МОТИВИ към присъда №47/28.08.2020г. по НОХД№24/2020г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано
по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия М.П.И. с ЕГН **********, за това че на 14.03.2019 г. на ГКПП - Дунав
мост - Видин - Калафат чрез сила /удряне и блъскане с ръце/ противозаконно
попречил на орган по приходите - инспектор към ГД „Фискален контрол“ сектор
„Велико Търново“ при НАП М.Л.Ц. да изпълни свое законово задължение - да
извърши проверка на превозвания от него товар с товарен автомобил „Ивеко“ с per.
номер * и
прикачено полуремарке с per. номер СТ1604ЕМ - престъпление по чл. 258, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з.
заяви, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Частния
обвинител играждански ищец М.Л.Ц.,
лично и чрез своя повереник, моли подсъдимия да бъде осъден по чл. 258, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, да му се наложи
законопредвиденото наказание на минималния размер и да се уважи изцяло
предявения срещу И. иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със
законната лихва.
Подсъдимия М.П.И., в с.з. заяви, че не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и, чрез защитника си, моли да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 258, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, но ако
Съдът прецени, че деянието му е съставомерно, то да се приложи чл.258, ал.1 от НК.
От
доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
14.03.2019 г. около 12.20 часа на ГКПП - Дунав мост - Видин- Калафат за влизане
в Република България пристигнал товарен
автомобил марка „Ивеко“ с
регистрационнен номер* с прикачено към
него полуремарке с регистрационен номер *, управляван от обвиняемия М.П.И..
Свидетелката
М.Л.Ц. - инспектор по приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАП
сектор Велико Търново, с месторабота - ГКПП - Дунав мост - Видин-Калафат, била
дневна смяна и изпълнявала служебните си задължения на трасе „Вход“ № 4, на
което трасе пристигнал товарния автомобил с водач подсъдимия И.. Свидетелката Ц.
пристъпила към проверка, като изискала от И. да и представи документите
придружаващи стоката. Подсъдимият И. ѝ представил бланка на международна
товарителница /ЧMP/, без описание на превозвания товар. Ц. казала
на подсъдимия И. да отвори полуремаркето за да извърши физическа проверка на товара.
Подсъдимия го сторил. Когато Ц. попитала И. какво превозва, с настояване да
ѝ предостави придружаващите товара документи, той заявил, че няма да и
предостави никакви документи. Издърпал насила от ръцете на Ц. представената от
него международна товарителница и започнал да я нагрубява, като й казвал, че
нищо не разбира и, че няма да и даде никакви документи. Ц. опитала да вземе
товарителницата, но тогава И. я ударил по ръката и започнал да я блъска. Ц.
поискала от И. да и представи личната си карта и талоните на автомобила.
Подсъдимият репликирал, че ще ги представи само на полицай. Пряк свидетел -
очевидец на случая била К.П.Ц., колега на свидетелката Ц.. Ц. работела на трасе
„Вход“ № 5 и като видяла случващото се, започнала да вика за помощ граничните
полицаи. Граничния полицай А.И.А., който бил наблизо, чул скандала, излязъл от
кабинката си и тръгнал към мястото на инцидента. Тогава чул, че шофьора-
подсъдимия И., не иска да си представи документите на данъчния служител.
Свидетелят А. поискал от И. документите му. На него подсъдимия ги представил,
респ. ЧМР, свидетелство за
правоуправление на МПС и двата талона на автомобила. Същевременно подсъдимия И.
отправял груби и непристойни изрази, както към данъчния служител Ц., така и към
граничния полицай А..
На М.П.И. бил съставен АУАН № F477383/14.03.2019г., за нарушение на
13, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК, по смисъла на които разпоредби, при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен: да
представи на органа по приходите документ за самоличност; да представи на
органа по приходите документите, придружаващи стоката.
Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите М.Л.Ц.,
К.П.Ц. и А.И.А.; заключението на видео-техническа експертиза, изпълнена от ВЛ
Андриан К.; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него;
длъжностна характеристика от НАП на М.Л.Ц., заемаща длъжност „инспектор по приходите“; документ за доставката- л.51 от ДП; международна товарителниза /CMR/- л.53 от ДП; АУАН № F477383/14.03.2019г.; веществено доказателство- един брой компактдиск DVD
+R, с видео запис върху него от 14.03.2019г., марка „Verbatim”, приложен като л.22 от ДП. Няма противоречие между
горните доказателства. Свидетелските показания
са последователни, кореспондират с останалите по – горе доказателства, събрани
са по служба и са безпристрастни. Гласните
доказателства кореспондират с писмените, вещественото и помежду си, поради
което Съда ги кредитира.
Подсъдимия И. отказа да даде обяснения, но след предявяването
на ВД, потвърди, че на видеозаписа е той и данъчния служител М.Л.Ц.. Казаното от подсъдимият е достоверно,
кореспондира с останалите доказателства и в унисон с установената фактическа
обстановка.
Видно от
заключението на видеотехническа експертиза № ВТ-42/07.11.2019г., на видео запис
върху един брой компактдиск DVD +R, марка „Verbatim”, 4,7 GB/16x/
120min, съдържащ видео материал от камерите за
видеонаблюдение покриващ част от трасе „Вход“ на ГКПП - Дунав мост - Видин –
Калафат: диска обект на експертизата съдържа видеозапис от камери за
видеонаблюдение на пътни платна/инфраструктура на „Дунав мост 2 Видин-
Калафат“; Видеофайла е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на система за видеонаблюдение на трасе на „Дунав мост 2 Видин-
Калафат“, изображенията са цветни с вкопирани в кадъра данни за година, дата и
часово време в горен десен ъгъл и надпис “IPC” в долен ляв ъгъл; на видеозаписа се наблюдава част от
пътни платна/инфраструктурата на „Дунав мост 2 Видин- Калафат“, също както и
ППС-та и лица преминаващи и наблюдаващи се в района и обсега на камерата; няма
следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
От протокол
за оглед на веществени доказателства от 12.09.2019г., при огледа на
вещественото доказателство - един брой компактдиск DVD
+R, марка „Verbatim”, 4,7 GB/16x/ 120min, съдържащ
видеоматериал от камерите за видеонаблюдение покриващ част от трасе „Вход“ на
ГКПП- Дунав мост 2 Видин- Калафат, е установено, че видеофайла отразява как подсъдимия
И. удря и блъска с ръце контролния орган- свидетелката Ц., по време на
предприетата от нея проверка.
От видеозаписа, който е много ясен и с висока
резолюция, върху вещественото доказателство- компактдиск
DVD +R, марка „Verbatim”, се
вижда ясно как подсъдимия И. удря и блъска с ръце контролния орган- свидетелката
Ц., по време на предприетата от нея проверка.
Видно от
длъжностната характеристика на испектор по приходите към НАП, същата е връчена
на М.Л.Ц.- инспектор по приходите, в това и качество на 15.05.2018г. Видно от
документа, респ. т.1 от „ПРЕКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“, в правомощията на Ц., като
инспектор по приходите е включено и следното задължение: „Осъществява фискален
контрол, чрез спиране на транспортни средства на територията на страната.
Извършва действия по проверка на документите, придружаващи стоката, събира
данни за изпращача и получатела, мястото, датата и часа на получаване на
стоката и др.“
От
установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият М.П.И. е осъществил състава
на чл. 258, ал.
2 във връзка с ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимия И., чрез сила /удряне и
блъскане с ръце/ противозаконно попречил на орган по приходите да изпълни свое
законово задължение, респ. по чл.12, ал.2, т.2,3,и 4 от ДОПК. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца по време и
след извършване на изпълнителното деяние. По време на проверката осъществявана
от Ц., като инспектора по приходите, И. издърпал
от ръцете на Ц. документа, който и бил дал, нагрубявал я, ударил я и я блъскал
с ръце. И. съзнавал тези свои действия, както и това, че чрез тях създава реална
пречка за контролния орган да осъществи правомощията си, респ. да завърши
започнатата проверката на превозваната стока. Именно това целял подсъдимия с
действията си. Непосредствено след това И. продължил да изразява вербална
агресия, както към данъчния служител, така и към
граничния полицай.
Подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната нередност.
Неоснователна е тезата на защитата, че подсъдимия
не е извършил деянието нито от обективна, нито от субективна страна, тъй като не
е пречил на органа по приходите да изпълни свое законово
задължение. Арументите на защитата са, че подсъдимия всъщност е сторил
необходимото, за да може данъчния служител да изпълни правомощията си, а
именно: И. представил превозния документ- ЧМР, а след това отворил
полуремаркето, където се намирал товара. Посочените действия на подсъдимия
следва да бъдат преценени в контекста на цялото му поведение, т.е. без да се
игнорира стореното от И. впоследствие: издърпал насила документа от ръцете на Ц.,
нагрубявал я, ударил я с ръка и я блъскал, като отказвал да изпълни по-
нататъшните и разпореждания. Тези действия на подсъдимия напълно изключват
основателността на защитната теза, че той е съдействал на контролния орган да
изпълни правомощията си, но ясно разкриват агресивния, силов и противозаконен
начин, по който подсъдимия е попречил на органа по приходите за изпълни
законовото си задължение. Тези действия на подсъдимия са в пълен разрез с
нормалната обстановка, която е необходима, за да може органа по приходите да
осъществи правомощията си, в случая- да осъществи проверката, като има нужното
време и спокойствие да анализира събраната информация, което включва и преценка
на представените документи, установяване на действително превозвания товар, и
съпоставка с документите които го придружават. С действията си, които запълват
съдържанието на изпълнителното деяние, подсъдимия е изключил тази възможност.
Неоснователна е и тезата на защитата, че
всъщност подсъдимия И. е представил изрядна международна товарителница на
органа по приходите, и че показанията на Ц. в обратна насока са неверни. По
делото е безспорно доказано, че конкретния документ, който И. е представил на Ц.,
впоследствие си го е издърпал и взел със сила. Няма доказателства по делото,
които да поставят под съмнение показанията на Ц., че в представената ѝ
ЧМР е липсвало описание на превозвания товар. Видно и от приложената на ДП
международна товарителница, няма описание относно вида на стоката, респ.
бланката под атрибут „Вид на стоката“ е празна.
Неоснователна
е и тезата на защитата, че ако подсъдимия бъде признат за виновен, то следва да
е за деяние по ал.1 на чл.258 от НК. Както беше посочено по- горе, тъй като
подсъдимият е осъществил деянието по ал.1 на чл.258 от НК, чрез сила, то
правилната квалификация на престъплението му е по чл. 258, ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК.
За
престъпление по чл. 258, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години и
глоба от 2000 до 5000 лева. И. не е осъждан, женен и трудово ангажиран, което
са смекчаващи отговорността му обстоятелства. Силовите действия на подсъдимия,
съставомерни от обективна страна, макар да са безспорно укорими, не са били с
голям интензитет. При това положение не следва да се приеме наличие на завишена
обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. Като държи сметка за горното и като съобразява чл.54
и 36 от НК, Съдът намира, че законопредвидените наказания за извършеното от
дееца престъпление, следва да бъдат индивидуализирани в законовия минимум,
респ. „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 2000
лева.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му
наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери
приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и
реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието
следва да бъде в минимума, респ.3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че
независимо от това, че обект на престъплението по чл. 258, ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК, са обществените отношения свързани с безпрепятственото функциониране на
данъчната система, в конкретния случай М.Л.Ц. има качеството на пострадал, по
смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. Застрашаването или увреждането на
обществените отношения, представляващи предмет на данъчното
престъпление, може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и
интереси на лица. При данъчните
престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството
на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1
от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни
вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди, които
да са пряк резултат от
извършеното престъпление. При конкретното престъпление по чл.258, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, при което подсъдимият
е осъществил деянието по ал.1 на чл.258 от НК, чрез сила насочена пряко срещу М.Л.Ц., то същата е претърпяла неимуществени вреди, от причинената й
болка, негативни усещания и унижение на работното ѝ място, при изпълнение
на правомощията ѝ. С оглед горното, Съдът прецени като основателна
молбата на Ц. да бъде конституирана в процеса като частен обвинител и
граждански ищец.
ВОС
намира, че претенцията на Ц., за обезщетение за неимуществени вреди,
е основателна, но не в претендирания размер от 5000 лева. Следва да се имат предвид икономическата обстановка в
страната, с основен критерии минималната работна
заплата, която към момента на извършване на деянието е била 560
лева месечно и най – вече обстоятелството, че неимуществените вреди се изразяват в причинена на Ц. физическа болка, която не е силна, но
и в причинени на пострадалата негативни усещания и унижение на работното
ѝ място, което като състояние не е било продължително, при липса
на други негативни последствия за личността на потърпевшата. При това
положение следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1000
лева /почти двойния размер на МРЗ/, която сума е справедливо
обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД. Посочената сума следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019г., като в
останалата част до пълния размер на иска от 5000 лева, същия следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Вещественото
доказателство- един брой компактдиск DVD
+R, марка „Verbatim”, с дата
14.03.2019г., следва да остане към делото.
Водим от горното Видинският окръжен съд постанови
присъдата.
28.09.2020г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: