Р Е Ш Е Н И Е
№
32/11.03.2020
година, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, наказателно
отделение
на двадесет и първи февруари през две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при
секретаря Геновева Ненчева
и
с участието на прокурора Светла Курновска
разгледа
докладваното от съдия Даскалова
АНДВ
№ 386 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане
на Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура - Варна за възобновяване на
приключило административнонаказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване
на административно-наказателно дело, на основание чл.380 от НПК вр. чл.70, б.“д“ от ЗАНН Апелативният прокурор при ВАпП
оспорва законосъобразността на постановеното по НАХД № 253/2018 г. на Районен
съд, гр. Омуртаг решение и въззивно решение по ВНАХД № 91/2019 г. на Окръжен
съд, гр.Търговище. Твърди, че първоинстанционното съдебно производство е било
образувано по повод внесено от прокурора на основание чл.375 от НПК
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК спрямо Н.П.Н. за извършено престъпление
по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.2 вр. ал.1 от НК. Твърди
също, че с решение № 42 от 17.04.2019 г. по НАХД № 253/2018 г. на Районен съд, гр.Омуртаг Н.Н. е бил признат за виновен по обвинението за
престъпление по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.2 вр. ал.1
от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Подадената
от Н. въззивна жалба е била уважена и с въззивно решение № 40/10.07.2019 г.
ВНАХД № 91/2019 г. на Окръжен съд, гр.Търговище, първоинстанционното
решение е било отменено, а Н.Н. е бил признат за невинен по предявеното му
обвинение по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.2 вр. ал.1 от
НК и оправдан.
Апелативният прокурор изтъква в предложението
си, че не е следвало производството по делото да протича по реда на Глава
XXVIII от НК, т.к. имуществените вреди от престъплението не са били
възстановени, както изисква нормата на чл.78а, ал.1, б."в" от НК. Според
него макар в състава на престъплението по чл.325 б от НК да не са включени
имуществени вреди и нормата да се намира в Глава X - "Престъпления против
реда и общественото спокойствие", то не е изключено и от това престъпление
да настъпят вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Становището
на апелативния прокурор е, че разпоредбата на чл.78а ал.1 б.“в“ от НК има
предвид всички вреди, които са реално причинени и са пряка, и непосредствена
последица на престъплението, без значение дали са елемент или не от състава на
престъплението, като се позовава на Тълкувателно Решение № 88 от 17.12.1982
год. по н.д. № 73/82 год. на ОСНК.
Вносителят на предложението изразява
несъгласие с аргументите на окръжен съд, гр.Търговище относно оправдаването на Н.Н.,
като твърди, че това е сторено в нарушение на материалния закон. Според него в
разглеждания случай Н. е осъществил всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл.325 б, ал.2 т.2 пр.2 вр. ал.1 от
НК, като деянието е доказано по безспорен и несъмнен начин, което води до извод
за дирене на наказателна отговорност на Н..
Искането е да бъде възобновено
административно - наказателното производство по НАХД № 253/2018 год. по описа
на PC, гр. Омуртаг
и отменено постановеното по него Решение № 42/17.04.2019 год., както Решение №
40/10.07.2019 год., постановено по ВНАХД № 91/2019 год. на ОС, гр.Търговище, а
делото да бъде върнато на РП, гр.Омуртаг с цел внасяне на ДП в РС, гр.Омуртаг
за разглеждане по общия ред.
В предложението е направено и алтернативно
искане – да бъде възобновено административно - наказателното производство по ВНАХД
№ 91/2019 год. на ОС, гр.Търговище и отменено Решение № 40/10.07.2019 год., а
Решение № 42/17.04.2019 год. по НАХД № 253/2018 год. да бъде потвърдено.
В съдебно заседание представителят на
Варненската апелативна прокуратура поддържа подаденото предложение за
възобновяване на приключилото административнонаказателно
производство по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Счита,
че конкретното разгледано деяние притежава всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението по чл.325 б, ал.2 т.2 пр.2 вр. ал.1 от НК. Като обстойно аргументира становището си,
че конкретното деяние, за което е приключило административнонаказателното
производство, съставлява престъпление по посочения текст от НК.
Адв. П. изразява становище, че
обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което правилно
доверителят му е бил оправдан. Според него съставът на престъплението, в
извършване на което е обвинен Н. не съдържа като признаци настъпването на
съставомерни имуществени вреди, поради което и такива не следва да бъдат
възстановявани, за да е приложима разпоредбата на чл.78а от НК.
Оправданото лице Н.Н., заявява, че
знае как се борави с оръжие, като отрича
да е прострелвал животното. Моли да бъде оправдан.
Варненският апелативен съд, след като
обсъди доводите в искането на Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура –
Варна, изслуша становищата на страните в съдебно заседание и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на
наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган –
Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура – Варна и в изискуемия от
чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на
решението, постановено в производството по чл.375 и сл. от НПК, който съвпада с
датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване и протестиране и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1
и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба
или протест от страната, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за
възобновяване на наказателното дело е основателно.
По повод внесено от прокурор при
Районна прокуратура, гр.Омуртаг постановление за внасяне в съда на предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78 а от НК за престъпление по чл.325 б, ал.2 т.2 пр.2
вр. ал.1 от НК на Н.Н. в Районен съд, гр.Омуртаг е
било образувано административнонаказателно
производство – НАХД № 253/2018 г.
С решение № 42 от 17.04.2019 г. по
НАХД № 253/2018 г. Районен съд, гр.Омуртаг е признал Н.Н.
за виновен в това, че на 11.09.2018 г. в землището на с.Птичево, общ. Омуртаг
като проявил жестокост към гръбначно животно, а именно: прострелял в корема с
пистолет „Макаров“ със сериен номер АЕ392550 крава -
кръстоска от черно-шарено говедо, собственост на Р. Али Х., противозаконно му
причинил смърт и деянието е извършено със средство, опасно за хора и животни -
пистолет, и по този начин е извършил престъпление по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.2
вр. ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
Н.П.Н.
работел като ловен надзирател в „ММ Комерс“ ЕООД – София, с място на работа в дивечовъден участък „Голямо Доляне“ в с. Голямо Доляне, общ. Антоново. Трудовите
задължения на Н. включвали обход на стопанството, недопускане извършване на
бракониерски набези, както и опазване на дивеча в стопанството.
Н. притежавал
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия със срок на
валидност от 01.11.2016 г. до 31.10.2021 г. като в приложението към това
разрешение били вписани три притежавани от него огнестрелни оръжия, едно от
които бил пистолет „Макаров“ с номер АЕ392550, кал.
9х18.
Свид.Х.
притежавал три годишна крава кръстоска черно - шарено говедо, със тегло около
450 - 500 кг, в напреднала бременност – 7 месец.
На
11.09.2018 г. кравата е била на паша извън с.Птичево,
в близост до района на пашата се намирало дивечовъдното
стопанство „Голямо Доляне“.
На
същата дата Н.Н. извършвал обичайния обход на района на стопанството, когато по
черния път между селата Голямо Доляне и Птичево срещнал товарен камион марка „ЗиЛ“, управляван от свид. Х., който пътувал и още един мъж.
Тримата поговорили и след това всеки продължил по пътя си.
Докато
се движел по пътя от дивечовъдното стопанство към с.Птичево Н. забелязал кравата на свид.Х.
в близост до границата на стопанството, което охранявал, и с носения от него
личен пистолет „Макаров“ произвел изстрел в посока на
кравата. Изстреляният куршум попаднал в между двата десни хълбока на животното
в коремната област, като проникнал в тялото му и пробил матката и черния дроб.
В резултат на преминаването на куршума през маточната стена и намиращия се там
плод, настъпил вътрешен кръвоизлив от матката на кравата като кръвта изтичала
от областта на ануса. Кравата паднала на земята и останала в легнало положение
в близост до пътя, навлизащ в гориста местност.
Изстрелът
бил чут от свид.И., който излязъл на пътя и срещнал Н..
И. попитал Н. дали не е чул изстрел, на което последният отговорил отрицателно
и продължил пътя си.
Когато
се връщал с товарния автомобил в посока с.Птичево, свид.
Ремзи Х. и забелязал кравата си да лежи край пътя и отишъл да я види. Той я
бутнал, но тя не се изправила, и тогава видял, че е от дясната й страна има
нараняване. С големи усилия свидетелят Х. и неговия спътник успели да изправят
кравата и да я придвижат на разстояние от 200-300 метра непосредствено до
началото на селото, където кравата паднала и не станала повече. Свид.Х. позвънил на телефонен № 112 и по-късно пристигнали
полицейски служители, които заварили кравата жива. Съставен бил протокол за
оглед на местопроизшествие.
След
като полицейските служители си заминали състоянието на животното се влошило и
то започнало да агонизира, поради което свид. Х. решил да го заколи. Когато
заклали кравата, свидетелите Х. и В. видели, че в тялото й има проникнал куршум,
като същият е преминал през матката, разкъсал е плода и е заседнал под кожата
от другата страна.
На
следващия ден – 12.09.2018 г., свид. Х. предал на полицейски служител от РУ –
Омуртаг извадения от тялото на кравата куршум. На 20.09.2018 г. Н. предал
доброволно с протокол притежавания от него пистолет Макаров,
пълнител за пистолета и 3 патрона калибър 9x18 и летен кожен кобур на
разследващия полицай.
Тази
фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд въз
основа на оценка на събрания по делото доказателствен материал: отчасти от
обясненията на Н., от показанията на разпитаните от съда свидетели Х., И. и В.,
от заключенията на изготвените на ДП експертизи, както и от събраните писмени
доказателства.
Първоинстанционният съд преценил че дадените
от Н. обяснения, че на 11.09.2018 г. притежаваният от него пистолет „Макаров“ е бил у него и той не го е предоставял изобщо на
други лица, водели до извода, че именно той е автор на деянието, предвид
категоричността на експертното заключение, че намереният в кравата проектил е изстрелян от този пистолет. Съдът съобразил
също, че свид.И. е дочул изстрел от посока, идваща
откъм Еленския район, от където малко след това е видял да идва и Н..
Според решението на
първоинстанционният съд изпълнителното деяние на установеното престъпление –
проявена от дееца жестокост, се покрива с данните за извършеното от Н. деяние –
същият е произвел смъртоносен изстрел по животното, като с това му е причинил
страдания, физическа болка и последвалата агония, която неминуемо води до
настъпване на смърт, като в този случай намесата на свид. Х. е спестила на
животното бавното и мъчително настъпване на смъртта. Проявата на жестокост е
осъществена с пистолет, който като всяко годно да произвежда изстрели
огнестрелно оръжие, се явява средство, опасно за живота на хора и животни, тъй
като може да нарани не само целения обект, а и друг стоящ в близост до него.
По тези съображения
първоинстанционният съд е приел, че от обективна и субективна страна Н.Н. е
извършил състав на престъпление по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.
ІІ-ро във вр. с
ал.1 от НК.
Подадената от Н. въззивна жалба срещу
решението е била уважена и с въззивно решение № 40/10.07.2019 г. ВНАХД № 91/2019
г. на Окръжен съд, гр.Търговище, първоинстанционното
решение е било отменено, а Н.Н. е бил признат за невинен по предявеното му
обвинение по чл.325 б, ал.2, т.2 предл.2 вр. ал.1 от
НК и оправдан.
За да оправдае Н., мнозинството от съдебния
състав на окръжният съд, гр.Търговище е приело, че са налице противоречия и
допуснати пропуски в хода на ДП, които компрометирали решението на
първостепенния съд. Прието е, че не става ясно кога във времето се е случил
инцидента. В показанията на собственика на кравата свид.Х.
и в писмените доказателства по делото - протокол за оглед имало съществени
противоречия. Огледът на местопроизшествие бил извършен повърхностно, в
различно от посоченото от свидетелите време. Прието е също, че би било нормално
при последващото умъртвяване на животното да присъства полицай и ветеринарен
лекар, които биха възприели нараняването, начина на причиняване на увреждането
и оръдието, с което е извършено. Това не било сторено, което довело до съмнение
у съда за доказаност на вината на Н..
Според мнозинството от въззивния състав е безспорно,
че проектилът е от пистолета на Н., но такъв е било
възможно макар и много трудно, да бъде намерен и на друго място - в друго
животно, в ствола на дърво, стрелбище и т.н. Мнозинството от състава е изразило
становище, че заключението на медицинско - ветеринарната експертиза е
ирелевантно в конкретния случай, тъй като подобно увреждане, придружено с
последващи усложнения, би могло да се получи на същото място и от нанасяне на
удар с остър предмет, например остро желязо.
Според съдията докладчик, подписал възивното решение с особено мнение, фактологията на
събитията води до единствения възможен извод, че именно Н. е произвел изстрела,
в резултат на който кравата е започнала да агонизира, което наложило нейното
заколване, поради което според него е доказана вината на Н..
ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:
Несподелимо е
изложеното в предложението становище, че разпоредбата на чл.78а ал.1 б.“в“ от НК има предвид всички вреди, които са реално причинени и са пряка, и
непосредствена последица на престъплението, без значение дали са или не са елемент
от състава на престъплението. Точно в обратния смисъл е задължителната практика
на ВКС – Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. С това
решение ВКС е внесъл повече яснота по тълкуването на разпоредбата на чл.78а,
ал.1, б.“в“ от НК. В цитираното ТР се сочи, че е налице основание да се
изостави разрешението дадено в т.5 на ППВС № 7/85 г., като се приеме, че за да
се приложат диферинцираните процедури по Глава ХХVIII-ма и Глава XXIX-та от
НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди.
Вярно
е, че тълкуването на чл.78а, ал.1, б.“в“ от НК е направено във връзка с
имуществените вреди при престъпления по транспорта, но изводите и приетите
разрешения по въпроса за имуществените вреди, които не са елемент от състава на
престъплението са принципни и важат за всички престъпления, при които такъв
въпрос би възникнал. В тази връзка в мотивите на визираното тълкувателно решение
се сочи: "Следователно, предпоставка за прилагането на диферинцираната
процедура по Глава ХХVIII-ма, е
да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществените вреди, които
са елемент от фактическия състав на престъплението. Така могат да бъдат
постигнати едновременно две цели – от една страна да бъде облекчена процедурата
по този вид дела, което включва и своевременно реализиране целите на
наказанието; а от друга – бързо и ефикасно пострадалите да бъдат компенсирани
за претърпените от тях имуществени фиксирани по размер вреди, елемент от
състава на престъплението."
Безспорно
в настоящият казус от деянието са настъпили имуществени вреди, но доколкото
систематичното място на престъплението по чл.325 б, ал.2, т.2 предл. ІІ-ро във вр. с ал.1 от НК е в Глава X - "Престъпления против
реда и общественото спокойствие", то не съдържа като признак настъпването
на съставомерни имуществени вреди, поради което невъзстановяването на вредите
не е препятстващо приложението на чл.78а, ал.1 от НК обстоятелство.
Ето
защо, настоящият състав счита, че в конкретния случай правилно производството
се е развило по реда на Глава ХХVIII-ма НПК,
т.к. са били налице предпоставките на чл.78а
от НК.
Вносителят на предложението изразява несъгласие
с аргументите на окръжен съд, гр.Търговище относно оправдаването на Н.Н., като
твърди, че това е сторено в нарушение на материалния закон. Според него в
разглеждания случай Н. е осъществил всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл.325 б, ал.2 т.2 пр.2 вр. ал.1 от
НК, като деянието е доказано по безспорен и несъмнен начин, което води до извод
за дирене на наказателна отговорност на Н..
Това
становище на Варненския апелативен прокурор се споделя от състава на Варненския
апелативен съд поради следните съображения:
Настоящият
състав на Апелативен съд Варна не съзира установения от въззивната инстанция
порок на протокола за оглед на местопроизшествие, а именно повърхностно
извършване на огледа.
Обстоятелството,
че е извършен в рамките на 15 минути не е достатъчно, за да се достигне до този
извод.
Съставителя
на протокола – разследващия полицай Захариев при РУ Омуртаг е отразил в писмена
форма установеното от него при пристигане на местопроизшествието. Присъствалите
поемни лица са се подписали без възражения. По
отношение нараняването на животното е отразено “рана с кръгла форма над корема
между двата хълбока /преден и заден десен хълбок/. Отразено е и че при огледа
са били направени фотоснимки, които са приложени в изготвения фотоалбум.
За
извършването на оглед от този тип – на едно животно, легнало до оградата на
една градина и съставянето на протокол за това процесуално следствено действие
са напълно достатъчни 15 минути, както е и отразено в протокола.
По
отношение времето на извършване на огледа:
Видно
от докладна записка ЗМ № 390/18 от 11.09.2018 г./л.3 от ДП/, изготвена от
разузнавач VІ-та степен, инспектор Юксел Етемов
около 15.30 ч. в РУ, гр.Омуртаг е получен сигнал чрез ЕЕГ 112 от свид.Ремзи Х. за това, че около 11.00 часа на 11.09.2018 г.
в местността „Яйлята“ в землището на с.Птичево,
общ.Омуртаг неизвестен извършител е прострелял с неустановено оръжие
собствената му крава.
Напълно
обяснимо е, че процесуално следствените действия – оглед на местопроизшествие
да започне в 17.15 ч., а след него и разпити на свид.И.
и свид.Х., тъй като с.Птичево се намира на 16 км. от
гр.Омуртаг, където е РУ и на екипа от полицейското управление му е бил
необходим около половин час само за да се придвижи до с.Птичево, като се добави
времето за сформиране на екипа и др.организационни въпроси, е напълно логично
да отнеме час и половина от получаването на сигнала до пристигането на
местопроизшествието.
За
съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие е без особено значение съмненията
на свид.Х. относно причината за нараняването на
животното и вида на оръжието, използвано за причиняването му.
Действително
показанията на свид.Х. по отношение времето на
пристигане на полицейските служители се разминават от фиксираните в писмените
материали часове, но това противоречие не би могло да се цени като такова
дискредитиращо добросъвестността и надежността на
свидетеля. Известно е, че усещанията на всеки човек по отношение времеви
отрязъци, разстояния, определяне на възраст, ръст и т.н. са строго специфични и
са относителни и зависят не само от зрителните способности на лицето, но и от
житейския му опит, способността да се изразява и т.н.
Неправилно
е застъпеното от мнозинството от състава на окръжен съд, гр.Търговище схващане,
че заключението на съдебно ветеринарно медицинската експертиза е ирелевантно,
тъй като подобно увреждане на животното, придружено с последвалите усложнения
можело да се получи и от нанасяне на удар с остър предмет.
Съставът
на съда намира за нужно да подчертае, че заключението на съдебно ветеринарно
медицинската експертиза, отговаря на изискванията на НПК. Не съществуват
съмнения относно компетентността и безпристрастността на вещото лице.
За
да изготви заключението си вещото лице се е запознало с материалите от ДП №
390/2018 г. на РУ Омуртаг. В изготвеното заключение, експертът е отговорил на
поставените му въпроси. От същото се установява, че прободната
входна рана от дясната страна на коремната област на животното съответства на
местоположението на матката при бременност в VІІ месец и на черния дроб. Според
заключението от причинения от куршума пробив на маточната стена и черния дроб
настъпва силен кръвоизлив в коремната кухина, който е причинил и агонията на
животното, и последващото клане на кравата е било по необходимост. Пред
районния съд вещото лице уточнило, че при бременност в VІІ месец от лявата
страна се измества стомахът, а от дясната се разполага матката. По
предоставения му снимков материал от огледа по делото експертът е установил, че
на мястото на входната рана няма костна тъкан, а само мека такава на кожата,
коремната стена и мускулни влакна. Според него виденият от свидетелите
кръвоизлив от аналната област на кравата е причинен от разкъсването на половите
органи в резултат на проникналия куршум, като в този случай кръвозагубата не е
остра, а постепенна и е продължила 2-3 часа до заколването на животното, което
е било наложително за прекратяване на агонията.
Обстоятелствата,
че експертизата е изготвена в по-късен етап и че вещото лице не е присъствало
при заколването на кравата не опорочава изготвеното заключение, тъй като на
експерта са били предоставени всички материали от ДП.
Нещо
повече, това заключение напълно кореспондира със заключението по съдебно
балистичната експертиза, относно обстоятелството, че проникналият в кравата
куршум не е пресякъл твърди кости, а е преминал само през меки тъкани, което
обяснява липсата на подобни типични следи по намерения проектил.
Според
заключението на балистичната експертиза проектилът,
изваден от трупа на кравата на свид. Х. е изстрелян от пистолет „Макаров“ със
сериен номер АЕ392550, собственост на Н.. До този извод вещото
лице е достигнало чрез произвеждане на изстрели с посочения пистолет като са
използвани трите бронебойни патрона, предадени от Н.. Именно чрез сравнителен
анализ на намерения в кравата проектил и изстреляните
три проектила се установило пълно съвпадение на
оставените от цевта на оръжието следи по тях. Според експерта съвпадащите микроследи имат уникален и неповторим характер и това
категорично доказва, че предадения за изследване проектил
и сравнителните образци са изстреляни от цевта на едно и също оръжие.
Изследваният проектил бил с медна ризница в жълто –
червен цвят и този вид съвпада с даденото му от свид. В. описание, че
изваденият от кравата куршум е бил с жълт цвят.
Не
може да бъде споделено виждането на въззивния съд, че при заколването на
животното е следвало да присъства полицейски служител и ветеринар. Това виждане
не намира опора в никоя процесуална норма.
Намереният
в кравата проектил е бил предаден от свид.Х. по надлежния ред – чрез протокол за доброволно
предаване и така е бил приобщен като ВД по делото.
Показанията
на свид.Х. и свид.В. са
еднопосочни и непротиворечиви относно мястото, на което е бил намерен проектила и разсъжденията в посока , че по друго време и в
друго животно е било възможно да бъде намерен точно този проектил
са лишени от доказателствена опора.
В
заключение, апелативният съд установи, че решение № 40 от 10.07.2019 г. по
ВНАХД № 91/2019 г. на Окръжен съд, гр.Търговище е постановено в противоречие с
материалния закон. Разгледаното искане на Апелативния прокурор при Апелативна
прокуратура – Варна за възобновяване на посоченото административно наказателно
дело, на основание чл.380 от НПК вр. чл.70, б.“д“ от ЗАНН, е основателно и следва да се уважи, тъй като осъщественото от оправданото
лице Н. деяние притежава всички обективни и субективни елементи от състава на
престъплението по чл.325 б, ал.2, т.2 предл. ІІ-ро във вр. с ал.1 от НК. Изпълнителното
му деяние – проявената от дееца жестокост към гръбначно животно, се покрива от
извършеното от Н. – той е произвел смъртоносен изстрел по животното, като с
това му е причинил страдания, физическа болка и последвалата агония, която
неминуемо е водела до настъпване на смърт на животното, и само намесата на свид.Х. е спестила на животното бавното и мъчително
настъпване на смъртта му. Проявата на жестокост е осъществена с пистолет, който
е средство, опасно за живота на хора и животни, тъй като може да нарани не само
целения обект, а и друг в близост до него.
При
наличието на посоченото основание в настоящата извънредна процедура съдът
следва да възобнови производството по приключилото административнонаказателно
дело, да отмени постановеното от въззивната инстанция оправдателно решение и да
потвърди осъдителното решение на първоинстанционния съд, който правилно е
приложил материалния закон.
Ръководен от изложените съображения и
на основание чл.380 от НПК вр. чл.70, б.“д“ от ЗАНН,
Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото административнонаказателно
производство по НАХД № 253/2018 г. на районен съд, гр.Омуртаг,
ОТМЕНЯ
решение № 40 от
10.07.2019 г. по ВНАХД № 91/2019 г. на Окръжен съд, гр.Търговище и
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 42/17.04.2019
год., постановено по НАХД № 253/2018 г. от районен съд, гр.Омуртаг.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: