Решение по дело №12370/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1009
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110212370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212370 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-028229 от 07.04.2022 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Д. С. С., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 800/осемстотин/лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като в жалбата се
излагат оплаквания за неяснота при изложение на обстоятелствата, относно системността на
нарушението, както и за това, че не е вписан текста на санкционната разпоредба. Правят се
бланкетни оплаквания за негодност на техническото средство, с което е било установено
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
Г., който в хода по същество поддържа искането за отмяна на наказателното постановление,
за отмяна на наказателното постановление като препраща към изложените в жалбата
аргументи, а в допълнение сочи на допуснато при издаването на наказателното
постановление процесуално нарушение - неспазване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник сектор ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя Д. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. "****** № 21,
правоспособен водач на МПС.
1
На 21.01.2021г., около 17.04 часа, в гр.София, моторно превозно средство- лек
автомобил марка "БМВ", с рег. № ******, собственост на жалбоподателя Д. С. се движело
по бул. "Тодор Александров" с посока на движение от бул."Вардар" към бул. "Константин
Величков". По същото време в района на булеварда до бл. 79 бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON
M2 с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в експлоатация от служител
на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 16.00 до 18.00 до часа на
21.01.2021г., съгласно приложената Ежедневна форма на отчет. Видно представената от
Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика", изрична справка и скица, в
посочения пътен участък към 21.01.2021г. е реализирана организация на движението, която
не предвижда специално ограничение на скоростта на движение чрез пътен знак В26, т.е.
към посочената дата, ограничението на скоростта е било 50 км/ч.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, собствен на жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 81 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост в рамките на населените места- 50 км/ч. Скоростта на
движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе
техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, скорост и
регистрационен номер на превозното средство. Жалбоподателят Д. С., като собственик на
МПС в нарочна декларация по чл.188 ЗДвП от 29.07.2021г., посочва, че на процесната дата-
21.01.2021г., в 17.04 часа автомобилът е управляван именно от него. В тази връзка още на
същата дата му била връчена показва за явяване в ОПП-СДВР в двуседмичен срок с цел
съставяне на АУАН.
Жалбоподателят С. не се явил в указания срок, като на 16.09.2021 година, от страна
на младши автоконтрольор Антонио Стойков, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АВ, бланков номер 043135, с който срещу Д. С. С. било
повдигнато административно-наказателно обвинение за управлението на моторно превозно
средство лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № ******, със скорост от 81 км/ч, в рамките на
населено място- град София, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, извършено в
условията на системност квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1, вр.чл.182, т.5 от
ЗДвП.
Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, като
същият му е надлежно връчен на 12.11.2021г., съгласно отбелязването в акта.
С Докладна записка от 08.04.2022г., актосъставителят направил допълнение в
съдържанието на АУАН, чрез посочване на техническото средство, с което е установено
нарушението, като същата е съставена след издаване на наказателното постановление и
липсват данни за връчването й.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 21-4332-028229 от 07.04.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция”
при СДВР е наложил на Д. С. С., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
800/осемстотин/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № АВ
043135/16.09.2021 година, Наказателно постановление (НП) № 21-4332-028229 от 07.04.2022
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
Декларация от Д. С., Справка– картон на водача Д. С. С., Протокол от проверка № 05-СГ-
ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от
електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на
отчет, справка от АИС-АНД, покана за съставяне на АУАН, докладна записка за връчване на
АУАН, справка от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" с
2
приложена към същата схема, Електронен фиш серия К, № 3404189, Електронен фиш серия
К № 3307984, и отбелязвания на връчването и влизането им в сила, веществените
доказателствени средства-фотоснимки,
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост събраните по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. От събраните
писмени и веществени доказателства се установяват обстоятелствата свързани с времето,
мястото на деянието, в частност особеностите на организацията на движението в района на
контрол, данните за техническото средство, с което е осъществяван контрола, за превозното
средство, и най-сетне за авторството на деянието.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките на
преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а разгледана по
същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява
основателна в искането за отмяна по изложеното по долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АВ, бланков
№ 043135/16.09.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която административно-наказателни
правомощия са предоставени и на началник сектор АНД в ОПП-СДВР, каквато именно
длъжност заема и лицето издало наказателното постановление, видно от представения акт за
встъпване в длъжност.
При съставянето на АУАН и НП обача са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила, от категорията на съществените.
На първо място съдът намира, че актът е съставен след изтичане на установения в
чл.34, ал.1 от ЗАНН, давностен срок. Посочената разпоредба, както отбелязва и ТР № 48 от
1981г. на ОСНК на ВС съдържа два давностни срока, които не се конкурират помежду си, а
се прилагат едновременно, като изтичането, на който и да е от тях е основание да се не се
започва административно-наказателно производство. Приложим към настоящия случай е
тримесечния срок от откриване на нарушителя, който не е бил взет предвид при съставянето
на АУАН. Нарушението по същия е извършено на 21.01.2021г. и е станало известно на
контролните органи на същата дата. Това следва от обстоятелството, че нарушението е
установено с мобилно средство за видеоконтрол, информацията, от което, съдържаща и
регистрационния номер на моторното превозно средство е достъпна още при приключване
на контрола, а на разположение на същите контролни органи е и Централна база на КАТ, от
която може да се установи кой е собственик на автомобила и да се предприемат действия по
установяване на субекта на отговорността, съобразно чл.188 от ЗДвП. Няма обективни
основания, които да попречат на държавните органи да установят субекта на отговорността
още към датата на нарушението, респективно да предприемат действията по чл.188, ал.2 от
ЗДвП, своевременно.
3
Въпреки това обаче декларацията по чл.188 ЗДвП е попълнена едва на 29.07.2021г., а
АУАН е съставен на 16.09.2021г., като по делото липсват данни да са извършвани опити за
призоваването му относно изясняване на авторството на по ранна дата, като преписката е
била изпратена на РУ-**** едва на 23.07.2021г. а жалбоподателят шест дни по-късно
добросъвестно се е явил в същото. С оглед на това съдът намира, че забавянето е
неоправдано и не се дължи на фактори водещи до спиране или прекъсване на срока, а на
бездействие, на държавните органи. Съдът приема, че органите, компетентни да установят
извършването на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, са
разполагали с необходимата за установяване на субекта на административна отговорност,
информация още към датата на нарушението- 21.01.2021г., поради което е допуснато
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, и актът от 16.09.2021г. е съставен след изтичане на
посочения в разпоредбата тримесечен срок, което е достатъчно основание за отмяна на
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Тук е мястото да се отбележи, че не следва да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя относно нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН, и това е така доколкото съгласно
изричното тълкуване дадено в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ВКС и ВАС, посочения срок има давностен, а не преклузивен характер. Предвид
на това същият подлежи на спиране и прекъсване, при съответно приложени на правилата
на чл.81 НК, като съгласно чл.81, ал.2 НК, давността се прекъсва с всяко действие насочено
към реализиране на отговорността. В конкретния случай такова действие се явява
връчването на АУАН, в съответствие с изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН, осъществено на
12.11.2021г., след което е започнал нов срок, като същевременно от съставянето на акта, до
издаването на НП, не е изтекъл такъв равен на абсолютната давност. Предвид на това съдът
намира, че нарушение на срока по чл.34, ал.4 ЗАНН не се констатира.
На следващо място обаче в съдържанието е на акта е допуснато нарушение на чл.42,
т.5 ЗАНН, като при посочване на нарушената законова разпоредба е отразено чл.21 ал.1, вр.
чл.182, т.5 ЗДвП. Нормата на чл.182, обаче съдържа пет алинеи, като първите три от тях
съдържат точки 1 до 6, при което като не е конкретизирана алинея се създава неяснота в
правните рамки на формулираното с АУАН обвинение. На следващо място точка 5, на нито
една от трите алинеи на чл.182, ал.1-3 ЗДвП не съответства на отбелязаното при отразяване
на фактическите обстоятелства стойности на превишаване на скоростта, а именно 31 км/ч,
като всяко от тях касае значително по-високо превишаване, което внася допълнително
противоречие между описанието на нарушението и нарушената законова разпоредба и
неминуемо влияе върху правото на защита.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
издадено при съществени процесуални нарушения, и без да се налага обсъждане на
нарушението по същество.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие, от страна на същия е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева, като доколкото същото е в размер почти равен на минималния,
съобразно действащата редакция на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения-
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1, и не се налице възражения за прекомерност, то съдът не дължи
обсъждане на претендирания размер. Предвид на изложеното, сторените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-028229 от 07.04.2022 година
началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Д. с. С., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 800/осемстотин/лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. С. С., с ЕГН **********, 450/четиристотин и
петдесет/лева, съдебни разноски
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5