О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. Перник, 30.01.2023 г.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на тридесети
януари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
като
разгледа административно дело № 248 по описа за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е касационна жалба вх. № 3840/29.12.2022г. от Областна дирекция „Земеделие“ –
Перник чрез Л.Л. – директор дирекция „Административно-правна, финансово –
стопанска дейност и човешки ресурси“, в която заявява, че обжалва съдебно
решение № 228 от 12.12.2022г. в частта за разноските, като счита, че неправилно
е осъдена Областна дирекция „Земеделие“- Перник да заплати разноски в полза на ищеца Г.Г.Р.
в размер на 700 лв.
Със
съдебното решение е отхвърлен предявения иск срещу Областна дирекция
„Земеделие“ - Перник поради настъпило
плащане в хода на съдебното производство и е осъдена Областна дирекция
„Земеделие“- Перник да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Решението е благоприятно за Областна дирекция
„Земеделие“ – Перник, поради което същата го обжалва само в частта за
разноските. В АПК, както и в ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, не се съдържа правна норма, уреждаща самостоятелно обжалване на
постановените решения и определения в частта им относно разноските. В този
смисъл съдът възприема подадената от Областна дирекция „Земеделие“ – Перник касационна
жалба като искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, с
правно основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и намира за необходимо
да се произнесе по този ред, понеже в противен случай касационната съдебна
инстанция би върнала делото за такова произнасяне. /в този смисъл Определение
№ 634 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2022 г., III о.; Определение №
567 от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2022 г., VI о./
Насрещната страна, в срока по чл. 248, ал.2 ГПК, е изразила становище, че молбата е неоснователна.
“Касационната жалба”, имаща характер на молба
за изменение на решението в частта за разноските, е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок за обжалване на решението и е процесуално допустима,
а разгледана по същество, е неоснователна.
В мотивите на
решението си съдът се е произнесъл по направеното искане за присъждане на
деловодни разноски в полза на ищеца. Приел е, че същото е основателно, тъй като
по общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да се заплатят от
ответника и в конкретния случай, независимо от отхвърлянето на исковите
претенции, защото претендираните от ищеца суми за обезщетения по ЗДСл. са
изплатени изцяло след образуване на настоящото производство. Исковата молба е
депозирана на 13.06.2022г., а изплащането на сумите е през м. 07.2022г. в хода
на съдебното производство. Относно тяхната дължимост, определящо е обстоятелството, че ответникът е
станал причина за завеждане на производство, по което се претендират. След като
към момента на предявяване на иска той не е изпълнил задълженията си спрямо
ищеца, а е направил това в по-късен момент, следва да се приеме, че същият е
станал причина за образуване на настоящото дело и следва да понесе
отговорността за съдебните разноски в размер на 700 лв. /400 лв. за платено
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 300 лв, съгласно
приложен списък на разноските, като те са сторени действително, видно от
приложения договор за правна помощ и платежния документ за внесен депозит/. В
чл. 143 АПК – "Отговорност за разноски" няма уредена конкретна
подобна хипотеза за отговорността за разноски, поради което субсидиарно по
силата на чл. 144 АПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ГПК
"Присъждане на разноски". В тази връзка, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК,
само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца, т. е. само в този случай той
има право на разноски, включително и при прекратяване на делото. По аргумент от
противното в случаите когато ответникът е дал повод за завеждане на делото,
същият следва да понесе направените от ищеца разноски и такива не му се
следват.
Ето защо съдът е
счел, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради
което разноските следва да се възложат върху него.
Съдът не
намира основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което
искането следва да се остави без уважение.
Воден от
горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник чрез Л.Л. –
директор дирекция „Административно-правна, финансово – стопанска дейност и
човешки ресурси“ за изменение на Решение № 228/12.12.2022г. по адм.д. № 248/2022г.
на АС –Перник в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/