Решение по дело №217/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 382                                                  09.09.2019 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    трети септември                                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №217 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД – гр. София срещу К.П.С., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1029,43 лв. – дължима от ответника главница по договор за кредит, сумата 130,04лв. договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г., сумата 52,54 лв. обезщетение за забава за  периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу ответника за процесните суми, при положение, че установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги PLUS-12603592, ответникът дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. На 08.04.2016г. е активирана кредитна карта № CARD-12865203 с максимален кредитен лимит 1500лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2017г., когато е  последното плащане с нея, като балансът на същата е в размер на минус 1159,47лв., поради което е блокирана. Въпреки многократни опити за контакт с него и отправените покани да погаси задълженията, това не е сторено. Към датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2180/2018г. на РРС, задължението е в размер на използвана главница-1029,43лв., договорна лихва 130,04лв. от 01.11.2017г./първо пропусната вноска/ до 11.04.2018г./датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/, както и обезщетение за забава за периода от 11.04.2018г./изпращане на поканата/ до 11.10.2018г./завеждане на делото/

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за допустими и основателни. Сочи, че остава спорно обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, тъй като приложената по делото „последна покана“  удостоверява изявлението на кредитора, но няма доказателства за връчването и.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги  PLUS-12603592 с ищеца, ответникът е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. Издадената кредитна карта с № CARD-12865203 е била активирана от ответника на 08.04.2016г. с максимален кредитен лимит 1500лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява, посредством всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Кредитополучателят може да извършва трансакции/операции/чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит. Всяка трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен. За ползвания кредитен лимит кредитополучателят заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от  чл.12 - чл.16 от Условия по договора. В Приложение към договора от 11.01.2016г. са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой, както и минимална погасителна вноска, съгласно т.14 от същото. Според чл.12 от Приложение от 11.01.2016г. кредиторът следва да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса на такава или по негово искане на посочения адрес. Неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.

Приложено е месечно извлечение по кредитна карта и детайли на извлечението.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2180/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1029,43лв. главница, 130,04лв. договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г. и сумата 52,54 лв. лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В случая заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит 1500лв., която ответникът активирал на 08.04.2016г. В договора за потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване  и ползване на кредитна карта PLUS-12603592  фигурира подписа на ответника, не е оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2017г., когато било последното плащане, като баланса на същата е минус 1159,47лв. В случая ищецът е доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него. Ищецът в качеството на кредитор е изправната страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника. Последният преустановил обслужването на посочената дата – 01.11.2017г., когато било последното плащане. Не се спори за усвояването на кредита, както и относно размера на претендираното вземане, няма доказателства за извършени плащания. Видно от представеното месечно извлечение по кредитната карта към 01.04.2018г. разполагаемата сума е минус 1159,47лв. използван кредитен лимит. Съгласно чл.5 от условия по договора при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за това. Възражението на ответната страна, за неуведомяване за настъпила предсрочна изискуемост е неоснователно, тъй като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.10.2018г, е настъпил падежът на претендираната сума 1029,43 лв. - главница. Освен това съгласно ТР №8 от 2014г. по т.д. №8/2017г. ОСГТК ВКС предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В случая към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-29.10.2018г. претендираните суми са с настъпил падеж. Поради изложените съображения, намира претенциите чийто размер е неоспорен - за главницата, съответно акцесорната такава в размер на 130,04лв. възнаградителна лихва и 52,54лв. за периода от първата пропусната вноска на 01.11.2017г. до 11.04.2018г., лихва за забава от 11.04.2018г. до 11.10.2018г. за доказани.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Заплатена е държавна такса от 125лв., 300лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или разноски в общ размер на 525лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №2180/2018г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.С., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 1029,43лв. /хиляда двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 29.10.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 130,04лв./сто и тридесет лева и четири стотинки/ договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г., сумата 52,54лв./петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г.

            ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2180/2018г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: