№ 55
гр. гр. Добрич , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500277 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на К. АТ. АТ. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260259/24.03.2021г. по гр.д.№112/2021г. на Добричкия районен
съд, с което изменен размерът на издръжката, която въззивникът следва да
заплаща на детето си АЛ. К. АТ., чрез неговата майка и законен представител
ЕЛ. ИЛ. Д., като същата е увеличена от 160 лева на 280 лева месечно, считано
от 18.01.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
като искът е отхвърлен за горницата над 280 лева до предявения му размер от
300 лева.
Решението се обжалва в частта, в която задължението на въззивника за
издръжка е увеличено над 225 лева до 280 лева.
Според изложеното в жалбата изводите на първоинстанционния съд
относно податните възможности на въззивника били необосновани. Възразява
1
се за това, че в обжалваното решение не е отдадено значение на доказания
факт на извършвани от бащата разходи за осигуряване на необходими за
детето вещи, подаръци и развлечения, както и на факта на погасяване на
кредитно задължение от страна на бащата, намаляващ податните му
възможности. Не били правилно отчетени и реалните податни възможности
на майката, която, като живеела в едно домакинство на семейни начала с
другиго, била подпомагана от него, както и не било взето предвид, че спорът е
резултат на липсата на комуникация между двамата родители по причина на
майката. По тези съображения се застъпва, че издръжката на детето следва да
се възложи по равно на двамата родители, като се настоява решението на
районния съд да бъде отменено в обжалваната част и претенцията за
издръжка над 225 лева месечно да се отхвърли със съответните последици
касателно отговорността на страните за разноските по делото във всяка
инстанция.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият АЛ. К. АТ., чрез неговата майка и
законен представител Е.И. Д., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на решението.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по предявения от АЛ. К. АТ., чрез
неговата майка и законен представител ЕЛ. ИЛ. Д., срещу К. АТ. АТ. иск по
чл.150 от СК – за изменение на дължимата от ответника в полза на ищеца
издръжка, която да бъде увеличена от 160 лева на 300 лева месечно, считано
от датата на предявяване на исковата молба, до настъпването на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска.
Постановеното от първоинстанционния съд увеличение до 225 лева
месечно и отхвърлянето на претенцията за увеличение над 280 лева до
претендираните 300 лева месечно не е предмет на въззивно обжалване.
АЛ. К. АТ. е дете на ЕЛ. ИЛ. Д. и К. АТ. АТ.. А. е роден на 22.10.2013г.
Въз основа на споразумение по чл.127 ал.1 от СК, утвърдено с решение по
2
гр.д.№3662/2019г. на ДРС, родителските права се упражняват от майката, а
възложената в тежест на бащата издръжка за детето е в размер на 160 лева
месечно.
Обстоятелствата, при които първоначално е определена дължимата от
ответника издръжка, са се изменили по начин, изискващ бащата да дава на
детето си повече средства.
В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
Несъмнено е, че нуждите на А. са нарастнали и за задоволяването им са
необходими повече средства отколкото при определяне на първоначалното
задължение на бащата за издръжка. Следва да се подчертае, че се имат
предвид обичайните нужди на дете в предучилищна възраст в
съществуващата социално-икономическа обстановка, свързани с осигуряване
на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие
незадължителни форми на обучение, социално общуване, физическо,
културно и духовно развитие. А. няма никакви специфични нужди,
изискващи повече от обичайните за възрастта му средства за задоволяването
им, за което, според въззивния съд, са необходими 350 лева месечно.
В съответствие с чл.143 ал.1 и 2 от СК задължени за издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца са двамата им родители - всеки от тях,
съобразно податните си възможности.
Установено е с писмени доказателства, че майката на детето работи по
трудово правоотношение с договорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 850 лева. В месеците август 2020г. – януари 2021г. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на по 510.16 лева. През м.януари е
получила социална помощ в размер на 610 лева; получила е и социални
помощи по чл.7 ал.1 от ЗСДП от по 32 лева за месеците август 2020г. –
януари 2021г., както и социална помощ по чл.10а ал.1 от ЗСДП в размер на
125 лева за м.октомври 2020г.
Полученото от бащата брутно трудово възнаграждение е в размер на
1 404.09 лева месечно.
3
За разлика от майката, която не притежава никакво имущество, бащата
притежава лек автомобил и недвижим имот с построена вила.
При тези данни податните възможности на бащата трябва да бъдат
преценени като по-добри. Той има по-високи доходи, има и имущество, което
може да използва, за да реализира още доходи. Фактът на изплащаните от
него суми за погасяване на кредит не се отразява в негативна посока на
податните му възможности, защото със средствата от кредита той е увеличил
имуществото си. Така, бащата следва да дава на детето си А. издръжка от 225
лева месечно, а разликата от 125 лева да се осигурява от майката, която
полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
С оглед нуждите на осемгодишното дете и податните възможности на
родителите, възложената от първоинстанционния съд в тежест на бащата
отговорност за издръжка детето над 225 лева до 280 лева месечно, е
необоснована.
От изложеното следва, че въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в
обжалваната част на постановеното увеличение над 225 лева, съответно на
което претенцията за увеличение над 225 лева до 280 лева месечно да се
отхвърли.
С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 6 от ГПК
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, осъждаща
въззивника – ответник по предявения иск за държавна такса над размера от
93.60 лева и за адвокатско възнаграждение на ищеца над размера от 450 лева.
В съответствие с чл.78 ал.3 от ГПК следващата се на ответника
съразмерна част от платеното от него адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство е в размер на 90 лева. С
първоинстанционното решение на ответника е присъдена сумата 24 лева и с
въззивното решение следва да му се присъдят още 66 лева.
За въззивното производство на същия следва да се присъди сумата
39.60 лева – платената държавна такса и сумата 600 лева – адвокатското
възнаграждение, платено за тази инстанция.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260259/24.03.2021г. по гр.д.№112/2021г. на
Добричкия районен съд, с което изменен размерът на издръжката, която К.
АТ. АТ. следва да заплаща на детето си АЛ. К. АТ., чрез неговата майка и
законен представител ЕЛ. ИЛ. Д., като същата е увеличена от 160 лева на 280
лева месечно, считано от 18.01.2021г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, в обжалваната част, в която издръжката е
увеличена над 225 лева до 280 лева месечно, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. К. АТ. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител ЕЛ. ИЛ. Д. с ЕГН **********, срещу К. АТ.
АТ. с ЕГН **********, иск за изменение на издръжката, която ответникът
следва да заплаща на детето си А., в частта на претендираното увеличение
над 225 лева до 280 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №260259/24.03.2021г. по гр.д.№112/2021г. на
Добричкия районен съд в частите, в които К. АТ. АТ. е осъден да заплати на
АЛ. К. АТ., чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. ИЛ. Д.,
адвокатско възнаграждение над 450 лева и по сметка на районния съд
държавна над 93.60 лева.
ОСЪЖДА АЛ. К. АТ. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител ЕЛ. ИЛ. Д. с ЕГН **********, да заплати на К. АТ. АТ. с ЕГН
********** сумата 66 лева – съразмерна част от адвокатското
възнаграждение за първата инстанция, сумата 39.60 лева – платената
държавна такса за въззивната жалба и сумата 600 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.2 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6