Р Е
Ш Е Н
И Е №65
гр.Кюстендил, 29.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети март, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при
участието на секретаря: Любка Николова,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№78/2018г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Народно читалище „Пробуда-1902“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление в с.Баланово
2680, общ.Дупница, обл.Кюстендил, представлявано от председателя М. Г.,
подадена чрез пълномощника адв.М.З. ***, против решение №668/22.12.2017г. на
Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№1075/2017г. по описа на този
съд.
С
обжалваното решение, РС-Дупница е отменил, като незаконосъобразна, заповед №4/03.05.2017г.
на председателя на Народно читалище „Пробуда –
1902“, БУЛСТАТ ***, със
седалище: село Баланово 2680, община Дупница, област Кюстендил, с която на С.А.Б.,
ЕГН **********, е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за нарушения по чл.187, т.7 и т.10 КТ; възстановил е С.А.Б., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност – „библиотекар“ в Народно читалище "Пробуда - 1902", БУЛСТАТ ***, със седалище:
село Баланово 2680, община Дупница, област Кюстендил и е осъдил читалището да заплати държавна такса в размер на 100 лева
по сметка на Районен съд – Дупница, както и на С.А.Б. – сумата от 480 лева, представляваща сторени разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло, като във въззивната
жалба се твърди, че същото е необосновано, незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се
отмяната му и постановяване на акт, с който исковете, предявени от С.Б., да
бъдат отхвърлени изцяло, като на жалбоподателя се присъдят сторените разноски.
В жалбата се излагат следните аргументи:
районният съд неправилно достигнал до извода, че процедурата по чл.193 от КТ не
била спазена, тъй като по делото се установило, че ищцата не желаела да
получава заповеди, издадени от работодателя. Счита се, че заповед с
№4/03.05.2017г. не е породила правно действие, тъй като не била подписана и то
поради умишленото нежелание на Б. да я потърси. Като меродавна за прекратяване
на трудовото правоотношение се сочи заповед №7, за която служителката била
надлежно уведомена и по отношение на която бил спазен установения ред. Изтъква
се, че от показанията на свидетелката В.П.се установявало, че законният представител
на работодателя – М.Г., дал възможност на ищцата да даде обяснения, което тя
обещала да стори устно, но не изпълнила, което мотивирало работодателя да
прекрати правоотношението със заповед, връчена на Б. с куриер на 14.06.2017г. В
жалбата се сочи още, че за продължаването на неплатения отпуск на служителката
с 18 месеца Настоятелството на читалището не е вземало решение, нито е било
уведомено, а същата сама е продължила отпуска си, без да се съобразява с
ръководството, като умишлено е избягвала да получава изпращаната й
кореспонденция – факт, който, според жалбоподателя, е доказан по делото. Наред
с посочено се изтъква, че предварителното изсушване на служителя не е
предпоставка за налагане на дисципилинарно наказание, когато същото не може да
се осъществи по вина на работника, след като работодателят му е предоставил
възможност да даде писмени или устни обяснения. Твърди се в случая, че на Б. е
била дадена възможност за обяснения по издадената заповед, но тя не е дала
такива и е избрала да предяви иска си срещу заповед №4, вместо срещу заповед
№7, макар последната да й е била връчена надлежно. Евентуално се прави искане
за прекратяване на делото, поради липса на правен интерес от искова защита,
поради отмяна на заповедта от работодателя. Претендира се присъждане на
разноски.
В законоустановения срок ответницата по жалбата С.Б.,
чрез пълномощник адв.И.Г. ***, е подала отговор, в която изразява становище за
допустимост, но неоснователност на същата. Обжалваното решение се счита за
валидно, допустимо и правилно, постановено от съда при правилно установена
фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. В отговора се
изтъква, че районният съд правилно е приел, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.193 от КТ и не е изслушал служителя, респ. не е приел
писмените му обяснения, още повече, че обратното твърдение не е било поддържано
по делото, нито е било доказано, при което спорът не е следвало да се разглежда
по същество. Въззиваемата страна изтъква, че при липсата на данни на Б. да е
била връчена заповед с №5/29.05.2017г. за отмяна на заповедта за уволнение, не
може да се приеме, че такава отмяна е станала факт, съответно – не може да се
счита, че правният интерес от предявяване на исковете е отпаднал, по който
въпрос се сочи, че е постановен и акт на въззивния съд, приемащ, че предявения
иск за отмяна на заповедта за уволнение е допустим.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във
въззивното производство нови доказателства не са събрани/, на доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Районен съд
– Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от С.А.Б. на 21.06.2017г.
против Народно читалище „Пробуда-1902“, с.Баланово, с която са били предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на
заповедта, с която е извършено – заповед №4/03.05.2017г. , както и иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановява на заеманата преди уволнението
длъжност „библиотекар“.
Ищцата е
твърдяла, че е получила оспорваната заповед по пощата, чрез препоръчано писмо с
обратна разписка, както и, че с въпросната заповед трудовото правоотношение
между страните е било прекратено, на основание чл.187 т.7 и т.10 от КТ във вр с
чл.188 т.3 от КТ. Основните доводи за поддържаната незаконосъобразност на
уволнението се заключват в твърдения, че работодателят в нарушение на чл.193
ал.1 от КТ не е дал възможност на Б. да даде писмени или устни обяснения във
връзка с нарушението и е наложил наказание „уволнение“, при положение, че
служителката до този момент не е имала налагани никакви дисциплинарни
наказания.
От
приложените към исковата молба документи се установило, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, както и, че въз основа на подадени две
заявления на С.Б. до председателя на Читалището, са били издадени две заповеди
– заповед №1/29.07.2016г., с която на ищцата е било разрешено ползването на
неплатен отпуск за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2016г. и заповед
№2/31.10.2016г., с която на Б. е било разрешено ползването на неплатен отпуск
по чл.160 от КТ за срок от 18 месеца, считано от 01.02.2017г.
Към исковата
молба, в заверен от страната препис, е била приложена и процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото
правоотношение, с №004/03.05.2017г., носеща подпис на председателя на НЧ
„Пробуда-1902“ – М.Г. видно от която на С.Б. е било наложено наказание
„уволнение“ на основание чл.187 т.7 и т.10 във вр. с чл.188 т.3 от КТ за
следното нарушение на трудовата дисциплина: „отказ…да изпълни заповед на
председателя на читалището за прекратяване на 24 месечен неплатен отпуск и да
се върне на работа в едномесечен срок от получаване на заповедта за
прекратяване на неплатения отпуск“.
В писмения
отговор на исковата молба ответникът е възразил, че същата не следва да се
допуска до разглеждане, тъй като заповед
№4/03.05.2017г. е била анулирана. Към отговора е приложена заповед с
№5/29.05.2017г. на председателя на Народно читалище „Пробуда -1902“ – М. Г.,
според която се „анулира“ заповед №4 от 03.05.2017г. за дисциплинарно уволнение
на С.А.Б., читалищен секретар. Като мотиви на заповедта е посочено неспазването
на процедура за изслушване на лицето или представяне от него на писмени
обяснения за неявяване на работа след прекратяване на неплатения отпуск.
Приложен е още и протокол за връчване от 02.06.2017г., подписан от М. Г.и В.П.
от гр.Дупница, според който на посочената дата (петък), в 11.30 часа
подписалите се лица лично са предали на С.А.Б. в кабинета й в Професионална
гимназия по автотранспорт-гр.Дупница, 2 броя писма – за присъствие на
инвентаризация и за даване на писмени обяснения за неявяване на работа след
прекъсване на незаконно разрешен 18-месечен неплатен отпуск, като Б. е прочела
писмата, взела ги е и е отказала да ги подпише. Представено е и едно от
въпросните две писма – такова с изх.№07/29.05.2017г., подписано от председателя
на читалището, адресирано до С.Б., в което се сочи, че заповед №4 от
03.05.2017г. за дисциплинарното й уволнение е отменена, като се отправя покана Б.
да даде писмени обяснения по чл.193 ал.1 от КТ за неявяване на работа, съгласно
заповед №1/07.04.2017г. за прекратяване на неплатения отпуск.
Разгледаните
по-горе документи са били приети като доказателства по делото от РС-Дупница,
който в доклада си е приел, че страните не спорят, че трудовото правоотношение
между тях е било прекратено със заповед №4/03.05.2017г., без процедурата по
чл.193 от КТ да е била спазена. Срещу доклада не са били направени възражения в
срока по чл.312 ал.2 от ГПК.
РС-Дупница е
допуснал и следните доказателствени средства по искане на ответната страна във
връзка с направеното от нея възражение за недопустимост на предявените искове,
поради отмяната на уволнението от работодателя – разпит на свидетел В.Е.П.и
изслушване обяснения на ищцата по въпроса: „На 02.06.2017г. била ли е при Вас М.Г.а
и колко броя писма и с какво съдържание Ви е занесла?“. Изслушана по реда на
чл.176 ал.1 от ГПК, С.А.Б. е заявила, че М. Г. без уговорка е отишла на новото
й работно място, направила скандал, говорили за инвентаризация, оставила
документи, които тя преснела и в последствие, без да чете – предала на своя
адвокат. Свидетелката заявила, че заедно с М.Г., с която се намира в приятелски
отношения, посетили ищцата. От проведения разговор разбрала, че последната е
МОЛ и трябва да предаде някакви неща. На ищцата били връчени документи, които
тя получила, прочела и прекопирала на копирна машина.
С
определение №798/06.11.2017г. на ОС-Кюстендил, постановено по
в.ч.гр.д.№522/2017г. е отменено определение от 13.10.2017г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№1075/2017г. по описа на същия съд, с което съдът
е прекратил производството по делото и същото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Въззивната инстанция не е споделила довода на
първостепенния съд, че по делото се е установило, че е била осъществена
хипотезата на чл.344 ал.2 от КТ и, че в случая работодателят по свой почин е
отменил оспорената заповед за уволнение преди предявяване на исковете пред
съда, като е приел, че в конкретния казус не се е установило заповедта за
отмяна на уволнението да е била връчена на служителката срещу подпис, а при невъзможност
това да бъде сторено – да е била
изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по аналогия на
изискването на чл.195 ал.2 от КТ.
При горните
фактически данни, РС-Дупница е постановил решение по съществото на спора, като,
позовавайки се на безспорния по делото факт, че преди издаването на процесната
заповед за уволнение от Б. не са били поискани писмени или устни обяснения,
който е бил упоменат от работодателя и в заповед №5/29.05.2017г., е счел, че
изискването на чл.193 ал.1 от КТ не е било спазено и, че съгласно чл.193 ал.2
от КТ уволнението се явява незаконно само на това основание, без да е потребно
спорът да се разглежда по същество.
Преценявайки установените по делото факти,
настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
Първостепенният
съд е разгледал предявените искове, съобразявайки указанията в този смисъл,
дадени от въззивната инстанция. Исковете, предявени от Б., не са недопустими,
поради липса на правен интерес, тъй като работодателят, макар да е издал
заповед по смисъла на чл.344 ал.2 от КТ – заповед №5/29.05.2017г. - за отмяна
по свой почин на заповедта за уволнение, не е представил доказателства да е
свел тази заповед до знанието на служителката преди предявяване на исковете
(21.06.2017г.), поради което не може да се счете, че заповедта за отмяна на
наложеното наказание е породила правно действие.
2. Относно правилността на
решението:
Според съда,
решението на ДРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради
следното:
Тежестта на
доказване в производствата по оспорване законността на дисциплинарно уволнение,
е възложена на работодателя – ответник по делото. Последният следва да
установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина,
попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните
изисквания при налагане на наказанието и, че последното е съобразено с тежестта
на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от
ищцовата страна доводи, които в случая предполагат установяване спазването на
разпоредбите на чл.193 и чл.189 от КТ.
Доказателствата
по делото сочат на извод, че преценката на районния съд за неспазване на
изискването на чл.193 от КТ от страна на НЧ „Пробуда-1902“, с.Баланово, е
правилна.
Според
чл.193 ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени посочените доказателства. Доколкото законът не предвижда
специална форма за искане на обяснения и доколкото същите могат да бъдат
дадени, както в писмен, така и във вербален вид, няма ограничения откъм
доказателствените средства, които могат да бъдат използвани, с цел установяване
приложението на чл.193 от КТ. Ако съдът установи, че работникът или служителят
е бил лишен от възможността да се защити, посредством даването на обяснения за
действия или бездействия, квалифицирани от работодателя като нарушения на
трудовата дисциплина, следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество – чл.193 ал.2 от КТ.
Съдът
напълно споделя доводите на ДРС, че ответникът не е доказал спазване на чл.193
ал.1 от КТ. Нещо повече – работодателят не е и направил подобно възражение,
нито в срока за отговор, нито в хода на съдебното производство, като
същевременно в заповедта, чиято относимост към спора претендира – заповед
№5/29.05.2017г. – изрично извънсъдебно е признал, че процедурата по изслушване
на лицето или представяне на обясненията му не е била спазена.
Кодексът на труда дава право на работника или
служителя да даде обяснения, но не създава задължение за даване на такива и ако
работникът или служителят не желае може да не се възползва от това си право.
Във всички случаи, обаче, същият следва да е бил поканен да даде обяснения,
защото това е единственото средство за защита в рамките на протичащото пред
работодателя дисциплинарно производство.
Поради горното, правилно е било прието, че
уволнението е незаконно, при наличие на хипотезата ан чл.193 ал.2 от КТ.
Възраженията във въззивната жалба не могат да бъдат
споделени. Дори да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че по делото било
доказано, че Б. умишлено не желаела да получава писма и заповеди, изходящи от
работодателя й, липсват данни до нея въобще да е била отправяна покана за
искане на обяснения във връзка с нарушението, за което е била санкционирана
дисциплинарно. При неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по
чл.193 ал.1 от КТ не може да се повдига въпроса за виновно поведение у
работника или служителя по смисъла на чл.193 ал.3 от КТ.
На следващо място – въззивникът се домогва да
установи, че процесната заповед – с №4/03.05.2017г. – въобще не е породила
правни последици, тъй като не е била подписана и не е била връчена на
служителката. Твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено, но със
заповед с №7, която е биола връчена с куриер на 14.06.2017г., преди издаването
на която са били поискани обяснения от ищцата.
Чл.195 ал.1 от КТ предвижда, че заповедта за
дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като
се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност заповедта да бъде
връчена, същата се изпраща на работника или служителя с препоръчано писмо с обратна
разписка. В конкретния случай е налице издадена писмена заповед, носеща подпис
за работодател на предаседателя на Читалището, а представеният по длеото
екземляр от нея действително не е подписан от Б.. При все това, процесната
заповед №4/03.05.2017г. е представена от служителката, като приложение към
исковата молба, с изричното изявление в последната, че заповедта е била
получена по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка. По делото не е
представена обратната разписка, но посоченият в исковата молба факт и начин на връчване не е бил оспорен от
ответника, който всъщност е твърдял, че е отменил заповедта – обстоятелство,
чиито правни последици се обсъдиха по-горе в настоящото решение. Предвид
посоченото, следва да се счете, че най-късно към датата на подаване на исковата
молба в съда, на ищцата е била връчена заповедта от 03.05.2017г., с което са
настъпили и правните последици от нея – според чл.195 ал.3 от КТ,
дисциплинрното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта
за уволнение на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Подобно на разглежданото възражение жалбоподателят
не е повдиганал своевременно в първоинстанционното производство, съдът не е
посочил наличие на заявено такова в доклада си по делото, страната не е
възразила и този въпрос не може да бъде повдиган за първи път пред въззивната
инстанция, като по този начин се разширява предмета на спора, при все, че както
вече се посочи по-горе – дори да бъде разгледано, при наличните данни по делото
не би могло да обоснове извод за недопустимост или неоснователност на
предявения иск.
Въззивникът, явно воден от разбирането, че е
поправил пропуските при издаването на
заповед №4/03.05.2018г. с издаването на заповед №7 (посочена във въззивната
жалба без дата на издаване) претендира да са настъпили правните последици от
тази заповед, преди издаването на която твърди, че са били поискани обяснения
от Б. и която заповед е била връчена на последната на 14.06.2017г. От
твърденията във въззивната жалба не става ясно какъв правен резултат се
претендира на база горните оплаквания и каква е връзката им с допустимостта и
правилността на обжалваното решение. На първо място следва да се посочи, че така
наречената заповед №7 не съставлява част от доказателствата по делото, приети
по насдлежния процесуален ред; липсват и доказателства за връчване на подобна
заповед на служителката. На следващо място – предметът на спора е бил ясно
очертан с твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на исковата
молба и този предмет е касаел законността на дисциплинарното уволнение,
извършено със заповед №4/03.05.2017г., т.е. в настоящото производство не
съществува възможност да се обсъжда законосъобразността на последваща заповед
за уволнение. Що се отнася до разбирането на жалбоподателя, че: 1/ заповед
№4/03.05.2017г. въобще не е породила правно действие и 2/ заповед
№4/03.05.2017г. е била отменена по реда на чл.344 ал.2 от КТ със заповед
№5/29.05.2017г., същото не може да бъде споделено по съображения, които вече се
изложиха от съда в настоящото решение.
В конкретния
случай, работодателят е издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение; в последствие я е преценил като
незаконосъобразна, постановил е заповед за отмяната й и е издал втора заповед
за уволнение, която, според него е била съобразена със закона. Явства стремеж
на работодателя да упражни свои права като такъв в съответствие с трудовото
законодателство, но са видни и допуснатите непрецизности, довели до
незаконосъобразно упражняване на въпросните права.
Правилното
решение на ДРС следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
РС-Дупница
правилно е определил разноските, съобразно изхода на делото и предвид
потвърждаване на постановения резултат не се налага тяхното изменение.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се следват разноски.
На
въззиваемата страна се дължат разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 510.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №668/22.12.2017г. на
Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1075/2017г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Народно
читалище „Пробуда – 1902“, БУЛСТАТ **** със седалище: село Баланово 2680, община Дупница, област Кюстендил, да заплати на С.А.Б., с адрес: ***, с ЕГН ********** сумата от 510.00
лева (петстотин и десет лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок, считано от деня на постановяването му – 29.03.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.