№ 18967
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110137421 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано молба вх. № 123279/15.06.2022 г., подадена от ищеца М.
ХР. М. с искане за изменение на постановеното Решение № 4532/11.05.2022 г.
по гр.д. № 37421/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в частта за
разноските. Молителят счита, че присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение е прекомерно и изразява съмнение същото да е
реално заплатено. Прави възражение за прекомерност на присъдения
адвокатски хонорар и иска неговото съобразяване с Наредба № 2/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна ИВ. ЛЮБ. М. заема
становище за неоснователност на молбата. Оспорва своевременно да е
направено от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално допустима.
Съгласно установената практика, крайният момент, до който може да се
направи на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, е до
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.
Когато възражението за прекомерност се прави за първи път по реда на чл.
248, ал.1 ГПК с искането за иземение на съдебния акт в частта за разноските,
1
т.е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са
присъдени, то е несвоевременно /Определение № 615/24.11.2016 година по
ч.т.д. № 400/2016 г. по описа на ВКС, ТК; Определение № 372/16.05.2012
година по ч.гр.д. № 223/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО; Определение №
13/17.01.2013 година по гр.д. № 1161/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО;
Определение № 205/19.03.2014 година по ч.т.д. № 723/2014 г. по описа на
ВКС, II-ро ТО и др./. От данните по делото се установява, че няма направено
възражение за прекомерност в хода на производството пред първата
инстанция, а такова от ищеца е релевирано едва с молбата за изменение на
решението в частта за разноските. От това следва, че правото на ищеца да
иска намаляване поради прекомерност на адвокатския хонорар не е
упражнено в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5
ГПК.
На следващо място, категорично се опровергават изложените в молбата
по чл. 248 ГПК съмнения на ищеца за липса на реално заплащане на
присъдената сума за адвокатско възнаграждение. По смисъла на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението като при плащане на адвокатското
възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде
извършено и с разписка. Настоящият състав счита, че ответната страна е
доказала реалното заплащане адвокатското възнаграждение на процесуалния
си представител предвид представената в проведеното на 12.04.2022 г.
открито съдебно заседание със списъка по чл. 80 ГПК разписка /лист 32 от
делото/, за която не съществува задължение на съда да връчва на насрещната
страна за запознаване.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 123279/15.06.2022 г.,
подадена от ищеца М. ХР. М. за изменение на Решение № 4532/11.05.2022 г.
постановено по гр.д. № 37421/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2