Определение по дело №3594/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2000
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530103594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   2000               Година   01.07.2020              Град   С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи юли                                                                                                         Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3594 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по искова молба на В., против ответника С.А.В., с която, след частичното му прекратяване с определение № 3608/08.10.2019 г. в частта му, по предявения от ищеца В., против ответника С. А.. В., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на част от вземането за главница, над сумата от 859.78 лева за неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 21.03.2018 г. до 23.04.2018 г., до сумата от 925.15 лева за неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 23.04.2018 г. до 21.11.2018 г., и обезсилване в същата й част със същото определение на издадената по ч.гр.д. № 337 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд - заповед от 16.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 65.37 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 23.04.2018 г. до 21.11.2018 г., с 38.99 лева мораторна лихва от 28.04.2018 г. до 08.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 15.01.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 337 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Със същото определение № 3608/08.10.2019 г. делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по гражданско дело номер 4571 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, а с определение от 27.12.2019 г. е възобновено, внесено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2020 г. В същото заседание делото отново е спряно по общо съгласие на страните (л. 47). На 24.06.2020 г. по делото е постъпила молба от изричния пълномощник на ищеца за възобновяването му, а на 29.06.2020 г. по делото е постъпила друга молба от същия изричен пълномощник на ищеца, с която заявява, че прави отказ от предявения иск, поради постигнато извънсъдебно споразумение и оттегля молбата си за възобновяване на делото, като моли същото да бъде прекратено (л. 59-60).

 

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че извършеният с нея пълен отказ от спорното право е осъществен от легитимирана от чл. 233 ГПК страна, а именно ищецът (чрез изричния му пълномощник по делото), който според чл. 233, изр. 1 ГПК може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, без за това да е необходимо съгласието на ответника. С този пълен отказ от спорното право, съдът се десезира от разглеждането и решаването на предявените искове, поради което делото следва да се прекрати, без преди това да се възобновява, защото това се явява безпредметно, а и пълномощникът на ищецът е оттеглил молбата си за това преди произнасянето на съда по същата (чл. 233 ГПК). Поради това следва с настоящото определение да бъде обезсилена изцяло и издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и в необезсилената й с определението № 3608/08.10.2019 г. останала част (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК). В тази хипотеза само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в размер на 300 лева платено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца – л. 19 (чл. 78, ал. 4 ГПК).

Доколкото обаче определеното да изготви назначената по делото съдебно –икономическа експертиза вещо лице е представило вече по делото в срок на 21.01.2020 г. заключението си по същата, съдът намира, че следва да му определи възнаграждение и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда. Този извод следва не само от нормата на чл. 19 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Обн. ДВ, бр. 50/2015 г.), според която, вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи, но и от нормата на чл. 31, ал. 2 от същата Наредба, според която, възнаграждението на вещото лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаване на делото, какъвто е и случая. При него определеното да изготви назначената по делото по искане на ответника нова горепосочена експертиза вещо лице е изготвило и представило заключение по същата, преди молбата за отказ от спорното право. Поради това и съгласно чл. 19 и 31, ал. 2 от посочената Наредба, това вещо лице има право на възнаграждение за изготвянето на тази експертиза, независимо, че делото следва да се прекрати преди изслушването й, поради отказа на ищеца от спорното право. Възнаграждението на вещото лице следва да е в размер на действително отработените от него часове, посочени в представената със заключението справка – декларация (л. 56). Или на вещото лице следва да се определи възнаграждение в размер на 340 лева (л. 56). А тъй като ищецът е поискал назначаването на тази експертиза и внесъл първоначалния депозит от 100 лева за изготвянето й, следва същият да бъде задължен да довнесе по сметка на съда разликата от 240 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице.

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Г.Д.К. възнаграждение за изготвяне на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, в размер на 340 лева, платимо, както следва: 100 лева от внесения от ищеца В. депозит, като задължава същият, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с препис от настоящото определение, да довнесе по сметка на Старозагорския районен съд и представи в същия срок по делото документ за разликата от 240 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение за вещото лице.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 3594 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, поради отказ на ищеца от предявените искове и ОБЕЗСИЛВА поради това изцяло, и в останалата й необезсилена с определение № 3608/08.10.2019 г. по делото част, издадената по частно гражданско дело номер 337 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд - заповед от 16.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

 

          ОСЪЖДА В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на С.А. В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева за разноски по делото при прекратяването му.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на страните по делото.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: