№ 18136
[***********], 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20231110129536 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [***********], ЕИК [***********],
срещу М. А. В. и А. А. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 12.12.2022 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63844/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
им е доставил на адреса на топлоснабдения имот: [***********], аб. № [***********]
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно –
не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и всеки от тях има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са
изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответниците, чрез упълномощените процесуални представители адв. Г. и адв.
А., оспорват предявените искове и по-конкретно основанията и размера на същите.
1
Поясняват, че се касае за имот, за който вземането на ищеца е определено по
нормативен ред при неосигурен достъп, тъй като имотът е бил необитаван - от 15
години не се ползвал за живеене, бил негоден за това. Заявяват, че не са извършвали
плащания на претендираните от ищеца суми. Излагат съображения, че в имота е било
прекъснато ел.захранването, че същият не е бил обитаван, а през 2019 г. дори е била
разбита входната врата на апартамента, за да се достъпи същият. Оспорват направените
начисления на ТЕ за подгряване на вода, тъй като такава е била начислена за 3 броя
лица, а доколкото в имота никой не е живял през процесния период, то и е следвало
начисленията да се направят на база за брой обитател. Уточняват, че за исковия период
собственик на имота и потребител, страна по договора с [***********], е бил А. А. В.,
техен баща, който е починал след исковия период. Оспорват претенцията на ищеца за
мораторна лихва съгласно ОУ, приложими към договорите с потребители на ТЕ за
битови нужди. Намират клаузите за неравноправни. Заявяват възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорват исковете за цена на услугата за дялово разпределение и
за лихва за забава върху тази главница. Претендират разноски за производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило
наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на
топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по
нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало
правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в
забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да
установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и
отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците се
явяват пасивно материално легитимирани да отговарят за процесните вземания, като
съображенията за това са следните:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
в производството на следните обстоятелства: че наследодателят на ответниците е бил
собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период, че е починал след
него и е бил наследен от ответниците, че ТЕ за имота е била начислена при условията
на неосигурен достъп, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани
технологични разходи, че общият топломер, монтиран в АС е преминавал съответните
метрологични проверки, с оглед което е бил годно средство за измерване на ТЕ, че
ответниците не са извършвали плащания за погасяване на претендираните от ищеца
вземания.
Следва да се допълни, че тези факти се установяват и от представените по
делото писмени доказателства. Не е спорен фактът, че процесният имот –
[***********], находящ се в [***********] е бил придобит от А. А. В. през 1989 г. По
делото е представено удостоверение за наследници на това лице, видно от което
същият е починал като вдовец на 28.05.2021 г., т.е. след края на исковия период, и е
оставил за свои наследници по закон ответниците – негови низходящи от първи ред.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени
доказателства и признанието на ответниците е несъмнено, че през процесния период
3
страна по договора с ищеца е бил наследодателят на ответниците, с оглед което и
задължението за заплащане на топлинната енергия за имота, след неговата смърт е
преминало към тях като негови наследници.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а
ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от
ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½
част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия
период.
Следва да се даде отговор на въпроса относно размера на задължението, за което
следва да отговарят ответниците, които са оспорили размера на начисленията за
подгряване на вода с доводи, че имотът е бил необитаем, както и своевременно са
заявили възражение за изтекла погасителна давност.
Като доказателство по делото съдът е приел констативен протокол от 22.11.2019
г., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата в присъствието на
свидетели от етажната собственост и във връзка с необходимостта от отстраняване на
теч е била разбита вратата на процесния [***********]. След извършване на
неотложния ремонт апартаментът е бил заключен, запечатан и е било поставено
съобщение, че ключовете се съхраняват на посочен адрес от [***********]. Същите с
приемо-предавателен протокол от 12.02.2020 г. са били предадени на М. А. В., ведно с
копие от съставения констативен протокол.
По делото е установено от представената в писмен вид от страна на
[***********] информация, че през 2011 г. електроподаването в имота е било
преустановено, а за процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в имота не е била
отчетена реално консумирана електрическа енергия.
Приети като доказателства по делото са съставени от [***********]
изравнителни сметки за процесните отоплителни сезони, както и протоколи за
неосигурен достъп за отчет през м.април 2021 г., видно от които до [***********]
такъв не е бил осигурен.
Установява се от съдържанието на изравнителните сметки, че за имота през
процесния период не е била начислявана топлинна енергия за отопление на същия,
нито топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Видно е от двете
изравнителни сметки, че е била начислена топлинна енергия за подгряване на вода за
имота за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в размер на 150,780 куб.м., а
при отчитане на загубите съгласно показанията на общия водомер за имота е
начислена топлинна енергия за подгряване на общо 247,318 куб.м. вода. За
отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена само топлинна енергия за
подгряване на вода в размер на 151,620 куб.м.
Установява се също така, че имотът е бил посетен от представители на
[***********] на 09.09.2020 г., като е констатирано, че водомерите са били
демонтирани.
Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че за имота е
начислявана единствено топлинна енергия за подгряване на вода и то при условията на
неосигурен достъп. В случая без значение се явява обстоятелството дали в имота е
имало или не узаконени водомери /каквито към м.09.2020 г. е установено, че вече не е
имало/, доколкото нормативно количеството, което се начислява в едната или в другата
хипотеза, е едно и също съгласно подзаконовата нормативна уредба.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
4
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 5 НТ на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди.
От цитираната подзаконова уредба се налага заключението, че основната
предпоставка за определяне по служебен път на количеството енергия за отопление и
подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
на договорите, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното
предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така
посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения
достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е
извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя.
Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители
или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. не са
представени документи, посредством които ищецът пълно и главно да доказва правото
си да начисли по реда на наредбата служебно количество на топлинната енергия за
подгряване на вода, което след това е фактурирал, още по-малко се установява защо
начисленията са направени на база три броя потребители. Следва да се посочи обаче,
че ответниците не твърдят да са осигурили достъп до имота, нито пък в същия да е
имало годни измервателни уреди, по които да се отчита потреблението, респ. липсата
на такова.
По така изложените съображения съдътприема, че ищецът е доказал наличието
5
на основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на НТ, а
именно липсата на осигурен достъп до имота и сертифицирани уреди за отчета на
потреблението на вода в същия. Съдът отчита също и обстоятелството, че искът за
главница в тази част е установен в своето основание, доколкото е доказано и не се
оспорва наличието на облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците.
Следователно и въпросът относно начисленото количество топлинна енергия за
подгряване на вода касае едниствено размера на предявения иск, с оглед което и
приложима е разпоредбата на чл. 162 ГПК. Както се посочи и по-напред в мотивите на
съдебното решение, в случая начисленето на топлинна енергия е направено не по
измервателен път, а съгласно правилата на НТ при неосигурен достъп до имота и въз
основа на заложената там формула – 140 л. на денонощие за един обитател.
Следователно и за една година /365 дни/ следва да се начисли количество топлинна
енергия за подгряване на 51,10 куб.м. вода. Установява се от представените от третото
лице помагач изравнителни сметки, че за имота е начислена топлинна енергия за
подгряване на вода в троен размер, а именно за трима потребители. Ищецът обаче не е
установил в производството основание да начисли топлинна енергия по това перо за
трима потребители. Обратно, събраните по делото доказателства индикират, че имотът
не е обитаван през периода – през 2019 г. с оглед необходимостта от отстраняване на
теч и извършване на неотложен ремонт входната врата на апартамента е била разбита и
ключалката е била подменена от представители на етажната собственост. Установено е
също така, че през процесния период в имота не е отчитана консумация на
електроенергия, нито е заявявано искане за възтсановяване на спряното през 2011 г.
електрозахранване. Т.е. не само че ищецът, който носи тежестта за това, не е установил
в имота за периода да са пребивавали трима потребители, с оглед което и за него е
възникнало правото да начисли топлинна енергия за подгряване на вода в
количествата, отразени в съставените изравнителни сметки, а ответниците установяват
осъществяването на факти, които индикират, че имотът не е обитаван през периода.
Ето защо и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца е
основателна за 1/3 от начисленията за периода. Видно е от изравнителните сметки, че
начислената сума за периода е общо 3682,41 лева с ДДС. Същата следва да бъде
редуцирана с две трети и да се приеме, че искът е доказан по основание и размер за
сумата от общо 1227,47 лева.
Следва да се обсъди своевременно заявеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на част от вземанията с кратка тригодишна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
[***********] от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия
за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни, считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
6
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 23.11.2022 г.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че по силата на ЗМДВИП,
обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020 г., давността за вземанията е спряла да
тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява
вземането за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., тъй като вземането за м.07.2019
г. е станало изискуемо на 15.09.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни,
по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него е изтекла на
22.11.2022 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 23.11.2022 г. На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид, че погасени по давност се
явяват вземанията на ищеца за период от 3 месеца /92 дни/, а общо в процесния период
са включени начислени за период от 2 календарни години /731 дни/ вземания, като
същевременно дневната база за начисляване на топлинната енергия, определена по
нормативен път, е една и съща, то и следва да се приеме, че погасена по давност е
сумата от 153,48 лева, която следва да се приспадне от общия размер, за който съдът
прие иска за основателен и същият да бъде уважен за сумата 1073, 99 лева, от която
всеки ответник дължи по една втора част.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [***********], от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
7
дялово разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно
ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщението по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан по
размер за сумата от 31,82 лева. Възражението за погасяване на това вземане по давност
е неоснователно предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, откогато искът се счита предявен, и спирането на
давността по силата на закона за периода на обявеното извънредно положение. По
отношение на всеки ответник следва да бъде признато за установено, че дължи по една
втора част от посочената сума.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки. Съдът следва да обърне внимание също и на
обстоятелството, че за времето на извънредното положение не се претендира и не се
установява да е начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по
общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2020 г. до
08.11.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху непогасената по давност част
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 171,96 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
8
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 54,75 лева от общо 187,55 лева /за държавна такса
– 87,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 40,15 лева от общо 137,55 лева.
Процесуалните представители на ответниците претендират присъждане на
възнаграждения в минимален размер за заповедното и за исковото производство при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
За заповедното производство на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. § 1 от Наредбата
за минималните размерри на адвокатските възнаграждения съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 200 лева. Адвокатите, предоставили безплатна
правна помощ на длъжниците претендират суми по 150 лева, като съдът следва да се
съобрази с така претендираното възнаграждение. Съобразно изхода от спора на всеки
от процесуалните представители се следва сума в размер на 106,22 лева.
За исковото производство с оглед ниската фактичекса и правна сложност на
делото, срочното му приключване пред първоинстанционния съд и липсата на нови
искания от страна на ищеца в единственото проведенот съдебно заседание, съдът
определя възнаграждения в минимален размер от 400 лева, като в полза на адвокатите
следва да се присъди сума в размер от по 283,24 лева на всеки.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [***********], ЕИК
[***********], със седалище и адрес на управление: [***********], по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. А. В., ЕГН **********, и А. А. В., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: [***********], [***********], дължат на [***********] в условията
на разделна отговорност, всеки ответник по ½ част от следните суми: сумата
1073,99 лева, представляваща цена на начислена от дружеството топлинна енергия за
подгряване на вода за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [***********],
[***********], [***********], аб. № [***********] за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, като
9
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до сумата от 1227,50 лева и за периода от 01.05.2019
г. до 31.07.2019 г. поради погасяване по давност, а до пълния размер от 3682,41 лева,
като неоснователен; сумата 171,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 656,25 лева, като
неоснователен, сумата от 31,82 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 35495 от
12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63844/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [***********],
ЕИК [***********], със седалище и адрес на управление: [***********],
[***********], срещу М. А. В., ЕГН **********, и А. А. В., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: [***********], [***********], иск с правно чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 7,01 лева, представляваща лихва за забава
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
08.11.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 35495 от 12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63844/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. А. В., ЕГН **********, и
А. А. В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: [***********], [***********],
да заплатят на [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********], [***********], сумата 54,75 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 40,15 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. [***********], ЕИК
[***********], със седалище и адрес на управление: [***********], [***********] да
заплати на адв. К. П. Г. – Б., САК, № ******, адрес: [***********], [***********],
сумата 283,24 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника М. А.
В. безплатна правна помощ в исковото производство и сумата 106,22 лева - адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника М. А. В. безплатна правна помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. [***********], ЕИК
[***********], със седалище и адрес на управление: [***********], [***********] да
заплати на адв. Р. Ц. А., САК, № **********, адрес: [***********], [***********],
сумата 283,24 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника А. А. В.
безплатна правна помощ в исковото производство и сумата 106,22 лева - адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника А. А. В. безплатна правна помощ в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [***********] на
страната на ищеца [***********].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10