Определение по дело №2216/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./………….2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА    

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 2216 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 53304/09.08.2018 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М., против Решение № 3447/20.07.2018 г., постановено по гр.д. № 4715/2018 г. по описа на ВРС, ХLIII-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че  В.Г.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 1357.51 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и петдесет и една стотинка) претендирани от ответника по фактура № **********/06.03.2018 г. за периода 03.10.2016 г. - 02.10.2017 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, бл. 402, вх. 11, ет. 8, ап. 224, за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 409,30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Акцентира, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Настоява, че чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата несъответствие, а не само по отношение на СТИ с дистанционен отчет. Навеждат се съображения, че в процесния случай дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В.Г.Н., чрез адв. К.Т., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за недоказаност на твърденията на въззивника за осъществена реална доставка от страна на енергийното дружество на ел. енергия в размер на процесната сума. Конкретно обосновава доводи за незаконосъобразно служебно начисляване на количество ел. енергия, позовавайки се на липса законово основание, включително и в действащите ОУ на дружеството, към датата на извършване на проверката 02.10.2017 г. Подчертава, че недоказан по делото е периода, през който се претендира да е потребена ел. енергия от абоната. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила и присъждане на разноски.    

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2216/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  04.12.2018  от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, като на жалбоподателя да се изпрати и препис от отговора на насрещната страна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.