Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.04.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
30.03.2022
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
11 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от
Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Ю.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, подадена чрез пълномощник
– адвокат С.Ф.М. от АК-***, с адрес на призоваване - ***, против Решение №180 от 19.12.2021 год., постановено по АНД №989/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с която е потвърдено наказателно постановление №21-1300-001231
от 02.08.2021 год., издадено
от началник група
в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита
обжалваното Решение №180 от 19.12.2021 год., постановено по АНД №989 по описа
на Районен съд - Кърджали за незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, при необоснованост на правните изводи и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че
от доказателствата по делото не се установява да е осъществил административното
нарушение, за което е издадено наказателно постановление №21-1300-001231 от
02.08.2021 год., на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали. Сочи, че нa 24.07.2021 год. свидетелите С. С. и Р. П. - служители в
сектор „ПП” към ОДМВР - Кърджали, били на работа, съгласно утвърден график,
като са изпълнявали служебните си задължения и са следели за спазване на
светофарната уредба на кръстовището образувано от бул.„***” и ул.„***” в град
Кърджали и че служителите на МВР - Кърджали били позиционирани до ***, на ***. Сочи
също, че в 09:50 часа на същата дата, свидетелите възприели лек автомобил,
марка „Опел Астра”, с peг.№***,
управляван от касатора, да навлиза и преминава през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като служителите на ОДМВР
- Кърджали спрели автомобила за проверка, при която установили водача на същия – касатора
в настоящото производство, а освен това констатирали, че автомобилът е с
неизправно шумозаглушително устройство. На следващо
място сочи, че служителите на ОДМВР - Кърджали спрели превозно средство на
кръстовището на следващия светофар, поради което счита, че свидетелите С. С. и Р.
П. - служители в сектор „ПП” към ОДМВР -Кърджали, че не са имали пряка видимост
към светофарната уредба, тъй като същите били вътре в патрулния автомобил. Не
на последно място излага и довод, че свидетелите С. С. и Р. П. - служители в
сектор „ПП” към ОД МВР - Кърджали са установили и втори автомобил, който също
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба,
което пораждало съмнение, дали и двата автомобила са навлезли и преминали през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Сочи, че изложената
фактическа обстановка, която се установява от показанията на свидетелите С. С.
и Р. П. - служители в сектор „ПП” към ОДМВР – Кърджали, била в противоречие с
разпитания свидетел Н. М., която била пряк очевидец и която заявила, че касаторът не преминал на червен сигнал на светофарната
уредба. В жалбата се твърди, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства,
имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал вътрешното си
убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал
съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. С оглед на изложеното в жалбата, касаторът
моли да бъде отменено обжалваното Решение №180 от 19.12.2021 год., постановено
по АНД №989/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали/без да сочи, какво
съдът да стори с процесното наказателно
постановление, ако отмени решението/. Моли също така, да бъде осъден ответника, да му заплати направените по
делото съдебни разноски.
Касаторът Ю.Н.М., с
постоянен адрес: ***, редовно призован за съдебното заседание, се явява и не се представлява. От
пълномощника на същия – адвокат С.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която
заявява, че поддържа подадената
касационна жалба, като в същата са изложени доводи, идентични с тези, изложени
в самата касационна жалба. Отново се иска отмяна на обжалваното решение и
присъждане в полза на касатора, на направените
деловодни разноски.
Ответникът по касация - началник група в Сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали предлага да
бъде оставено в сила оспореното Решение №180 от 19.12.2021 год. на Районен
съд – Кърджали, с което е било потвърдено наказателното постановление,
издадено спрямо касатора Ю.Н.М.
Заявява, че изцяло
споделя изложените доводи в първоинстанционното решение, с което е потвърдено НП, като
счита, че те се
подкрепят от писмените и гласни доказателства. Сочи,
че противно на
твърдението в касационната жалба за наличие
на процесуални нарушения и неправилност на формиране на
вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, в обжалваното решение подробно са анализирани свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
и са изложени мотиви, защо част
от тях са
кредитирани, а други не, както и счита, че наличните писмени
доказателства правилно сочат на правивна квалификазия на нарушението
и
като нарушена, и като санкционна норма. Предвид това счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и предлага
същото да бъде оставено в
сила.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия
съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с
оглед наведените в
нея касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от
страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №180 от 19.12.2021
год., постановено по АНД №989/2021 год., Кърджалийският
районен съд е потвърдил наказателно постановление №21-1300-001231
от 02.08.2021 год., издадено
от началник
група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на Ю.Н.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, са наложени административни
наказания: по т.1 - „глоба”, в размер на 150.00/сто и
петдесет/ лева, на основание чл.179, ал.1, т.5,
пр.1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и по т.2 - „глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева, на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Със същото решение
Районен съд – Кърджали е осъдил Ю.Н.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, сумата в размер на 80.00/осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че нa 24.07.2021 год.,
свидетелите С. С. и Р. П. - служители в сектор „ПП” към ОДМВР - Кърджали, били
на работа съгласно утвърден график, като са изпълнявали служебните си
задължения и са следяли за спазване на движението,
регулирано от светофарната уредба на кръстовището, образувано от бул. „***” и ул.„***”
в град Кърджали. Служителите на МВР - Кърджали били позиционирани до *** на бул.„***”,
на ***. В 09:50 часа на същата дата, свидетелите възприели лек автомобил, марка
„Опел”, с peг.№***, управляван от жалбоподателя Ю.М.,
да навлиза и преминава през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба. Служителите на ОДМВР -Кърджали спрели автомобила за проверка, като
установили водача Ю.Н.М. от ***, а освен това констатирали, че автомобилът е с
неизправно шумозаглушително устройство (лиспва ауспухово гърне).
По повод
така установените нарушения, на 24.07.2021 год. срещу касатора
в настоящото производство – Ю.Н.М., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на Ю.Н.М., който отказал да го подпише и който отказ бил
удостоверен с подписа на св.Т. Д. Въз основа на този АУАН, на 02.08.2021 год.
било издадено процесното наказателно постановление, с
което, на касатора М. били наложени административни
наказания: по т.1 - „глоба”, в размер на 150 лева, на основание чл.179, ал.1,
т.5, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2 -
„глоба”, в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка първоинстанционният съд е
установил и приел въз основа на показанията на свидетелите С. С., Р. П., Т. Д. и
частично и от показанията на свидетеля Н. М. и от приобщените по делото писмени
доказателства: Акт за установяване на административно нарушение бл.№380642 от
24.07.2021 год., за който е посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год.
и Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 год., и двете на министъра на вътрешните
работи, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Въз основа
на така приетата за установена от районния съд фактическа обстановка и след
извършения анализ и преценка на събраните и приобщени по делото писмени и
гласни доказателства, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
По т.1 от наказателното постановление: Районният
съд е посочил, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП и
че съобразно посочената норма, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Съдът е приел, че преценени поотделно и в
съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на 24.07.2021 год., в
град Кърджали, на кръстовището образувано от бул.„***” и ул.„***”,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил, марка „Опел”, с peг.№***,
е преминал при светещ червен сигнал на светофара и за това за съда е безспорно,
че Ю.М. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето
поведение със светлинните сигнали. Съдът е приел, че правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за водач, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Районният
съд е приел и за безспорно установено, че с посоченото нарушение е създадена и опасност
за движението, като св.П. посочил, че при навлизане на жалбоподателя на червен
сигнал на светофарната уредба, там вече са били навлезли автомобили при
разрешен за тях зелен сигнал - от ул.„***” към ул.„***” и от ул.„***” към ул.„***”,
като са се чули и клаксони. Съдът не е кредитирал показанията на св.Н. М. - съпруга
на жалбоподателя, която е заявила, че на процесната
дата е пътувала в автомобила и същият е преминал на зелен сигнал. Съдът е отчел
близката семейноправна връзка между свидетелката и
жалбоподателя, както и евентуалната нейна пристрастност и заинтересованост от
изхода на делото, като е счел, че показанията на свидетелката са в противоречие
с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и целят
единствено установяване на защитната теза на жалбоподателя. Съдът е отбелязъл, че при индивидуализацията на наказанието,
административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.179, ал.5 от ЗДвП, като е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание
„глоба”, в размер от 150 лева.
По т.2 от наказателното постановление: Районният
съд е посочил, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. От анализа на формираната по делото доказателствена
съвкупност, съдът е намерил за безспорно и категорично установено нарушението
от страна на жалбоподателя, на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, като е
посочил, че съгласно регламента на цитираната норма, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Посочил е също, че
съгласно чл.179, ал.6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности, като са предвидени
различни по тежест административни наказания за незначителни, значителни и
опасни неизправности - понятия, дефинитивно определени в §6, т.71, 72 и 73 от
ДР на ЗДвП. Съдът е посочил, на следващо място, че съгласно §6, т.72 от ДР на
ЗДвП, „значителни неизправности”, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и
други по-значителни несъответствия, както и че още по-детайлно съдържание на
понятието „значителна неизправност” се съдържа в чл.37, ал.3 от Наредба №Н-32
от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, съгласно която, значителни са
неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на
превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат
риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Съдът
е приел, че в случая, констатираното от актосъставителя
управление на превозното средство без задно ауспухово
гърне, безспорно се припокрива с хипотезата на налична значителна техническа
неизправност, доколкото липсата на посочената част може както да засегне както безопасността
на превозното средство, така и да породи риск за участниците в движението. В
тази връзка, съдът е намерил за нужно да отбележи, че обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал превозното средство с изцяло липсващо задно гърне,
по същество не се оспорва от него с депозираната от него жалба. Отбелязъл е, че правилно
е приложена санкционната норма на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, по отношение на
нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като наложената санкция „глоба” е в
посочения в нормата фиксиран размер, поради което и не е налице възможност
същата да бъде изменена.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство, като е
приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка, съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Съдът е приел, че в случая не е приложима и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото извършените нарушения не представляват
маловажен случай, т.к. осъществените деяния не разкриват признаци, които да ги
отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи
на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1 от ЗДвП.
В тази
връзка районният съд е посочил, че действително, съгласно разрешението, дадено
с ТР №1/2007 год. по тълкувателно дело №1/2005 год. на ВАС, преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административнонаказателна
репресия спрямо дееца. Решаващият състав на районния съд изцяло е споделил
трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието „маловажен случай” в ЗАНН, то на основание чл.11
от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери НК,
според чл.93, т.9 от който, „маловажен случай” е налице, когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът е посочил, че стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения. Според решаващия съдебен състав, конкретните нарушения са
такива, които разкриват типична, а не по-ниска степен на обществена опасност за
подобен вид нарушения, като за този си извод съдът е съобразил, че процесното моторно превозно средство е било управлявано от
жалбоподателя на път с интензивно движение. На следващо място, съдът е преценил
и данните от приложената по преписката справка за нарушител/водач, видно от
която, са налични предходни не малко на брой и разнородни нарушения на Закона
за движение по пътищата, които водят до извод за невъзможност процесното административно нарушение и санкционираният за
извършването му жалбоподател да се третират като такива, разкриващи по-ниска
степен на обществена опасност.
Така, предвид
изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че
атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.63, ал.5, във вр.
с ал.3 от ЗАНН, съдът е намерил за основателно направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, от страна на
процесуалния представител на наказващия орган, като е приел, че следва жалбоподателят
да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Посочил е, че в случая
по делото са проведени три съдебни заседания, в които не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но че същият е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение, в
минималния размер на 80 лева и че доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен
състав напълно споделя установената и възприета от въззивния
съд фактическа обстановка, както и правните изводи
на районния съд, по отношесние и на двете точки от процесното наказателно постановление. Въззивният състав
е събрал относими към правния спор
доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е кратки и ясни мотиви
кои обстоятелства приема за доказани
и е изложил съответните правни изводи, като при формирането
им не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание, поради
което съдът намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че
решението е постановено при необоснованост на правните изводи.
Следва да се
отбележи, както, че в настоящата касационна жалба не са изложени каквито и да е
конкретни доводи или аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение в
частта му, с която е потвърдена т.2 от процесното
наказателно постановление, с която на касатора Ю.М.,
на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер
на 200.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – заради
управление на технически неизправно пътно превозно средство с констатирана значителна неизправност – в случая с липсващо задно ауспухово гърне /шумозаглушително
устройство/. Тази значителна неизправност е била констатирана след спиране от
контролните органи от сектор „ПП” – Кърджали, на управляваното от касатора МПС и извършената проверка и оглед на същото.
Липсата на шумозаглушителното устройство - задно ауспухово гърне, е била пряко и непосредствено установена
при огледа на посоченото МПС и от двамата полицейски служители – свидетелите С.С. и Р.П., като по повод това нарушение и наложеното за
него с т.2 от процесното наказателно постановление,
административно наказание „глоба”, не са били изложени абсолютно никакви доводи
и съображения за незаконосъобразност в тази му част и в подадената жалба до
Районен съд – Кърджали, което е отбелязано в мотивите към решението. Независимо
от това, в решението са изложени ясни, точни и коректни мотиви досежно тази т.2 от обжалваното наказателно постановление и
са изведени съответните правни изводи, които в пълна степен се споделят от
настоящия касационен състав.
Така
всъщност, изложените доводи и аргументи в касационната жалба /макар и това да е
изрично посочено/, касаят обжалваното решение на Районен съд – Кърджали
единствено и само частта му, с която е потвърдена т.1 от процесното
наказателно постановление, с която, на касатора Ю.Н.М.,
на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.1 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 150.00 лева, за извършено нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП – преминаване с управлявания от него лек автомобил през
посоченото кръстовище в град Кърджали, при червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим, с което е създал опасност за останалите
участници в движението. Тези доводи и аргументи всъщност се свеждат до
твърдението, че от позицията, на която е бил спрян полицейският патрулен
автомобил, двамата полицейски служители, които са се намирали вътре в него, не
са имали пряка видимост към светофарната уредба и не са могли да възприемат,
при какъв сигнал на тази светофарна уредба е навлязъл и преминал през това
кръстовище касаторът Ю.М.
Във връзка с
изложените в касационната жалба доводи, поддържани и в допълнително подадената
писмена молба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, че ЗАНН се
прилага само за неуредените въпроси по съставянето
на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления и фишовете и по изпълнението на наложените наказания, съдът се е съобразил
с формалната доказателствена
сила на АУАН по отношение на
посочените в него фактически обстоятелства. Във връзка с
твърденията в касационната жалба следва да се посочи, че в показанията си,
дадени пред районния съд в съдебно заседание на 19.10.2021 год., и двамата
свидетели – С. С. и Р. П., са категорични, че от позицията, на която са се
намирали – на ***, са имали пряка видимост към светофарната уредба и цялото
кръстовище, регулирано от тази уредба. В показанията на тези двама свидетели,
които показания са достатъчно подробни и същевременно напълно непротиворечиви и
еднопосочни, са описани детайли, касаещи движението на управлявания от касатора И. М. лек автомобил, които не биха могли да бъдат
възприети, ако свидетелите не са имали видимост към кръстовището и към самата
светофарна уредба. В показанията си свидетелите сочат, че при червен сигнал на
светофарната уредба са преминали два автомобила, единият от които е бил
автомобилът, управляван от касатора; че автомобилът
се е движел в лявата лента по посока на движението/бул.„***” е с две ленти за
движение във всяка посока/, като в дясната вече е имало колона от спрели автомобили,
когато той е преминал; че автомобилите от другите две улици, образуващи
кръстовището с бул.„***”, а именно - от ул.„***” и от ул.„***”, за които е
светнал зелен сигнал на светофара, вече са били потеглили и са навлезли в кръстовището,
като така се е създала опасност за движението и са се чули и сигнали от
клаксони и т.н. Следва да се посочи, че твърдението, че от позицията, на която
са се намирали полицейските служители, не са имали пряка видимост към
светофарната уредба, за първи път е изложено в хода по същество пред районния
съд, като в тази насока не са били представени никакви доказателства и не са
били направени никакви доказателствени искания, като касаторът е твърдял единствено, че не е преминал на червен
сигнал на светофарната уреда, а на зелен. Във връзка с тази поддържана защитна
теза, до разпит като свидетел в съдебно заседание е била допусната съпругата на
касатора – Н. М., която също е поддържала в
показанията, че управляваният от съпруга й лек автомобил е минал при зелен
сигнал на светофарната уредба, но според настоящия касационен състав, правилно
решаващият състав на районния съд не е кредитирал показанията й в тази насока,
предвид близката й семейноправна връзка с жалбоподателя,
а и предвид нейната пристрастност и заинтересованост от изхода на делото, като правилно,
също така, е приел, че показанията на свидетелката са в противоречие с
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и целят единствено поддържане
и установяване на защитната теза на жалбоподателя.
Във връзка с
твърденията на касатора, изложени в касационната
жалба, че от позицията, на която са се намирали полицейските служители, не са
имали пряка видимост към светофарната уредба, следва да се добави, че тази
позиция, на която редовно се позиционира полицейски автопатрул
от сектор „Пътна полиция” – Кърджали с полицейски патрулен автомобил, за
осъществяване на контрол на движението по бул.„***”, а именно – на ***, се
намира на разстояние по-малко от 120 метра от *** и от тази позиция категорично
има пряка видимост към светофарната уредба, разположена на посоченото
кръстовище, в което настоящият съдебен състав и лично се е убедил, а което
обстоятелство би следвало да е пределно добре известно и на процесуалния
представител на касатора.
Предвид
изложеното по-горе, касационната инстанция в настоящия състав намира за
недоказани и напълно неоснователни твърденията и доводите, изложени в касационната
жалба.
Във връзка с
потвърдената с обжалваното решение т.1 от процесното
наказателно постановление следва да се добави, че съгласно посочената като нарушена
норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регистрират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, т.е. тази разпоредба, в предл.2/второ/ изрично предвижда задължение
за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл.7, т.1, б.„б” от Наредба №17 от 23.07.2001 год. за регулиране
на движението по пътищата със
светлинни сигнали, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството/обн.,
ДВ, бр.72 от 17.08.2001 г., изм.
и доп., ДВ, бр.18 от
05.03.2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.35 от
15 май 2015 г./,
за регулиране на движението на
пътните превозни средства се използва
немигаща светлина с червен цвят, която
означава „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО” - водачите на
пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията” или, ако няма такава,
да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът
е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва
да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Това правило е нарушено в случая от касатора И. Н.М., като деянието му е правилно квалифицирано
и за същото правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.179, ал.1,
т.5, предл.1/първо/ от ЗДвП, като е наложено
предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба”, в размер от 150
лева.
Ето защо, с оглед на всички изложени по-горе
съображения,
касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира касационната
жалба на Ю.Н.М., с
постоянен адрес: ***, подадена
чрез адв.С.М. от АК-***, за неоснователна
и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че решението на Кърджалийския районен съд, като
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, при правилно приложение
на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено в сила.
От страна на
ответника по касационната жалба не са претендирани
деловодни разноски, а такива не са и сторени от него в производството пред
настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№180 от 19.12.2021 год., постановено по АНД №989/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.