№ 88931
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20211110149639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу М. Н. Л., с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 11492,79 лв., от която:
4768,92 лв. – главница, 1754,01 лв. – договорна лихва (договорно възнаграждение) за
периода от 05.06.2020 г. до 03.06.2021 г., 1337,70 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“,
2764,56 лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“, 619,72 лв. – лихва за забава от 06.03.2020
г. до 03.06.2021 г., 247,88 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 03.06.2021
г. до 26.08.2021 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на
тези възнаграждения е предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“
на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действие на сключения между страните договор, доколкото в т. VI Поискани от клиента
допълнителни възможности от договора за потребителски креди е посочено, че
възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една
от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално
използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата,
следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка
с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените
1
услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са
нищожни.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се претендира
сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на
заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 147,81 лв. за държавна такса и 32,15 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ***********, против М. Н. Л.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която
се иска заплащане на сумата от 1337,70 лева – възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ и сумата от 2764,56 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит № 30042216050, сключен на 29.01.2020 г., между
страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви
осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2