Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав в публично заседание, проведено на тридесети юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1315/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуалния
представител Виктория Станчева - младши експерт, против Решение №
483/07.04.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110200862/2022г. на Районен
съд гр.Варна, четвърти състав.
С жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди, че с приложените доказателства
се доказва извършването на нарушението. Формулирано е искане за отмяна на
решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на ответника по реда на чл.63д, ал.2
от ЗАНН.
Ответникът – „Ч.“ ЕООД, с депозиран
писмен отговор на касационната жалба от 17.05.2022г. чрез пълномощника си
адвокат И.Г. изразява доводи за неоснователност на същата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление № 23-0001693 от 21.10.2021г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна, на основание чл.95б., т.1 от Закона за автомобилните превози, на „Ч.“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.7б, ал.2, предл.2 от ЗАвтПр, за това, че по сигнал била
извършена проверка на 17.09.2021 г. от
служители към РД „АА“ Варна, които установили, че на 09.08.2021 г. „Ч.“ ЕООД е
допуснал извършването на обществен превоз на пътници – деца, с автобус „Даф“ с
рег.№В **** НА, който не е оборудван с обезопасителни колани. Било установено,
че на автобуса не са оборудвани всички 49 плюс 1 места с колани. Оборудвани са
били 36 бр. места.
За да отмени наказателното
постановление първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка се
установява от събраните по делото доказателства. Приел е още, че неправилно е
ангажирана отговорността на дружеството. От събраните доказателства, въззивният
съд е установил, че не се установява да е бил извършен превоз с посоченото
превозно средство – за децата е бил изпратен друг автобус и с него е бил
осъществен превоза. Въззивният съд е извел този извод въз основа на
свидетелските показания на актосъставителя Й.. Последният участвал в
извършването на проверката, съответно пряко е възприел относимите факти. С оглед на това въззивния съд е достигнал до
извода, че налагането на наказание за нарушение, което не е било установено, че
е извършено, обуславя неправилно приложение на материалния закон.
Така постановеното решение е правилно.
Въззивният съд е събрал всички допустими и относими
към правния спор доказателства. След техния анализ е направил своите фактически
констатации, а въз основа на тях е формирал правни изводи, които са в
съответствие с приложимите правни норми.
Правилно районния съд е приел, че жалбоподателя не е
осъществил състава на административно нарушение по 7б, ал.2, предл.2 от ЗАвПр.
Съгласно посочената разпоредба, моторните превозни средства от категории М2 и
М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с
устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и
пътниците. От факта, че на 17.09.2021 г. автобус рег. № В **** НА не е бил
оборудван с обезопасителни колани, не следва автоматично извода, че повече от един
месец преди това, автобуса също е бил без обезопасителни колани. При проверката
извършена на 17.09.2021 г. не са били изискани обяснения от водача на автобуса или
управителя на дружеството. Позитивно волеизявление за това, че на 09.08.2021
г., с автобус рег. № В **** НА е бил осъществен обществен превоз на пътници –
деца, без автобуса да е бил оборудван с обезопасителни колани, не е направено
от никого, нито в хода на проверката, нито в хода на административно
наказателното производство, нито пък в хода на въззивното производство.
Единственото твърдение за проявлението на обсъждания
факт е заявено от трето лице – родител на едно от децата. Това обстоятелство се
опровергава от показанията на разпитания свидетел Й., на който са му обяснили,
че „децата са се качили в автобуса, седнали са на местата си и детето е звъняло
на майка си да каже, че е нямало колан за него. Реално не са пътували с този
автобус, така ми беше обяснено“. Изводите на контролния орган за осъществения
обществен превоз на пътници на 09.08.2021 г. са направени само въз основа на
твърденията на третото лице изложени в неговия сигнал, опровергани от разпита
на съставителя на акта за административно нарушение в открито съдебно заседание
пред въззивния съд. Безспорно се потвърждава факта, че децата са пътували с
друг автобус, който е бил оборудван с обезопасителни колани.
При липсата на каквито и да е други доказателства и
при липсата на признание от страна на жалбоподателя в тази насока,
осъществяването на 09.08.2021 г., с автобус рег. № В **** НА на обществен
превоз на деца, без автобуса да е бил оборудван с обезопасителни колани, не
може да бъде прието за еднозначно и несъмнено установен юридически факт.
Действително, данните по делото позволяват да се
направи някакво предположение, че обществения превоз е осъществен по начина
възприет от административнонаказващия орган, но те сами по себе си не
обосновават безпротиворечива констатация, че процесното деяние е осъществено
точно така, както е описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Наказателното постановление не може да се основава на
предположения или съмнения за това, че при осъществяване дейността на
дружеството е осъществено деяние, което съставлява административно нарушение.
Осъществяването на административно наказателната отговорност на правния субект
е акт по правоприлагане, а правоприлагането по принцип и в частност
административно наказателното такова, не може да почива на индиции, колкото и
обосновани да изглеждат те, а само и единствено на конкретно установени факти,
обстоятелства и данни.
Настоящият състав при извършената проверка по чл. 218
от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да
са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то
следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
С оглед своевременно направеното искане за присъждане
на разноски от страна на ответника и съобразно изхода от правния спор, такива
следва да бъдат присъдени на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Предвид
представения договор за правна защита и
съдействие, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 440 лева.
Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Същото е съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът следва да присъди сумата от 440 лева на „Ч.“ ЕООД,
представляваща разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 483 от 07.04.2022г.
на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110200862 по описа на
съда за 2022г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ********* направените разноски по водене
на делото в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: