Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 175 / 26.02.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1395 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК от Ш.М.С. с ЕГН ********** против М.М.М. с ЕГН **********,***.
Предявена е и претенция по чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Ищцата твърди, че по наследство с брат си Ф.М.М.и сестра си – ответницата
притежавали поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.739.103 по кадастралната
карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, находящ се на административен адрес: гр. Хасково,
бул. „*********“ № **, с площ на имота от 665 кв.м., при граници на имота:
имоти с идентификатори 77195.739.100; 77195.739.102 и 77195.739.104. Този имот
бил на техните родители М.И.М. и Е.Ф.Ф., но те не притежавали нотариален акт за
собственсост. След като се омъжили, двете сестри заживели при съпрузите си –
ищцата от 1971 г. в с. П., обл. Кърджали, а ответницата от 1984 г. в с. Г.,
обл. Кърджали. Брат им останал да живее с родителите им. През 1989 г. занимали
за РТурция, където двете сестри останали и заживели трайно, а брат им с
родителите им се завърнал в България. При завръщането в началото на 1990 г. те
установили, че построената от баща им къща е разрушена, което баща им не могъл
да преживее и скоро починал – на 27.03.1990 г. Брат им останал да живее в имота
със семейството си и да се грижи за майката на страните, като поетапно изградил
в имота три сгради, в които и до момента живеели съпругата и децата му. Ищцата
била уведомена от племениците си /децата на брат й/, че желаят да се снабдят с
нотариален акт и за ПИ. Ищцата нямала против, т.к. уговорката била такава –
който се грижи за родителите им, той ще получи и имота, който останал в
собственост на брат й. При опит да се снабдят с НА за ПИ, племениците на ищцата
установили, че ответницата, без да информира когото и да било и без да е живяла
в имота, след смъртта на баща им се е снабдила с НА № 5 том 3 рег. № 7050 дело № 375/2012 г.
за собственост на целия ПИ, който НА бил обжалван от наследниците на брата на
страните. С решение № 335/02.06.2017 г. по гр.дело № 1496/ 2016 г. на ХРС,
потвърдено с решение № 349/12.10.2017 г. по В.гр.дело № 550/2017 г. на ХОС,
съдът установил, че процесният имот е наследствен и признал за установено по
отношение на наследниците на Ф. М. М., че са собственици по наследство на 1/3
ид.ч. от описания ПИ, като искът до пълния предявен размер за целия имот като
неоснователен и недоказан е отхвърлил, като на основание чл.537 ал.2 от ГПК
изменил процесния НА, като ответницата се счита за собственик на 2/3 ид.ч. В
резултат на това съдебно решение, за ищцата възниквал правен интерес да предяви
иск против ответницата, за да установи собствеността си върху 1/3 ид.ч. от ПИ.
Предвид изложеното, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик на 1/3 ид.ч.
от процесния ПИ, на основание наследство, като в тази част да отмени издадения
в полза на ответницата нотариален акт. Това си искане тя поддържа в открито
съдебно заседание чрез пълномощник – адвокат, като иска да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения й на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим.
Основателността на иска следвало да се докаже от ищцата. В открито съдебно
заседание и писмена защита по делото, ответницата се представлява от особения
си представител, който иска отхвърлянето на предявения иск като недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото се представиха и
приеха удостоверения за наследници, издадени на 15.05.2019 г. от Община Хасково,
а именно: с изх. № ГРАОН1-1212 и с изх. № ГРАОН1-1213. Видно от тях, ищцата и
ответницата са сестри и наследници на своите родители М.И.М., починал на *****
г. в гр. Хасково; и Е. Ф. М., починала на **** г. в с. С., общ. Хасково. Техен
брат е Ф. М. М., починал на ******* г., като неговите наследници – съпруга и
четири деца – са наследници и на горепосочените общи наследодатели. Същият е
починал в гр. Хасково, видно от удостоверение за наследници с изх. №
1801/22.04.2016 г., издадено от Община Хасково. По силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, с № 5 том 3 рег. № 7050 дело
№ 375/2012 г. от 08.11.2012 г. на нотариус с рег. № 079; ответницата е призната
за собственик на процесния имот, а именно: ПИ с идентификатор № 77195.739.103
по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006
г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Хасково, бул. „*********“
№ **, с площ от 665 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“,
начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м“, стар идентификатор няма,
номер по предходен план 5954, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.739.104,
77195.739.44, 77195.739.102, 77195.739.46 и 77195.739.100. По делото се
представиха за този имот актуални - скица на поземлен имот №
15-234187/18.03.2019 г. на СГКК- Хасково и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.
1 от ДОПК с изх. № **********/20.06.2019 г. на ОДД при Община Хасково. Видно от
удостоверение за постоянен адрес с изх. № ГРАОН8-581/28.06.2019 г., издадено от
Община Хасково, ответницата е с такъв на адреса на процесния имот, считано от 13.03.2000
г. Според удостоверение за настоящ адрес с изх. № ГРАОН7-454/28.06.2019 г.,
издадено от Община Хасково, считано от 04.10.2012 г. тя е с такъв адрес във
Великобритания.
По настоящото дело се приложи в цялост гр.дело № 1496/2016
г. по описа на РС- Хасково, образувано по иск, аналогичен на настоящия, от
наследниците на брата на страните в настоящото производство против ответницата.
По това дело е постановено решение № 335/ 02.06.2017 г., потвърдено с решение №
349/12.10.2017 г. по в.гр.дело № 550/2017 г. на ОС – Хасково. Решението е
влязло в сила и с него е признато за установено по отношение на ответницата и в
настоящото производство М.М.М., че наследниците на брат й, а именно – Р. Б. М.,
Б. Г.М., А. Ф. М., М. Ф. М. и Е. Ф. М. са собственици по наследство от Ф. М. М.,
починал на 12.02.2013 г., на 1/3 идеална част от процесния гореописан ПИ, като искът
до пълния предявен размер от 3/3 идеални части, като неоснователен и недоказан,
е отхвърлен. С решението е изменен, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК,
горецитираният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, като имотът
се счита собственост на М.М.М. на 2/3 идеална части от имота. В мотивите си
решаващият съд е приел, че с документ за собственост върху къщата, построена в
процесния ПИ през 1993 г., са се снабдили наследодателката на страните Е. Ф. М. за 5/8 идеални части и нейният син Ф.М.М.за 3/8
идеални части. Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото нотариален акт № 26
том 2 дело № 635 от 25.03.1993 г. и нотариален акт за поправка на констативен
нотариален акт № 1164 том 6 рег. № 6499 дело № 940 от 04.12.2001 г. С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 174 том 1 рег. № 2570 дело
№ 161 от 28.04.2016 г., Е. Ф. М. е призната за собственик на жилищните сгради, построени
в спорния недвижим имот с идентификатор 77195.739.103. Въз основа на писмените
и гласните доказателства по посоченото дело, решаващият съд е приел, че процесният
ПИ има наследствен характер, който характер не е преодолян с осъществяването на
владение върху този имот от наследодателя /брата на страните в настоящото
производство/ на ищците или от ответницата в продължение на повече от 10
години, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл.79 ал.1 от
ЗС и имотът да се придобие по давностно владение на самостоятелно основание от
някоя от страните. Прието е, че ответницата, както и ищците, притежават по
наследство по 1/3 идеална част от този ПИ, като ответницата притежава и още 1/3
идеална част от имота /спорната в настоящото производство/, за която ищците не
са установили собственически права.
В настоящото производство, по искане на ищцата, се събраха
и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Е. М. и М. М. М., и
двамата съседи на спорния ПИ. Св. М. е на 79 години и от 1958 г. живее в имота
си, находящ се на 200-300 метра от процесния, който бил от около 600 кв.м. В
този имот живеели съпрузите М. и Е.. В същия починал М. и тогава синът му Ф.,
който вече бил женен, останал в имота със семейството си, а така също там
останала и ищцата. Починала и Е.. Ф. починал преди 6-7 години и жена му
останала сега в имота. Той имал сестри - Ш. живеела в Турция от 1989 г. Други
негови сестри св. М. не познава. Миналата година той видял Ш. в техния имот, но
друга сестра не е виждал, дори не знаел дали има или няма друга сестра. Свидетелят
не знаел за спорове за имота. Св. М. е на 40 години и не познава ответницата, а
ищцата е виждала в двора на процесния имот, когато е идвала на гости.
Свидетелката от 1989 г. живеела в своя имот, когото една мрежа деляла с
процесния. Когато през посочената година свидетелката се нанесла в своя имот, в
спорния живеели майката и бащата на Ш. - М. и Е., чиито деца били и Ф. и М.,
която свидетелката не познавала. М. починал преди 15-16 години, после и неговата
съпруга – и двамата в тази къща. Когато те починали, в къщата останал да живее
техният син Ф. със семейството си, които и обработвали земята там. Ф. починал
преди около 10 години, след което и до момента в имота останали да живеят жена
му и децата му. Ищцата живеела в Турция от 1989 г., а когато си идвала в
България, идвала да ги вижда. Ответницата живеела извън България.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищцата е налице
правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ.
дали същият е процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените
от страните позиции по делото, в т.ч. и предвид влязлото в сила предходно
съдебно решение - съдът приема, че претендираното право на собственост от ищцата
върху процесния имот, от чието владение не е лишена, действително се оспорва от
ответницата, поради което за ищцата е налице нуждата от защита на това й право чрез
настоящия установителен иск. Разгледан по същество, искът се явява основателен
и доказан. По категоричен начин по делото се установи, че процесният ПИ има
наследствен характер, който характер не е преодолян с осъществяването на
владение върху този имот от ответницата в продължение на повече от 10 години,
за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС и
имотът да се придобие по давностно владение на самостоятелно основание от нея. Не
се спори по делото, а и се доказа, че ПИ е бил съсобствен на бащата и на
майката на страните, починали съответно през 1990 г. и през 2004 г. След
смъртта им той е бил наследен в равни квоти от по 1/3 ид.ч. от трите им деца,
по правилото на чл.5 ал.1 от ЗН, респ. от ищцата, ответницата и техния брат Ф.,
починал през 2013 г. По отношение на частта на брата, респ. на неговите
наследници, е налице влязъл в сила съдебен акт, че е тяхна собствена, като с
тяхната 1/3 ид.ч. е намалена собствеността на ответницата върху ПИ, призната й по
давност с констативния нотариален акт от 2012 г. От смъртта на родителите й
обаче до датата на снабдяването й с този нотариален акт, по отношение на
наследената от ищцата 1/3 ид.ч. от ПИ, не се доказа да са осъществени никои от
елементите на сложния фактически състав по чл.79 ал.1 от ЗС в полза на
ответницата. Преди всичко, от смъртта на майката до съставянето на нотариалния
акт не е изтекъл законоустановеният минимален 10 годишен придобивен давностен
срок. На следващо място, липсват каквито и да било данни, ответницата да е
упражнявала каквато и да било фактическа власт върху имота. Разпитаните по
делото свидетели, непосредствени съседи на имота, са категорични, че въобще не
са виждали ответницата в имота след смъртта на родителите и не я познават, като
от тогава и до момента в имота живеят единствено братът на страните и неговите
наследници, а ищцата, установила се от 1989 г. трайно в Турция, е посещавала
имота при гостуванията си в България. Същевременно, на адреса на процесния имот
ответницата е регистрирала постоянния си адрес едва през 2000 г., а считано от
2012 г. е с настоящ адрес във Великобритания. Липсват доказателства и за
необходимия субективен елемент у ответницата за своене на частта на ищцата от
имота. Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответницата не доказа, в
рамките на законоустановения срок да е упражнявала и да е демонстрирала
фактическа власт върху ид.част на ищцата от поземления имот с намерението да я
свои, и това й владение на нейната ид.ч. за себе си да е било необезпокоявано
от никого.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като
основателен и доказан. Следва да се признае за установено по отношение на ответницата,
че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния ПИ. В тази връзка, на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да се отмени издаденият в полза на ответницата процесен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност - в частта му, в
която е признато правото й на собственост върху 1/3 ид.ч. от същия ПИ.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски в общ размер на 767
лв., включваща държавни такси, възнаграждения за адвокат на ищцата и за особен
представител на ответницата.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М. с ЕГН ********** ***; че Ш.М.С. с ЕГН ********** ***;
Е СОБСТВЕНИК
на 1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.739.103
по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на
ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Х., бул. “*****“ № ***, с площ
от 665 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, номер по
предходен план 5954, при граници на имота: имоти с идентификатори 77195.739.104,
77195.739.44, 77195.739.102, 77195.739.46 и 77195.739.100.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, с № 5 том 3 рег. № 7050 дело № 375/2012 г.
от 08.11.2012 г. на нотариус с рег. № 079; с който на М.М.М. с ЕГН ********** е
признато правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.739.103
по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК - София, с административен адрес: гр. Х., бул. “*******“ № ***, с площ от
665 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, номер по
предходен план 5954, при граници на имота: имоти с идентификатори
77195.739.104, 77195.739.44, 77195.739.102, 77195.739.46 и 77195.739.100 - В
ЧАСТТА на 1/3 /една трета/ идеална част от това право на собственост.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ш.М.С. с ЕГН ********** сумата от 767 лв.
за деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.