№ 730
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502940 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262302 от 08.07.2022 год., постановено по гр..д.№ 8114/2019 год. по описа на
СГС, I-9 състав съдът е отхвърлил предявеният от „Аерариум“ ЕООД против К. С. Б. иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 900 000 лева, представляващи частично
задължение по заемен договор, сключен на 25.08.2016 год., Анекс № 1 от 12.09.2016 год. и
Анекс № 2 от 01.01.2017 год. от 2017 год. от обща сума 2 123 000 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и
евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за същата сума, като са разпределени
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца „Аерариум“ ЕООД, като се излагат твърдения за
неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е изключил от доказателствата по
делото представения с исковата молба договор за заем и анексите към него, като е приел, че
същите не са представени в оригинал. Твръди се, че официално заверените нотариални
преписи имат същата стойност, като оригиналите на документите. Наличието на заемния
договор и последвалите го анекси се доказвало и от останалите събрани по делото
доказателства. Поддържа, че неправилно съдът не е открил производство по оспорване на
представения от ответника договор за заем, при направено изрично искане за това.
Неправилни били изводите на съда за приложимост в отношенията между страните на
представения от ответната страна договор за заем. Моли съда да отмени решението и вместо
1
него постанови ново с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноските
по делото.
Въззиваемият К. С. Б. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от „Аерариум“ ЕООД против К. С. Б. иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.08.2016 г. сключил с ответника договор за заем в размер на сумата
от 55 000 лева, анексиран посредством два анекса и увеличен до сумата от 2 132 000 лева,
която следвало да бъде върната в срок до 25.08.2018 год. Поддържа, че сумата е платена на
части по банковата сметка на ответника и не е върната към датата на исковата молба. Моли
съда да осъди ответника да заплати сумата от 900 000 лева, част от общо дължимата по
договора за заем сума в размер на 2 132 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, а при условията на евентуалност претендира
същата сума, като платена без основание.
Ответникът К. С. Б. оспорва исковете, като твърди, че представените с исковата молба
договор за заем и анексите към него не са подписвани от него. Поддържа, че на същата дата
- 25.08.2016 год. между страните е подписан договор за заем, но с предмет предоставяне на
заем от 3 100 000 лева срещу задължението за връщане на сумата в срок до 25.08.2025 г.,
според който заемателят има право да инвестира сумата, както намери за добре и на свой
риск. Твърди се, че никога не са подписвани описаните в исковата молба договор за заем и
два анекса към него. Оспорва и предявения при условията на евентуалност иск поради
липса неоснователно обогатяване. Моли иска да бъде отхвърлен, тъй като не е настъпил
падежът на задължението.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на действителен заемен договор между
страните и произтичащите от него права и задължения, както и в тази връзка основанието на
което е получена исковата сума.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото за да възникне облигационното
правоотношение е необходимо, освен постигане на съгласие и фактическо предаване на
парите или заместимите вещи от заемодателя на заемателя.
В настоящия случай към исковата молба е представен договор за заем, сключен на
25.08.2016 год., между „Аерариум“ ЕООД, като заемодател и К. С. Б., като заемополучател,
с предмет предоставяне в заем чрез банков превод на сумата от 55 000 лева, срещу
заплащане на годишна лихва в размер на 6 % за периода на действие на договора, а при
2
просрочие в изплащането на заема заемополучателят дължи годишна лихва върху
неизплатената част в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта, за всеки ден просрочие, а в чл.5
е предвидено, че срокът за връщане на сумата се определя до две години от датата на
заемане на сумата. Посредством Анекс №1 от 12.09.2016 год. е договорено, че сумата по
договора за заем се увеличава с 725 000 лева, след което е в общ размер от 780 000 лева,
която може да бъде усвоявана до 31.12.2016 г., като договорената лихва се начислява от
датата на усвояването, а срокът за връщането й е две години от датата на подписване на
договора. С Анекс № 2 от 01.01.2017 год. сумата по договора за заем е увеличена с 1 352 000
лева, след което общият размер е станал 2 132 000 лева, която може да бъде усвоявана до
31.12.2017 г., като лихва се начислява от датата на съответния транш, а срокът за връщане е
определен на две години от датата на подписване на договора. Представен е договор за
разплащателна сметка, сключен между ищеца и „ТБ Д“ АД, движение по същата сметка за
периода от 25.08.2016 год. до 21.05.2019 год. и платежни нареждания, от които е видно, че
са превеждани суми от откритата банкова сметка на ищеца към ответника, като в
основанието за превода е посочено „по договор“.
Тъй като ответната страна е оспорила посочените и представени с исковата молба договор
за заем и анекси към него да са подписани между страните, и от своя страна, към писмения
си отговор е приложила друг договор за паричен заем от същата дата, сключен между
страните, в който е уговорено предоставяне в заем на сумата от 3 100 000 лева на
ответника, при дължима годишна лихва 6%, а в чл.5 от същия договор е предвиден срок за
връщане на сумата до 25.08.2025 год.
Във връзка с взаимното оспорване на представените с исковата молба и отговора договори
за заем, първоинстанционният съд с определение от 07.07.2020 год. е задължил страните да
представят в оригинал писмените доказателства, приложени от всеки от тях. С определение
от 08.07.2021 год. е допуснал съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорената
автентичност на договора за заем приложен към исковата молба и е указано на ищеца да
предостави оригиналите от договора и анексите към него на вещото лице при изготвяне на
заключението. В проведеното на 08.07.2021 год. открито съдебно заседание ищецът е
представил нотариално заверени преписи от приложените към исковата молба договор за
заем и два анекса към него. След извършване на констатация по тях съдът е приел, че е
изпълнено задължението по чл.183 от ГПК, тъй като са представени официално заверени
преписи от документите, но е задължил ищеца отново да ги предостави в оригинал на
вещото лице за изготвяне на допуснатата съдебно-графологична експертиза, както и да
представи оригиналите на договора за заем и двата анекса, приложени към исковата молба, в
следващото открито съдебно заседание за констатация. С молба от 09.11.2021 год. вещото
лице уведомява съда, че ответникът е предоставил оригинала от приложения към отговора
на исковата молба договор, а ищецът не е предоставил оригинали от договора и анексите,
приложени към исковата молба, поради което му е указано от съда да отговори на
поставените въпроси, като вземе предвид предоставените му писмени доказателства.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-графологична експертиза, която се
3
кредитира и от настоящия състав тъй като се основава на анализ на представените от
страните доказателства, както и че е представен оригиналът на договора, приложен към
писмения отговор се установява, че текстовата част в договорите, представени от страните е
различна, доколкото става дума за различни суми. Направен е анализ и за наличие на други
разлики в текстовата част на двата договора. Вещото лице допуска, че подписът, положен от
името на К. Б. в договора за сумата от 3 100 000 лева, представен в оригинал, е положен от
същото лице. Направено е заключение, че подписът, положен от името на същото лице за
заемател в нотариално заверено копие на договор за заем от 25.08.2016 год. за сумата от
55 000 лева е копие на подпис, положен в договора за сумата от 3 100 000 лева. Направено е
заключение на база резултатите от визуалното и техническо изследване на двата договора,
че нотариално завереното копие на договора за сумата от 55 000 лева е изготвен
посредством компилация и промяна на отделни текстове на договора за паричен заем в
размер на 3 100 000 лева, като копието на подписа от името на К. Б. е технически пренесен
от положения в договора за 3 100 000 лева подпис. В дадените пред съда обяснения в
проведеното открито съдебно заседание вещото лице заявява, че прави извод за техническо
пренасяне на подписа на ответника от договора, приложен към отговора и представен в
оригинал, върху договора, приложен към исковата молба, тъй като липсва вариационност
или някаква вариантност в подписа, а не е възможно едно лице да се подпише два пъти по
абсолютно идентичен начин, дори и в рамките на 5 секунди. Поради липсата на оригинала
от договора за заем, приложен към исковата молба, вещото лице не може да отговори дали
става дума за една и съща последна страница от договора. На тази база е направен и извод,
че представеният в нотариално заверен препис договор е компилация от този, който е
представен на вещото лице в оригинал.
Поради непредставянето им в оригинал, съдът с определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 16.12.2021 год., на основание чл.183, ал.1, изр. последно от
ГПК е изключил от доказателствения материал по делото, приложените от ищеца с исковата
молба договор за заем от 25.08.2016 год., Анекс №1 и Анекс №2. Следва да се посочи, че
страната нито твърди, нито са представени и доказателства, че документите са изгубени или
унищожени.
Неоснователни са доводите на въззивника, че това процесуално действие на съда е
неправилно. Разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК предвижда право на заинтересованата
страна да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание,
оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. При оспорване на
автентичността на представен частен документ, ако страната, представила документа, заяви,
че желае да се ползва от него, съдът е длъжен да постанови извършване на проверка на
истинността /автентичността/ на документа. В този случай страната, представила заверения
препис от документа, е длъжна да представи оригинала за изготвяне на заключението на
съдебно-графологическа експертиза, като тя се явява допустимото и относимо
доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на автентичността на
4
документа. Законосъобразността на процесуалните действия на съда, с които е изключил
доказателствата по делото не се поставят под съмнение и с представените от ищеца
нотариално заверени преписи. Изключването на писмени доказателства от доказателствения
материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за
представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от ГПК, както и
последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. Но за повече яснота, следва да
бъде посочено, че въпреки изключването на тези доказателства, както първоинстанционният
съд, така и въззивния съд са ги обсъдили и са изградили правните си изводи, взимайки ги в
предвид, както вече бе посочено по-горе.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че страните са титуляри на банковите сметки, посочени в извлечението, по които са
извършвани преводи по сметка на ответника на основание процесния договор и анексите
към него в общ размер от 2 132 000 лева, като тази сума е надлежно осчетоводена от ищеца.
От ревизионен доклад за извършена данъчна ревизия на ищцовото дружество от НАП за
периода от 01.01.2016г. до 21.05.2019г. са констатирани предоставени заеми на трети лица,
които са посочени в таблица. Съдът приема, че приложените документи, изходящи от НАП
не могат да обосноват извод за първоавторството на договорите за заем, още повече за
действителност и поради факта, че бе прието, че единия договор не съществува в оригинал.
Приета е и допълнителна експертиза, която установява, че общо постъпилите суми по
сметката на ответника за периода от 25.08.2016 год. до 08.12.2017 год. са в размер на 2 500
758,11 лева, като 85,25% от тях представляват сумата от 2 132 000 лева. Съотношението
между изразходваните и постъпилите суми по сметката е 100%. Вземайки предвид
приложения към писмения отговор договор за заем, вещото лице отговаря, че не се налага
промяна в параметрите на основното заключение, освен крайния срок за погасяване на
паричния заем, който е 25.08.2025 год. по този договор. В открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че е взел предвид при изготвяне на заключението приложените към
исковата молба договор и два анекса, а приложения към писмения отговор договор за заем е
взел предвид в частта, в която е разгледал ревизионния доклад и е установило по кой от
двата договора са преведени установените суми, тъй като е посочено основание за плащане
по договор, освен това се засича перфектно със счетоводната информация, като за първата
сума от 55 000 лева е записано плащане по договор.
При тези обстоятелства въззивния съд приема, че е възникнала облигационна връзка между
страните по договор за заем, представен от ответната страна с отговора на исковата молба.
Както бе изяснено по-горе договорът за заем е неформален и за сключването му е
достатъчно постигане на съгласие и предаване на парите. В случая от представените
писмени доказателства и приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че сумата от 2 132 000 лева е преведена от сметката на ищеца по сметка на
ответника на основание договор и изцяло е усвоена от него. Следователно по делото е
установено наличие на заемно правоотношение между страните за предоставяне на
посочената сума на заем, както и изпълнението на задължението за предоставяне на същата
5
сума от ищцовото дружество.
Поради изложеното е възникнало задължение за заемополучателя да върне дадената на заем
сума при договорените условия по представения от ответника с писмения му отговор
договор за заем от 25.08.2016 год., сключен между страните, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника сумата от 3 100 000 лева, при годишна лихва от 6% и
срок за връщането й до 25.08.2025 год. За да обоснове този си извод съдът взима впредвид,
че по делото е представен посоченият договор в оригинал, като вещото лице по допуснатата
съдебно-графологична експертиза прави заключение, че договорът е подписан от ответника,
като приложения към исковата молба договор представлява компилация от него, а подписът
за заемополучател е копиран от него. Въз основа на заключението, останалите доказателства
по делото, както и процесуалното поведение на страните, следва да се приеме, че между тях
е налице заемно правоотношение във връзка с предоставяне на процесната сума, но с
параметрите обективирани в договора приложен към писмения отговор. Следва да се
направи извод, че преведените по сметка на ответника суми с посочено основание договор
са в изпълнение на договора приложен към писмения отговор, поради което срокът за
връщането им е 25.08.2025 г., поради което процесното вземане е с ненастъпил падеж и не е
изискуемо.
Въз основа на изложеното не е налице договор за заем по силата на който ответника да
дължи връщане на исковата сума, към момента на предявяване на иска, както и към
приключване на устните състезания по делото.
Съединеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1
от ЗЗД също е неоснователен. В хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предаването,
съответно получаването на нещо следва да осъществено при изначална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване няма основание /причина/ за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая се установи, че паричната
сума е била предадена от ищеца и получена от ответника при наличието на правно
основание – договор за заем, с ненастъпил падеж за връщане на заетата сума.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 36 650 лева, като съдът намира за основателно
релевираното възражение за прекомерност на заплатения адвокатки хонорар с оглед
правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и го редуцира до посочената
сума, определено съгласно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262302 от 08.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 8114/2019
год. по описа на СГС, I-9 състав.
ОСЪЖДА „Аерариум“ ЕООД да заплати на К. С. Б. сумата от 36 650 лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7