Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 626/12.12.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 563 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.171,
т.1, буква „а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д.Р.П. с ЕГН * ***,
със съдебен адрес *** чрез надлежно упълномощения адвокат К. Г. от МАК с e-mail
**********@*****.*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0996-000728 от 04.11.2019год. издадена от Началник
група „МПС, водачи и административно – наказателна дейност“ на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1,
буква „а” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач за когото се установи, че не отговаря на
медицинските изисквания до отпадане на основанието за това. Отнето е СУМПС
№*********. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при явно противоречие
на материалния закон и грубо съществено нарушение на процесуалните правила;
постановена е при липсата на мотиви, поради непосочване на конкретно нарушена
разпоредба; липса на факти и обстоятелства свързани с наличието на основанията
за временно отнемане на СУ МПС, твърди се че поради липса на мотиви е и нощожна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат К. Г. от МАК която поддържа
жалбата, моли за отмяна на заповедта, тъй като същата е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби, като претендира и нейната
нищожност. Излага съображения за наличието на противоречие между изложените
мотиви и административното разпореждане, като твърди липсата на факти
обосноваващи наличието на някоя от хипотезите за налагане на ПАМ. Претендира сторените
разноски по делото, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - Началник група „МПС, водачи и
административно – наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана, редовно призован, се явява лично – Д*** Т*** издател на оспорената
заповед за прилагане на ПАМ, оспорва жалбата, излага доводи за нейното
потвърждаване.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0996-000728
от 04.11.2019год. издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Монтана е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.7 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество настоящия съдебен състав я
намира за неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие от административната преписка, както и представени от
ответника писмени доказателства свързани със здравословното състояние на
жалбоподателя и са изслушани показанията на допуснатият до разпит свидетел, с
оглед фактическите основания за издаване на оспорената заповед за прилагане на
ПАМ.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №19-0996-000728 от 04.11.2019год. издадена от Началник
група „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "а" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач за когото се установи, че не отговаря на
медицинските изисквания до отпадане на основанието за това.
От фактическа страна заповедта е мотивирана с
наличието на сведения от жалбоподателя и докладна записка от В.Б. – мл.
Автоконтрольор в Сектор „ПП” Монтана. В приложеното по делото соственоръчно сведение
от жалбоподателя дадено пред полицейските органи от дата 04.11.2019год. същият
е заявил, че „… на 10.02.2019г. при възникнал побой в с.Габровница е ударен със
стол в главата, което е наложило настаняването му на болнично лечение, като от
този момент губи съзнание на моменти, както и паметта си, която след това се
връща…били му изписани лекарства които не пиел …..“
Именно това пресъздал и подалия докладната
записка и разпитан в качеството на свидетел В.Б., който под страх от
наказателна отговорност заявява, че на 04.11.2019год. в гр.Монтана на бул. „Х***
Б.“ като дежурен с колегата си около 12,50часа извършили рутинна проверка на
лек автомобил марка „Ф*** “, модел „Ф*** “ с рег. № ***
управляван от жалбоподателя, при което констатирал административни нарушения по
ЗДвП и същия бил извикан в сектор „ПП“. При оформяне на АУАН за извършеното
административно нарушение, жалбоподателя разказал за здравословното си
състояние свързано с нанесен му побой в началото на годината, в резултат на
което от време на време губи съзнание и памет. Първоначално св.Б. приел
поведението му за такова с цел избягване на АНО, но впоследствие възприемайки
същото като на „луташ“ се човек пристъпил към снемане на сведение от него, а
впоследствие изготвил и докладната записка.
В хода на производството от страна на
оспорващия са представени заверени копия от писмени доказателства свързани със
здравословното състояние на жалбоподателя - становище на д-р М***,
специалист при ТОЛЕК по отношение на извършеното лично посещение от страна на
оспорващия, справка за необходими документи при освидетелстване в ТОЛЕК,
Амбулаторен лист от МБАЛ "Д-р
Стамен Илиев" АД гр. Монтана от 12.11.2019 год., три листа
медицински изследвания, 2 броя етапни епикризи от 15.11.2019г., Медицинско
удостоверение от психиатрично отделение при МБАЛ "Д-р Стамен Илиев"
АД гр. Монтана от дата 06.11.2019 год. и епикриза от 23.06.2017 год. , както и
депозирана жалба до КЗД.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г., издадена
от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.4 на тази заповед Началник
група „МПС, водачи и административно – наказателна дейност“ на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на сведения от
жалбоподателя и докладна записка от В.Б. – мл. Автоконтрольор в Сектор „ПП”
Монтана и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически
основания за издаването й.
Посочените в заповедта фактически
обстоятелства, обосновават наличието на материално правните предпоставки за
налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
буква "а" от ЗДвП. Направените възражения от оспорващия,
настоящия съдебен състав счита за неоснователни. Съдът не констатира при
издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правни
норми. Още повече, че според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и
установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с
цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ.
непосредственост при осъществяване на административното производство от
административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се
приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай това е
сторено и в оспорената заповед за
прилагане на ПАМ, поради което не е нарушено законовото изискване за форма на
административния акт.
От разпоредителната част е видно, както вида
на ПАМ – временно отнемане на свидетелството на жалбоподателя, така и
продължителността й – до отпадане на основанието за това. Затова и възражението
по чл.146, т.2 от АПК е неоснователно.
Съгласно нормата на чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските
или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В
конкретния случай, правилно е преценено от ответника, че след като жалбоподателят
Д.П. собственоръчно е заявил поведение в отклонение от нормалните медицински
изисквания за правоспособност на водачите в резултат на възникнал на
10.02.2019г. побой когато е ударен със стол в главата, което е наложило
настаняването му на болнично лечение и от когато заявява загуба на съзнание на
моменти, както и памет, за което му били изписани лекарства които не приемал. Именно
това поведение е дало повод и за изготвяне на докладната записка на
04.11.2019год., когато е прието и сведението и незабавното издаване на
оспорената заповед за прилагане на ПАМ, връчена му същия ден срещу разписка. В
тази връзка съдът кредитира показанията на св. В.Б., като достоверни, без
индиция от заинтересованост, дадени под страх от наказателна отговорност,
взаимно кореспондиращи и допълващи се съобразно писмените доказателства по
делото.
Настоящия съдебен състав не кредитира
представените медицински документи в хода на съдебното производство, тъй като
същите не отразяват здравословното състояние на оспорващия към датата на
констатиране на поведение в отклонение от медицинските изисквания на водачите
на МПС, нито кореспондират с написаното от него собственоръчно сведение касаещо
датата на нанесения му побой на 10.02.2019год., а една от представените
епикризи е почти година и половина преди издаване на оспорената заповед.
В този смисъл, с основание може да се приеме,
че жалбоподателят видимо не отговаря на медицинските изисквания, свързани с
дейността по управление на МПС. Безспорно това е дейност, която е източник на
повишен риск не само за жалбоподателя като водач, но и за останалите участници
в движението, които биха могли да бъдат поставени в опасност в резултат на
невъзможност за правилна преценка и неадекватност на реакциите на
жалбоподателя. За постигане целта на мярката - да се осигури безопасността на
движението на всички участници, за прилагането й е достатъчно видимото
установяване на медицинска негодност от лица без специални знания.
С налагането на процесната принудителна
административна мярка, временно се ограничава правото на определени лица за
управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по
предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически
изисквания за правоспособността на водача. Водачите, на които временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, за да
възстановят временно отнетото право следва да преминат през медицинско
изследване по реда и условията, определени в НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории издадена от министъра
на здравеопазването, поради което и съдът няма да обсъжда представените от
пълномощника на страната писмени доказателства, касаещи и психичното здраве на
жалбоподателя.
За целите на налагане на процесната мярка е
достатъчно да са налице данни, които да сочат, че лицето видимо не отговаря на медицинските
изисквания, но не съдът е този, който преценява дали лицето отговаря на тези
изискванията. В посочената хипотеза не се изисква лицето да е регистрирано в
съответно медицинско заведение. Напротив, смисълът на мярката е постигането на
превантивен, преустановителен ефект и всяко последващо развитие в изследването
на здравния статус на лицето ще има отношение единствено към преценката относно
наличието на предпоставките за отпадане на принудителното ограничаване на
субективните му права в този см. е Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 3366/2012г., VII о.
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, видно от Заповед №
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.П. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0996-000728 от 04.11.2019год. издадена от Началник група „МПС, водачи и
административно – наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „а” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
водач за когото се установи, че не отговаря на медицинските изисквания до
отпадане на основанието за това, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: