Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 355
28.10.2019г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 394 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 185
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е
образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, с
който с който са оспорени отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт –
чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3 и т.4; чл.23, ал.2; чл.34 и чл.37 от Наредба № 1
за опазване на обществения ред на територията на Община Раднево /Наредба № 1/,
приета с Решение № 911 от 20.12.2018г. на Общински съвет – Раднево. В протеста
са изложени съображения за незаконосъобразност на посочените разпоредби поради
противоречието им с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. С
конкретно наведени доводи за несъответствие на всяка една от оспорените
разпоредби с норми от по-висш порядък, е направено искане посочените разпоредби
от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Раднево
да бъдат отменени като незаконосъобразни и да се присъдят направените разноски
по делото.
Ответникът по оспорването - Общински
съвет - Раднево, редовно и своевременно призован не се представлява по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа внесения протест и
обективираното в него оспорване.
Въз основа на съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С Решение № 911 по Протокол № 57 от
проведено на 20.12.2018г. заседание на Общински съвет – Раднево, на основание чл. 21 ал.2 от ЗМСМА, чл.76,
ал.3 и чл.79 от АПК, при спазване изискванията на чл.26 от ЗНА, Общински съвет-
Раднево е приел Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община
Раднево /т.1 от решението/ и е отменил Наредба №1 за обществения ред в Община
Раднево, приета с Решение № 467 от 30.07.2009г. на ОбС-Раднево, в сила от
01.09.2009г. /т.3/. Наредбата влиза в сила от 01.02.2019г /т.2/.
При
приемането на Решение № 911/ 20.12.2018г. 520/30.11.2018г. са гласували „за“
всички 19 общински съветници.
Решението
е прието по предложение на кмета на община Раднево с вх.№ 359/ 12.12.2018г. -
л.34 и сл., в което вносителят е аргументирал необходимост от приемане актуална
уредба на обществените отношения, свързани с осигуряването, опазването и
поддържането на обществения ред, осигуряване на спокойствие, труд и отдих на
гражданите, спазване на морално-етичните норми на поведение, провеждането на
събрания, митинги и други обществени прояви, организацията и реда при
извършването на търговска дейност, опазването на чистотата на територията на
Община Раднево, при посочени целите,
които се поставят с предложения проект и очакваните резултати, липсата на
необходимост от финансови средства за прилагане на наредбата, анализ,
заключаващ на съответствие на проекто-наредбата с правото на Европейския съюз.
На
23.11.2018г, в съответствие с чл.77 от АПК и чл.26 ал.2 от ЗНА проектът на
наредбата, заедно с мотивите на вносителя са обявени на интернет страницата на
Община Раднево /достъпни на адрес
/https://radnevo.bg/subsection-453-content.html/ при предоставена възможност на
заинтересованите лица да направят предложения или изразят становища.
По
делото е представен протокол за проведено на 11.12.2018г. публично обсъждане на
проекта на новата наредба № 1 за опазване на обществения ред, на което обаче не
са присъствали представители на гражданите, бизнеса и неправителствени
организации. Било е обсъдено постъпило писмо от Окръжна прокуратура – Стара Загора
относно извършвана проверка за законосъобразност на разпоредбата на чл.3, ал.3
от действащата наредба № 1 за опазване на обществения ред. Прието е, че
доколкото в предложения проект за нова наредба е реципирана разпоредбата на
чл.3, ал.3 от старата наредба, следва текста на тази разпоредба да отпадне от
проекта.
Оспорените
разпоредби на чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3 и т.4; чл.23, ал.2; чл.34 и чл.37
от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Раднево
са със следното съдържание:
Чл.
14. Забранява се:
…
14.
разкопаването на улици, тротоари и земни площи, както и прокопаването и
извършването на ремонтна дейност от фирми и граждани, без разрешение за това от
общинска администрация и без необходимата сигнализация.
Чл.
21. (1) Обекти за търговия с хранителни стоки, заведенията за хранене и
развлечение, игрални зали и казина, компютърни зали, обекти за комунални и
други услуги имат работно време
(3) За издаване на Разрешение за удължено
работно време, лицето осъществяващо дейността подава заявление по образец до
Община Раднево. Към заявлението се прилагат следните документи:
…..
3. Договор за охрана с лицензирана
охранителна фирма - заверено копие;
4. Служебна бележка за липса на задължение
към Община Раднево – оригинал;
Чл.
23. (1) Собствениците и наемателите на увеселителни и питейни заведения не
допускат в заведенията лица, носещи огнестрелно, хладно, газово, сигнално и
пневматичо (въздушно) оръжие, пиротехнически изделия и др. подобни, които могат
да застрашат живота и здравето на гражданите
(2) Да осигурят охранително-пропускателния
режим в заведенията с удължено работно време и капацитет над 30 места,
съгласувано с органите на МВР и при съобразяване изискванията, посочени в чл.ЗО
от Закона за частната охранителна дейност.
Чл. 34.
(1) За нарушение на разпоредбите на настоящата Наредба се налага глоба в размер
от 50 лв. до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 100 лв. до 1000 лв., а
при повторно нарушение на физическите лица: от 100 лв. до 1000 лв. и
имуществена санкция на юридическите лица. от 200 лв. до 2000лв.
(2) Конкретният размер на
глобата/имуществената санкция за всяко отделно нарушение се определя от
наказващия орган съобразно с тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, степента на вината на нарушителя и имотното му състояние.
(3) При повторно нарушение на разпоредбите на
настоящата Наредба,когато това е свързано с упражняването на определена
професия или дейност,на виновните лица се налага наказание временно лишаване от
правото да се упражнява определена професия или дейност за срок от една година
(4) Установеното в тази Наредба
административно наказание се налага, ако за същото нарушение не е предвидено
по-тежко наказание в друг нормативен акт от по-висок ранг.
Чл.
37.Независимо от административно-наказателната отговорност по тази Наредба,
нарушителите възстановяват направените разходи за отстраняване на вредните
последици от извършеното от тях нарушение.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК
овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като
според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето.
С оглед на което оспорването на
чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3 и т.4; чл.23, ал.2; чл.34 и чл.37 от Наредба № 1
за опазване на обществения ред на територията на Община Раднево, е процесуално
допустимо.
Разгледан по същество, протестът е
частично основателен.
Обществените
отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са
уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността
на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката
за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на
дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.
В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата
е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от
Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни
норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой
адресати /чл. 7, ал.2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове и чл. 75, ал.1
от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това
е предвидено от Конституцията на РБългария или закон /чл. 2, ал.1 от ЗНА, чл.
76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет
произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени
отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове
от по-висока степен.
В
случая Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на
община Раднево, според чл.1 ал.1 от същата урежда обществените отношения,
свързани с поддържане, осигуряване и спазване на обществения ред и
спокойствието на гражданите, опазване на чистотата и общинската и частна
собственост на територията на Община Раднево. Като правно основание за
приемането на Решение № 911 по протокол № 57 /20.12.2018г. ОбС Раднево е
посочил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, т.е. позовал се е на делегираното
от закона правомощие на общинския съвет
като орган на местното самоуправление да издава подзаконови нормативни
актове за регулиране на определени обществени отношения с местно значение,
изброени в чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Може да
се приеме на база чл.1 ал.1 и ал.2 от
наредбата и предметното съдържание на разпоредбите, че относимо основание за приемането й е и това
по чл.21 ал.1 т.13 от ЗМСМА, която норма регламентира правомощието общинският
съвет да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на
територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите,
социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на
инженерната и социалната инфраструктура. В случая упражнената компетентност,
предвид визираната цел в чл.1 ал.1 от наредбата и посочените адресати /чл.1
ал.2/ позволява извод, че упражненото правомощие кореспондира с определените
сфери на местно самоуправление по чл. 17, ал.1 от същия закон.
Налице
е следователно законова делегация за приемане от Общински съвет - Раднево на
наредба с предмет на очертания в чл.1, ал.1 от Наредба №1 за опазване на
обществения ред на територията на Община Раднево.
При извършената проверка досежно
спазването на регламентираните в АПК и в ЗНА административно-производствени
правила при приемането с Решение № 911 / 20.12.2018г. на Общински съвет –
Раднево на Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община
Раднево, в частта на оспорените разпоредби, съдът не констатира допуснати
нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. В
съответствие с чл.26 ал.2 от ЗНА на интернет-страницата на община Раднево е бил
публикуван проектът на наредбата, заедно с мотивите на вносителя, при
предоставена на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и
становища по проекта. Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията
на Община Раднево е приета при спазване на изискванията за кворум и мнозинство,
видно от представения протокол № 57 от проведено на 20.12.2018г заседание на
ОбС Раднево.
При
извършения контрол за материална законосъобразност съдът съобрази следното:
Общият
принцип, регламентиран в чл. 15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен
акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за законосъобразност на
оспорените разпоредби от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Раднево следва да обхване преценката дали регулираните с
наредбата обществени отношения, предмет на оспорените разпоредби са в
съответствие с нормативните актове от по-висока степен.
С
оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.14, т.14 от
Наредба № 1 е регламентирана забрана за извършване на посочени дейности -
разкопаването на улици, тротоари и земни площи, както и прокопаването и
извършването на ремонтна дейност от фирми и граждани, без издадено разрешение
за това от общинската администрация и без необходимата сигнализация.
В
протеста е направена съпоставка на тази норма с разпоредбата на чл.72 ал.1 пр.1
от ЗУТ, въвеждаща изискване за разрешение за строеж за извършване на работи,
свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални
пространства. Аргументирано е, че законовата разпоредба има императивен
характер и въвежда изискването за издаване на разрешение за строеж, а не
разрешение за разкопаване, каквото оспорената подзаконова разпоредба въвежда
като изискване. На следващо място се сочи, че нормата на чл.14, т.14 от
наредбата е в противоречие и с разпоредбата на чл.14, т.7 от същия подзаконов
акт, с което с внася допълнителна неяснота относно дължимото поведение.
Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗУТ работите,
свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални
пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването
на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване
с органите по безопасността на движението.
Цитираната законова разпоредба императивно сочи, че за извършването на
работи, свързани с разкопаване на посочените в нея инфраструктурни елементи е
необходимо разрешение за строеж. В оспорената разпоредба се визират освен разкопаване също «прокопаване» и
извършването на «ремонтна дейност», което понятие смислово е по-широко от
разкопаването. Но както за извършването на дейности по разкопаване на обекти по
чл.72 ал.1 от ЗУТ, така и за строително-монтажни работи /по определението в
т.40 на §5 от ДР на ЗУТ/ и ремонтни работи, свързани с извършване на строеж и
извън изключенията, предвидени в чл.151 ал.1 от ЗУТ, законът не изисква други
разрешения, освен разрешение за строеж. Следователно и за извършването на „ремонтна
дейност“ по улиците, тротоарите, и земните площи се следва разрешение за
строеж, компетентността за издаване на каквото е на главния архитект на
общината /съгласно чл. 148 ал.2 от ЗУТ/. За започването на строежа, свързан с
извършване на работи в обхвата на визираните в чл.72 ал.1 изр.първо от ЗУТ,
възложителят трябва да уведоми съответната общинска администрация след
съгласуване с органите по безопасността на движението /изр.второ на чл.72
ал.1/.
Текстът
на оспорената разпоредба на чл.14,т.14 от наредбата сочи на некоректно
възпроизвеждане на чл.72 ал.1 от ЗУТ, с
което се създава неяснота и предпоставки за неправилно приложение на закона,
следователно е приета в нарушение на чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 ал.1 от ЗНА и като незаконосъобразна на това основание
следва да се отмени.
Основателно
е оспорването и на чл.21, ал.3, т.3 и т.4 и чл.23, ал.2 от Наредба № 1, тъй
като с тези подзаконови разпоредби се създава по-голяма административна тежест
са субектите, отколкото е предвидено в специалните закони, регламентиращи
регулирането и контрола върху стопанската дейност, в т.ч. и обществените
отношения по предоставяне на дейности в туристически обекти по см. на чл.3,
ал.2 от Закона за туризма. Нито в специалния Закон за частната охранителна
дейност, нито в Закона за туризма, се съдържа изискване извършването на дейност
в търговски и/или туристически обекти в определен часови диапазон на
денонощието да бъде обезпечено с осъществяването на охрана от лицензирана
охранителна фирма. Нормирането на разрешителния режим за удължено работно време
в процесната Наредба попада в хипотезата на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност /ЗОАРАКСД/, като съгласно чл.1, ал.3 от същия закон, административно
регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се
осигурява чрез упражняване на административен контрол. В чл.1, ал.4, т.3 от
ЗОАРАКСД се предвижда, че административен контрол по смисъла на този закон е
контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и отказване на
разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от
лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност. Целта,
която въвежда чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху
нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Вярно е че
съгласно чл.2 от ЗОАРАКСД органите на местното самоуправление осъществяват
административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност
с цел защита на националната сигурност и обществения ред, както и на личните и
имуществените права на гражданите и юридическите лица. Но този контрол не се
осъществява чрез поставяне на утежняващи изисквания, каквито в случая
представляват условието за сключен договор за охрана от лицензирана охранителна
фирма и липсата на задължения към Общината, а следва да стане с адекватна
преценка на всички обстоятелства от които зависи разрешаването на удължено
работно време за всеки конкретен случай. При установен риск за обществения ред
компетентният административен орган би могъл да откаже издаването на
административен акт, какъвто по своята същност представлява разрешението за
удължено работно време, чрез което ще осъществи дължимия административен
контрол върху стопанската дейност. В случая с въведените в чл.21, ал.1, т.3 и
т.4 и чл.23, ал.2 от Наредба № 1 изисквания, на практика се създават
ограничения, като нормативно предвиденият от Общински съвет – Стара Загора
административен контрол излиза извън целта на ЗОАРАКСД и й противоречи. Нещо
повече – протестираният текст на чл.21, ал.1, т.4, изискващ заявителят на разрешението за удължено
работно време да представя служебна бележка за липса на задължения към
общината, е приет и в нарушение на чл.19, ал.1 от Конституцията, която норма
регламентира че икономиката на Република България се основава на свободната
стопанска инициатива, като съгласно ал.2 законът създава и гарантира на всички
граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като
предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава
потребителя. В случая очевидно с оспорената разпоредба се създава предпоставка
за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на
кръга от лицата, имащи право да ползват удължено работно време за търговските
си обекти.
Основателно
се явява и оспорването на чл.37 от Наредба № 1, регламентираща задължение за
нарушителите, освен административно-наказателната отговорност по наредбата, да
възстановят и направените разходи за отстраняване на вредните последици от
извършеното от тях нарушение. Тази подзаконова разпоредба регулира обществени
отношения, които са изрично уредени със ЗАНН и не са предоставени на общинските
съвети компетентности за тяхното доуреждане. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗАНН
Общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на
административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в
Закона за местното самоуправление и местната администрация. На общинските съвети
обаче не е предоставено правомощие при осъществяване на нормотворческата им
дейност да уреждат имуществената отговорност за нанесени от административни
нарушения вреди, обезвреждането на които е предмет на законова регламентация,
изрично и изчерпателно уредена в
разпоредбите на ЗАНН, по арг. чл.45, ал.1, предл. последно. Съгласно посочената
разпоредба единствено закон или указ може да предвиди възможността в хода
административно-наказателното производство да се предяви иск за репариране на
вреди. При липса на такава възможност обезщетенията за вреди се уреждат по
общия исков ред. С оглед на изложеното се налага извода, че в случая Общински
съвет – Раднево по недопустим начин е преуредил въпроса относно репариране на
вреди, претърпени от извършено административно нарушение на Наредба № 1.
Не
могат да бъдат споделени единствено доводите на оспорващия прокурор за
незаконосъобразност на чл.34 от процесната наредба.
Нормата
на чл.34 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община
Раднево представлява общ административнонаказателен състав, който предвижда за нарушение на разпоредбите на
наредбата да бъде налагано административно наказание „глоба“ от 50лв. до 500лв.
или имуществена санкция от 100лв. до 1000лв. В изречение второ на разпоредбата
е определен размера на административните наказания за повторно извършено
нарушение – глоба от 100лв. до 1000лв. за физическите лица и имуществена
санкция на юридическите лица от 200лв. до 2000лв. В случая твърдяната от прокурора
незаконосъобразност на чл.34 се свързва единствено с обстоятелството, че за
нарушение на чл.8 от Наредбата /„Чл. 8. (1) Свободното разхождане на кучета,
става само на места, определени със заповед на кмета или кметския наместник на
населеното място. (2) Собствениците
на кучета са длъжни да ги разхождат само с каишки, а за едрите породи - с
каишка и намордник. (3)След дефекация на кучета или домашни животни по улици,
тротоари, алеи и други открити площи, собственикът им е длъжен да почисти
незабавно замърсеното място.“/ не се следва наказание „имуществена санкция“,
тъй като такъв вид наказание не предвидено в Закона за ветеринарномедицинската
дейност, даващ първична нормативна регламентация относно задълженията на
собствениците на домашни любимци и кучета. Сочи се, че разпоредбата на чл.426
от ЗВМД предвижда наказание глоба в размер на 100лв. за неизпълнение на чл.172,
т.1 и т.2 от същия закон, а тази на чл.428, ал.1 ЗВМД – глоба в размер на
100лв. за нарушаване забраната по чл.177, ал.1, т.3 и т.4.
На
първо място следва да се посочи, че нормата на чл.8 от Наредба № 1 има за
адресати само физически лица, защото дейността по разхождане на кучета и нейното
извършване може да бъде осъществена единствено от физическо лице, а не от ЮЛ.
След като субект на задължението по чл.8 от Наредба № 1 е възможно да бъде само
ФЛ, то се налага извод, че при извършване на нарушението по тази разпоредба ще
е налице основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на нарушителя чрез налагане на глоба в размерите, определи чл.34 от наредбата.
Следователно
изложеното в протеста, че с чл.34 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред
на територията на Община Раднево се нарушава вида на административното
наказание, установено в административно-наказателните разпоредби на ЗВМД, е
неоснователно. Ето защо искането на прокурора от Окръжна прокуратура на това
основание да бъде отменена като незаконосъобразна сочената
административно-наказателната разпоредба, следва да бъде отхвърлено.
По
изложените съображения и при прилагането на общия принцип по чл.15, ал.1 от
ЗНА, протестираните разпоредби на чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3 и т.4; чл.23,
ал.2; и чл.37 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на
Община Раднево, приета с Решение № 911 от 20.12.2018г. на Общински съвет –
Раднево, следва да бъде отменени, като незаконосъобразни.
Протестът
е неоснователен и следва да се отхвърли в частта относно оспорването на 34 от
Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Раднево,
приета с Решение № 911 от 20.12.2018г. на Общински съвет – Раднево.
Следва
да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Стара Загора за присъждане на
направените разноски, като Общински съвет – Раднево бъде осъден да заплати на
ОП – Стара Загора сумата от 20лв., представляваща внесена такса за публикуване
в Държавен вестник на обявление за оспорването.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора разпоредбите на
чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3 и т.4; чл.23, ал.2; и чл.37 от Наредба № 1 за
опазване на обществения ред на територията на Община Раднево, приета с Решение
№ 911 от 20.12.2018г. на Общински съвет – Раднево, като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ
протеста в частта относно оспорването на чл.34 от чл.14, т.14; чл.21, ал.3, т.3
и т.4; чл.23, ал.2; и чл.37 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Раднево, приета с Решение № 911 от 20.12.2018г. на
Общински съвет – Раднево, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Общински съвет – Раднево да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора
сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила решението да се
обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 1 за опазване на
обществения ред на територията на Община Раднево, приета с Решение № 911 от
20.12.2018г. на Общински съвет – Раднево.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.