Мотиви към присъда № 37/09.06.2011 год., постановена по НОХД № 41/2011 год. по описа на ТОС
Подсъдимият В.С.В. *** с ЕГН **********
е предаден на съд по обвинението му по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.3 и т.7
във вр. с чл.26, ал.1 от НК затова, че : през периода м. май май – м. август 2009 год. в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, като представляващ «****» ЕООД – П., избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно
403 806,55 лева, от които 8 406,55 лева неначислено ДДС, като не
издал фактури по издадени експедиционни бележки, както и приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 395 400 лева по фактури с № 1010/29.05.2009
год. ; № 1011/30.05.2009 год.; № 1012/01.06.2009 год. с издател «Ч» ЕООД гр. П.
и фактура с № 2003/30.06.2009 год. с издател «****» ЕООД Г.. .
В съдебно заседание, подсъдимият В., не
се признава за виновен, дава подробни обяснения по обвинението. Моли да бъде
оправдан, алтернативно ако бъде признат за виновен по първия пункт от
обвинението да му се наложи минимално наказание, което да бъде отложено по реда
на чл.66 от НК, също така кумулативно предвиденото наказание глоба да бъде в
минимален размер с оглед на това, че същия е без работа и е пенсионер по болест.
Представителят на Окръжна
прокуратура, поддържа обвинението само по първия пункт, като счита, че същото е
безспорно доказано. Пледира наложеното наказание да бъде около средния размер
на предвиденото наказание по чл.255, ал.1 т.3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК -
лишаване от свобода, което наказание да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години и да му се наложи наказание „глоба” също
около средния размер. Относно обвинението
по чл.255, ал.3 т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК пледира подсъдимия да бъде
оправдан по това обвинение като недоказано.
След преценка на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
„***” е регистрирано като ЕООД с
Решение № 594/12.07.2004 год. от ТОС със собственик и управител Р.Т. ( л. 91 от
нохд). На 28.07.2008 год. дружеството
приема за съдружници св. Д.Б. и Г.М. и същото е пререгистрирано като ООД с
управител св. Б. (л.93 – 98 от нохд). На
12.12.2008 год. Г.М. продава дружествения си дял в дружеството на св. Б. и
същия пререгистрира дружеството отново като ЕООД. „***” е регистрирано по ЗДДС на 02.06.2008
год. На 11.12. 2008 год. св. Д. Б. упълномощава с нотариално заверено
пълномощно (л.77 от ДП папка № 1) подсъдимия В. да извършва от името и за
сметка на дружеството каквито намери за добре правни и фактически действия, да
подава и подписва всички необходими декларации във връзка с дейността на
дружеството, да извършва действия по управление и разпореждане с имуществото на
дружеството.
През 2009 год. дружеството купувало дървен материал, който преработвало
на дърва за огрев, дървени скари и палети. Отпадъчния материал от преработката
на дървените трупи ( изрезки, талаш и опилки ) били продавани на физически
лица. През месеците май, юни и юли 2009 год. били извършени продажби на дървен
материал на граждани, за което били съставени експедиционни бележки, но не били
издадени фактури за тях. Фактурите на основание чл. 25, ал.2 от ЗДДС е следвало
да бъдат издадени на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена, т.е. на датите, на които са били издадени експедиционните бележки.
През месец май са издадени за времето от 07.05. до 30.05.2009 год. 22
броя експедиционни бележки на стойност 3 958.70 лева и съответно е
следвало да бъдат издадени 22 фактури, което не е сторено. След като не са
издадени 22 фактури те съответно не са били включени в дневниците за продажбите
за месец май и съответно не са намерили отражение и в Справката декларация,
която е подал подсъдимия пред НАП – Т., като по този начин не е внесен ДДС в
размер на 659.78 лева.
През месец юни са издадени за времето от 02.06. до 27.06.2009 год. също 22 броя експедиционни бележки на
стойност 5 054.20 лева и съответно е следвало да бъдат издадени 22 броя
фактури, което не е сторено. След като не са издадени 22 фактури те съответно
не са били включени в дневниците за продажбите за месец юни и съответно не са
намерили отражение и в Справката декларация, която е подал подсъдимия пред НАП
– Т., като по този начин не е внесен ДДС в размер на 842.37 лева.
През месец юли са издадени за времето от 01.07. до 31.07.2009 год. 193 броя експедиционни бележки на стойност 41 426.38
лева и съответно е следвало да бъдат издадени 193 броя фактури, което не е
сторено. След като не са издадени 193 фактури те съответно не са били включени
в дневниците за продажбите за месец юли и съответно не са намерили отражение и
в Справката декларация, която е подал подсъдимия пред НАП – Т., като по този
начин не е внесен ДДС в размер на 6 904.40 лева.
Видно от изслушаната и приетата в съдебно заседание съдебно-счетоводна
експертиза общата стойност на неначисленото и не внесено ДДС е в размер на
8 406.55 лева.
„****” ООД нямало собствената база и ползвала тази на А – П.. В приземния
етаж на сградата имало машини и съоръжения, които работниците на „И” ползвали
при извършване на своята дейност. Това били сушилня, котелно и две поточни
линии. През месец април 2009 год. св. Б. поискал да закупи тези машини и
съответно се поинтересувал чия собственост са. Оказало се, че те не са
собственост на А, а на две други дружества – „Ч” ЕООД регистрирана в гр. П. и „Л.” ЕООД гр. Г...
Проведени били разговори със собствениците на машините и била постигната
договорка за цената на същите, като бил подписан и договор с „****” с дата
20.04.2009 год. за продажбата на производствена линия за дървени детайли на
стойност 360 000 лева с ДДС. След като постигнали тези договорки и
подписали предварителни договори, подсъдимия се опитал да изтегли кредит, с
който да заплатят машините, като за залог послужат същите. Банките обаче с
оглед на настъпващата финансова и икономическа криза отказали да отпуснат
кредит. Тогава св. Б. намерил купувач на три от четирите машини. Купувач на
тези машини е „Е.И.” ООД гр. София. На 05.05.2009 год. между „****”
представлявано от подсъдимия В. от една страна и „Е.И.” представлявано от св.
Ал. Л. бил подписан договор за покупко-продажба ( л. 173 от нохд) на сушилня за
дървен материал и котелно за сушилно за дървен материал на обща стойност 1 027 000 лева без ДДС. Освен посочените
машини с фактура № 011/29.05.2009 год. ( л.10 от папка с надпис нохд № 41/11г)
„И-2001 „ е продало на „Е.И.” и производствена линия за дървен материал на
стойност 762 000 лева. След подписването на договора с фактури с № 012/23.06.2009
год. и № 013/24.06.2009 год. са осчетоводени продажбите на сушилнята и
котелното. Общата стойност на издадените фактури на „Е.И.” видно от
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е 2 146 800 лева с ДДС,
като по банков път са платени 1 438 390 лева, а след като са
блокирани сметките на „И” парите са дадени на ръка. За покупките на машините от
„****” ЕООД били издадени фактури с №№ 1010/29.05.2009 год.; 1011/30.05.2009
год.; 1012/01.06.2009 год. (л. 3-5 от папка с надпис нохд № 41/11г). Тези
фактури и стойността на сделките надлежно били вписани в дневниците за продажби
и в Справките декларации на „****” ( л. 58 -81) и съответно включени в
дневниците за покупки и Справките декларации на „И -2001” . За покупката на
производствената линия от „Л.” ЕООД била издадена фактура с № 2003/30.06.2009
год. ( л. 6 от папка с надпис нохд № 41/11г)
Тази фактура и стойността на сделката надлежно била вписана в дневника
за продажбите и в Справка декларацията на „Л.” ( л. 47-57 от нохд) и съответно
включени в дневниците за покупки и Справките декларации на „****” (л. 7 – 23 от
папка с надпис нохд № 41/11г).
След подаване на Справките декларации, които се подават всеки месец
подсъдимия като упълномощен представител на „И -2001 „ правомерно е приспаднал
данъчен кредит в размер на 395 400 лева.
При извършената ревизия данъчните органи изпратили до НАП П. и Г..
насрещни проверки за изясняване на това дали покупките на „И” са действителни.
При извършената проверка на седалището на фирмите „Ч и Л” ( л.165 - 181 от
папка с надпис нохд № 41/11г) се
установило, че същите са напуснали седалището, поради което НАП – Т. е приел,
че няма покупки и поради това неправомерно е приспаднат данъчния кредит.
Служителите на данъчната администрация са видели, че в базата на дружеството
има машини (виж разпита на св. Т.Н. л. 115-119 от нохд), но счели, че това не
са машините описани във фактурите, без да са имали специални знания за това.
Така описаната фактическа обстановка
е установена и доказана по несъмнен и категоричен начин от разпитите на
свидетелите Д.Б.; В.С.; М.Ц., Д.Ч.; Д.Д.; Т.Н. – С.; Д.К.; Г.Г. и А.Л., обясненията
на подсъдимия В., заключенията на вещото лице П., от писмените доказателства по
делото ( посочени по-горе), Справка за съдимост Декларация за семейно и
материално положение, Експертно решение № 1802.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
БЕЗСПОРНО установено по делото е следното:
По първия пункт от обвинението: - Подсъдимият с ( генералното )
пълномощно, което му бил предоставил управителя на дружеството св. Б. е
притежавал цялата изпълнителна власт в дружеството. Видно от всички събрани
писмени доказателства – договори, Справки декларации, фактури и др. именно
подсъдимият е сключвал, подавал, подписвал всички писмени документи по силата
на това пълномощно. Нещо повече при разпита на св. В.С., М.Ц., Д.Ч. и Д.Д. се
установи, че те въобще не са контактували със св. Б. и за две години са го
виждали един път. Видно от приложените по делото дневници за продажби за месец
май 2009 год. ( л. 10 от папка с надпис нохд № 41/11г ), месец юни 2009 год. (
л. 16 от папка с надпис нохд № 41/11г )и месец юли 2009 год. ( л.23 от папка с
надпис нохд № 41/11г ) се установява, че при продажба на дърва са издавани
фактури най-вече към юридически лица, т.е. подсъдимия много добре е знаел, че
при продажби следва да се издадат фактури, тези фактури следва да се опишат в
дневниците за продажбите и съответно стойността на тези продажби ( данъка по
ДДС) следва да намери място в Справките декларации подавани всеки месец до 14
число на следващия месец. Не издавайки фактури за продажбата на дърва на
физически лица е избегнато установяването и плащането на данък ДДС в размер на
8 406.55 лева. Това, че подсъдимия е наредил на св. Д. да издава
Експедиционни бележки ( л. 24 -141 от папка с надпис нохд № 41/11г) по никакъв
начин не означава, че не е целял да избегне установяване и плащане на ДДС,
напротив тия експедиционни бележки са само за вътрешна отчетност, не са
счетоводен документ по смисъла на ЗСч.
По втория пункт от обвинението: - Видно и от посоченото във фактическата
обстановка не се събраха доказателства за това, че подсъдимия неправомерно е
приспаднал данъчен кредит в размер на 395 400 лева, като не е извършил
реални доставки. Напротив от събраните писмени доказателства по делото –
Справки декларации, дневници за продажби, банкови разплащания, плащания на
ръка, договори от дружествата „****”, „Л.”, „***” и „Е.И.”, назначената нова
експертиза в съдебното производство, разпита на подсъдимия и разпитите на
всички разпитани свидетели се установи по безспорен начин, че сделки за покупки
и съответно продажби е имало и те са реални. Съдът не счита за необходимо да
посочва отново всеки един документ въз основа, на който това е видно, това бе
направено подробно във фактическата обстановка.
Както се посочи по-горе, тези факти от фактическата обстановка не се
оспорват, поради което съдът по-изложените по-горе съображения прие за
безспорно установени и доказани.
Факти, които се оспорват от страна на подсъдимият и неговия защитник:
На първо място се изтъква, че неправилно в ОА е посочено, че подсъдимият
е представляващ „****” ЕООД, това посочване е довело до неразбиране в какво е
обвинен и ограничило правата на същия.
Безспорно установено по делото, е че подсъдимият е бил упълномощен с
нотариално заверено пълномощно ( л.77 от ДП папка № 1). Наистина това
пълномощно не го прави „представляващ” дружеството. Тъй като ТЗ посочва, че
представляващ дружеството е неговия управител или прокуристът, който надлежно
са били вписани в Търговския регистър. Подсъдимия не е бил вписан в Търговския
регистър, но същия е представлявал
дружеството по силата на самото пълномощно или той е бил упълномощен
представител на дружеството. По силата на това пълномощно той се е легитимирал
и извършвал всички действия по управление на дружеството. Това, че не е посочен
като упълномощен представител на дружеството, а като „представляващ” в ОА не е
довело до ограничаване на неговите права защото същественото е съдържанието на действията, които са описани, а
те са ясни и разбираеми за подсъдимия. Това е видно и от протокола по първото съдебното заседание (
л.115 от нохд), в който е отразено становището на подсъдимия, като същия
е заявил „Разбирам в какво ме обвиняват”.
На следващо място се изтъква, че по силата на пълномощното подсъдимия е
изпълнявал само разпорежданията на управителя на дружеството. Посочва се, че
подс. В. е уведомил св. Б. относно продажбите на дърва на физически лица и
същия му е наредил да не издава фактури, щяло да се издаде в края на годината
една обща фактура.
Съдът, счита, че и това възражение е неоснователно. От една страна
подсъдимия е осъществял изцяло оперативното ръководство на дружеството и дори
да се е обадил на управителя на дружеството, то той не е длъжен да изпълнява
заповед или разпореждане, която по своята същност налага очевидно за дееца
престъпление – чл.16 от НК. Като пълномощник на дружеството подсъдимия ясно е
съзнавал, че следва да бъдат издадени фактури и същите да бъдат включени в
дневниците за продажбите и съответно да бъде начислен данъка в Справките
декларации, това обстоятелство се установява и от факта, като посочва и самия
подсъдим, че когато дошли от НАП – Т. на ревизия той си е признал, че не са
издадени фактури и е представил експедиционните бележки. Твърдението, че не е смятал
да укрие ДДС и накрая на годината е смятал да издаде една обща фактура е
голословно. Не може да бъде издаде една „обща” фактура, тъй като във всяка
фактура се посочва лицето, което е купувач и същия полага подпис. Освен това в
случая не се касае за доставка на периодично, поетапно изпълнение визирано в
чл.25, ал.4 от ЗДДС, но дори да се
касаеше за такава сделка то, всеки период ели етап, за който е уговорено
плащане, се смята за отделна доставка и данъчно събитие за нея възниква на
датата на която плащането е станало дължимо. Видно от разпитите на свидетелите
е видно, че при всяка издадена експедиционна бележка, ФЛ, което е купувало
дърва е плащало и св. Д. се е отчитал на св. Ч.. Т.е. така посоченото
категорично може да се посочи, че е следвало да се издаде фактура при всяка
сделка. На последно място в разпита си подсъдимия заявява, че се е обадил не
на св. Б., а на негов приятел Тодор, който впоследствие е починал, и той му бил
наредил да не издава фактури ( л. 194 от нохд). Така, че колко и неоснователно
да е това възражение от страна на защитата и то се опровергава от обясненията
на самия подсъдим, че св. Б. му бил разпоредил да не издава фактури и той като
негов пълномощник затова не е издал такива.
ПРАВНА СТРАНА
Престъплението по чл.255 от НК е систематизирано в Глава VІІ
„Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система”. Данъците са парично задължение към държавата с
условно безвъзмезден характер. Те биват преки и косвени данъци. В случая ДДС е
косвен данък, който данък е регламентиран в Закона за данък върху добавената
стойност. ДДС се дължи за всяка доставка
на стоки или услуги с място на изпълнение не територията на страната и
извършена от данъчнозадължено лице по ЗДДС. Данъчнозадължено лице по смисъла на
ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, свързана с
производството, търговията, селското стопанство, предоставяне на услуги,
извличане на суровини и др., независимо от целите и резултатите от нея. За да
бъде съставомерно това престъпление, следва данъчнозадълженото лице да е
регистрирано по ЗДДС, видно от писмените материали по делото ( ДРА л.111 на
гърба от ДП) дружеството е регистрирано по ЗДДС , считано от 02.06.2008 год. по
реда на чл.108 от ЗДДС. На следващо място следва да е налице избягването на
установяването или неплащане на данъчни задължения. Установяване на данъчни
задължения е да не се води вярна счетоводна отчетност за извършваните от тях
стопанска и друга законосъобразна приходна дейност. Не плащане на данъчни задължения
се има предвид когато е налице едно данъчно задължение, което следва да бъде
платено в определен срок и това не е сторено. За всяко данъчнозадължено лице,
което е регистрирано по ЗДД възниква задължение до 14 число на всеки следващ
месец да декларира със Справки декларации дължимия данък за внасяне, като освен
Справките декларации предостави и дневниците за покупки и продажби. На следващо
място, за да е съставомерно деянието то следва данъците да са в големи размери.
В чл.93 т.14 е посочено, които данъци са в големи размери – тия които
надхвърлят сумата от 3000 лева.
В
този смисъл от фактическа страна поведението на подсъдимия покрива напълно
обективните признаци на престъплението по чл.255, ал.1 т.3 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Същия е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в големи размери – 8 406.55 лева, като това е станало
при условията на продължавано престъпление през периода месец май юли 2009 год.
От субективна страна, подсъдимия е осъществил деянието умишлено, под
формата ПРЯК УМИСЪЛ, съзнавал е, че чрез не издаването на фактури през месеците
май – юли се избягва установяване и плащане на ДДС, който безспорно се дължи,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – щета за фиска и е
искал настъпването на тези последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Като призна подсъдимия В.В. за виновен в това, да е извършил
престъплението по чл. 255, ал.1 т.3 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК и като се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК, съдът наложи на същия наказание в размер на две години и шест месеца „лишаване
от свобода”, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от 3 години и му наложи и кумулативно предвидено наказание
глоба в размер на 500 лева.
Съдът оправда подсъдимия В. по внесеното обвинение по чл.255, ал.3 във
вр. с ал.1 т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като счете, че същото не е доказано
по един безспорен и несъмнен начин.
При определяне на наказанието съдът съобрази, че санкционната част на чл.255,
ал.1 от НК до редакцията си ДВ бр.26 от
2010 год. предвижда наказание в размер до пет години ЛС. Съдът наложи средния
размер на така предвиденото наказание и под средния размер на кумулативното
предвиденото наказание глоба.
Съдът отчете, че са налице изискванията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
на наказанието лишаване от свобода – наказанието, което се наложи на подсъдимия
е под три години, подс. В. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и за поправяне
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието реално. Поради това съдът
определи изпитателен срок от 3 години, срок напълно достатъчен според съда.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете смекчаващи
обстоятелства – съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина
по делото и неговото разкаяние.
Съдът отчете като отегчаващи
обстоятелства: - предишното осъждане на В. ( макар и не на лишаване от
свобода), стойността на не платените данъци надвишаващи два пъти размера на
големите размери.
При налагане на наказанието на кумулативното наказание глоба съдът наложи
същата в размер под средния отчитайки факта, че подсъдимия е пенсионер по
болест ( л. 46 от нохд ) с 80% намалена работоспособност и налагане на по-тежка
по размер глоба ще се отрази негативно на възможността му да си закупува
лекарства.
При налагане на наказанието съдът целеше да се постигне и генералната
превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите търговци,
които се занимават с стопанска дейност и са регистрирани по ДДС.
Съдът се произнесе и по направените разноски по делото, като разноските
направени в ДП постанови да бъдат заплатени от подсъдимия, а тези в съдебната
фаза на процеса, които бяха направени с оглед обвинението по чл.255, ал.3 във
вр. с ал.1 т.7 от НК с оглед на оправдателната присъда в тази част остават за
сметка на държавата..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: