О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.Пловдив,
05.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в закрито
заседание на 05.06.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като
разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.
гр.дело № 16
по описа на АС - П. за 2020г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба, вх.№ 2147/13.03.2020г., подадена от Д. К. - прокурор в
Апелативна прокуратура - П., с искане за отмяна на Решение № 20/19.02.2020г.,
постановено по възз. гр.д.№ 16/2020г. по описа на АС - П., в частта за
разноските, с която на адв. А.Б. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ пред въззивния съд за изготвяне на въззивна жалба, без
процесуално представителство по делото, в размер на 300лв.
Не подаден в
срок писмен отговор от насрещната страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивното
решение по делото, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено
във въззивно производство, образувано по въззивна жалба от ищеца В.К. против
първоинстанционно решение в частта, с която искът му се отхвърля за размера над
2000лв. до 26 000лв.
С
въззивното решение първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част
и е осъдена ПРБ, на осн.чл.38, ал.2 ЗА и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, да заплати на адв.А.Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за изготвяне на въззивната жалба.
Съгласно
чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 4 от визираната наредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес,
адвокатско възнаграждение се дължи за всяка инстанция в размерите, посочени в
чл. 7, ал. 2, т. 1-т. 7.
Анализът на
визираните законови текстове води до
извод, че в хипотезите по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът има право на
възнаграждение за всяка една инстанция, в която е оказал безплатна правна помощ
и съдействие, в предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери, но съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете, като заплащането на това възнаграждение
се дължи от другата страна.
В случая,
тъй като въззивното производство е образувано само по жалба на ищеца, на когото
адв.А.Б. е оказал безплатна правна помощ, съответно - обжалваемият интерес във
въззивното производство е не уважената, а отхвърлената част на исковете, с
оглед постановения инстанционен резултат във въззивното производство,
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ГПК е недължимо.
Следователно,
неправилно с възивното решение в частта за разноските на адв. А.Б. е присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивния
съд за изготвяне на въззивна жалба, без процесуално представителство по делото,
в размер на 300лв., поради което решението в тази част следва да се отмени и да
бъде отхвърлено искането на адв.А.Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение
във въззивното производство, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №
20/19.02.2020г., постановено по възз. гр.д.№ 16/2020г. по описа на АС - П., в
частта за разноските, с която на адв. А.Б. е присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивния съд за
изготвяне на въззивна жалба, без процесуално представителство по делото, в
размер на 300лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.А.Б.
за заплащане на адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на осн. чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда,
по който подлежи на обжалване въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: