Р Е Ш Е Н И Е
№ 2623/5.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 133 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, предл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 45 ЗЗД от Ц.И.П. ЕГН:**********,***
за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр.София п.к. 1061, бул.
„Витоша“ № 2 да му заплати сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 09.03.2014г.
до18.01.2016 г., изразяващи се в ограничаване правото на свободно придвижване,
с оглед задължението му да уведомява органите на досъдебното и съдебното
производство за всяка промяна в местоживеенето и адреса си, да се явява при
всяко призоваване независимо от личните и семейни ангажименти, психическия дискомфорт от грозящата го опасност при вероятно осъждане,
психическо натоварване при всяко призоваване и получаване на призовки в
семейната му среда - пред съпругата и децата ,пред съседи и приятели, в социалната
и работната среда - срам, неудобство, засегната лична чест и достойнство, в
следствие на привличането му като обвиняем и подсъдим за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т.4, във вр. с чл. 194, ал. 1, НК, във вр. чл. 20 ал. ІІ НК,
заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2016 г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Излага се в исковата молба, че Прокуратурата на
Република България,чрез Районна прокуратура гр. Б. му е повдигнала обвинение,
за това че на 09.03.2014г. в землището на с.Р., общ.Б., в съучастие като
извършител с Г.Н.Г., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка *.е отнел чужди движими вещи - два броя млечни овце на обща
стойност 336,00 лева от владението на собственика Е.Г.К., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои. След проведено досъдебно
производство, Районна прокуратура-Б. внесла обвинителен акт в Районен съд Б..
Районен съд-Б. постановил осъдителна присъда на 09.03.2015г., с която е признат
за виновен по така повдигнатото обвинение. Обжалвал присъдата пред Окръжен съд
гр. Добрич и с Присъда № 12/02.06.2015г. по ВНОХД №121/2015г., състав на
Окръжен съд Добрич го признал за НЕВИНОВЕН. Окръжна прокуратура гр. Добрич
протестира присъдата пред Върховен касационен съд на Р.България.
С Решение № 408/18.01.2016 г.
по н.д. 1193/2015г.
на Второ Н.О., ВКС, касационният състав потвърдил Присъда
№12/02.06.2015г. на Окръжен съд Добрич.
Излага, че наказателното преследване срещу него по
повдигнатото незаконно обвинение от Прокуратурата на Република България
продължило почти две години, през което време претърпял описаните в исковата и
уточняваща я молби вреди.
Моли се за уважаване на предявените искове при
изложени в исковата молба аргументи и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът, чрез Районна Прокуратура Варна депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете
изцяло, като допустими, но неоснователни, както по основание, така и по размер.
Оспорва настъпването естеството и интензитета на описаните в исковата молба
вреди. Възразяват срещу размера на обезщетението за сочените от ищеца
имуществени вреди, като определят същия за крайно завишен, несъобразен с
действително претърпените страдания, с икономическата обстановка в страната и с
обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок.
Правят възражение, че процесуалното поведение на ищеца в досъдебната и в
съдебната фаза на наказателното производство е предизвикало забавяне на
последните.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Постановление от 10.03.2014г. ищецът Ц.И.П. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това,
че на 09.03.2014г. в землището на с.Р., общ.Б., в съучастие, като съизвършител с Г.Н.Г., чрез използване на МПС- лек
автомобил марка *., са отнели чужди движими вещи- две на брой млечни овце с
ушни марки № BG07D0156778 и № BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г.К., като
откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 20.08.2014г. РП-гр.Б. внася в съда Обвинителен
акт срещу Ц.И.П., като му е повдигнато
обвинение за това, че на 09.03.2014 г. в землището на с.Р., общ.Б., в
съучастие, като съизвършител с Г.Н.Г., чрез
използване на МПС- лек автомобил марка *., са отнели чужди движими вещи- две на
брой млечни овце с ушни марки №BG07D0156778 и №BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на
собственика Е.Г.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, за което е образувано НОХД №230/2014г. по описа на Районен съд-гр.Б..
С Присъда №3/09.03.2015г., постановена по НОХД
№230/2014г. по описа на Районен съд-гр. Б. Ц.И.П. е признат за виновен в това,
че на 09.03.2014г. в землището на с.Р., общ.Б., в съучастие като съизвършител с Г.Н.Г., чрез използване на МПС – лек
автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № В
3861 НА, са отнели чужди движими вещи- две на брой млечни овце с ушни марки № BG07D0156778 и № BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г.К., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, за което на основание чл. 195,
ал.1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК във вр. чл. 54, ал. 1 НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването
на което е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 НК.
С Присъда № 12/02.06.2015г. по ВНОХД № 121/2015г.
по описа на Окръжен съд гр. Добрич е отменена изцяло Присъда № 3/09.03.2015 г., постановена по
НОХД №230/2014 г. по описа на Районен съд гр. Б., като вместо това Ц.И.П. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С Решение № 408/18.01.2016г., постановено по касационно
н.д. № 1193/2015 г. по описа на ВКС, II н.о. е оставена в сила въззивна
присъда № 12/02.06.2015 г. по ВНОХД № 121/2015г.
по описа на Окръжен съд гр. Добрич.
Свидетелят З.Д.М.излага, че познава ищеца и
семейството му от 2000-2001 г.. Споделял му е за воденото преди 2-3 години
наказателно производство. Точно тогава с жена си открили бизнес - семеен
магазин в центъра на В., където живее и му се налагало да пътува на север,
район Б., Ш., да снабдява магазина с плодове и зеленчуци. Качил две овце, които
мислил че са на негов приятел, който е в съседното село. Установило се, че не
са негови и приятелят му казал да ги върне там, откъдето ги е взел. След като
тръгва да се връща бил задържан и му е повдигнато обвинение за кражба на овце.
Преживял го тежко. Свидетелят знае, че ищецът преди това е лежал в
затвора, заради което бил притеснен
много че има възможност да влезе пак в затвора. Бизнесът му бил нов, имал две големи дъщери и ако влезе в затвора,
би трябвало да затваря бизнеса си. Във В. станало известно на всички. Станал
обект на подигравка, викали му „Ц.о.“, „Ц.ч.“. На бизнеса му това не се
отразило негативно. Изпитал по-скоро лично напрежение и такова в семейството си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Ангажирането на
отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя наличието на
причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които следва да
бъдат установени от ищеца при условията на главно и пълно доказване.
От
събраните по делото доказателства и приобщените за послужване материали по
досъдебно производство и наказателното производство се установява, че спрямо ищеца за периода
10.03.2014г. – 18.01.2016г. са е водено наказателно преследване за извършено
престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, което е приключило с оправдателна присъда. По отношение на
ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ .
От събраните по делото гласни доказателства се
установява,че след започване на наказателното преследване спрямо ищеца същият изпитал
осезателни притеснения за своето бъдеще, като и за бъдещето на семейството и
бизнеса си. Притеснявал се да не попадне отново в затвора, където излежавал
присъда поради предходни осъждания, бил стресиран и тревожен. Станалото
придобило гласност в мястото където живее и станал обект на подигравки. Разказаното
от свидетеля обуславя извод, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт,
притеснения. Не се установяват твърденията преживяното от него да е
засегнало семейството, бизнеса и децата му.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се
отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно
предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е продължителността на наказателното
производство, взетите мерки за неотклонение,
както и вида на причинените вреди.
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка”. Производствата е с нормална продължителност като е приключило в рамките
на по-малко от две години. Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде
определен като неразумен съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. Незаконното обвинение безспорно е увреждащо
действие, тъй като засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но
въздействието върху ищеца е значително ограничено като обем и не се доказват
големи по вид и интензитет увреждащи последици от незаконното обвинение.
Липсват проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия
по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната репресия.
Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, взетата
мярка за неотклонение, предвиденото в закона наказание за престъплението, по
което му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените неимуществени
вреди, съдът намира, че сумата в размер
на 2000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца
вреди.
По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004
год. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта
за прекратяване на наказателното производство, като от този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. С оглед горното съдът приема,че обезщетението за забава следва да
се присъди от датата на постановяване на
решението от касационната инстанция 18.01.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора, направеното своевременно
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 1.67 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 166.67 лева,
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Воден
от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, *представлявана от Главния прокурор
на РБ да заплати на Ц.И.П. ЕГН **********,*** сумата от 2000 (две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното му привличане като
обвиняем по обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с влязла в сила присъда
№12/02.06.2015г. по ВНОХД №121/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 18.01.2016 г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълно
предявения размер от 12000 лева, на
осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, *представлявана
от Главния прокурор на РБ да заплати на Ц.И.П. ЕГН **********,*** сумата
от 168. 34 (сто шестдесет и осем лева и
тридесет и четири ст.) лева, представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: