МОТИВИ по НОХД № 1452/2016 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Р.п.г. против подсъдимият С.Ж.Н., ЕГН **********, за
това, че на 16.03.2015г., около 01.20 часа, в с.Тънково, общ.Несебър, пред кафе
„***”, причинил на Н.В.П. ***, чрез намушкване с нож, средна телесна повреда,
изразяваща се в проникващо нараняване в коремната кухина, хемоперитонеума,
представляващо кръв в коремната кухина, причиняващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота- престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От страна на пострадалият П., бе
подадена молба за конституирането му в качеството на граждански ищец и частен
обвинител, като бе предявен и граждански иск за сумата от 20 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди, вследствие деятелността на подсъдимия,
ведно със законната лихва, считано от 15.03.2015 г. до окончателното изплащане.
Твърди се, че подсъдимият с действията си, му е причинил болка и страдания,
вследствие нанесения на пострадалия удар и проникване с нож в областта на
корема. Това причинило болки за продължителен период от време, които
ограничавали движенията на П.. Нанесен му бил и психически стрес, че е могъл да
загуби живота си, който го съпътствал дълго време.
Съдът, като взе предвид исканията на
пострадалия и след като изслуша становищата на представителя на РП-Несебър и
защитата на подсъдимия, намери молбата за своевременно подадена и отговаряща на
изискванията на чл.85, ал.1 от НПК. С оглед на това прие за съвместно
разглеждане в настоящото производство по делото предявения от пострадалия
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и конституира същия като
граждански ищец и частен обвинител. В съдебно заседание повереникът на
пострадалия изразява становище за реализиране на наказателна отговорност спрямо
подсъдимия по правната квалификация, изложена в обвинителния акт, чрез налагане
на наказание „Лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване. Моли за уважаване
на гражданският иск в пълния му размер.
Представителят
на Р.п.г. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия.
Излага аргументи относно правната квалификация на деянието. Пледира за
реализация на наказателната отговорност при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства чрез налагане на наказание „Лишаване от свобода”, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият
не се признава за виновен като не оспорва обстоятелството, че е нанесъл
телесната повреда, сочена в обвинителния акт. Твърди, че е сторил това поради
уплаха за живота си предвид телосложението на пострадалия. Моли да бъде
оправдан.
Защитникът
на подсъдимия пледира за признаване на последния за невиновен при приложение на
института на неизбежната отбрана, алтернативно превишаване на пределите й
поради уплах, алтернативно на Н. да бъде наложено наказание за деяние по чл.133
от НК, алтернативно- чл.132, ал.1, т.2 от НК, последните две с приложение на
чл.78а от НК.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
С.Ж.Н. е с основно образование, безработен, към датата на деянието
реабилитиран.
На 15.03.2015 г., след 21.00 ч.,
пострадалият свидетел П. заедно със св. Г., посетили заведението „***”, стопанисвано
от св. Я.,***, където употребили алкохол. В заведението били и св. М., Б., Я., М.,
Д.. В ранните часове на 16.03.2015 г. в заведението влязъл подсъдимия и се
насочил към бара, където по това време са намирал пострадалия. Между двамата се
провел кратък разговор, при който П. казал на Н. да напусне заведението, на
което последния извикал пострадалия да излязат навън. Двамата напуснали
заведението като първи вървял подсъдимия, а след него пострадалия. Излизайки
навън в сочената последователност, Н. се обърнал и без никакви обяснения или
действия, с дясната си ръка извадил намиращия се в джоба на панталона му нож и
намушкал в областта на корема П., след което се прибрал в дома си. Пострадалият
влязъл в заведението, държейки се за раната, където казал, че Н. го намушкал.
Свидетелят Г. свалил горницата си и я сложил на раната, след което се обадил на
приятели, които дошли и отвели П. ***. Обадили се и на телефон 112. По-късно в
заведението дошли св. Д. и Д.,***, които снели сведения от присъстващите, след
което отишли в дома на Н., от където последния бил отведен в управлението. Там
същият предал доброволно ножа, съставляващ веществено доказателство по делото.
От заключението по извършената по ДП съдебно- медицинска експертиза се
установява, че П. бил получил проникващо в коремната кухина нараняване в лявата
долна половина с кръв в коремната кухина и лезия на мезото на сигмата, което
било в резултат от удар с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто бил всеки
нож. Причинено било проникващо нараняване в коремната кухина. Хемоперитонеум
/кръв в коремната кухина/ се квалифицирало като разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Изложеното
се подкрепя изцяло от показанията на пострадалия свидетел, св. Г., Я., Б., Д., Д.,
Я., м., Д., заключението по съдебно- медицинската експертиза.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно доказано, че на инкриминираната дата- 16.03.2015г., около 01.20
часа, в с.Тънково, общ.Несебър, пред кафе „***”, подсъдимият причинил на Н.В.П.
***, чрез намушкване с нож, средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо
нараняване в коремната кухина, хемоперитонеума кръв в коремната кухина,
причиняващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, което
съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Деянието
е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се налага
извода, че подсъдимият е съзнавал обществено- опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено- опасни последици като е искал или е допускал тяхното
настъпване. Н. е знаел, че в себе си държи нож, за което същия сам заяви, че е
бил за самозащита, въпреки, че не е бил нападан досега. От показанията на св. П.,
от части и тези на св. Я., както и от обясненията на подсъдимия, се установява,
че непосредствено излизайки извън заведението, Н. се е обърнал и намушкал с
ножа в корема пострадалия, на което последния не е могъл да реагира, тъй като е
бил изненадан. Съдът не споделя твърденията на Н., че навън е възникнало
телесно съприкосновение между двамата, започнало от страна на пострадалия,
което да е провокирало подсъдимия да използва намиращия се у него нож. От
показанията на св. Я., дадени в хода на съдебното производство, се установи, че
същата е последвала навън двамата, като е излязла почти веднага след тях. Тя се
е забавила само колкото да остави парите, които П. й бил дал на бара и като е
излязла навън последния вече е бил намушкан. Това предполага време от две- три
секунди, което е крайно недостатъчно да се развие това, което се твърди от
страна на подсъдимия, а именно пострадалия да го е ударил в гърба, от което Н.
да е залитнал напред, правейки няколко крачки, след това П. да го е настигнал,
да го е хванал за раменете, подсъдимия да се е опитвал известно време да се
освободи, след това да бръкне в джоба, да вземе ножа и да намушка пострадалия.
Съдът счита, че за тези действия е необходимо повече време, поради което
изложеното от страна на Н. се приема за защитна теза, която не бе подкрепена с
доказателства. Налага се извода, че излизайки от заведението, подсъдимия е
знаел, че след него върви пострадалия, поради което е взел решение да намушка
последния навън, което е било и сторено. По делото не се събраха доказателства,
че извън заведението е имало и словесен конфликт между двамата. С оглед на така
изложеното настоящата инстанция счита, че деянието е било извършено умишлено
като се целени настъпилите увреждания или най- малко е допускано тяхното
настъпване.
От
страна на защитникът на подсъдимият се навежда тезата за извършване на деянието
при неизбежна отбрана, или при превишаване пределите й в състояние на уплаха, което
съдът не споделя. От показанията на св. Я., М. и П., се установява, че при
появата на подсъдимия в заведението, пострадалия му е казал да напусне. Не се
доказа да е имало удряне с чанта по главата, за което показания, освен
подсъдимия, даде единствено св. Я.. Св. Я., която е била в непосредствена
близост до двамата на бара, и е имала най- преки наблюдения над случващото се, не
даде такива разяснения в залата, като дори заяви, че докато са били вътре
двамата дори не са се карали. Както бе посочено по- горе не се установи и при
излизането извън заведението да е имало нападение от страна на пострадалия.
Предвид на това по делото не се събраха доказателства, от които да се почерпи
извода, че подсъдимия е бил уплашен за живота или здравето си от действия или
изрази на пострадалия вътре или извън заведението, още по- малко се доказа
извършването на противоправно нападение от страна на последния спрямо Н., което
да обосновава употребата на нож от страна на последния. Единствено от
обстоятелството, че П. превъзхожда Н. физически не може да се следва този
извод.
Не
се споделя и твърдението на защитата, направено при условията на алтернативност
за преквалифициране на деянието по чл.133 от НК, тъй като съдът счита, че
същото е извършено умишлено. Както бе посочено по- горе настъпването на
обществено- опасните последици са били предвиждани и целени, което изключва
непредпазливостта в случая.
От
страна на защитата бе направено и още едно алтернативно искане, а именно
деянието да бъде преквалифицирано по чл.132, ал.1, т.2 от НК, което също не
може да бъде споделено. Това е така тъй като по делото не бяха събрани
доказателства, от които да се черпи извода, че повредата е била причинена
вследствие на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, по някои от
алтернативите, сочени в чл.132, ал.1 от НК. Нито един свидетел не даде
показания, от които да се установи, че Н. е бил ядосан или раздразнен по
някакъв начин от П. нито вътре в заведението, нито отвън. Установи се, че освен
думите на последния спрямо подсъдимия да напусне заведението и то казани не на
висок тон, друго не се е случило между двамата. По- голямата част от
свидетелите заявиха, че дори не са чули някаква реплика между тях, още повече
такава.
Предвид
на така изложеното съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидената в чл.129 от НК санкция за подсъдимия, съдът съобрази
от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно
деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване от свобода до шест
години. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на подсъдимия- младата му възраст, дадените обяснения, с които не
оспорва обстоятелството, че именно той е намушкал пострадалия, обстоятелството,
че до извършването на деянието е бил осъждан само веднъж през 2004 г., за което
осъждане е настъпила реабилитация. От друга страна, обаче не може да се
пренебрегне факта на самото осъждане и то за деяние по чл.325, ал.1 от НК,
което навежда извода за склонност на Н. към хулигански, респективно
противообществени прояви.
Като
взе предвид гореизложеното съдебният състав счете, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно една година
„Лишаване от свобода”, чието изтърпяване не е нужно да бъде ефективно, поради
което отложи за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
По отношение предявения от гражданският
ищец иск съдът съобрази следното:
Действително са налице предпоставките за
търсене на гражданска отговорност от подсъдимия- вреда, противоправно
поведение, причинна връзка между вредата и поведението на последния, т.е.
налице са всички елементи на “непозволеното увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Безспорно по делото е, че е налице пряка причинна връзка между виновното
противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вследствие на това
вредоносен резултат. Това е така, тъй като дейността на деликвента,
обективирана чрез извършеното от него престъпно деяние, в случая- намушкването
с нож в областта на корема, стои в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат. Безспорно е, че проникването в тялото, в случая намушкването в
корема, е довело до болки и страдания от страна на пострадалия, както и създаване
на пречки за нормалното поведение и действия от страна на последния. В този
смисъл съдът намери, че гражданския иск следва да бъде уважен частично до
сумата от 5000 лв., която в достатъчна степен ще обезщети нанесените на П.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на увреждането, като в останалата му част до претендираните 20 000 лв.
иска беше отхвърлен, ведно със законната лихва върху отхвърлената част.
Накрая,
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски, които, с оглед резултата по делото, възложи в тежест на подсъдимия.
Наред с това, на основание чл.53, ал.1, б.А от НК, отне в полза на Държавата
вещественото доказателство по делото- а именно един брой нож, който като вещ
без стойност, следва да бъде унищожен след влизане в сила на присъдата.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: