Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260095
гр.
Пловдив, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2666/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.Д.
*** против Наказателно постановление №19-1030-012315 от 30.12.2019 г., издадено
от началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.98, ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.178Д от ЗДвП. С жалбата се моли наказателното
постановлене като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си, излага подробни съображения
във връзка с неправилността и незаконосъобразността на обжалваното
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, съгласно
което се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от
лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
На 03.12.2019 г. около 11:20 ч. св. К.П.
установил жалбоподателят като водач на л.а.
Ленд Ровер фриландер с рег.№ ***да паркира на място, определено за хора
с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д21 – „инвалид“ и допълнителна табела /Т-1/-11 метра.
Във връзка с така установеното бил
съставен АУАН за нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП, подписан от нарушителя,
който в графа възражения изложил такива.
Като възприел напълно констатациите
в съставения АУАН, административнонаказващият орган издал и обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел акотсъставител, снимков
материал, копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г., справка за нарушител.
Разпитан пред съда в качеството на
свидетел съставителят на акта К.Д.П. потвърди направените в акта констатации.
Същият потвърди, че жалбоподателят е паркирал на посоченото място, което било
сигнализирано с пътен знак Д21„инвалид“. Заяви също, че забраната за паркиране,
която важала за водача, можела да се установи от всеки правоспособен водач,
какъвто е и жалбоподателят, предвид поставения
пътен знак.
Пред съда жалбоподателят не оспорва,
че е паркирал на процесната дата и място. Посочи обаче, че мястото не било
сигнализирано по начин, който да е ясен за водачите. Именно намиращата се под знака
табела „11м“ създавала съмнение за коя част от мястото важала забраната.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, като намира същите за последователни, логични,
непротиворечиви, съответстващи на приложения към административнонаказателната
преписка снимков материал.
С оглед събраните устни и писмени
доказателства, съдът прие, че описаната в АУАН, възпроизведена и в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка е обективно установена.
В процесния случай мястото, на което
е установено нарушението, е било обозначено с пътен знак Д 21„инвалид“ съгласно
чл.120 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Като обозначено с такъв знак мястото, на което е паркирал жалбопоателят, е било
предназначено само за паркиране на пътни превозни следтва, обслужващи хора с
увреждания. Намиращият се непосредствено под знака Д21 друг знак, който е
указателен има за цел да укаже, че забранителния знак има действие в продължение
на 11 м. В тази връзка са и показанията на св. П., който посочва, че
разстоянието е такова, че дава възможност да бъдат паркирани три автомобила,
всеки от който е по 3 м, като се предвиди разстояние между тях или има действие в зона от общо 11 м, както
сочи и поставената под знак Д21 табела.
По отношение на оплакванията от
страна на жалбоподателя, че липсвала хоризонтална маркировка със син цвят и с
международен символ на достъпност, то същата се поставя на основание Наредба №
4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите. В случая
при движението на автомобила и преди паркирането водачът е следвало да се съобрази
с пътния знак Д21, а не с това имало ли е или не хоризонтална маркировка, която
в действителност е липсвала, но е предвидена не за въвеждане на забрана за паркиране,
за да бъде достъпна най-вече за хората с увреждания, в какъвто смисъл е и
изразеното от въззиваемата страна становище.
При правилно установена фактическа
обстановка съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.98,
ал. 2, т.4 от ЗДвП се забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Нарушението на това правило се санкционира от нормата
на чл.178Д от същия закон. Според този текст, наказва се
с „глоба“ в размер на 200 лева лице,
което без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания. В конкретния случай събраните по делото
доказателства по безспорен начин установяват, че жалбоподателят без да има такова право е
паркирал автомобила си на място, определено за инвалиди. Мястото е било
обозначено с поставен точно срещу него н пътен знак за това, поради което
осъществено деяние безспорно осъществява състава на нарушението по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
При проверка относно
спазване на процесуалните изискавния за съставяне на АУАН и за издаване на
обжалваното наказателно постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Същите са съставени от компетентни лица, като доказателство за това
е приложената към административнонаказателната преписка Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. Спазени са
сроковете, за съставяне на АУАН и за издаване на наказателните постановления,
предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата
си, което право нарушителят е реализирал в пълен обем.
За пълнота, въпреки че не се изтъква
като оплакване в жалбата, съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Констатираният случай по степен на обществена опасност не се
отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Касае се за нарушение, чиято обществена опасност е типична.
С оглед изложеното съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-012315 от 30.12.2019 г.,издадено от началник група към ОД на
МВР-Пловдив, с което на П.Д. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.98, ал.2
т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.178Д от Закона за движение по
пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
Вярно с
оригинала! МК