РЕШЕНИЕ
Номер 145111.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXVI наказателен състав
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20205330205100 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-87/24.07.2020
г. издадено от **** на РЗИ гр. П.с което на В. Д. Н. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за
извършено от него нарушение по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /изм. и
доп. ДВ гр. 34/2020 г./.
Жалбоподателят В.Н. се яви лично в съдебно заседание, като обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не
отрича обстоятелството, че не е носил маска по време на проверката.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител ****Г. оспорва подадената жалба, намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Процесният случай не представлявал маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като размерът на наложеното наказание бил в
минимума предвиден в закона.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
1
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
при извършена проверка на 30.04.2020 г. в 13:20 часа от инспектор В.В.,
съвместно с Н.Д. – представител от СПС при ОДМВР гр. П.в гр. П. ул. ,,Л.
Т.‘‘ № 4 – открито обществено място, съгласно т. 9 от Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., за изм. и доп. на Заповед № РД-01-236/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването се констатирало, че лицето В.Н.не изпълнява
въведените със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-
01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидимични
мерки, като не е поставило защитна маска за лице ли друго средство,
покриващо носа и устатата, като по този начин бил нарушил разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 Закона за здравето /публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. и доп. ДВ бр.
34/2020 г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителката
В.В.а и свидетелят по акта – Н.Д. които потвърдиха отразеното в АУАН.
Добавиха, че си спомнят за случая, като за установили жалбоподателят да се
намира на обществено място – ул. ,,Л. Т.‘‘ без същият да е с поставена маска
или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и с
обясненията на нарушителя Н., който не отрича извършването на
нарушението, а по-скоро излага съображения, че за кратък период от време е
щял да бъде без защитно средство, тъй като е отивал на работа, където
работодателят му щял да му осигури маска.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение, тъй като същият на 30.04.2020 г. се е намирал на обществено
място в гр. П., като не е носил защитна маска или друго покриващо носа и
устата средство, като размерът на наложеното наказание ,,глоба‘‘ от 300 лева
2
е в минимално предвидения в закона размер.
При извършена служебна проверка, обаче Съдът е на мнение, че има
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на
коя материална и санкционна норма е било наказано, като това представлява
и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В разпоредбите на чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН е
предвиденото, че в АУАН и НП трябва да се съдържат законните разпоредби,
които са нарушени.
В разпоредбата на чл. 3 ЗАНН е предвидено, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му.
Ето защо, трябва да се прецени към 30.04.2020 г. коя разпоредба е била
в сила, доколкото тази на чл. 63 Закона за здравето е претърпяло множество
промени, и в случая е важно да се посочи, коя е била актуалната редакция на
нормативната уредба към датата на извършване на деянието.
Към настоящия момент е в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 1 Закона за
здравето /изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, предвиждаща, че при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка, което представлява и общо правило за поведение, като към
днешна дата нарушената правна норма би била тази на чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето, която е в насока, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Към момента на извършване на нарушението – 30.04.2020 г. и като
нарушена разпоредба е действала тази на чл. 63, ал. 1 Закона за здравето
/Доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ предвиждаща, че при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион.
Неправилно, обаче в АУАН и НП като нарушена разпоредба е посочена
3
тази на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /изм. и доп. ДВ, бр. 34/2020 г./
доколкото с този Държавен вестник въобще не е била обнародва промяна в
тази правна норма, като такива са налице единствено с ДВ, бр. 28 от 2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г. и с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. По тази
начин, след като за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, чиято промяна е посочено, че е обнародвана с ДВ бр.
34/2020 г., а такова изменение не е било налице с този държавен вестник,
следва да се приеме, че въобще липсва посочването на коректна нарушена
разпоредба към момента на извършване на деянието – 30.04.2020 г.
Отделно от това дори и да се приеме, че горепосоченото не е
нарушение, Съдът е на мнение, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето към 30.04.2020 г. предвижда общо правило за поведение. Коректно
би било за нарушена разпоредба да се посочи тази на чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето / Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), която по
своята същност е материална и санкционна и предвиждаща санкция за лице,
което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
В обобщение на гореизложеното, следва да се отбележи, че
наказателното постановление се отменя като неправилно и
незаконосъобразно, поради липсата на коректно посочена нарушена
разпоредба.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-87/24.07.2020 г.
издадено от **** на РЗИ гр. П. с което на В. Д. Н. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за
извършено от него нарушение по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /изм. и
доп. ДВ гр. 34/2020 г./.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
4
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5