Р Е Ш Е Н И Е
25.10.2023 г.
Номер 195 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и шести септември 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 361 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 27 ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „К.Х.И.“ ООД, чрез представляващия го управител К А Я, действащо като правоприемник на ЕТ „К Я – К. Х.“ – заличен търговец, със седалище и адрес на управление:***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение за налагане на финансова корекция № 10/312/02547/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8443-12/26.09.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с който на жалбоподателят е определена финансова корекция в размер на 19 558 лв., на основание т. 8.1, във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. във връзка с чл. 16 ал. 2 от Наредбата и Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г./ и публикуван на електронната страница на ДФ „Земеделие“, както и на основание чл. 72 ал. 1 и чл. 73 ал. 1 във вр. с чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ и чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е неправилен, издаден при допуснати нарушения на материалния закон и административно – производствените правила. Оспорващият твърди, че акта противоречи на влязло в сила Решение № 4802/18.05.2022 г. по адм. дело № 8003/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменен предходен АУПДВ, поради което органът няма право да иска възстановяване на една и съща сума по един и същи договор на различни основания. Излага подробни мотиви за това. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира сторените разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза и допълнителна такава, изготвена от в.л. М.В., оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя в допълнителната такава, която съдът приема за коректно изготвена и съдът ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:
„К.Х.И.“ ООД, като правоприемник на ЕТ „К Я – К. Х.“, изпълнява договор с ДФ „Земеделие“ № 10/312/02547 от 03.10.2014 г. с предмет „Изграждане на къща за гости с механа“ в гр. С.Б., общ. С.Б., област Кюстендил“ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Същият е регистриран в ИСАК с УРН 602396.
Съгласно представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор и е изплатена финансова помощ по него в размер общо на 391 160.00 лева.
След извършена проверка на място на 27.06.2019 г. след плащане по проект от 16.10.2014 г. и след извършени допълнителни административни проверки е установено следното:
За първата година от изпълнението на бизнес – плана 2016 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2016 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.58 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.
За втората година от изпълнението на бизнес - плана 2017 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2017 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.17 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.
За третата година от изпълнението на бизнес – плана 2018 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2018 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 5.00 броя средно годишно заети лица от заложени по бизнес – плана 5 работни места.
За целият проверяван период, представляващ три пълни финансови години, е установено изпълнение от 93.33% от заложената в бизнес плана заетост или неизпълнение, представляващо 6.67% от заложените показатели.
За двете пълни финансови години 2016 – 2017 г. е изпълнена заетост в размер на 4.38% спрямо заложената в бизнес плана.
Общо изплатената сума, представляваща сбор от плащания по проекта е в размер на 391 160.00 лева.
Съгласно т. 4.12 от договор за подпомагане № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. изрично фиксира задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“.
Съгласно т. 4.18 от същия договор е заложено, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“, а в чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. е фиксирано, че „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително – монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“.
Определената сума за финансова корекция от бенефициента е в размер на 19
558.00 лв., което представлява 5% от предоставената финансова помощ по договора.
С писмо с изх. № 01-6500/8443/10/21.06.2022 г. на ДФ „Земеделие“ е предоставена възможност на г-н Янев, да представи в 14 – дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, както и съответните доказателства за това. Същото е връчено лично на г-н Янев на 28.06.2022 г. Извън указания срок, с писмо с вх. № 01-6500/8443/11/13.07.2022 г. Янев е възразил срещу издаването на оспореното решение, като е изложил мотиви за това. Административният орган е разгледал направените възражения, но е приел същите за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това.
За горното е било издадено и оспореното Решение № 10/312/02547/3/01/04/02 от 26.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.
По делото е приложена преписката по издаване на АУПДВ № 10/312/02547/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8443 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който съдържа идентични с процесните нарушения на договора между страните, идентични правни квалификации и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Посоченият АУПДВ е отменен с Решение № 4802/18.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8003/2021 г. Съображенията на ВАС за отмяна на АУПДВ са единствено по отношение на реда за издаване – по ДОПК, а не предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ /загл. изм. – ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./., като констатациите са, че по делото няма спор относно фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд.
На основание чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70 ал. 1 т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция /ФК/ по реда на чл. 73 от закона. Нормата на § 4 ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ – РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. В случая, по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Процесният акт е издаден от Изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Съгласно чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП ИД на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на гл. пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, като нормата на чл. 20а ал. 6 от ЗПЗП дава възможност на органа да делегира със заповед правомощията си по чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП на зам. – изпълнителните директори и директорите на областните дирекции на фонда. В случая по делото, оспореното решение обективира наложена на жалбоподателя ФК по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ, като същото е издадено от изпълнителния директор на фонда.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Решението съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения впоследствие акт, за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на Янев да представи възражение и допълнителни доказателства, като с това и е дадена възможност да реализира правото си на защита в административното производство. Същият е възразил с писмо вх. № 01-6500/8443/11/ от 13.07.2022 г. Административният орган не е приел за основателна постъпилата допълнителна информация, тъй като със същата не се представят нови факти и обстоятелства, като подробно се е е обосновал защо не я приема, обсъждайки всяко едно от направените възражения.
Неоснователно жалбоподателят релевира липса на материална компетентност на органа, поради противоречие на оспореното решение с влязлото в сила решение по адм. дело № 8003/2021 г. по описа на ВАС. Не е налице основанието по чл. 177 ал. 2 от АПК. С решението на ВАС е отменено решението на КнАС по адм. дело № 448/2020 г. и вместо него е отменен АУПДВ на органа, но отмяната е на основание съществено нарушение на административнопроизводсвените правила при издаване на АУПДВ досежно реда за възстановяване на БФП. ВАС е указал, че дължимостта на подлежащата за възстановяване БФП е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ на основание чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, тъй като е налице основанието по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ. Оспореното решение на органа е издадено слез изпълнение на изложените в мотивите на ВАС указания по тълкуване на закона. В случаите като настоящия, когато с влязъл в сила съдебен акт, бъде отменен оспорен ИАА на основанието по чл. 146 т. 2 от АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите в отменителното съдебно решение, както е сторил административния орган. В АПК не се съдържат нормативни ограничения за издаване на нов ИАА само ако с отменителното съдебно решение е приложен чл. 173 ал. 2 от АПК. Ето защо, дори преписката да не е върната за ново произнасяне от орган, след като със съдебното решение не е отречено спорното материално право, органът би могъл да издаде повторно акта. Липсата на разрешен въпрос по съществото на спора в решението на ВАС не формира сила на присъдено нещо относно спорното право, поради което повторния акт не е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на ВАС. Липсата на изричен диспозитив за изпращане на преписката на органа за ново произнасяне не е пречка за постановяване на новия ИАА, тъй като както издаването на АУПДВ, така и налагането на финансова корекция започват по инициатива на органа, а не по искане на ползвателя на помощта.
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл. 73 ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаването на решението органът е дал възможност на ползвателя на помощта да представи писмени възражения по установените нарушения. Писмото на орган с изх. № 01-6500/8443/10/21.06.2022 г. на ДФЗ е поставило началото на административното производство и в него се съдържат всички обективирани в оспореното решение фактически обстоятелства по преписката, като становището на ползвателя се съдържа в приобщеното по преписката възражение с вх. № 01-6500/8443/11/13.07.2022 г. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, решението е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на относимите за случая доказателства.
Съгласно § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. На основание § 35 ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП е издадена Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Договорът, във връзка с чието изпълнение е издадено оспореното решение е сключен на 16.10.2014 г., като цялата процедура по отпускане на помощта, изпълнението, извършените проверки, окончателното плащане и констатиране на нарушенията в изплънение на договора след изплащане на помощта, е осъществена по приложението на Наредба № 29/11.08.2008 г. Относимата материалноправна уредба е тази по ЗПЗП, респективно посочената наредба. В съответствие с приложимия материален закон, органът правилно е приел, че констатираните нарушения са такива по договора за финансово подпомагане и приложимата наредба, като изрично е цитирал и съответните разпоредби и е извършил анализ на фактите спрямо тях.
Съгласно § 1 т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областна та дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26 ал. 1 от наредбата/. Задължителен реквизит към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата /чл. 16 ал. 2/. В ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г. - § 1 т. 6 е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план са заложени както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и които са една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно пък чл. 46 ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция /РА/ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 агенцията определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от последиците за цялостната дейност. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което се проявяват последиците от него. Административният орган правилно е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г./, които са действащата нормативна уредба към датата на издаване на решението.
В допуснатата и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, в нейното заключение – допълнение, в.л. В. е посочило, че „при проследяване сроковете за заетост се констатира, че: „За 2016 г. – общ брой осигурени лица – 55, средният списъчен брой за годината е достигнат 4.5833 – 91.66% спрямо план програмата; за 2017 г. – общ брой осигурени лица – 50, средният списъчен брой за годината е достигнат 4.16666 – 83.33% спрямо план програмата и за 2018 г. – общ брой осигурени лица – 59, средният списъчен брой за годината е достигнат 4.9166 – 98.33 % спрямо план програмата“. За периода 2016 – 2017 г. средният брой на заети е 4.38, средният процент на изпълнение 87.50. Както в експертиза, така и в оспореното решение средно списъчният брой на заетост е под 5 броя.
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. са издадени в съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г., публикувани в ОВ, L 25, 28.01.2011 г. на Европейския съюз и чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския регламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в ОВ, L 181, 20.06.2014 г. на Европейския съюз / за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г. Те се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финасова помощ. Изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване финасова помощ за установените нарушения след окончателното плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ и размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г. Те са посочени в приложението към правилата, а при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяваяне финансова помощ за съответния вид нарушение, са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението, при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението.
В случая, за констатираното неизпълнение на одобрения проект /непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана за 2 /две/ финансови години от проверените 2016, 2017 и 2018 г., съгласно т. 18 предл. първо от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., когато установеното неизпълнение, изчислено средноаритметично за проверяваните пълни финансови години, е по малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и при времетраене на нарушението до 2 финансови години, се налага санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, като размерът на задължението е 19 558.00 лева.
Доводите изложени в жалбата, касаят въпросът изпълнил ли е бенефициентът задължението си за разкриване на 5 работни места, като показател за устойчива заетост за проверявания период, като не се сочат доказателства, които да опровергават констатацииите на административния орган за анализираните три години от бизнес плана. Същите сочат на неизпълнение на заложените ангажименти от страна на ползвателя по сключения договор от 16.10.2014 г. с ДФ „Земеделие“, съгласно т. 8.1, което е предпоставка за търсене на дължимите суми. Такива са изплатени в размера посочен в решението, което и не се оспорва от жалбоподателя. С факта на реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получаната финансова помощ в определения размер.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че задължението за създаване на 5 работни места е изпълнено за цитирания период 2016 - 2018 г. ДФ „Земеделие“ проверява критериите за устойчива заетост чрез регистъра на НАП, във връзка с наличие на регистрация на трудови договори, както и за заплащане на здравно и социално осигуряване. За да са налице доказателства, че дадено лице е осъществявало трудова дейност по смисъла на бизнес проекта, то трудовият договор следва да е коректно сключен, съгласно КТ. В чл. 62 ал. 3 от КТ изрично се сочи, че „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция НА Националната агенция за приходите...“. Съгласно пък чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й“. В случая, липсват данни всички 5 работни места да са били трудово заети и осигурявани по смисъла на чл. 4 от КСО, което сочи на неизпълнение на заложеното в бизнес плана.
Извършено е средно – аритметично процентно съотношение, тъй като и при определяне на санкциите по Правилата, т. 18 от Приложение към Раздел І „Общи положения“, при неизпълнение по – малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост до 2 финансови години, се налага санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, какъвто е конкретният случай.
Нарушенията на договора и изискванията на чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. правилно са квалифицирани от административния орган като нередности по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ. Установеното непостигане на заложените в бизнес – плана финансови показатели /приходи/ и устойчива заетост /работни места/, представлява неизпълнение на одобрените индикатори.
Изтеклият срок на мониторинг към момента на издаване на оспореното решение е без правно значение, тъй като се касае за нарушения но договор, установени в рамките на неговото действие, посредством проверката на място през м. юни 2019 г.
Що се касае правосубектността на адресата на административния акт, а именно вписването в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, прехвърляне на търговското предприятие ЕТ „К Я – К. Х.“ към правоприемника „К.Х.И.“ ООД, съдът ще отбележи следното:
Съгласно чл. 15 ал. 1 от Търговския закон, предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което може да се прехвърля чрез сделка. В ал. 3 е посочено, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като в случая се се има предвид не цената на сделката, а получената от от приобретателя стойност на търговското предприятие. В този смисъл са и Решение № 5473/17.04.2012 г. по адм. дело № 8033/2011 г.; Решение № 14269/23.11.2017 г. по адм. дело № 13204/2016 г.; Решение № 3472/25.03.2008 г. по адм. дело № 12807/2007 г., всички на ВАС и др. С оглед на изложеното, това че с договор за прехвърляне на предприятие от 28.05.2020 г., търговското предприятие на ЕТ „К Я – К. Х.“ е прехвърлено на „К.Х.И.“ ООД, не изключва отговорността на отчуждителя в лицето на представляващия ЕТ - Константин Александров Янев, за задълженията на прехвърленото от него предприятие. Поради това правилно решението е издадено срещу него, тъй като същият се явява длъжник по установеното държавно вземане.
След като е налице главното вземане за възстановяване на неоснователно получени суми е дължимо и акцесорното плащане за лихва.
Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. Решението е издадено след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 и сл. от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на ответника направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.Х.И.“ ООД, представлявано от К А Я, действащо като правоприемник на ЕТ „К Я – К. Х.“ – заличен търговоец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против Решение за налагане на финансова корекция № 10/312/02547/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8443/12/26.09.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- София.
ОСЪЖДА „К.Х.И.“ ООД, представлявано от К А Я, действащо като правоприемник на ЕТ „К Я – К. Х.“ – заличен търговец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ДФ “Земеделие” София, бул.” Цар Борис ІІІ” № 136 сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: