Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 30.01.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 767 по описа на Районен съд - Хасково за 2019
г.
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба
от В.Н.Ц. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 001164/27.11.2017
г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
638, ал. 2,вр.1 т.1,врчл.461
т.1 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 800 лева. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление,което било постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон . Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление от съда.
Административнонаказващият
орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, предвид липсата на
данни за влизането в сила на обжлваното НП по реда на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН. По делото са
представени само две докладни ,от които е видно, че жалбоподателят е
търсен на адреса посочен в НП в с.Горски
извор ,както и на адрес в гр.Хасково и
не е намерен. Последното обаче автоматично не означава, че НП му е връчено на
датата ,на която последно е посетен адреса в гр.Хасково -04.04.2018 г. На
следващо место от представената докладна от 10.04.2018г.е видно, че лицето е търсено на
адреса в гр.Хасково ,което според съда прави
нередовно връчването на НП по реда на чл. 58, ал.2
от ЗАНН, така както е приел АНО. Още повече, че върху представеният
оригинал на НП с преписката липсва
отбелязване за това кога АНО е приел, че НП е връчено , както и че не е известен новият адрес на
жалбоподателя, така както изисква нормата на чл. 58, ал.2
от ЗАНН. Затова и съдът намира, че обжалваното НП не е връчено на жалбоподателя и жалбата е
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На
14.06.2017 г., около 23.40 часа св. И.Г.С. и П. Г. Н. и
двамата служители на РУ-Хасково спрели за проверка товарен автомобил марка „Волво
*****“ с рег. № ******* с прикачено към него полуремарке „Ванхол“ с рег.*****
, движещ се по ул.“Стара планина“ до блок №16 в посока центъра на гр.Хасково.В
хода на проверката, полицейските органи
установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било
собственост на лицето В.Н.Ц. *** ,управлявано от него и тъй като водача не им
представил СУ на МПС, поискали съдействие от колеги от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково
.На място пристигнал св.Т.З.М. на
длъжност „мл.автоконтрльор „в сектор ПП ,който при
извършената със служебен таблет справка констатирал,
че за автомобила не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за 2017г., поради което
достигнал до извод за извършено нарушение по чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ и
срещу жалбоподателя, като собственик на превозното средство бил съставен на същата
дата – 14.06.2017 г., в негово присъствие, от св.Т.М. , Акт за установяване на административно
нарушение,с бл.№ 838385. Жалбоподателят
подписал акта ,като в съответната, предвидена за обяснения и/или
възражения графа вписал ,че не е управлявал товарния автомобил ,а имал назначен
шофьор на тази длъжност на име А. А. Възражения срещу съставения АУАН не са
постъпили и допълнително в рамките на законоустановения
срок от връчване на екземпляр от акта, осъществено срещу подпис на лицето, на
датата на неговото съставяне, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на
наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в
обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 2,вр.1 т.1,врчл.461 т.1 от КЗ,
наложил процесната глоба в размер на 800 лева, след
като приел, че нарушението е извършено повторно.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.М. и И.С. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 1 т.1 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице,като според ал.2 на същия текст при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв. Според чл.483 ал.1 т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и
на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения, от която се е възползвал. Настоящият състав
намира, че административнонаказателното производство
е проведено при нарушаване на процесуалните правила ,визирани
в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за неговата отмяна. В конкретния случай са
нарушени разпоредбите на чл. 42, т.3
и 4
и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП, само на това процесуално основание. За да презизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН
и наказателното постановление, следва да съдържат отнапред определена в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да съдържа АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42
и чл. 57, ал.1
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т.3
и 4 чл. 57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН,
а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл
следва да е налице и съответствие между описаното в АУАН и НП административно
нарушение и административното нарушение, визирано в съответните законови
разпоредби. В конкретния случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на собственик
на МПС,за което няма сключен сключен валиден
договор за застраховка „ГО“,в което се изразило
твърдяното нарушение, предмет на съставения АУАН и
НП,според обстоятелствената част и на
двата акта . Отговорността на жалбоподателя обаче е ангажирана за нарушение,извършено в
условията на повторност, като при определяне размера
на наказанието за него е бил приложен текста на чл. 638, ал.2 от КЗ. Същия текст гласи, че при повторно
нарушение наказанието по ал. 1,
т. 1 на чл.
638 от КЗ е 800 лв. Разпоредбата на §1, т.51 от ДР наКЗ дава легалната дефиниция на "повторно
нарушение", именно това, което извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение. Настоящият състав намира, че
описанието на нарушението в АУАН и НП
не съответства на соченото
основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя, в резултат на
което АНО не е установил вида на нарушението.Налице е
противоречие между изложените в констативната част на АУАН и НП
обстоятелства около установеното
нарушение,т.е. словесното описание на вмененото нарушение
и неговата цифрова квалафикация от една
страна и неговото санкциониране от друга страна.Дейсвително
от приложената към преписката справка за нарушител става
ясно , че спрямо жалбоподателя има издадено НП №17-1253-000024/20.01.2017г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Хасково ,влязло в сила на
01.03.20176г., с което обаче същия е бил
наказан за извършено нарушение по чл. 638, ал.3
от КЗ, т.е.като водач,който
е управлявал МПС , по отношение на което превозно средство
не е имало сключен валиден договор за
застраховка "ГО" . Посочване на процесното
НП като номер ,дата ,издател и влизането му в сила не е сторено от страна на АНО и въобще липсва
като задължителен реквизит на санкционния акт , в случай ,че
отговорността на наказаното лице се ангажира за нарушение,извършено в условията
на повторност
. Отделно от това макар нарушението ,
предмет на настоящето дело да е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на горецитираното НП, то
не е за същото по вид нарушение, според предписанията на т.51 от § 1
от Допълнителните разпоредби на КЗ. Съгласно чл. 57, ал.
1, т. 7 ЗАНН задължителен реквизит на НП е определянето на
наказанието и следователно въпросът за повторност на
нарушението е въпрос относно вида и размера на наказанието. Този въпрос е част
от квалификацията на нарушението като преценката за правилната му квалификация
е част от проверката за законосъобразност на НП, а след това и на решението на
съда като въззив
по контрола му. Възприема се от настоящия състав , че извън правомощията на въззивната
инстанция е да преквалифицира
извършеното нарушение като премине от квалифициран към основен състав или към
привилегирован, в частност от чл.638 ал.2
от КЗ по чл.638 ал.1 т.1 от същия кодекс.При това положение, при неправилна квалификация на
извършеното от АНО в НП (без
значение дали е резултат на грешка или от недоказване на всички елементи от
обективна страна, изложени в НП) единственият възможен извод е за неправилно
приложение на материалния закон, което обуславя и отмяната на НП. Това е така
,защото в рамките на съдебното
производство е недопустимо
преквалификация на деянието и наложеното с него наказание.Затова като е определил грешна квалификация на
вмененото нарушение АНО е приложил
неправилно закона, имащо за последица и отмяна на НП .
Мотивиран така,
Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17 – 1253 – 001164/27.11.2017 г. на
ВПДНачалник сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.