Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр.
Пловдив, 10.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при
секретаря Златка Чобанова, като разгледа докладваното от чл.съдията Екатерина
Роглекова ВНЧХД № 2420 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
жалба на адв. Е.Н., защитник на подсъдимия Т., против присъда № 36/29.10.2019г.
на Районен съд гр. Асеновград, постановена по НЧХД № 109/2019г. по описа на
съда.
С присъдата
първата инстанция е признала подсъдимия
Н.С.Т. с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 17.01.2019г. в гр. А., обл.
Пловдивска, да е причинил на Ш.Ж.Г. леки телесни повреди, изразяващи се в
сътресение на мозъка, контузия на главата, кръвонасядания в областта на двата
горни крайника и десен долен крайник, охлузвания по главата, гърба и десния
долен крайник, всички причинили болка и
страдания без разстройство на здравето, като деянието е извършено при условията
на неизбежна отбрана, поради което и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и вр. чл.
304 от НПК същият е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Със същата
присъда подсъдимият Н.С.Т. е бил
признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.01.2019г. в гр. А., обл. Пловдивска, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Ш.Ж.Г. в нейно присъствие и
обидата е била нанесена публично, като обидената му е отвърнала веднага с
обида, като е казала нещо унизително за честта и достойнството на подсъдимия в
негово присъствие и обидата е била нанесена публично, което за двамата е
престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.148,
ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.2 от НК са били ОСВОБОДЕНИ и двамата от
наказание.
С
атакувания съдебен акт е отхвърлен приетия за разглеждане по делото граждански
иск до пълния му предявен от частния тъжител и граждански ищец размер общо -
6200.00лв., против подсъдимия Н.С.Т. за
причинени неимуществени вреди в резултат от извършено на 17.01.2019г.,
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, но е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на частния тъжител и граждански
ищец Ш.Ж.Г. сумата от 100.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.01.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
гражданския иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 1500.00лв.
като НЕДОКАЗАН.
Съдът се е
произнесъл по направените по делото разноски и държавни такси.
С въззивната
жалба и допълнителната такава от страна на подсъдимия се излагат съображения,
относно това, че следва първоинстанционната присъда да се отмени като
неправилна и незаконосъобразна, като се акцентира на това, че приетите от съда
факти не кореспондират с доказателствата по делото. В тази връзка се иска и да
се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат изцяло за невинен и оправдан, както и
да се отхвърли предявения граждански иск.
В съдебно
заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. А., моли
първоинстанционната присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна,
напълно подкрепена от доказателствата по делото и постановена при зачитане на
процесуалния и материалния закон.
Частната
тъжителка подкрепя заявеното от своя адвокат.
Защитникът на подсъдимия,
моли от своя страна, да се отмени атакувания съдебен акт и да се постанови нова
присъда, с която подзащитния му да бъде напълно оправдан. Според адв. Н.
първостепенната присъда почива на предположения, поради което и е
незаконосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Съвкупният анализ на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд доказателства,
установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за пълното,
всестранно и обективно изследване на всички значими за разкриването на
обективната истина обстоятелства по делото. Отговорил е положително на
сторените от страните доказателствени искания и е събрал възможните
доказателствени източници за изясняване на фактическата обстановка по делото,
която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на обжалваната присъда, с която
настоящата инстанция е напълно съгласна.
Подсъдимият Н.С.Т. е роден на ***г*** живущ ***, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно-специално образование,
работещ като земеделски производител, с ЕГН **********.
Свидетелката В.Г. *** и е дъщеря на частната
тъжителка Ш.Ж.Г.. Св. Ф.работи като диспечер в таксиметрова компания „***“, но
е регистрирана и като земеделски производител. Във връзка с тази й регистрация,
св. Ф.и съпругът й св.И.Т.Ф.държат под наем няколко сергии на Общински пазар в
гр. А.. Стоката продавана на тези сергии се осигурява от свидетелите Ф., а
нейната реализация се осъществява от частната тъжителка Ш.Ж.Г.. Докато
свидетелите били на работа през деня, на пазара се намирала тъжителката Г.. В
началото на месец Януари 2019г. св.Ф.държала под наем маси с номера 35 и 36.
Свидетелите В.С.Ш.и А.Х.Ш.са съпрузи и също
търгуват на Общински пазар в гр. А., като държат под наем сергии с номера 33 и
34, които се намират срещу тези на св.Ф..
Подсъдимият Н.С.Т. също е регистриран
земеделски производител, като произведената продукция продава на Общинския
пазар в А., където държи сергии с номера 37 и 38. Неговите търговски площи се намират от лявата страна на масите на св.Ф..
Обикновено, докато подс. Т. се занимавал с осигуряване на продукция за пазара,
на масите се намирала неговата майка св.Л.Г. Т.. С течение на времето,
отношенията между част от продавачите на пазара се влошили, като основните
причини за това били нарастващата конкуренция, завист и ниския морал на хората.
Типичен пример в тази насока били отношенията между частната тъжителка Ш.Ж.Г.
от една страна и св.Л.Г. Т. от друга страна. За двете жени станало ежедневие да
си разменят обиди и да се заяждат една с друга. Това довело и до влошаване на
отношенията между частната тъжителка Ш.Ж.Г. и подс. Н.С.Т.. Когато подс. Т. се
намирал на пазара, тъжителката Г. не пропускала да се заяде с него, а той от
своя страна не й оставал длъжен, като й отговарял по подобаващ за него начин.
Подобни били отношенията на частната тъжителка Ш.Ж.Г. и свидетелите Ш., като
това всичко това не останало скрито и за другите продавачи на пазара.
На 17.01.2019г. било пазарен ден, четвъртък.
Както обикновено продавачите се намирали на обслужваните от тях сергии на
Общинския пазар в гр. А. По навик, частната тъжителка Ш.Ж.Г. отново
предизвикала разправия със св. Т.. Около 14.00 -14.30 часа на пазара, при
сергиите на св. Т., за да обядва, дошъл и подс. Н.С.Т.. След като се наобядвал
, подс. Т. се изправил, при което бил
забелязан от частната тъжителка, която заявила „Ей го другото ***дойде“.
Подсъдимия й отвърнал да гледа себе си, като се насочил към масите на св.Ш..
Между двамата се завързал разговор, при който подс. Т. разказал накратко
на Ш. какво е засял на полето. Докато
говорели подс. Т. се намирал на пътеката
разделяща двата реда маси, а св.Ш. стоял до своята маса. Разговора помежду им
бил възприет от тъжителката Г., която се намирала в непосредствена близост до
разделителната пътека. Същата на висок глас заявила на подсъдимия „Какво бе ***?
Какво си произвел? Какво се фукаш?“. Подс.Т. й отвърнал, че е производител, а
не прекупвач. При това тъжителката го нарекла „***“ и „***“. Казала му също
така, че е ненормален и какво се прави, че много работи и произвежда“.
Подсъдимият й отвърнал, че е производител и тя не може да го стигне.
Тъжителката го нарекла отново „***“, както й го укорила, че няма жена.
Подсъдимия й отвърнал, че тя пък няма мъж, като й казал да се маха от пазара
,както й отправил изразите „ …******, всички знаят че целия окръг те е минал…“
както и „*** балканска, ***мръсна, *** те е целия балкан“. Това изкарало от
ритъм тъжителката, като се насочила към подсъдимия, който в този момент бил
полуобърнат с гръб към нея. Приближавайки се към него, тя започнала да му
нанася удари с ръце по главата и тялото. Той също й отвърнал, като между тях
последвала размяна на удари. При тази размяна, част от ударите нанесени от
страна на подс. Т., попаднала в главата и гърба на тъжителката. В един момент,
тъжителката била отблъсната назад, но отново нападнала с удари подс. Т.. При
последвала борба в изправено състояние, двамата били с вкопчени ръце.
Тъжителката не се отказвала в опитите си да надделее над подсъдимия,като в един
момент го хванала с ръце за дрехите отпред. Мъчейки се да се освободи, той
извъртял тялото си надясно, което довело да загуба на равновесие от страна на
тъжителката. Без да пуска с ръце дрехите на подсъдимия, тя се свлякла на
колене, но продължила и в тази позиция да му нанася удари. Впоследствие отново
се изправила. Междувременно конфликта бил забелязан и от други хора, като
кратката схватка между подсъдимия и тъжителката
била прекратена. След намесата на хората намиращи се наоколо,
тъжителката и подсъдимия продължили да си разменят остри реплики. Тя отново го
нарекла ***, като му се заканила, че щяла да прати мутри да го пребият. Заканила
му се също така, че ще го осъди и ще го прати в затвора. Подсъдимия от своя
страна също отправил провокативни реплики към тъжителката, като в един момент
тя го замерила с предмети, между които мобилен телефон, парче луканка и една
ябълка. Разправията помежду им продължила около пет минути, след което всеки от
тях се прибрал зад масите си. Тъжителката се обадила по телефона на дъщеря си и
зет си, като ги уведомила, че е станала разправия с подсъдимия. Докато
изчаквала идването на св. Ф., частната тъжителка получила хипертонична криза в
резултат на което се свлякла безпомощна между обслужваните от нея маси.
Състоянието й било забелязано от другите търговци, които се опитали да й
помогнат. Един от първите които отишли при тъжителката бил св.П.П.Г., работещ
като домакин на пазара. Той видял че тъжителката е неконтактна, като решил, че
тя е в безсъзнание. Не след дълго на мястото дошла и свидетелката В.Г. Ф.. Тя
заварила майка си в безпомощно състояние, паднала по гръб, зад една от
обслужваните маси. Св. Ф.се изплашила, тъй като тъжителката не реагирала по
никакъв начин. Междувременно бил изпратен сигнал ЦСМП Пловдив, като същия бил
получен от оператора в 15.35 часа. В сигнала се твърдяло, че в района на Общински
пазар има припаднала жена, която не е в съзнание,но с налични данни за нервна
криза, /лист 64 от съд.дело/. На мястото бил изпратен екип на Филиала на ЦСМП в
гр. А., в който влизал св. С.С. Г. работещ като фелдшер. Отивайки на пазара,
св. Г. установил мястото на пострадалата, като заварил същата вече в по-добро
състояние, седнала между сергиите. Тъжителката заявила, че е загубила съзнание
и че не може да стане. Това наложило същата да бъде качена в реаномобила, като
това станало чрез използване на носилка. В последствие тъжителката била
закарана в Спешно отделение в МБАЛ А., където била прегледана. Поради налични
данни за мозъчно сътресение, около 18.30 часа тъжителката била транспортирана в
УБМАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив за по обстоен преглед. От представената по
делото епикриза /лист 8 от съд.дело/ се установява, че на 17.01.2019г. в 21.17
часа, тъжителката Ш.Г. е била приета в Първа клиника по хирургия към
УБМАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр. Пловдив, като е изписана на 21.01.2019г. в
добро състояние. След изписването, на 21.01.2019г. тъжителката Ш.Г. посетила и
амбулатория към Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД Пловдив /лист 8 от съд.дело/. След като бил
прегледана и освидетелствана от съдебен лекар, на същата било издадено съдебно
медицинско удостоверение №63/2019г. /листи 6 и 7 от съд.дело/.
В деня на инцидента-17.01.2019г. в 15.49
часа, използвайки мобилния си телефон с № **********, подс. Т. осъществил
връзка с оператора от Районен център телефон 112 Кърджали /листи №125 и 126 от
съд.дело /. В хода на този разговор, подс.Т. обяснил, какъв е повода за
обаждането му, като разказал за поведението на тъжителката Г..
Междувременно на 18.01.2019г. подсъдимият Н.С.Т.
***. Въз основа на същата, както и по данните събрани от сигнала до СЦ-112 Кърджали с постановление на
прокурора от 18.01.2019г. била образувана преписка за предварителна проверка №
123/2019г.
На 18.01.2019г. в РП Асеновград срещу
тъжителката постъпила и жалба св. В.Ш.а. Въз основа на същата, с постановление
на прокурора от 18.01.2019г. била образувана преписка за предварителна проверка
№ 124/2019г.
Проверките по тези преписки били обединени и
възложени на св. Й.И. работещ като полицейски инспектор към РУ на МВР А.. В
хода на проверката, св. И. снел писмени обяснения от запознатите по случая
лица. Проверката приключила с докладна записка от 05.02.2019г. С постановление
от 20.02.2019г. на Прокурор при РП Асеновград било отказано образуването на
досъдебно производство по преписка №123/2019г. поради липса на данни за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК /преписките са изискани и
приложени към дело/. От заключението става ясно, че според представителя на
държавното обвинение, липсват данни за извършено и на друго престъпление от общ
характер.
От заключението на изготвената от д-р С.С.С.
спрямо тъжителката Ш.Ж.Г. СМЕ /на листи
от 92 до 110 от съд. дело/, както и от
разпита на вещото лице, се установява
следните обстоятелства:
От
медицинските документи на екипа на ФСМП- Асеновград при посещението на
Общинския пазар, по отношение на тъжителката не са установени и записани
травматични увреждания. Установена е хипертонична криза.
От медицинските документи от СПО на МБАЛ „
Асеновград” по отношение на тъжителката, е установено мозъчно сътресение, без
да са описани травматични увреждания по тялото.
От епикризата от Първа хирургическа клиника
на УМБАЛ „ Св. Георги” ЕАД- Пловдив, по отношение на тъжителката е установена и
контузна рана на окосмената част на челото и кръвонасядане на дясното коляно,
записана и диагноза: мозъчно сътресение.
От съдебномедицинското удостоверение №63/19г.
издадено от Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД Пловдив при прегледа на тъжителката на
21.01.2019г. са описани следните травматични увреждания:
- Глава- рана /контузна/в челната област на
главата отдясно с дължина 1 см; в съседство с тази рана, срединно на челото -
овално охлузване с размери 1/0.7 см; в областта на дясната буза- овално
охлузване с размери 1/0.9 см; постоянна болезненост в двете слепоочни области
на главата; сътресение на мозъка; контузия на главата;
-Гръден кош- пет на брой петнисти охлузвания,
в дясната гръбна половина; овално охлузване в дясната тръбна половина по
проекция на 8 гръден прешлен, две линейни охлузвания в тази област.
-Корем - три охлузвания в поясната област
срединно на обща площ с размери 12/7 см има, едното с петнист характер, а
другите две с линеен характер с размери от 1/0.6 см до 2/0.1 см.
-Крайници - петнисто кръвонаседнато на обща
площ с размери 17/5.5 см на дясното коляно, охлузване на кожата в тази област;
овални крьвонасядания в горната трета на дясната предмишница, средната трета на
лявата предмишница, в средната трета на лявата мишница, като и трите
кръвонасядания със сходна характеристика и размери.
Според вещото лице описаните травматични
увреждания на главата, гърба, дясното коляно и двете ръце са причинени по
най-общ механизъм на удар или притискане с /или върху твърд тъп предмет.
Според вещото лице, начинът на причиняване на
травматичните увреждания следва да се определи като се съпоставят обективно
наличните травматични увреждания с останалите доказателства по делото.
Преценявайки събраните доказателства и разделяйки гласните такива условно на
две групи, то вещото лице прави извода, че травматичните увреждания, установени
при прегледа на Ш.Г. са причинени по няколко начина, а именно:при нанесени
удари с ръка, при контакта с тялото на подсъдимия, при падане на настилката,
при опитите да бъде вдигната пострадалата зад собствената й маса.
Становището на вещото лице, е че установените
травматичните увреждания не са големи по размери, особено тези в областта на
главата и гърба. В областта на дясното коляно кръвонасядането е сравнително
голямо и най- вероятно е получено при падане на настилката. Петнистите
кръвонасядания по двете ръце са с характерна локализация и вид и най-вероятно
са получени при захващане и притискане с пръсти.
Според заключението, описаното в тъжбата на Ш.Г.,
обобщено като побой от нанесени множество удари с ръце и крака не намира своето
морфологично потвърждение от обективно установените минимални травматични
увреждания. Никой от присъстващите на инцидента, както и екипът на ФСМП не е
видял кръвотечение в областта на главата и лицето, поради което описаната
заздравяваща линейна рана на границата чело-окосмена част на главата с дължина
1 см е била плитка и по-скоро следва да се прецени като дълбоко охлузване.
Отразеното като диагноза мозъчно сътресение
категорично е протекло без загуба на съзнание, която загуба би следвало да се
прояви веднага и непосредствено след травмата. В тази насока са и гласните
доказателства и наличния запис от инцидента, от които се установява, че след
приключването на инцидента Ш.Г. ходи самостоятелно, както и извършва
целенасочени действия. Известен период от време след това тя е заварена зад
масата си в безпомощно състояние, което обаче не е констатирано от пристигналия
екип на ЦСМП. Поради тази причина експертът счита, че това състояние се дължи
на установената хипертонична криза, а не от травматично естество. В подкрепа на
този извод са и минималните травми по главата. Преценявайки медико-биологичния
признак на претърпените телесни повреда, вещото лице приема, че по съвкупност е
настъпило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /по
смисъла на чл. 130, ал 1 от НК./
Установената
фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, събрани по делото, които
първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в
съответствие с действителния им смисъл. Районният съд е констатирал и посочил
изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения материал, дал е
аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои отхвърля и защо, като
съображенията му в тази насока са споделени и от настоящата инстанция.
Неоснователни са упреците в жалбата към
дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания
доказателствен материал. Първият съд не може да бъде упрекнат за допуснати
недостатъци в доказателствения анализ. Събраните доказателства са анализирани
поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при
спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение
на съда, обосновало решаващите му изводи.
При постановяване на присъдата си, първият
съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия Н.С.Т., показанията на
свидетелите И.Т.Ф., Л.Г. Т., Й.Р.И., А.С.С., В.С.Ш.а, А.Х.Ш., В.Г. Ф., П.П.Г., Р.Г.
С., Й.Ц.И., С.С. Г. и Г.Д.Б., заключението на вещото лице по назначената СМЕ и
приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Задълбочено са обсъдени и правилно е дадена
вяра частично на показанията на
свидетеля И.Т.Ф.. Отчетен е фактът, че същият е заинтересован от изхода на
делото като зет на частната тъжителка. От показанията му безспорно се установяват
недобрите отношения между Г. и св. Ш.а, отправянето на обиди от страна на
подсъдимия към частната тъжителка, като това е и в основата на скандала,
възникнал на инкриминираната дата. Същият дава данни за изследваните събития,
които са му станали достояние не като пряк очевидец, а като лице дошло на
пазара в последствие. В тази връзка и коректно е съпоставено заявеното от него
със съдържанието на приобщения по делото запис, поради което и като
недостоверни са отхвърлени твърденията му за наличие на синини по краката на
тъжителката.
Частично са кредитирани и показанията на
дъщерята на тъжителката Ш.Г., която също
има интерес от изхода на делото. С анализът им въззивната инстанция е напълно
съгласна – с тях се изясняват отношенията между страните, причината тъжителката
Г. да се намира на пазара, както се
установява и какво е била разположението на масите на отделните търговци. Св. Ф.е заварила майка си легнала в
безпомощно състояние между масите, като в тази насока нейните показания са
правилно възприети като правдиви, защото са подкрепени от останалите по делото
доказателства. Подробно е разискано твърдението на св. Ф.относно загубата на
съзнание от майка й и в тази насока въззивната инстанция няма какво да добави.
Точно е и заключението, че тази свидетелка
установява косвено съдържанието на обидните изрази, които подс. Т. е отправил
към тъжителката.
Съдът внимателно е обсъдил и в последствие кредитирал
показанията на свидетелката Л.Г. Т., като е отчетено, че тя е майка на подс. Т.
и също е заинтересована от изхода на делото. Посочената свидетелка изяснява, че
тя и тъжителката Г. са от дълго време във влошени отношения, както и какво е
съдържанието на обидните изрази, които тъжителката е отправяла спрямо св. Т.. Първостепенният
съд ясно е описал какво става ясно от изложението на този сведетел – датата на
инцидента, кога сина й е дошъл на пазара и каква е била причината за скандала
му с тъжителката. Настоящата инстанция е съгласна, че твърдените от св. Т. като
употребени обидни изрази от страна на тъжителката се подкрепят от свидетелите Й.Р.И., В.С.Ш.и А.Х.Ш., както и от
обясненията на Н.Т..
Въззивният съд от своя страна също не се
доверява на заявеното от Т., че нейният син не е отправил обидни и провокативни
изрази спрямо тъжителката, както и че е видяла единствено само тъжителката да
нанася удари спрямо подс. Т.. Съобразени с останалия доказателствен материал показанията
на св.Т. в тази им част са напълно недостоверни и коректно не им е дадена вяра.
След подробно разискване, което е задълбочено
и логично, няма как да не бъде споделен изводът на първата инстанция за
кредитиране показанията на свидетеля Й.Р.И.. Същият дава задълбочени сведения
за датата на инцидента, употребените обидни изрази, за инициатора на
конфликтите – частната тъжителка, както и за предходните отношения, при които
подсъдимият и неговата майка отговаряли активно и провокативно на поведението
на тъжителката. Отново не е прието за достовернто твърдението и на този
свидетел, относно това, че само тъжителката е нанасяла удари на подсъдимия, а
той се е стремял да ги отбегне. Настоящата инстанция също констатира, че тези
показания се опровергават от записа, приложен по делото, от който се
установява, че тъжителката на няколко пъти е нападнала подсъдимия, като той от
своя страна се е отбранявал както може, включително чрез опити да я избегне, но
и чрез нанасяне на удари с ръце.
Прецизно
и правилно са обсъдени и кредитирани показанията на св. А.С.С., В.С.Ш.а, А.Х.Ш.,
П.П.Г., Р.Г. С.- А., св. Й.Ц.И., св. С.С.
Г. и св. Г.Д.Б. като е отчетено, че от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява кой е бил инициатор за ежедневните разправии и какви
думи са си разменяли св. Л.Т. и тъжителката Ш.Г., в последствие подсъдимият и
тъжителката, как кточно се е развил инцидента помежду им, като детайлно е
разискано кой от тях на кои събития е бил очевидец, в кой точно момент и как се
съпоставя изложеното с останалите доказателства по делото. Въззивната инстанция
приема същите изводи и не намира грешка
с логическите постановки на първия съд.
Коректно
са кредитирани в по-голямата им част обясненията на подс. Т., като достоверни и
подкрепени от инкорпорирания доказателствен материал. В тази насока – задълбочено
са взети са предвид твърденията му, както е дадена вяра, относно употребените
от страна на подс. Т. обидни изрази спрямо тъжителката, на показанията на св. В.Ф.,
като житейски оправдани, логични и
подкрепящи се от съдържанието на видеозаписа на диска приложен по делото. Касателно
осъществената от подс. Т. защита срещу нападението на тъжителката, изцяло са
кредитирани неговите обяснения, в каквато насока са и показанията на обсъдените
свидетели. Много важно е направеното уточнение, че защитата на подс.Т. не е
включвала само действия по избягване на ударите, които тъжителката му е
нанасяла, а е допълнена и от удари с ръце, които нападнатият е нанесъл на
нападателя си, в каквато насока е и съдържанието на кадрите на записа по делото.
Ето защо и отричането на този факт е законосъобразно възприето като израз на
неговата защитна позиция. В крайна сметка и настоящата инстанция приема, че
обстоятелството, че подс. Т. е обидил и
ударил тъжителката на практика се установява
от събраните по делото доказателства.
Правилно Съдът
кредитирал заключението на експерта, по отношение на назначената от съда СМЕ,
тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не е оспорено
от страните, като то се подкрепя и от другите доказателства по делото.
Отговарящ на
закона е и изводът, че няма пречка и следва да бъдат кредитирани и приложените
по делото като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК: електронен
носител-диск “EMTEC 700MB” CD-R изпратен от Регионален център 112 – Кърджали с
писмо с вх. № 13742/30.09.2019г. / намиращ се на лист 126 от съд.дело / и
електронен носител-диск“Verbatim 700MB” DVD-R
/ намиращ се на лист 31 от съд.дело/, както и да се кредитират изцяло и съдържащите се
върху тези два носителя файлове със записи. Въззивният съд споделя
заключението, че двата диска имат качеството на предмети, върху които има следи
от престъпленията, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите на
наказателното производство.
По повод жалбата и направените възражения в
същата следва да се отбележи, че показанията свидетелите са правилно
интерпретирани, няма изолирани такива, напротив, всеки един детайл от
разказаното от тяхна страна е внимателно и задълбочено съпоставен с останалите
писмени и гласни доказателства и в мотивите на първата инстанция точно и ясно е
описано защо на едни се дава вяра и поради какви причини други не са взети
предвид. Анализът на доказателствата съвкупност е логически издържан и
въззивната инстанция е напълно съгласна с него.
Ето защо и при така установената фактическа
обстановка, следва да бъде споделен решаващият извод на първоинстанционния съд,
че относно обвинението по чл.130, ал.1
от НК, осъщественото от страна на подс. Н.С.Т. деяние не е обществено опасно, тъй като е извършено
при условията на неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се, чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Каректно е посочено
и отново задълбочено е анализирано, че са налице всички указани от чл.12, ал.1
от НК предпоставки на неизбежната отбрана:
- непосредствено и противоправно нападение,
насочено към увреждане на определен правно защитен интерес от страна на
тъжителката Ш.Ж.Г., която е нападнала първа с удари по главата. Непосредствено
нападение, което е започнало и не е преустановено, и което е противоправно.
- нападателят Г. е
увредена по време на нападението предприето от нейна страна от действията по активна
защита от подсъдимия, като са й били причинени по съвкупност леки телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В конкретния случай, причинените на
нападателя вреди са се ограничили в рамките на необходимите предели –
предприетите действия по защитата на подс. Н.С.Т., съответстват на характера и
опасността на нападението – за отблъскване на същото.
В този ред на мисли
и тъй като деянието, извършено от подс. Н.С.Т.
не е общественоопасно, а напротив то е правомерно и обществено полезно,
той правилно е бил признат за невинен и
оправдан изцяло по повдигнатото му в тази част с частната тъжба обвинение.
Касателно второто обвинение, при така
установената фактическа обстановка, законосъобразно и правилно е установено, че
от обективна и субективна страна подсъдимият Н.С.Т. е осъществил съставомерните признаци и на престъплението
по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на 17.01.2019г. в гр. А., обл. Пловдивска, е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Ш.Ж.Г. в нейно присъствие и обидата е била нанесена
публично. Безспорно по делото е констатирано, че подс. Т. пред много хора, в
присъствие на тъжителката Ш.Ж.Г.
й е отправил обиди, изразяваща се в казване на унизителни за честта и
достойнството й неща, като е отправил изразите „ …******, всички знаят че целия
окръг те е минал…“ както и „*** балканска, ***мръсна, *** те е целия балкан“.
При анализ на възприетата фактическа
обстановка и правна квалификация на извършеното, по отношение на това деяние, първостепенният
съд законосъобразно е заключил, че следва да намери приложение разпоредбата и
чл.148, ал.3 вр. ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.2 от НК, тъй като е налице реторсия. Категорично
е доказано, че по същото време и преди изричане на обидните думи от страна на
подсъдимия към тъжителката, тя също е
отправила към него обидни думи и изрази- „Ей го другото ***дойде“, „***“,
„***“, „Какво бе ***? Какво си произвел? Какво се фукаш?“, както го укорила, че няма жена. Ето защо и
след като е признал подсъдимият за виновен за извършване на престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК,
съдът е освободил и него и тъжителката от наказание за извършеното от нея
по същия текст.
Съдът е съгласен с извода, че деянието, за
което подс. Т. е признат за виновен е извършено от него при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Обжалваният съдебен акт е правилен и в
неговата гражданска част. По отношение на първото от двете деяния,предвид това,
че подсъдимия Н.С.Т. бе признат за невинен и оправдан, то предявеният
граждански иск за общата сума от 6200 лева, с правно основание чл.45 от ЗЗД,
относно причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по
130, ал.1 от НК, е бил отхвърлен изцяло,
като неоснователен. В случая действително не са налице основания за търсене на
гражданска отговорност от подсъдимия Н.С.Т.,
предвид обстоятелството, че той бе
оправдан изцяло, тъй като по
отношение на деянието извършено се прие, че то осъществено при неизбежна
отбрана, тъй като освен, че не осъществява състав на престъпление, то не е
обществено опасно, е и правомерно, а правомерните деяния никога не могат да
имат обществено вредни последици.
От друга страна, предявения граждански иск за
извършеното престъпление по чл.148 ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, с правно основание
чл. 45 и следващи ЗЗД е точно намерен за
частично основателен и подс. Н.С.Т. е осъден да заплати на частната
тъжителка и гражданска ищца тъжителката
Ш.Ж.Г. сумата от 100лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.01.2019г. до датата на увреждането до окончателното й изплащане, като в
останалата част до пълния му предявен размер от 1500лв. искът е отхвърлен, като
завишен.
И въззивната инстанция приема, че по този
начин е спазен принципа за справедливост при определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в резултат от това престъпление.
Правилно е и произнасянето по направените
разноски и държавна такса по делото.
При изложените съображения обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като правилен, а предявената жалба
от подсъдимия се явява неоснователна.
В пределите на извършената въззивна проверка
не се установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл.
338 НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №
36/29.10.2019г. на Районен съд гр. Асеновград, постановена по НЧХД № 109/2019г.
по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: