Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
17.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира И.
мл. съдия Васил
Александров
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12269 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 23.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 8402/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 75 състав, по предявен от О.В.В. /ЕГН **********/ срещу „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ иск с
правно основание чл.357, ал.1 във връзка е чл.188, т.2 КТ e отменено като незаконно наложеното на О.В.В. със Заповед № 22/18.12.2014 г. на
Директора на ТР „София Изток“ в „Топлофикация София“ дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение”. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД е осъден
да заплати на ищеца О.В. сумата 800 лева- разноски за платено
адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 50 лева- държавна
такса.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна
О.В.В. /ищец по делото/ оспорва жалбата
и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявен е иск по
чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от О.В. иск за отмяна на наложено му от работодателя „Т.С.“
ЕАД дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
като основателен- чл.272 ГПК.
Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации.
Безспорно
е по делото, че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение, по
което ищецът О.В. заема длъжността: „оператор
парогенератор" /категория персонал: „оператор машини, съоръжения“/ в
Котелен цех на Топлофикационен район /ТР/ „София- Изток“ при „Т.С.“ ЕАД, считано от 1.07.2007 г.
Със
Заповед № 22/ 18.12.2014 г. на
Директора на ТР „София Изток“ в „Т.С.“ ЕАД на ищеца О.В. е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”-
за нарушения по чл.188, т.1 КТ вр. чл.21, т.5, т.8 и т.10 от Правилника за
вътрешния трудов ред на „Т.С.“ ЕАД и чл.86, ал.1 и ал.2 и чл.87, ал.1 от Наредба
№ 9/ 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и
мрежи.
От формална
страна атакуваната заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на
чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, като е изискал писмени обяснения от ищеца В. преди
налагане на наказанието, издал е мотивирана писмена заповед, индивидуализираща
обективните и субективните признаци на извършеното според него дисциплинарно
нарушение, и е наложил наказанието в рамките на визираните в КТ преклузивни
срокове.
Основанието, обосновало издаването на
процесната заповед за дисциплинарно наказание, според мотивите на същата, е
извършването от страна на работника О.В. на дисциплинарни нарушения по чл.187, т.3, изр.2 КТ- „неспазване
на техническите и технологичните правила”, по
чл.187, т.9 КТ- „увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на
материали /“разлив на мазут“/, и по
чл.187, т.10, изр.1 КТ- „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в нормативни актове“.
Според
мотивите на заповедта наказанието е наложено за това, че на 4.11.2014 г.-
5.11.2014 г. О.В. „допуснал изтичане на мазут от резервоар № 7, поради отворен
дренажен вентил, монтиран на подаващ мазутопровод на кота „0“ в енергийната
част на централа ЕК-1-4, в резултат на което дренажната шахта на кота „0“ се
напълнила, като от просмукването е запълнено пространството под КРУ 6 kV, замърсена е битово- фекалната канализация в
централата, градския канализационен колектор до ЕПСОВ „К.“ и нейните съоръжения“.
В
случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя,
в доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата
законосъобразност. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал
безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца В. с
процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по-
горе разпоредби на чл.187, т.3, т.9 и т.10 КТ, обосновали налагането на
дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен
материал /писмени и гласни доказателства/ не може да обоснове извод на
въззивния съд, че описаното в процесната заповед фактическо положение- разлив
на мазут и намаляване нивото на мазутен резервоар № 7, в действителност
представлява авария /касае се за неправен въпрос, изискващ специални знания, с каквито съдът не разполага/,
че тази
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12269/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
авария
е настъпила именно по време на дежурствата на О.В. на 4.11.2014 г. от 7.00 часа
до 19.00 часа и на 5.11.2014 г. от 19.00 часа до 7.00 часа /налице е
промеждутък от време на посочените дати, през който ищецът не е бил на смяна/, че
за настъпването й са допринесли негови действия или бездействия, а също и че се
касае за виновно неизпълнение на трудови задължения от негова страна. Такъв
извод не следва пряко както от приложената от ответника длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца длъжност, дефинираща трудовите му функции
при ответника, така и от приложените във връзка с квалифицираното като авария събитие
писмени доказателства. Описаните в процесната заповед действия, респ.
бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищеца
дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на
цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани
като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че
нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите
задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Не може да бъде приет извод и че ищецът В. действително е имал
описаното в заповедта недобросъвестно и непрофесионално поведение. Ангажираните
от работодателя- ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни
да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки, като напротив-
макар да не е в доказателствената тежест на ищеца, настъпването на визираната в
заповедта за дисциплинарно наказание авария е опровергано с ангажираните от ищеца
гласни доказателства- св. показания на свидетелите Р. Василев и В. Димитров-
началник- смяна и колега на ищеца по време на посочените две дежурства, които
сочат, че по време на двете смени на 4.11.2014 г. /дневна/ и 5.11.2014 г. /нощна/
не са забелязани аномалии и отклонения в работата на съоръженията, нямало
разлив, нито течове.
При
тези данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на
ищеца В. е ангажирана за извършването на действия, които от една страна не могат
да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и
чл.187, т.3, т.9 и т.10 КТ, и от друга страна- не са безспорно установени при
условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение
наложеното на О.В. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение.
При тези съображения,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия
спор обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за платено за въззивното
производство адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален до посочената
сума при уважаване на заявеното от въззивника в писмена молба от 7.03.2018 г.
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.05.2017 г., постановено
по гр.д.№ 8402/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ да заплати на О.В.В. /ЕГН **********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.