че може да се използва от пътни
превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и цитираният паркинг пред
магазин "Кауфланд", гр.Асеновград. В случая по делото на АРС (л.44 до
л.50) са представени доказателства, че мястото на извършване на нарушението е
било обозначено като път, който е отворен за обществено ползване от търговското
дружество, чиято дейност паркингът обслужва. Следователно няма съмнение, че касаторът е управлявал
моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и
попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че не са налице касационните основания по чл.348 НПК, решението е
законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо Пловдивският
административен съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 143 от 21.12.2020г.,
постановено по АНД № 666/2020г. по описа на Районен съд –Асеновград, III н.състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: