РЕШЕНИЕ
№
гр.Д.,
24.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви гр. състав, на пети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4510 по описа за 2017 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Постъпила
е искова молба с вх.№ 21613 от 13.12.2017г. от А.П.А., ЕГН ********** /**/, действащ чрез своя баща и законен представител
П.А.П., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез пълномощника адв.П.Н.Г., БАК, съдебен адрес:***, пл.”Богориди” №
1, срещу ЗД ”Б.И.”
АД, със седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”Д.Б.” № *, ЕИК **, представлявано
от С.С.П.и К.Д.К., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – ** и **, причинени виновно при ПТП
настъпило на
09.07.** година около 12,48 часа на главен път І-9 в
посока от гр. Б. към гр.К., като виновният за
катастрофата водач /С.П.Г./ е управлявал лек автомобил
„А.-А3" с ДК №**, застрахован при ответника, от което противоправно
деяние е причинена на ищеца лека телесна
повреда, изразяваща се в множество ожулвания и контузии по лицето и крайниците,
а именно: хематом в областта на
лява буза – 700 лева, хематом в областта на гърба на носа – 700 лева, хематом в
областта на долните клепачи на двете очи – 1200 лева, ожулвания на кожата на
лицето – 1400 лева, кръвонасядания в областта на лявото коляно – 1 000
лева, кръвонасядания в областтта на дясната подбедрица – 1000 лева, които травматични увреждания обусловили временно
разстройство на здравето на малолетния Ал. П. неопасно
за живота, ведно с обезщетение за забава в
размера на законната лихва върху главницата от 6000лв. за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 09.07.** г. до окончателното изплащане. Претендират се и
съдебните разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че е получил леки ** повреди
– множество ожулвания и контузии по лицето и крайниците, вследствие на претърпяно
ПТП на 09.07.**г. около 12.48 ч. по главен път І-9 в
посока гр.Б. към гр.К.. Ищцовата
страна - А.П. /**/ пътувал с баща си П.А. в
управлявания от последния л.а. „О.А.”
с рег. №**, като катастрофата настъпила по вина на
насрещно движещия се л.а. „**”, с рег. №*, управляван
от С.П.Г.. ** повреди на Ал. П. /ожулвания,
контузии, кръвонасядания по лице и крайници/ са настъпили по време на удара на
двата леки автомобила. Наложило се детето да бъде изведено от автомобила от ** си, била извикана линейка и тя го отвела до спешния
кабинет в МБАЛ Д., там момчето било прегледано и превързано, след което
освободено за домашно лечение. Повече от месец детето било стресирано,
мълчаливо, потиснато и раздразнено, изпитвало **, трябвало
да се въздържа от физически натоварвания, което нарушило нормалния му ритъм на
живот. **те и възстановяването продължили по-дълго
време, отколкото лекарите предполагали. Претендират се и съдебните разноски.
Виновният
за ПТП водач * П. получил присъда /влязла в сила/ по
нахд №75/**г. по описа на РС-Б.. Лицето имало застрахововка „ГО” в ответното
дружество, действаща към 09.07.**г.
Правните
претенции на ищеца произтичат от нормите на чл.423, ал.1 от КЗ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С разпореждане от 14.12.2017г. ДРС
е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
които са му връчени на 09.01.2018 г.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът
чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба, с който същата се
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се КП за ПТП от 09.07.**г. относно съдържанието му, оспорва се механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка с претендираните травми на ищеца, навеждат се
твърдения за съпричиняване /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Правят се доказателствения искания
за допускане на САТЕ и СМЕ, за разпит на свидетел.
В с.з. ищецът поддържа предявения
иск и моли за уважаването им, а ответникът оспорва иска по основание и размер и
моли за отхвърлянето му.
По делото са изслушани и
приети заключения по СМЕ и САТЕ, които като обективни, пълни, безпристрастни и
неоспорени от страните са кредитирани от съда, а също така са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Г.
/виновният за ПТП-то водач на лек автомобил „А.-А3”/, *
П. /** на ищеца, а също пряк очевидец и потърпевша от
катастрофата, при която е получила средна телесна повреда – счупена дясна
ключица/ и М. П. /** на ищеца/, чиито показания съдът
кредитира през призмата на чл.172 от ГПК, предвид близката родствена връзка и
възможна заинтересованост от изхода на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им.
Между страните по делото не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
„А.-А3" с ДК № **, собственост
на * Г. ***, управляван от същия, възникнало със сключване на застрахователна
полица №02/116001468380 от 23.05.** год., валидна до 24.05.2017 год., издадена
от ответното дружество.
Не е
спорно, че на 09.07.** година около 12,48 часа на главен път І-9 в посока от
гр. Б. към гр.К., преди комплекс „Лайт Хаус” се е
осъществило процесното ПТП. Спорен е механизма му, както и че е налице
причинно-следствена връзка между катастрофата и причинените вреди на ищеца, а
също така, дали има съпричиняване от страна на другият участник в ПТП-то водача
на л.а. „О.А.” - П.А..
От представените по делото писмени доказателства /протокол
за оглед на ПТП от 09.07.**г. /л.23-28/, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 09.07.**г. /л.29/,
ДП №149/**г. на РУ на МВР-Б., както и от заключението
на вещото лице по САТЕ /л.110-128/ се установява, че обстоятелствата, станали
причина за ПТП, са движението с несъобразена скорост от водача на лекия
автомобил м. „А.-А3” /около 155.км/ч, при допустима
скорост в участъка 90км/ч/, в следствие на което автомобилът опитвайки се да
изпревари движещите се пред него три автомобила не успява да завърши докрай
изпреварването и навлиза в лентата за насрещно движение, задейства спирачна
система и интензивно спира в лентата, по която се е движил л.а. „О.А.” и така двата автомобила се удрят.
Във
връзка с установените от компетентните лица престъпни обстоятелства е било
образувано анхд №75/2017г. по описа на РС-Б. срещу водача на автомобила С. Г.,
което е приключило с Решение №45/06.04.2017г. /влязло в сила на 25.04.2017г./, с което е бил признат за виновен С.П., за това, че на 09.07.**г. е
предизвикал ПТП, вследствие на което е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Б.Ж. П. /** на ищеца по настоящото
дело/, а именно: счупване на дясна ключица, като е осъществил състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б”, пр. ІІ-ро във вр. с чл.342,
ал.1 от НК. Деецът е наказан с глоба от 1500 лв. и е
бил лишен от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, видно от
горецитирания съдебен акт /л.5.10/
От заключението по САТЕ
/л.110-128/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е пътувал
на задната седялка в л.а. „О.А.” с рег.
№**, като е бил седнал в детска седалка с поставен предпазен колан.
Непосредствено преди ПТП-то л.а. „А.-А3” с рег. №** се е движил с превишена скорост около 155.30 км/ч
при допустима 90 км/ч, а л.а. „О.А.” с рег. №** се е движил със скорост около 76.68 км/ч, т.е. с
по-ниска от допустимата – 90 км/ч. Механизмът на настъпване на ПТП-то е този,
описан в констативния протокол за ПТП от 09.07.**г.
Ако водачът на л. а. „О.А.” е реагирал своевременно и
е предприел интензивно спиране в момента, в който е възприел л.а.
„А.-А3” в лентата си за движение, той не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието спирайки автомобила си
преди мястото на удара между двата автомобила, съгласно наличните данни и
доказателства по анхд №75/**г. по описа на БРС.
Причината за настъпване на ПТП-то е навлизането на л. а. „А.-А3”
в лентата за насрещно движение и предприемане на интензивно спиране при
движението на автомобила в тази лента.
Заключението, като пълно,
обективно и неоспорено от страните е
кредитирано от съда изцяло.
Видно от СМЕ /л.106-108/, при възникналото ПТП на 09.07.**г., ищецът А.П. е получил следните увреждания:
кръвонасядания по лява буза, гърб на носа и долните клепачи на двете очи,
ожулвания по кожата на лицето, кръвонасядания по лявото коляно и дясната
подбедрица. Тези увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по
делото – при настъпило ПТП. В своята съвкупност умрежданията са обусловили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота на ищеца. Няма данни за настъпили
усложнения в оздравителния процес, като подобни увреждания пеминават за около
10-15 дни, без необходимост от лечение и без остатъчни явления.
Съдът кредитира заключението
по СМЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.
Макар, че ответната страна
оспорва механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и
протокола за ПТП, същата не навежда други факти и обстоятелства, станали
причина за ПТП и не представя доказателства в подкрепа на това оспорване. В
този случай съдът приема за доказано, че механизмът на ПТП е този, който е
отразен в протокола за ПТП, обстоятелство установено и от заключението по САТЕ,
което не бе оспорено от страните. Констативният протокол за ПТП е официален
удостоверителен документ за фактите и обстоятелствата, които са отразени в него
и които длъжностното лице е възприело лично. Доколкото документа задължава съдът
да приеме за доказани тези факти до оборването им, настоящият съдебен състав намира,
че не е оборена материалната доказателствена сила на документа и същият
удостоверява надлежно механизма на ПТП, както и факта на настъпване на вредите
в посочения им вид и характер.
Настъпването на вредите от
ПТП – контузии
и ожулвания на лице и крайници на Ал. П. се
доказва и от представеното съдебно-медицинско удостоверение от 12.07.**г., издадено от МБАЛ „св. Марина” АД гр.Варна /л.31/, от фиш за оказана спешна медицинска помощ от 09.07.**г. от спешен кабинет към „МБАЛ –Д.” АД, гр.Д.
/л.32/, от констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 09.07.**г., съставен от дежурен полицай при РУ
на МВР гр.Б. /л.29/, както и разпита на свидетелите Б.Ж.
П. и М. П. С., които описват претърпените от ищеца ** и **, периода и интензитета им.
Ответната страна не доказва
и че, пострадалият не е бил поставен в детско столче и с обезопасителен колан
при настъпване на ПТП, както и че уврежданията са настъпили именно поради
неспазване на правилата за безопасно пътуване на пътниците в автомобил по
смисъла на ЗДвП. Напротив, вещото лице по допусната САТЕ посочва, че Ал. П. е
бил в детско столче и с поставен колан. А от заключението по СМЕ се установи,
че получените, вследствие катастрофата травматични увреждания у ищеца могат да
настъпят по начин и време, както сочат данните
по делото.
Така, съобразно събраните
доказателства, съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП на 09.07.**г. носи водача /С.Г./ на
автомобила „**” с рег. №*, застрахован при ответника и че от ПТП са настъпили
вреди, съгласно посочените, описани и доказани по делото от ищеца. С оглед изложеното, съдът счита, че са изпълнени
предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Като се вземе предвид и
безспорния факт на наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, съдът приема, че са
налице основанията по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника-застраховател за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в
резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител. В тази
връзка съдът приема, че искът е доказан по основание.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл.52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, изхождайки
от това, че **те и **та и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива,
а продължават и след това при т.нар. посттравматичен стрес. В процесния случай,
за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобрази, че на ищеца е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в ожулвания и кръвонасядания на лицето и долни крайници, което
травматично увреждане обусловило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Както бе посочено по-горе и съгласно изслушаното заключение на
вещото лице по допуснатата СМЕ /л.106-108/, тези увреждания отзвучават обичайно
в рамките на 10-15 дни, като към настоящия момент не са налице данни за
усложнения. Свидетелките * П. и М. П. /които са
полагали преките и непосредствени грижи за детето след инцидента и имат лични и
непрекъснати наблюдения от състоянието му – емоционално и физическо/ посочиха, че пострадалият не е можел да пътува
в кола месеци след инцидента, затворил се, не слизал да играе с децата от
блока, имал нарушения в съня, бил уплашен, дори и сега като се возел в кола
изпитвал страх и не бил спокоен, два-три пъти го водили да му леят куршум. За
около месец минали оттоците и ожулванията, след компреси с риванол и мазане с мехлеми.
Детето спяло около месец все на едната си страна, където нямало отток на
лицето. Боляли го крачетата, раменете и главата, вследствие травмите. Близките
не говорели с А. за ПТП-то, за да не го натоварват психически, избягвали да си
спомнят този неприятен инцидент.
Свидетелят
С.Г. си спомня, че след инцидента пристигнали две
линейки, като той бил в първата от тях с ищеца и заедно ги завели в спешното в болницата в гр.Д.,
като детето не плакало по пътя, мълчало, но било адвекватно, не се оплаквало
нещо да го боли, нямало кръв по тялото му или дрехите.
Съдът
кредитира показанията на тримата свидетели, досежно психическото и физическото
състояние на ищеца непосредствено след катастрофата и седмици след това, като
преки и непосредствени, базирани на лични впечатления, а също и кореспондиращи
със събрания писмен доказателствен материал по делото. Св. Б. П. и М. П.,
поради близката си родствена връзка с ищеца са заинтересовани от изхода на
спора, поради което техните показания съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК, но доколкото те са логични, непротиворечиви,
преки и продължителни във времето, следва да бъдат взети предвид, досежно
преценка продължителността и интензитета на **те и **та на пострадалото лице, а
също и психо-емоционалното му състояние по време на ПТП-то и след това.
Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди при ищеца, възрастта му,
интензитета на претърпените ** и ** и тяхната
продължителност, намира, че адекватен и справедлив размер на обезщетението за
всички неимуществени вреди е сумата от 2500.00 лв. С оглед на горепосоченото,
искът на ищеца срещу застрахователя е основателен за сумата от 2500.00 лв. и
следва да се отхвърли за разликата до претендираните 6 000.00 лв.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, то става търсимо от деня на
увреждането, а длъжникът изпада в забава и без покана. Доколкото
застрахователят дължи всичко, което и прекият причинител на щетата, съдът
следва да присъди и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на
увреждането - 09.07.**г. до момента на пълното
изплащане на сумата.
Предвид изхода от спора и направените
искания от двете страни за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата
страна в размер на 768.75 лв.,
представляваща разноските /240.00 лв. – държавна такса, л.70, 200.00 лв. –
депозит за вещо лице по СМЕ, л.87, от които обаче са изплатени 100.00 лв. на **В. Д., тъй-като това е поискания от него и определен от
съда хонорар за експертизата и остават 100.00 лв., които следва да се
възстановят на ищцовата страна, 1200.00 лв. – адв. възнаграждение, л.134,
100.00 лв. – допълнителен адвокатски хонорар, заплатен на осн. чл.7, ал.8 от
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, л.135 и 205.00 лв.
за транспортни разходи за пътуване от гр. Асеновград до гр.Д. и обратно /406
кв. в едната посока, или 812 км/ за три съдебни заседания на 22.03.2018г., на
25.05.2018г. и на 05.07.2018г. с лек автомобил м. „*” с рег. №*, л.130-131/, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /л.132/,
съразмерно на уважената част от иска, а на ответната страна в размер на 350.00 лв., представляваща
разноските /400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, л.44 и 200.00 лв. за депозит
за вещо лице по САТЕ, л.94, като ответникът следва да довнесе още 220.00 лв. до
окончателно определения размер на възнаграждение на експерта по тази експертиза/,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /л.95/, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.” АД, със
седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”Д.Б.”
№ *, ЕИК **, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А.,
ЕГН ********** /**/, представляван от своя баща и
законен представител П.А.П., ЕГН **********,***
сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – **
и **, причинени виновно при ПТП настъпило на 09.07.** година
около 12,48 часа на главен път І-9 в посока от гр.Б. към гр.К.,
като виновният за катастрофата водач /С.П.Г./ е
управлявал лек автомобил „А.-А3" с ДК №**, застрахован при ответника, от
което противоправно деяние е причинена
на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в множество ожулвания и контузии
по лицето и долните крайници, които травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето му неопасно за живота, ведно с обезщетение за забава в
размера на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането - 09.07.** г. до окончателното и изплащане на
задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
/в сила от 01.01.**г./ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца срещу ответника
за горницата над 2500 лв. до претендираните 6000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД ”Б.И.” АД,
със седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”Д.Б.”
№ *, ЕИК **, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А.,
ЕГН ********** /**/, представляван от своя баща и
законен представител П.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 768.75 лв. /седемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща съдебни разноски
по делото, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.П.А., ЕГН ********** /**/, представляван от своя баща и законен
представител П.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД ”Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „*”, бул.”Д.Б.” № *, ЕИК **,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Д.я окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: