Решение по дело №343/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 161
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20231200600343
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Благоевград, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20231200600343 по описа за 2023 година


Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
протест на прокурор при Районна прокуратура- Гоце Делчев против
постановеното по НАХД № 431/21г. по описа на Районен съд- Гоце Делчев
решение № 22 от 03.02.2023г.
Сочи се в протеста, че атакуваното решение на ГДРС е незаконосъобразно
и неправилно е приложена разпоредбата на чл.9,ал.2 НК по отношение
деянието на обв.Ш. Н. Ш., като се излагат доводи, че то не е малозначително.
Твърди се, че обвиняемият е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежния
законов ред и без да има необходимата правоспособност по пътища отворени
за обществено ползване и то около 20 км. Ето защо представителят на
държавното обвинение предлага въззивния съд да отмени атакуваното
решение на ГДРС и вместо него постанови друго, по силата на което признае
обв.Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл.345,ал.2 НК и го
осъди по повдигнатото обвинение.
1
В с.з. представителят на ОП-Благоевград поддържа протеста по
съображенията в него и пледира на обвиняемия да се наложи наказание по
реда на чл.78а НК.
Пред настоящата инстанция въззиваемия не се явява, представлява се от
защитника си, който пледира протестираното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Адв.Б. излага доводи, че управлението на
мотора от подзащитния му било инцидентно, за да го изпробва след ремонт,
било на кратко разстояние, а освен това Ш. бил личност с добри
характеристични данни и без никакви противообществени прояви, религиозно
лице.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното ата присъда, при което намери следното:
С атакуваното решение, постановено на 03.02.2023г. в развилото се
производство по глава 28 на НПК състав на РС- Гоце Делчев е признал
обвиняемия Ш. Ш. за невиновен в това, че на 19.07.2022г. в с.С. е управлявал
моторно превозно средство – мотоциклет марка „М.“, което не е регистрирано
по надлежния ред, установен в чл.140,ал.1,изр.1 и чл.140,ал.2,изр.1 от Закона
за движение по пътищата: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“ и “Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на отбраната“, а
именно - Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане
в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 от НПК във връзка с чл. 304 от НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от
НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата
съдебна инстанция:
2
Въззиваемият Ш. е 48-годишен български гражданин, с висше
образование. Същият е неосъждан, с добри характеристични данни, имам в
с.В.. Женен е, баща на две деца, едно от които пълнолетно. Въззиваемият е
правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М” от 22.08.2006г., като
оттогава няма допуснати нарушения по ЗДвП, освен на инкриминираната
дата.
През 2021г. въззиваемият закупил от лице от Дупница мотоциклет марка
„М.“ 150 куб. без регистрационни табели с италиански талон за регистрация.
Два дни след това обаче мотоциклетът се повредил и поради това вместо да
го регистрира в България, подсъдимият го занесъл на ремонт в село В. при
познатия си монтьор – св.Х.. Последният установил повредата и поръчал нова
бобина за мотоциклета, който обаче дошла в началото на юли 2022г. След
като я монтирал, св.Х. казал на 19.07.22г. на подсъдимия да пробва мотора на
по-дълго разстояние, тъй като предишните дни същият загрявал и гаснел.
Така следобяд /около 15 часа/ на 19.07.22г. под.Ш. се качил на мотоциклета,
въпреки че знаел, че е без регистрационни табели и не е регистриран в
страната ни, потеглил от с.В. в посока с.С.. Около 15,20 часа обаче по
ул.“Т.Ш.“ в С. въззиваемият бил спрян за проверка от полицейските
служители – свидетелите К. З. и З. З. /изпълняващи този ден задължения по
безопасност на движението/. Последните установили, че мотопедът е без
регистрационни табели, че не е регистриран по надлежния ред, както и че
водачът Ш. не носи в себе си СУМПС и няма валидна категория за
управление на за управление на такова МПС. За констатираните нарушения
по чл.100,ал.1, чл.140 и чл.137е ЗДвП св.К. З. съставил в присъствието на
колегата си –св.З. З. АУАН, който последният подписал без възражения. След
месец срещу Ш. е образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.345,ал.2 НК, в хода на което са разпитани свидетели, събрани писмени
доказателства и на 31.10.2022г. той е привлечен като обвиняем.
Горната фактическа обстановка е безпротиворечива и се установява по
несъмнен начин от еднопосочния доказателствен материал, вкл. и от
признанията на самия деец. Последните освен средство за защита, са и
доказателствено такова и относно фактите по ремонтиране на въпросния
мотоциклет и еднократното му управление от обвиняемия на
инкриминираната дата, се подкрепят и от показанията на св.М. и Х.. Така, въз
3
основа на събраните в необходимия обем и пълнота доказателства, обсъдени
аналитично в съвкупност и взаимна връзка, е направен обоснованият извод от
първостепенния съд, че деянието на въззиваемия съдържа признаците на
престъплението по чл.345,ал.2 НК, но само привидно, без обаче в
действителност да е общественоопасно в такава степен (че да представлява
престъпление по смисъла на ал.1 на чл.9 НК) и засяга незначително
обществените отношения, които са негов обект.
Въззивният съд се съгласява с изводите на първостепенния, че
престъплението по чл. 345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е формално, на
просто извършване. Обект на охрана на същото са обществените отношения,
свързани с реда за организация, отчетност и контрол върху превозните
средства, движещи се на отворените за движение обществени пътища /а не с
безопасността и опазването живота и здравето на хората/, като този съдебен
състав споделя довода на решаващия съд, че това престъпление не се
отличава с висока степен на обществена опасност. Формално както от
обективна /с действията си по управление на нерегистрирано по надлежния
ред МПС/, така и от субективна страна обвиняемият е осъществил състава на
престъплението по чл.345,ал.2 НК. Действително, не е имало спешен случай,
налагащ управлението на това превозно средство без регистрация. От друга
страна, законодателят в ал.2 на чл.9 от НК е посочил обстоятелствата, които
изключват обществената опасност на едно престъпление, респ.- кога едно
деяние е с явно незначителна обществена опасност. В тази насока обилна е
съдебната практика и че наличието на малозначителност се определя от
всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние.
Тук следва да се вземат предвид не само обстоятелствата, че макар и да е
владеел дълго време процесното МПС, обвиняемият не го е управлявал до
19.07.2022г., както и мотивите за това му еднократно управление /да го
пробва след ремонта преди да го регистрира и защо не го е направил по
махалата, а на малко по-дълго разстояние/, а също и че не го е регистрирал,
защото е бил повреден и негоден за ползване по предназначение/, но и
липсата на последици от това деяние (макар че престъплението е формално) и
ниската степен на обществена опасност на самия деец. Както е посочил и
ГДРС – Ш. е образован, силно вярващ човек, с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни и без нито едно нарушение на правилата за движение
за 16 години /откакто е правоспособен водач на МПС/, същият прави
4
признания, съдейства за разкриване на обективната истина и бързото
приключване на процеса. Действително, същият не е притежавал съответната
правоспособност да управлява такова МПС, за което обаче е санкциониран по
ЗДвП. Или, в случая районният съд е направил обективна и законосъобразна
преценка, че не е изключена обществената опасност на деянието на
обвиняемия, но ниската й степен поради малозначителността му, не води до
третиране на извършеното като престъпление по чл.345,ал.2 НК.
Същата малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе от
въззиваемия административна, а не наказателна отговорност, понеже –
независимо, че производството е протекло по глава 28 от НПК, и тук
въпросът има ли извършено деяние, извършено ли е от
подсъдимия/обвиняемия и виновно извършено ли е, както и съставлява ли
деянието престъпление и правната му квалификация, т.е. въпросите, визирани
от законодателя в чл.301,ал.1,т.1 и т.2 НПК, към които препраща нормата на
чл.301,ал.4 НПК. В този смисъл неправилен е изводът на ГДРС, че в случая
липсва процесуална възможност да упражни правомощията си по
чл.301,ал.4 НПК. Това обаче следва да бъде сторено от въззивната инстанция
с изменително решение – при наличен съответен протест, макар и с искане за
налагане на наказание на подсъдимия по чл.345,ал.2 НК. Макар и да не е
престъпно, осъщественото от под.Ш. деяние е съставомерно административно
нарушение по чл.140,ал.1 ЗДвП, наказуемо –съгласно разпоредбата на чл.175,
ал.3 от същия закон- с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. – за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер
/т.е. налице е пълна идентичност на двата текста- в чл.345,ал.2 НК и
чл.175,ал.3 ЗДвП/. Ето защо и отчитайки посочените по-горе обстоятелства,
касаещи ниската степен на обществена опасност на обвиняемия и на
конкретното инкриминираното деяние, въззивният съд намира, че на
въззиваемия следва да му бъдат наложени административни наказания:
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца и "Глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева, т.е. в минималните, предвидени чл.175,ал.3 ЗДвП
размери.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.3 и т.6 НПК и
5
чл.338,ал.2,т.4 НПК, Благоевградският окръжен съд



РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 22 от 03.02.2023г., постановено по НАХД №
431 по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев за 2022 година, като НАЛАГА –
на основание чл.301,ал.4 НПК, във връзка с чл.140,ал.1 и ал.2 и
чл.175,ал.3 ЗДвП- на обвиняемия Ш. Н. Ш. административни наказания:
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца и "Глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6