Решение по дело №13406/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         №               20.03.2019 год.              гр. Варна

 

 

Варненският районен съд, граждански колегия, на 20.03. две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                       Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело №  13406 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 и  чл. 248 ГПК.    

Делото е било образувано въз основа на искова молба подадена от П.К.С., с която претендира да бъде осъдено „Е.П.” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, да му заплати сумата от: 1776,73 лева, представляваща платена на 10.11.2017г. без основание корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.54, вх. 2, ет.1, ап. 27, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., относно неотчетена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/10.10.2017г

С решение от  08.02.2019 г., искът е бил уважен изцяло.

На 21.02.2019г. от ищеца е депозирана молба да бъде допусната поправка на ОФГ в постановеното по делото решение, изразяваща се в постановен установителен диспозитив, вместо  осъдителен.

От насрещната страна - редовно уведомена за постъпилата молба не е подаден писмен отговор.

На 01.03.2019г. е постъпила молба от ответника, с която моли да бъде изменено цитираното решение, в частта му за разноските, като бъде прието, че размера на подлежащото на репариране от ищеца адвокатско възнаграждение следва да е в  минимума регламентиран с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 354,37  лв., вместо определеното на ищеца по представения договор за правна помощ  400 лева.

От насрещната страна - редовно уведомена за постъпилата молба е подаден писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

            Молбата за поправка на ОФГ е своевременна и допустима, а разгледана по същество – основателна, като съдът служебно констатира и други технически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната в мотивите действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. В случая съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен осъдителен иск, като това е възприето и с окончателния доклад по делото. Видно от мотивите на постановеното от съда решение, въпреки че искът е разгледан така, както е посочен в исковата молба, в диспозитива му е постановена недължимост на сумата, вместо  присъждането й.

Предвид така възприетите факти, ВРС намира, че следва да бъде допусната поправка на посоченото несъответствие в решението. Искането на ищеца за присъждане на разноски в това производство е неоснователно, тъй като извършените от процесуалния представител действия в тази насока са част от уговореното с приложения първоначален договор за правна помощ общо процесуално представителство по делото, за което разноски са определени и присъдени. Разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 8 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС касае договорено възнаграждение, когато процесуалното представителство се осъществява от адвокат различен от този в общия исков процес, а и следва да е налице спор относно исканата поправка, какъвто в настоящия случай не е. С присъждането на разноски се възмездява страната, срещу която са предприети неоснователни процесуални действия, вследствие на които е била принудена да направи тези разноски. Допуснати от съда технически грешки не съставляват такива неоснователни процесуални действия на страна и тя не следва да понася последствията от тях. В т. см. съдебната практика – пр. определение по  ч.гр.д. № 991 по описа за 2017г. на ВОС.

Искането за допълване на мотивите по реда на чл. 250 ГПК е неоснователно, тъй като по този ред подлежи на допълване само диспозитива.

Искането по чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с решение от  08.02.2019 г., като искът е бил уважен, поради което на ищеца съобразно чл. 78 ал. 1 ГПК се следват направените от него разноски. По своята правна характеристика, искането на молителя представлява възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК. По него съдът се е произнесъл в постановеното по делото решение, като го е уважил частично.

Съгласно т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78 ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената на основание чл. 36 ЗА от ВАС Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в отношенията между адвокат и клиент. Съдът при произнасяне по искане по чл. 78 ал. 5 ГПК има процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78 ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА - не по-малко от минимално определения в Наредбата размер и не е обвързан от предвиденото в § 2 от с.н. ограничение. От приложените по делото доказателства – договор за правна помощ е видно наличието на действително заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения от съда по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК, което подлежи на репариране. Материалния интерес по делото е стойността на претендираното вземане в размер на  1776,73 лв. Съобразно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС, минималния  размер на адвокатското възнаграждение при така посочения материален интерес е  354,37  лв., като присъдения по настоящото дело действително го надвишава, но с по-малко от 15 %.

 В случая делото не се отличава с фактическата и правна сложност, но това не води автоматично до извод за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение – правно и житейски обосновано е едни адвокати да предлагат по-висока цена на услугите си /предвид техния по-голям стаж, опит, специализация в съответната област, допълнителни квалификации, изграден имидж в обществото и юридическите среди и т.н./, а други - по-ниска. Безкритичното и бланкетно присъждане на минимални адвокатски възнаграждения при всички случай на дела с ниска фактическа и правна сложност би стимулирало страните по тях да не ползват услугите на адвокатите от първата категория, което е в противоречие с интересите им, свободата на договарянето и принципите на гражданското съдопроизводство залегнали в Глава Втора на ГПК.

В конкретния случай, следва да се вземе предвид също така, че уговореното с приложения договор за правна помощ възнаграждение платено от доверителя на ответника от 840 лв., е двойно по-голямо от определеното на ищеца, което е самостоятелно и достатъчно основание за неуважаването на молбата. В т.см. е константната практика на съдилищата – пр. Определение № 3/03.01.2015. по гр.д. 7153/2014г. ВКС.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

         Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА на основание чл. 247 ал. 1 ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното  по гр.д. № 13406/2018г. по описа на ВРС решение с № 516/08.02.2019г., както следва:

 

на страница № 5 в диспозитива му, вместо посоченото:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че П.К.С. ЕГН ********** не дължи на  „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от:  1776,73 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.54, вх. 2, ет.1, ап. 27, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/10.10.2017г.

 

ДА СЕ ЧЕТЕ :

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.К.С. ЕГН **********, сумата от:  1776,73 лева, представляваща платена без основание на 10.11.2017г. корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.54, вх. 2, ет.1, ап. 27, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., относно неотчетена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/10.10.2017г.

 

На стр. 1, след „Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.“,  вместо посоченото :

 

 „Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П.К.С., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че не му дължи сумата от: 1776,73 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.54, вх. 2, ет.1, ап. 27, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/10.10.2017г.“

 

ДА СЕ ЧЕТЕ 

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П.К.С., с която претендира да бъде осъдено „Е.П.” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, да му заплати сумата от: 1776,73 лева, представляваща платена без основание на 10.11.2017г. корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.54, вх. 2, ет.1, ап. 27, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., относно неотчетена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/10.10.2017г.

 

На стр. 2 след „Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:” вместо посоченото:

 

„Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. „

 

ДА СЕ ЧЕТЕ 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 01.03.2019 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от ответника по делото „Е.П.” АД   ЕИК *********, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото решение № № 516/08.02.2019г., в частта му за разноските, като на чл. 78 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК бъде прието, че размера на подлежащото на репариране от ответника адвокатско възнаграждение следва да е  354,37 лв., вместо определеното на ищеца по представения договор за правна помощ 400 лева.

 

 

Настоящото решение да се счита за неразделна част от постановеното  по гр.д. № 13406/2018г. по описа на ВРС решение с № 516/08.02.2019г.

 

Решението подлежи на обжалване с жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................