Р Е
Ш Е Н
И Е № 431
гр.Пещера,13.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, І граждански състав ,в публично заседание на шестнадесети май, през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Евгения Млячкова
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №295 по описа на
Съда за 2017 година, за да се произнесе,взе предвид следното:
С исковата си молба против Т.И. ***, ищецът Г.Г.Т.,
ЕГН ********** ***, твърди следното:
Собственица съм по силата на сделка за дарение от
родителите ми - Г. и Цв. Димитрови, извършена с Нот. акт № 97/ 17.04.1996 год.
върху първия надземен етаж от четириетажна жилищна сграда застроена на 96 кв.м.
в УПИ VI-24 в кв. 20 по ЗРП на гр.Пещера ,
състояща се от частично вкопан в земята първи етаж, и три надземни етажи с по
едно жилище на всеки от трите надземни етажи.
Моите родители са придобили собствеността върху
жилището, което ми дариха с Договор за покупко-продажба с нотариален акт № 174
т.І,н. д.№ 404/1994 г. на Районен съд гр.Пещера с продавач И.Т.Т. и съпругата
му-Н. Ст.Т., които са
родители на ответника.
Описаната жилищна сграда е изградена на два етапа: до
третия етаж включително- от собственика на дворното място Т.И.Т., дядо по бащина линия на ответника, и И.Т.Т.
и Е.Т. Б. -негови деца , на които той е учредил правото на
строеж-съответно на втория и третия етажи от триетажна жилищна сграда с Нот.
акт № 268 т.ІІ , 20.09.1967 год. на
Районен съд гр.Пещера. Със същия договор учредителят е запазил за себе си
жилището, представляващо първи жилищен етаж на тази сграда. Строителството на
сградата, предмет на договора, е започнало още преди учредяването на правото на
строеж и е продължило през следващите 1-2 години .
Ответникът Т.И.Т. претендира да е собственик на
жилището, представляващо първи / полувкопан / етаж на сградата с идентификатор
по К.К и К.Р. на гр.Пещера - 56277.501.17. Легитимира се като собственик на
тази част от сградата въз основа на сделка за прехвърляне срещу задължение за
гледане на дядо му- Т.И.Т. и неговата съпруга, извършена с нотариален акт № 91, т. І-ви , 15.04.1986 год. на Районен съд Пещера.
Тази сделка не е произвела правно действие, тъй като
имотът, предмет на прехвърляне - не е имал статут на самостоятелен обект на
собственост. Този етаж на сградата е бил проектиран като складова
площ на двете жилища с одобрения през 1967 год. арх.проект за строителството на
сградата, но още по време на строежа е бил приспособен за ползването му като
жилище от собственика на дворното място - Т.И.Т..
Затова този етаж е принадлежност към редовните жилища
на сградата / складова площ / , независимо от волята на лицата - собственици на
тези жилищни етажи. Но дори според архитектурния проект да е бил проектиран
като жилище, той няма и никога не е имал строителната характеристика на
самостоятелно жилище по изискванията на действащите към момента на извършването
на строежа на сградата строителни правила и норми / напр. - ниво спрямо
прилежащия терен, конструктивна и светла височина на жилищните помещения в
него, площ на отворите за осветление и пр. /
Следователно праводателят на ответника не е притежавал
правото на собственост върху процесната част от сградата , и затова -
ответникът също не е придобил
собствеността върху предмета на тази сделка, поради липса на правоприемство .
Тази част от сградата е принадлежност към редовните жилища - първи и втори
надземни етажи на сградата . Третият
надземен етаж е строен въз основа на отстъпено право на надстрояване на лицето
Румен Бухлев - внук на първоначалния собственик на терена, и затова неговото
право на собственост върху складовата площ на сградата и общите части на
етажната собственост е поставено под условието на чл. 40ал.ІІ ЗС ,което не е изпълнено/
Въпреки изложеното , не бих предявила настоящият иск,
ако ответникът не ме беше принудил да напусна заедно със семейството си собственото си жилище, прекъсвайки водоснабдяването
му със спирателния кран, намиращ се във владения от него полуподземен етаж,
както и да претендира със съдебни искове обезщетение за вреди от наводнение на
този първи етаж на сградата, което сам е причинил, и да извършва всевъзможни
самоуправни действия, засягащи правата ми на собственост . Процесният етаж също
е необитаем от много години, тъй като ответникът живее в друго населено място.
С оглед на изложеното Ви моля, след като ме признаете
за собственица на ½
ид. част от полуподземния етаж на описаната по- горе
жилищна сграда , да осъдите ответника да ми предаде владението върху този етаж
с идентификатор по К.К.и К.Р.- 56277.501.17, както и да ми заплати разноските
по съдебното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Т., който в относимата
част към предмета на делото оспорва иска като неоснователен и в частност
твърди, че архитектурния план е одобрен
от Окръжен народен съвет Пазарджик, като има и отбелязване на главния архитект:
разрешава се цокъл от 2.40м. без да се копае терена.Прозорците на сутерена
130/140.Във вертикалния разрез на плана светлата височина на първия етаж е
2.40м. и конструктивната височина е 2.60м.Сочи доказателства и претендира
разноски.
Пещерският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност и след като съобрази
разпоредбата на чл.235ал.І и ІІ от ГПК, взе предвид следното:
Предявеният от ищцата
иск е с правно основание чл.108
от ЗС. В тежест на ищеца е да докаже,че е собственик на вещта, че вещта се
владее от ответника и че се владее от него без правно основание.
Ищцата се легитимира като собственик въз основа на
нотариален акт № 97/ 17.04.1996 год.
върху първия надземен етаж от четириетажна жилищна сграда, застроена на 96 кв.м. в УПИ VI-24 в кв. 20 по ЗРП на гр.Пещера , състояща се от частично
вкопан в земята първи етаж, и три надземни етажи с по едно жилище на всеки от
трите надземни етажи.
Цитираният нотариален акт № 97/ 17.04.1996 год. е
приложен по делото и в този документ е посочено, Георги Д.Димитров и
Цветана Й.Димитрова са подарили на дъщеря си Г.Г.Т. втори редовен жилищен етаж
, с площ от 96кв.м. , ведно с масивен гараж , масивна лятна кухня и 1/3 ид.ч. от
правото на строеж и общите части на сградата, построена в парцел VІ-24, кв. 20
по действащия план на гр.Пещера.
За разлика от твърденията в исковата молба, в
нотариален акт № 97/ 17.04.1996 год. се визира придобиването на втори жилищен
етаж, а не на първи надземен етаж. Липсва също така и отбелязване, че към
втория жилищен етаж има прилежащо мазе и/или избено помещение.
Същите обстоятелства се установяват и от нотариален
акт № 174 т.І,н. д.№ 404/1994 г. на Районен съд гр.Пещера , с който И.Т.Т. и съпругата му Николина
Ст.Тончева / родители на ответника Т.Т./
са продали на бащата на ищцата именно
втори редовен жилищен етаж , с площ от 96кв.м. , ведно с масивен гараж ,
масивна лятна кухня и 1/3 ид.ч. от правото на строеж и общите части на
сградата, построена в парцел VІ-24, кв. 20 по действащия план на гр.Пещера.
Ответникът Т.Т. от своя страна се легитимира като
собственик с нотариален акт № 91, т.І, н.д. №173 /1986г. на РС
Пещера, видно от който Т.И.Т./ дядо на ответника
Т.Т./ е прехвърлил
на своя внук Т.И.Т. / ответник/, първи
етаж от жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, хол, баня и тоалетна, построена в парцел VІ-24, кв. 20 по действащия план на
гр.Пещера, срещу задължение за гледане и издръжка.
Основният спор по делото е какъв е бил и е
понастоящем статута на придобития от
ответника Т.Т. имот – самостоятелен имот /жилище / или представлява складова
площ към жилищата в сградата и съответно обща част по предназначение.
По делото се прие съдебно техническа експертиза на
в.л.Б.Г., в която по т.1 и 2 са описани
площта на спорния имот, полезна площ – видове и размери на помещенията,
включително височина и осветена площ.В
т.4 от експертизата е отбелязано, че съгласно изготвен и одобрен
архитектурен проект за жилищна сграда на Т. И.Т. , е предвидено да се изгради
сграда на три надземни етажа – един избен и два редовни жилищни етажа.
В констативно - съобразителната част по т.3 е
отбелязано, че допълнително с резолюция на административния орган е направена
промяна върху проекта, като е разрешено цокъл на І-ви етаж до 2.40 м.л., без да
се копае терена, с прозорци на сутерена от 1.30/1.40м.л., при предишно
предвидени размери от 0.80/1.30.
В съдебно заседание в този аспект вещото лице заявява,
че не може да отговори кое е налагало така извършеното разширение / на
размерите/, но такова е било решението на административния орган.Посочи също,
че след изготвяне на експертизата се е запознал с приетите по –късно по делото /в
последното съдебно заседание/ Строително разрешение № 83/19.08.1968г. и
Протокол за строителна линия от 15.08.1967г.
Изготвеното експертно заключение на в.л.Б.Г. Съдът
кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, кореспондиращо и с
относимите писмени доказателствени средства. То е оспорено от ответната страна
досежно прецизността на извършените измервания, но в този аспект Съдът е
оставил без уважение искането за изготвяне на допълнителна експертиза.
По делото е прието заверено копие на архитектурния
проект на процесната жилищна сграда, видно от което по проект има предвидени
избени помещения. Налице и твърдяната от ответника и установена от вещото
лице резолюция на административен орган
за направена промяна върху проекта, като
е разрешено цокъл на І-ви етаж до 2.40 м.л., без да се копае терена, с прозорци
на сутерена от 1.30/1.40м.л.
Видно от нотариален акт №268 т.ІІ , н.д. №438/ 20.09.1967 год. на Районен съд
гр.Пещера, Т.И.Т./ дядо на ответника/ е отстъпил безвъзмездно на сина си И.Т.Т./
баща на ответника/ и на дъщеря си Е. Б. правото да построят заедно с него една
триетажна къща, като Т.И.Т. построи първия етаж, състоящ се от три стаи, кухня,
хол , баня и клозет , втория етаж със същите помещения се построи от И.Т., а
третия – от Е. Б..При съставянето на този нотариален акт са били представени
скица на имота №309№13.09.1967г. и
Удостоверение №ХVІІ -4-8660/03.09.1967г., които документи не са установени
понастоящем.
Видно от цитираното Строително разрешение № 83/19.08.1967г., в
същото е отбелязано единствено, че на Т.И.Т. се позволява да построи жилище
върху 96кв.м.В Протокол за дадена строителна линия №79 от 15.08.1967г. също е
отбелязано, че се застроява жилище с площ от 96квм.м.
Разпитаните по делото свидетели Т. Т.Т./ чичо на
ответника/ и И. Т.Т. /баща на ответника/ дадоха показания в смисъл, че строежът
на сградата е започнал около 1968г.След построяването на първия етаж, същият
бил използван за живеене от родителите на свидетелите, както и от самите
свидетели И. и Т. Тончеви, като впоследствие продължило поетапно построяване и
на останалите етажи от къщата.Родителите останали да живеят на този етаж до
смъртта си. Съдът, отчитайки обстоятелството, че св.Т. и И. Тончеви са близки
роднини на ответника, не намира причина да не кредитира показанията им.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна
страна Съдът не споделя основния довод на ищеца относно статута на придобития
от ответника Т.Т. имот за това, че
имотът е бил и съответно понастоящем
представлява складова площ към жилищата в сградата и съответно е обща част по предназначение, по смисъла на
чл.38ал.І ЗС.
От значение за определяне на този статут е
предназначението, което имотът е имал към момента на възникване на етажната
собственост.
Действително, към 1967г . са действали Строителни
правила и норми за изграждане на населените места, издадени от Председателя на
Комитета по строителство и архитектура. Раздел VІІІ регламентира вътрешното
разпределение на жилищните сгради и конкретни изисквания за размерите на
помещенията, осветеност и др.
По настоящето дело
се установи, че съгласно изготвения и одобрен архитектурен проект за
жилищна сграда на Т. И.Т. , е предвидено да се изгради сграда на три надземни
етажа – един избен и два редовни жилищни
етажа.Впоследствие обаче е поставена допълнителна резолюция на
административния орган, като е разрешено цокъл на І-ви етаж до 2.40 м.л., без
да се копае терена, с прозорци на сутерена от 1.30/1.40м.л.
От правна страна Съдът
счита, че това разпореждане на
практика представлява одобрена промяна на архитектурния проект, в посока
използване на първоначално проектираните избени помещения като жилищни
такива.При това, Главният архитект е разполагал с подобно правомощие, по
аргумент от §21а от Строителни правила и
норми за изграждане на населените места – подпокривното пространство по
изключение може да се ползва и като жилище, по изключение , с разрешение на
Главния архитект при Окръжния народен съвет, като жилището трябва да отговаря
на изискванията на §38 и 39.
Наистина, по делото няма конкретни доказателства Гл.архитект
да е променил предназначението на избените помещения в жилищни.Косвено обаче
такова доказателство има.Това е цитираният нотариален акт №268 т.ІІ , н.д. №438/ 20.09.1967 год. на Районен съд
гр.Пещера.В него недвусмислено е посочено , че
Т.И.Т. /дядо на ответника/ ще построи първия етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, хол , баня и клозет .При това Съдът към този момент е разполагал с
представени скица на имота №309№13.09.1967г.
и Удостоверение №ХVІІ -4-8660/03.09.1967г., които документи не са
налични понастоящем.
Т.е още от
1967г. и понастоящем процесния етаж в правния мир съществува като
самостоятелно жилище.Това жилище, освен
че фактически се е използвало като такова, още е било и обект на прехвърлителни
сделки , част от които са обсъждани в съдебни решения, в които от своя страна
процесния етаж е възприеман като жилище, а не като избени помещения – така и
представените от ответника Решение №995/06.11.1995г. на ВС на Р България,
Решение от 23.07.1997г. по гр.д.№1589/1995г. на ОС Пазарджик.
Без значение е в случая , дали има отклонения от
изискванията за „жилище“ съобразно действалите към 1967г. Строителни правила и норми за изграждане на населените
места и установеното от в.л. Б.Г..
И да има такива отклонения, това не би променило
факта, че процесния етаж представлява самостоятелен обект на собственост, а не
обща част по предназначение. Поради това и ищцата не би могла да притежава
претендираната идеална част. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода от делото,
съобразно приложеното от ответника пълномощно, по аргумент от чл.38ал.ІІ във вр. с ал.Іт.2 от Закона
за адвокатурата и чл.7ал.V от Наредба №1/2004г.
за минимални размери на адвокатски възнаграждения ГПК, в полза на адв. Г.Н.Х. следва да се
присъди сумата от 600лв. адвокатско
възнаграждение , платима от ищеца по делото
Г.Т..
Воден от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
Отхвърля като неоснователен предявеният от Г.Г.Т., ЕГН ********** *** иск срещу Т.И.Т.
*** , да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ /
една втора/ идеална
част от първи етаж на жилищна сграда, с
идентификатор по К.К.и К.Р. на гр.Пещера - 56277.501.18.1.1 , както и отхвърля
иска да бъде осъден ответника да предаде владението върху този етаж.
Осъжда Г.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на адв. Г.Н.Х., ЕГН ********** сумата от 600лв.
/ шестстотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: