С решение № 64 от 20.05.2011г. по гр.д. № 1053/ 2010г. по описа на Свищовски районен съд, е отхвърлен искът на А. А. Б. от с.Д., общ.С., срещу Я. В. Я. от с.Д., общ.С., за отстъпване на собствеността и предаване на владението на магазин за хранителни стоки с площ от 50 кв.м.; зеленчуков магазин с площ от 80кв.м.; склад за ГСМ с площ от 8 кв.м. и гараж с площ от 30 кв.м., находящи се в УПИ ..., в кв.72 по регулационния план на с.Д., общ.С., цялото с площ от 657 кв.м., при граници за целия имот УПИ ..., УПИ ..., улица, улица, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и искът на А. Б. срещу Я. Я. за сумата от 3300лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на описаните по-горе недвижими имоти за периода от 20.12.2008г. до 21.10.2010г., като неоснователен и недоказан. Осъдена е А. Б. да заплати на Я. Я. разноски по делото в размер на 340 лв. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.И.Илиев, пълномощник на А. А. Б.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон по изложени за това съображения. Счита, че неправилно районният съд е тълкувал събаните по делото доказателства и по тази причина е стигнал до погрешен извод, че А.Б. не е собственик на част от имотите. Сочи, че по делото са приложени достатъчно писмени доказателства, които сочат, че спорният склад е собственик на жалбоподателката. В описанието на имотните фигурирал имот, представляващ зеленчуков магазин от 80 кв.м., представляващ сграда, състояща се от две търговски помещения и склад, т.е. имотите, подробно описани в протокола за провеждане на таен търг и тези в нотариалния акт, са едни и същи. Сочи, че в тези документи е описан склад към зеленчуков магазин, което не кореспондира с показанията на св.Д., че има склад друга собственост Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Д., и не е разгледал показанията на другите свидетели, нито е взел показанията на вещото лице Х.. Счита, че описанието на имотите в документите, приложени по делото включва и тези имоти, за които съдът е счел не са собственост на доверителката му. Счита, че съдът не е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е постановил неправилно решение. Същото е и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото, които сочат, че имотите, по-точно склад към зеленчуков магазин са собственост на Б.. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът по жалба владее и ползва без правно основание част от имотите, и по-точно-склад към зеленчуков магазин. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд, и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответника по жалба Я. Я. адв.Б.Г..Счита подадената жалба за неоснователна и необоснована, а атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно, по изложени за това подробни съображения. Моли да бъде потвърдено решението на СвРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.73 от Закона за собствеността. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и съдебната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По отношение възражението, че съдът не е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е постановил неправилно решение и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото, които сочат, че имотите, и по-точно склад към зеленчуков магазин, са собственост на Б.: същото е неоснователно. Напълно подробно и задълбочено съдът е изследвал събраните по делото доказателства, правилно е приел какви факти се установяват от тях, и въз основа на тези установени факти и обстоятелства е направил правилни правни изводи досежно твърдяното ползване на процесните имоти от ответника по жалба. Следва да се отбележи, че едва в жалбата ищцата конкретизира, че претендира ревандикация на склад към зеленчуков магазин. В исковата молба исковата претенция е касаела най-общо зеленчуков магазин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в процесното УПИ има няколко склада-към хлебопекарната, към хранителния магазин, към зеленчуковия магазин, и отделно два склада отзад на гърба, или още „отгоре” над зеленчуковия магазин /както се изразява св.Д./. Исковата молба не съдържа конкретна претенция за предаване на владението на склад към зеленчуков магазин. Предвид на това е без значение дали в описанието на имотите фигурирал имот, представляващ зеленчуков магазин от 80 кв.м., представляващ сграда, състояща се от две търговски помещения и склад. Видно от събраните по делото доказателства, това действително е така, но ищцата не е насочила претенцията си по отношение на склад към зеленчуков магазин. В този смисъл е несъстоятелно и възражението, че в тези документи е описан склад към зеленчуков магазин, което не кореспондирало с показанията на св.Д., че в сградата има склад, друга собственост. Единият факт не изключва другия, установен от показанията на св.Д., които съдът правилно е кредитирал. Няма основания съдът да не кредитира показанията на тази свидетелка, която предвид на обстоятелството, че до 2008г. е била главен счетоводител на ПК „Т.”, която кооперация е бил предишният собственик на процесните имоти /този факт не се спори от страните/, е напълно и подробно запозната с имотите, собственост на кооперацията, тяхното местонахождение, брой и вид. Предвид на това е несъстоятелно и възражението, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Досева и не е разгледал показанията на другите свидетели, нито е взел показанията на вещото лице Х.. Съдът е обсъдил показанията и на другите свидетели по делото, вкл. и на св.Б., съпруг на ищцата. Досежно изложеното от вещото лице-същият не дава показания по смисъла на ГПК, а заключения по поставени му въпроси. С оглед на това не може да се вземе предвид изложеното от него досежно броя и вида на отделните имоти, находящи се в общата сграда в процесното УПИ, тъй като същият не е имал такава задача и предвид на това, че е специалист-икономист, а не техник, не е в компетенциите му да дава заключения по такива въпроси. Възражението, че неправилно районният съд е тълкувал събраните по делото доказателства и по тази причина е стигнал до погрешен извод, че А.Б. не е собственик на част от имотите и че по делото са приложени достатъчно писмени доказателства, които сочат, че спорният склад е собственик на жалбоподателката: същото е неоснователно. Нито ответникът е оспорил, нито съдът е приел, че имотите, описани в исковата молба са собственост на ищцата. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът по жалба да държи някой от процесните имоти и по-конкретно и именно-склад към зеленчуков магазин /каквито конкретни твърдения за този склад в исковата молба липсват/. Единствено показанията на св.Л. и св.Б. установяват, че ответникът по жалба държи склад. Че това е именно складът към зеленчуковия магазин не се установява от нито едно от събраните по делото доказателства, а в тежест на ищцата е да ангажира такива в подкрепа на твърденията си /каквито конкретни за такъв склад не е и имала в исковата молба/. Както бе посочено по-горе, от доказателствата по делото се установява, че в процесното УПИ има няколко склада към различни обекти, а два от тях-самостоятелни на гърба на зеленчуковия магазин /отделно от склада към него/. Това се установява от показанията на св.Д. и се подкрепя от показанията на св. И. и К., които излагат, че в това дворно място има различни сгради-няколко помещения едно до друго с общ покрив, но различни хора са ги купили, не всички са на А. Б.. Посоченото от св.Д., че двата склада се намират „отгоре” над зеленчуковия магазин не следва да се тълкува буквално, тъй като видно от показанията й по-горе, същата е посочила, че складовете се намират „зад гърба” на зеленчуковия магазин, т.е. изразът „отгоре” в случая означава „отзад”, „от горната страна”, а не „над” и „върху”, както го е изтълкувала жалбоподателката. В описанието на имотите в протокола за провеждане на таен търг от 25.11.2008г. и впоследствие-в приложения нотариален акт за дарение, не се съдържат данни, въз основа на които да се приеме безспорно, че посочените два склада на гърба на зеленчуковия магазин са включени в това описание, респективно-в продадените имоти, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, не са налице сочените нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, водещи до неправилност на решението, същото следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва жалбоподателката да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция-300лв. за адв.възнаграждение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 20.05.2011г. по гр.д. № 1053/ 2010г. по описа на Свищовски районен съд. ОСЪЖДА А. А. Б. от с.Д., община С., ЕГН *, със съдебен адрес: гр.Р., ул.”М.” № ..., адв.И.И., да заплати на Я. В. Я. от с.Д., община С., ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300лв. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |