Решение по дело №1440/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 962
Дата: 1 юни 2015 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20155300501440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 962

 

гр.Пловдив,01.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни,през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                    ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1440 по описа на ПОС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

Производство по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано по жалба на “Енко Пластикс” ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Н. срещу постановление за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение, връчена на дружеството в качеството му на длъжник на  05.05.15 г. на ЧСИ Драгомира Митрова,рег.№ 828, район на действие ПОС по изп.д.№ 476/15г.

 Жалбоподателят-длъжник в изпълнителното производство, моли постановлението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определеният адв.хонорар по изп.дело е прекомерно висок предвид материалния интерес по делото съобразно Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Обжалва се и размера на разноските в полза на ЧСИ от 4681,34 лв., съставляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, тъй като не било ясно как точно е определен размерът им. Прави се искане за спиране на изпълнението на осн.чл.438 от ГПК. Претендират се разноски.

Взискателят в изпълнителното производство „Гама Пласт БГ”ООД, ЕИК ********* е изразил становище за неоснователност на  жалбата по съображения, изложени в писмено възражение.

 Становището на съдия-изпълнителя, изложено в приложените по реда на чл. 436 от ГПК мотиви е, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ПОС, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

           Видно от приложеното изп.дело, същото е образувано по молба на взискателя „Гама пласт БГ” ООД по представени два изп.листа:  първият от 20.01.12 г. на ПРС за предаване от дружеството-длъжник СД”Енко Н. СО” на дружеството-кредитор „Гама пласт БГ” ООД на описаните в изп.лист вещи, предадени на отговорно пазене и сумата от 2550,14 лв. разноски по делото за ДТ и адв.възнаграждение; и вторият изп.лист от 28.02.12 г. за заплащане от длъжника на същия кредитор на сумата от 2550,14 лв. разноски по делото.

 

С поканата за доброволно изпълнение, представена с жалбата (и липсваща в  изпратеното изп.дело!), е посочено, че задължението на длъжника по изп.дело възлиза на  5100,28 лв. неолихвяема сума, 4016 лв. допълнителни разноски и 227 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4681,34 лв.с ДДС, както и „други суми, дължими до този момент в общ размер на 57911,72лв., в т.ч.ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л.,за пазач и пр.”

Настоящата инстанция намира, че в ПДИ липсва яснота какви разноски и за какво се дължат от длъжника, което затруднява тяхното обжалване. Изобщо не е конкретизирано за какво  се дължи сумата от 4016 лв.” допълнителни разноски”, нито сумата от 227лв. разноски по изп.д. Ако в тази сума е включен и адв.хонорар, както приема самият жалбоподател, то не е ясно какви други адв.възнаграждения са включени в сумата от 57 911,72 лв., също дължими, според поканата за доброволно изпълнение, от длъжника. Липсва каквато и да е обосновка  как е формирана сумата от 4681,34лв.такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

При това положение основателни са оплакванията в жалбата, че не е ясно как е определен размерът на таксите по чл.26 от Тарифата. Не е ясно и какъв адв.хонорар в крайна сметка приема за заплатен от взискателя ЧСИ, тъй като никъде в ПДИ не фигурира размерът на адв. възнаграждение, за да може да се направи преценка дали той е прекомерно завишен или не.

С оглед на изложеното ПОС счита, че следва да се отмени постановлението за разноските и за таксата  по ТТРЗЧСИ, обективирано в ПДИ и следва да се върне преписката на ЧСИ за издаване на ново такова, от което да е видно какви точно разноски дължи длъжникът, отделно-тези за адв.възнаграждение с оглед възможността на длъжника да  прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, и как е формирана таксата по чл.26 от Тарифата.  

Съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на изпълнението, тъй като същото е до приключване на настоящото производство и е безпредметно.

С оглед изхода на делото  взискателят дължи на жалбоподателя-длъжник направените от него разноски в настоящото производство, които са в размер на 200 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение, връчена на дружеството в качеството му на длъжник на  05.05.15 г. на ЧСИ Драгомира Митрова,рег.№ 828, район на действие ПОС по изп.д.№ 476/15г.

ВРЪЩА преписката на ЧСИ Драгомира Митрова,рег.№ 828,район на действие ПОС за постановяване на ново постановление съобразно дадените в мотивната част на решението указания.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: