№ 110
гр. Г.О., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200062 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят ЕМ. Г. Н. обжалва наказателно постановление/НП/ №
19-0268-001832/16.12.2019г. на Началника на сектор към ОДМВР Велико
Търново, РУ Г.О.- К.К., с което му е наложено административно наказание
Глоба в размер на 2000.00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили процедурата
по налагане на административното наказание.
На първо място се твърди в жалбата до съда, че в НП бил посочен
различен от законоустановения срок за обжалване. На второ място се
посочва, че АНО е издал НП въпреки изтекла давност.
Въззиваемата страна не се представлява и не заема становище по
наведените основания в жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
основанията, изложени в жалбата, приема за установено следното:
На 28.11.2019г. в 23:30 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „*******”
1
френски образец рег.№ ВК-...-** по ул.”******” до номер 23 в гр.Г.О..
Автомобилът на жалбоподателя се движел в посока гр.Л., когато бил
забелязан от полицейските служители Л.Б. и Т.Д.. Те решили да спрат Н. за
проверка. Полицейските служители уведомили водача, че следва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества.
Св.Б. предложил на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство дрегер „Drugtest 5000” с номер
ARHJ-0011, при което Н. отказал. Бил попълнен и талон за медицинско
изследване № 0045659 (л.9), като според удостовереното в талона Н. следвало
да се яви в ЦСМП Г.О. в рамките на 30 минути, за да му бъде взета кръвна
проба, но той отказал непосредствено пред св. Б., като било вписано
собственоръчно в талона изявление, че не приема тестване и отказва,
удостоверено и с подписа на Н./л.9/.
По отношение на Н. бил съставен АУАН № 127839/28.11.2019 г. за
извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 пр.2 от ЗДвП/л.7 от делото/ - за това,
че на същата дата в 23:30 часа управлявал МПС л.а. „*******” френски
образец рег.№ ВК-...-** по ул.”******” в гр.Г.О., като отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство дрегер „Drugtest 5000” с номер
ARHJ-0011 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и отказал да изпълни предписанието за медицинско
изследване, в която връзка бил издаден талон за медицинско изследване №
0045659/л.9/. При предявяване на АУАН на нарушителя, същият не е
направил възражения, а в талона за изследване е посочил, че отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества/л.9/.
В законоустановения срок по ЗАНН не са постъпили писмени
възражения от жалбоподателя, поради което не било извършвано разследване
от административнонаказващия орган на спорни обстоятелства.
Въз основа на съставения АУАН, на 06.12.2019 г., било издадено
обжалваното НП № 19-0268-001832/л.5 от делото/, с което на ЕМ. Г. Н., на
основание чл. 174 ал. 3 ЗДП било наложено административно наказание
Глоба в размер от 2000.00 лв., както и лишаване от правоуправление за срок
от двадесет и четири месеца. На основание Наредба № Із-2539 на водача
били отнети 12 к. т. във връзка с наложеното наказание по чл. 174 ал. 3 ЗДП.
Била издадена и Заповед за ПАМ(л. 6 от делото), с която на основание
2
чл. 171 т. 1 б.”Б” от ЗДвП СУМПС на жалбоподателя в настоящото
производство било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от осемнадесет месеца. Заповедта била връчена на 10.01.2022 г.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за
обжалване, който за актовете по чл. 58д от ЗАНН е 14-дневен срок от връчването им,
съгласно л.59 ал.2 от ЗАНН, след изменението на закона/изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./. Спорното наказателно постановление е връчено на 10.01.22г. и е подлежало
на обжалване, въпреки указания в него 7-дневен срок по старата редакция на ЗАНН, в 14-
дневен срок пред РС, който срок е спазен от жалбоподателя, тъй като жалбата е депозирана
на 24.01.22г./л.3/. Предвид на практика реализираната възможност за атакуване на спорното
НП в срок пред районния съд от жалбоподателя и с оглед презумпцията за общоизвестност
на обнародваните нормативни актове и измененията им, съдът намира, че правото на защита
на жалбоподателя не е накърнено до степен, обосноваваща отмяна на НП на основанието,
посочено в жалбата до съда, а именно: че е указан по-кратък 7-дневен срок за обжалване,
след като е спазен новия по-дълъг 14-дневен срок за обжалване, с което се отговаря и на
довода, наведен в тази връзка.
Не се споделя и вторият от доводите в жалбата до съда, касаещ изтекла
давност.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН-
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК
посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.
При това положение съдът приема, че към настоящия момент не е
изтекла нито тригодишната, нито абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, срокът на която съгласно чл.81,
ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК е четири години и половина/към момента
на извършване на твърдяното нарушение и след изм.на НК- ДВ
бр.26/06.04.10г./. С изтичането на този срок би отпаднало правомощието на
държавата по материалното административнонаказателно правоотношение да
наложи на жалбоподателя административно наказание за извършено през
м.11.2019г. административно нарушение. Към настоящия момент
3
неприключилото административнонаказателното производство е допустимо и
не следва да бъде прекратено, а издаденото в хода на това производство и
невлязло в сила наказателно постановление не следва да бъде отменено на
посоченото основание.
По същество жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Безспорно е установен в настоящото производство факта на управление
на МПС - л.а. „*******” френски образец рег.№ ВК-...-** по ул.”******” от
жалбоподателя ЕМ. Г. Н. на 28.11.2019 г. в гр. Г.О., както и последвалият
отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, или
техни аналози с техническо средство „Drugtest 5000” с номер ARHJ-0011,
или да му бъде взета кръвна проба за изследване. Т. е. извършеното
нарушение е по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Извършеното деяние съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в отказ от
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози посредством техническо средство или медицинско изследване.
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява
фактическият състав на визираната в наказателното постановление законова
норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в същата законова
разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Наказващият орган е извършил правилна
квалификация на деянието и е наложил съответните за извършеното
нарушение наказания, които са определени от закона като вид и в абсолютен
размер.
Става въпрос за едно деяние, а именно отказ да бъде извършена проверка
за употреба на наркотични или други упойващи вещества по някой от
установените в закона способи. Тези способи са алтернативно установени. В
случая се установява, че извършващият проверката полицейски служител е
4
предложил на жалбоподателя проверка посредством двата способа, в
последователността по ЗДвП, като водачът е отказал използването на който и
да е от тях. Този отказ е изрично обективиран в АУАН и на практика не се
спори от жалбоподателя.
С оглед фактическото описание на нарушението не съществува
съмнение, че жалбоподателят е осъществил и двете хипотези на
административното нарушение, съдържащи се в санкционната разпоредба на
чл. 174 ал. 3 ЗДП.В случая не следва да се налагат две отделни наказания на
жалбоподателя, тъй като нарушението е едно - управление на МПС с
последвал отказ да бъде извършена проверка както с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, така и да бъде изпълнено предписание за
медицинско изследване относно употребата на наркотични вещества или
техни аналози/в тази насока е имал възможност да се произнесе и Адм.съд
В.Търново в свое решение от 18.01.18г. по КАНД № 10282/17г./.
Контролният орган е установил и документирал отказа на Н. да бъде
изпробван както с техническо средство „Drugtest 5000” с номер ARHJ-0011 за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, така и да изпълни
предписанието, изготвено от този орган за вземане на кръвна проба за
изследване и доказване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са точно и ясно
описани в АУАН и в НП, съобразно изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1
т. 5 ЗДП. Описана е нарушената законова разпоредба, както и е приложена
санкционната разпоредба със съответното наказание. Жалбоподателят в
пълнота е имал възможност да се запознае с обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и да организира защитата си, като от съда не се
установява несъответствие между тях от една страна. От друга - липсва
несъответствие между обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение,
нарушената законова разпоредба и санкционната такава.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ал. 1
ЗАНН, както и същият има необходимото съдържание съобразно чл. 42
ЗАНН.
НП е издадено при спазване на изискванията на чл. 57 ЗАНН, като в
него в пълнота са описани и всички обстоятелства, установени от контролния
5
орган и обуславящи извършеното нарушение от обективна и субективна
страна. В хода на провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание.
Въз основа на изложеното, атакуваното НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-
001832/06.12.2019г. на Началника на сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ
Г.О.- К.К., с което на ЕМ. Г. Н., на основание чл. 174 ал. 3 ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер от 2000.00 (две
хиляди лв.) лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6