№ 3741
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110105673 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, ЕИК:
***** 27.04.2023 г. срещу "ВОНИ 11" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. **** № 14, представлявано от управителя Добринка
Атанасова Казакова за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, "ВОНИ 11" ООД, ЕИК **** в общ размер на 694,65 лв. В сумата са включени
главница в размер на 678,29 лв. и мораторна лихва в размер 16,36 лева. Размерът на
главницата е определен като задължение по фактура № ФТ **********/14.11.2022 г.
Задължението по посочената фактура в размер на 678,29 лв. съставлява сбор от
дължима цена за доставена в обекта на ищеца ел. енергия за месец октомври 2022 г.,
както и стойността на мрежови услуги, начислени съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 12, ал. 1
от Договор за покупко -продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на режови услуги при условията на продукт ЕНЕРГО
НЮ СТАНДАРТ № МПОК - **********/08.12.2020 г.
Твърденията в молбата са, че посоченото дружество е надлежно легитимиран
ответник по претенцията на ищеца, доколкото между „Енерго-Про Енергийни Услуги"
ЕАД и "ВОНИ 11" ООД, ЕИК **** е налице валидно облигационно правоотношение
по покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща
група за процесния период. Облигационните отношения между страните се
регламентират от Договор за покупко -продажба на електрическа енергия, участие в
1
стандартна балансираща група и заплащане на режови услуги при условията на
продукт ЕНЕРГО НЮ СТАНДАРТ № МПОК - **********/08.12.2020 г. Между него и
„Електроразпределение Север" АД съществува сключен рамков договор, с който се
уреждат отношенията между двете дружества - търговец и мрежови оператор, относно
заплащането на мрежовите услуги за клиенти, с които търговецът е договорил 1
предоставянето на комбинирани услуги съгласно чл. 20 от ПТЕЕ за техни обекти.
"ВОНИ 11" ООД, ЕИК **** е клиент на „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕАД с
клиентски № ****, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен № *****. находящ се в град Варна, кв. Аспарухово, ул.**** 14,
представляваш стопански обект - магазин. Съгласно чл. 4, ал. 2 на сключения договор,
същият има срок 12 месеца, но ал. 3 на посочената разпоредба постановява
трансформирането му в безсрочен при липса на воля за прекратяването му от
страните. Поради липса на изявление по чл. 4, ал. 3 от страните по договора, същият е
действащ към процесния период. Договорът е прекратен на 01.11.2022 г. с отправено
от „Енерго - Про Енергийни услуги" ЕАД едностранно предизвестие на основание чл.
18, ал. 1, б. „ж". Претенцията на ищеца е основана на сключен между страните
договор, действащ за процесния период, с който ответникът се е задължил да заплаща
доставяната до обекта енергия. Поради горното, дори да се приеме, че е налице
прехвърляне на собствеността върху обекта, това не е относимо към поетите по
договор задължения от "ВОНИ 11" ООД. Ответното дружество не е поискало
прекратяване на договора, не е изпълнило и задължението с и по чл. 8, ал. 3 от
договора за уведомяване на продавача за смяна на собствеността на обекта, което
съгласно чл. 18, ал. 1, б. д от договора е основание за прекратяването му само от
страна на продавача. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №
408/15.12.2014 г., по ч. гр. д. № 4633/2014 г. на ВКС, II г.о., Определение №
46/13.02.2017 г., по ч. гр. д. № 38/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение № 113/29.08.2012 г.,
по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II т.о. и мн. други процесуалната легитимация на
страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално
право, от претендираното или отричано от ищеца право. Ищецът претендира
заплащане на цена за доставена енергия до обект в изпълнение на задължения по
договор, сключен с ответника. Основание на претенцията е облигацията между
страните по силата на която продавачът - ищец е доставил в обект, посочен от
купувачът - ответник енергия срещу цена, която последният се е задължил да плати,
като не е изпълнил това си задължение. Становище по отговора: Ответното дружество
твърди, че е продало обекта на трето за спора лице - Николай Куртев Маринов на
30.06.2022 г. и след тази дата не е консумирало енергия в същия, поради което и не
дължи заплащането й. За доказване на твърденията си, прилага писмен документ,
наименуван "договор", съгласно който Николай Куртев Маринов заявява, че е закупил
преместваем обект, находящ се на посочен в документа адрес. Възражението е
2
неоснователно, доколкото въпросът за собствеността на обекта е ирелевантен за
предмета на спора - същият касае неизпълнение на задължение по договор. Промяната
на собствеността на обекта не освобождава купувача от задълженията му по
действащата облигация, нито води до автоматично прекратяване на договора.
Прекратяване на договора в тази хипотеза е уговорено за продавача и то при
определени в чл. 18, ал. 1, б. д от договора условия. Извън горното, с настоящата
оспорваме собствеността на обекта да е прехвърлена по силата на представения към
отговора на искова молба "договор", поради следното: Представеният документ не е
"договор" по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, доколкото не обективира воля на две или повече
лица. Макар да е подписан от "купувач" и "продавач" в текста на документа не се
съдържа волеизявление на две страни. От съдържанието на текста, именуван
"договор", е видно, че същият съставлява едностранно изявление на Николай Куртев
Маринов, че е закупил вещ. Не без значение е и факта, че са посочени единствено три
имена на лицето, от което изхожда едностранното изявление, като предвид липсата на
точни индивидуализиращи белези, включително липса на записано ЕГН, авторът на
изявлението не може да бъде установен. Същественото съдържание на договора за
покупко-продажба включва вещ и 2 цена. Без тези елементи, съглашението не може да
се определи като договор за покупко-продажба. Липсата на съгласие относно цената,
дължима за вещта води до нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 56/19.02. 2016 г., по гр. д.
№ 5040/2015 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което: "По материалноправните въпроси
обусловили допускането на касационно обжалване настоящият състав приема
следното: За да има правно действие, договорът за покупко-продажба не само трябва д
а е сключен в рамките на закона и морала, но и от съдържанието му да става ясно, че
между продавача и купувача е постигнато съгласие да се прехвърли право на
собственост или друго право върху вещ срещу цена. Липсата на уговорена цена в
договора за покупко-продажба е порок, който не може да бъде саниран, тъй като засяга
съществените условия в съдържанието му. С разпоредбата на чл.2б, ал.2 ЗЗД се
обявяват за нищожни договорите, при които липсва съгласие и всеки заинтересуван
може да се позове на нищожността без ограничение във времето поради
невъзможността да настъпи правния ефект на сделката." Предвид изложеното,
възраженията на ответника за липса на пасивна легитимация и недължимост на
процесното вземане, поради смяна на собствеността на обекта са неоснователни и
недоказани. Искането за привличане на трето лице - помагач на ответника е
недопустимо предвид липса на индивидуализация на лицето, чието привличане се
иска. Искането е и неоснователно поради липса на предпоставките, предвидени в
чл.219, ал. 1, вр. с чл. 218 ГПК. Съгласно посочените разпоредби ответникът, може да
привлече трето лице, когато това лице има интерес решението да бъде постановено в
полза на ответника. Наличието на такъв интерес не е обоснован и доказан по делото.
3
Твърдението, че това трето лице е ползвало доставената енергия, освен че не е
доказано по делото, не е основание за привличането му в процеса. Основание за
вземането, предмет на иска е сключен договор, по силата на който ответника дължи
заплащане на цена за доставена до посочен от него обект енергия, като собствеността
на същия, както и фактическия ползвател на енергията не са факти, относими към
възникването и съществуването на това задължение. Договорът между страните не е
сключен с оглед качеството на собственик на купувача на обекта или качеството му на
фактически ползвател на енергията , такова не е и установявано по договора. По
силата на действащата в процесиия период облигация ищецът - продавач се е
задължил да доставя енергия до посочен от ответника - купувач обект срещу
задължение на последния да плати цената на вещта. Без значение е дали купувачът е
собственик, ползвател или държател на вещта, което се установява и от волята на
страните промяната на собствеността или ползването да е основание за прекратяване
на договора само ако води до невъзможност за изпълнението му или ако продавачът
няма интерес от продължаването му. Посочените писмени документи не доказват
продажба на обекта, още по-малко предаване на владението му на "купувача". Поради
което не е доказано нито третото лице, чието привличане се иска, да е собственик на
обекта, нито да е ползвал същия и да е потребявал доставена енергия. Искането следва
да се остави без уважение. Ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Заявява, че не е надлежен ответник, тъй като обекта на потребление, заведен с
абонатен № *****, находящ се в град Варна, кв. Аспарухово, ул.**** 14,
представляваш стопански обект - магазин е продаден и моли третото лице да бъде
привлечено като помагач на страната на ответника. Съдът, на осн.чл.146 ГПК допуска
до събиране в първо съдебно заседание представените с исковата молба и с отгоовора
писменни доказателства. Отлага произнасянето за тяхното приобщаване към
доказателствата по делото в съдебно заседание след изясняване на предварителните
въпроси, допълнения и пояснения на исковата молба с оглед преценка на тяхната
относимост към спорните въпроси.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
становищата си.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 2109/23 г. на ВРС се установява, че е
издадена заповед № 896 от 23.2.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК като е уважено заявлението на ищеца срещу ответника за заплащане на
исковите суми при разделна отговорност, както и за разноски за заповедното
производство.
4
Посочено е, че вземането произтича от задължения за консумирана и
незаплатена ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление в гр.Варна, ул.****
14 по фактура № ФТ0416414127/14.11.2022 г.
От представен справка за показания на СТИ се установява, че същият е с
активни дневна и нощна скала. Представено е извлечение за фактури и плащания за
периода 14.02.2022 г. – 14.11.2022 г., както и справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца.
Издадената от ищеца фактура, приложена на лист от делото не се оспорва от
ответника. Основанието за плащане е електрическа енергия за м.октомври 2022 г.
Между страните няма спор, че процесната сума не е заплатена.
От твърденията в отговора съдът приема, че не се оспорва размера на
вземането и основанието на което същото се претендира от ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения положителен установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже факта от който произтича вземането му. Този иск е специален
установителен за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на
доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата
претенция.
В настоящият случай съдът намира, че от доказателствата по делото и предвид
изявлението на ответника се установяват твърденията в молбата. Ответното
дружество „Вони 11“ ООД има качеството потребител по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ,
същият не оспорва задължението по издадената фактура, поради което съдът намира,
че вземането на ищцовото дружество по издадената заповед по чл.410 ГПК е
установено по безспорен начин.
От изложеното следва, че предявения иск е основателен и следва да се
уважи.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и молба на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът
следва да му заплати разноски за производството в размер на 75.00 лева за
5
заповедното производство и 555.00 лева за исковото производство, съгласно
представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника "ВОНИ 11" ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. **** № 14,
представлявано от управителя Добринка Атанасова Казакова, че ищецът „Енерго-Про
Енергийни Услуги" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, ЕИК: ********* има вземане по
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.2109/23 г. на РС Варна с
която е разпоредено "ВОНИ 11" ООД, ЕИК **** да му заплати сума в общ размер на
694,65 лв., от която главница 678,29 лева и мораторна лихва 16,36 лева, за които е
издадена фактура № ФТ0416414127/14.11.2022 г. за цена за доставена ел. енергия за
месец октомври 2022 г., както и стойността на мрежови услуги, начислени съгласно чл.
3, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Договор за покупко -продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на режови услуги при условията
на продукт ЕНЕРГО НЮ СТАНДАРТ № МПОК - **********/08.12.2020 г. в обект на
потребление гр.Варна, ул.**** 14, на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ВОНИ 11" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. **** № 14, представлявано от управителя Добринка Атанасова Казакова
да плати на „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, ЕИК:
********* разноски в размер на 75.00 лева за заповедното производство и в размер на
555.00 лева за исковото производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6