Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 19.02.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На първи
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1028 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба пълномощникът на
ищцовото дружество юриск. П. заявява, че
на *** г. между „И." АД /Заемодател/ и П.К.А. /Заемател/ бил сключен
Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 400,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждал от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявал изпълнение на задьлжението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и било посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 454,24 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 54,24 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 28.06.2018 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 56,78 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 30.11.2017
г., а падежът на последната погасителна вноска бил 28.06.2018 г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
Сочи, че на основание сключения
Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонии
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, конто трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И." АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 262,80
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни
вноски, всяка в размер на 32,85 лева, платими на съответните падежни дата на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в общ размер на 89,63 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
30.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва бил
59,99 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 155,00 лв., с която били погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 53,22 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 11,66 лв.,
главница: 45,12 лв.
Заявява, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 28.06.2018 г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.11.2018 г. било подписано
Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г., сключено между
„И." АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*** /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/,
по силата на което вземането на „И." АД, произтичащо от договор за паричен
заем № ***/*** г., било прехвърлено в полза н. "Агенция за контрол н.просрочени
задължения" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. От своя страна "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД прехвърлило процесното вземане в полза на „А.з.с.на
в." ЕАД, ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
Ответникът бил уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби н. вземането с Уведомителни писма
съответно от името на „И." АД, и от името н.„Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, изпратени до длъжника с известие за
доставяне, от страна на „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството й на пълномощник
на предходните кредитори. Уведомителните писма за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с Изх.№ /***/г., и с Изх.№ /***/14.05.2019г., били изпратени с
известие за доставяне /обратна разписка/, чрез „Български пощи " ЕАД, на
адрес посочен от ответника в Договор за паричен заем № ***/ *** г..
Пълномощникът на ищцовото дружество
моли, в случай, че ответникът оспори действията по извършеното уведомяване,
същият да се счита за уведомен за извършените цесии с приложените към
настоящата Искова молба, Уведомителни писма, за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с Изх.№ /***/14.05.2019 г., и с Изх.№ /***/14.05.2019 г.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано -така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК- Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Моли съда да постанови съдебен акт, по
силата н. който да признае за установено по отношение н.ответника П.К.А., ЕГН **********,
в качеството му на заемател по Договор за паричен заем с № ***, сключен на ***
г., че същият дължи на „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК:***, сумите от 354,88 лева -
главница; договорна лихва в размер на 42,58 лева за периода от 30.12.2017 г. до
28.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 209,58 лева
за периода от 30.12.2017 г. до 28.06.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 59,99 лева за периода от
30.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляващи
задължение по Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, или обща сума в размер на 667,03 лева.
Претендира присъждането на разноски за заплатен. държавн.такса в размер на 25
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Моли, в случай, че в първото по делото
съдебно заседание не се яви представител на „А.з.с.на в." ЕАД, да бъде
даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото
заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, моли да
им бъде даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде
постановено. Моли, правото на ответника да оспори факта, да представя или
изисква доказателства извън оспорените и изискани с отговора на исковата молба,
както и да привлече трето лице да бъде преклудирано съгласно разпоредбата на
чл. 133 ГПК. В случай, че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК прави евентуално възражение за прекомерност, като моли съдът да го редуцира
до законоустановения минимален размер. Моли в случай, че бъдат осъдени да заплатят
разноски на ответника, да бъде раз***редено същият да представи банкова сметка
по-която да му бъдат заплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който изразява следното становище:
На *** г. между „И.“ АД (заемодател) и
П.К. А. (заемател) бил сключен договор за паричен заем с № *** в съответствие с
разпоредбите на закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия за и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. Тъй като не може да предостави писмени
доказателства, че е погасявала вноските защото такива не ѝ били възложени
от кредитния консултант Д.Н.Д..
Счита, че искът по допустимост е
основателен за иска срещу „И.“ АД.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна :
Видно от приложеното частно гражданско дело №3372/2019
г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал
заповед за изпълнение №2000/11.12.2019г.
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П.К.А. за сумите : 354,88 лева (триста петдесет и четири лева и 88 ст.)
главница, 42,58 лева договорна лихва за периода от 30.12.2017 г. до 28.06.2018
г. (падеж на последната погасителна вноска), 209,58 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.12.2017 г. до 28.06.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска), 59,99 лева обезщетение за забава,
считано от 30.12.2017 г. до 04.12.2019 г. вкл. ведно със законната лихва върху
главницата считано от 05.12.2019 г. до изплащане на задължението, както и 75
лева разноски по делото.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника П.К.А., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3372/2019 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно,
а и от приетия по делото заверен препис на договор за паричен заем №***/***г., неоспорен е видно, че същият е сключен
между „И.“ АД като заемодател и ответника П.К.А.
в качеството на заемател, като заемодателят предоставил на заемателя в заем
сумата от 400 лева., а последният се задължил да върне заетата сума при
следните условия : на 8 броя погасителни вноски, всяка в размер на 56.70 лева,
брой погасителни вноски – 8 броя, годишен процент на разходите на заема – 41,
86 %, годишен лихвен процент /фиксиран/ - 35,60 %,ф дата на последно дължимо
плащане – 28.06.2018г
Съгласно
чл.4, ал.1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения : две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции. 2.Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2,
т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор. Посочено е, че при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в срока, заемателя дължи на заемателя
неустойка в размер на 262.80 лева. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като размера на всяка от
вноските, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 32.85 лева. В чл.8 от
договора е уговорено, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски
, заемателят дължи на заемодателят законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
На
30.01.2017г. е сключена цесия между кредиторът „И.“ АД
в качеството си на продавач е прехвърлило вземането си по договор за паричен заем №***/***г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ като купувач. Представен е и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от ***г. /цесия/. В
приложение №1 от 01.11.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от ***г. са посочени и вземанията
н.продавача, станали изискуеми по опис, като е включен процесния договор за паричен заем №***/***г., с име на длъжника П.К.А.
Видно от
заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ като
продавач и „А.з.с.на в.“ ООД в качеството на купувач и заверено копие на препис-извлечение
от приложение №1/03.05.2019 г. към договора и потвърждение, продавачът
прехвърлил н.купувача вземания в т.ч. под №. вземане към П.К.А. по договор от ***г., с отпусната
главница 400 лева, общо дължимо по кредита 647.25 лева, към датата на продажбата, с включени лихви и
неустойки.
Съгласно
приетото по делото пълномощно, И.К. в качеството й на заканен представител на „А.“ е упълномощила „А.з.с.н.в.“ да уведоми от името н.„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ всички длъжници
по всички вземания на дружеството възникнали по силата на сключени
договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен. между „А.з.с.на в.“ ЕООД като цедент и „А.з.с.на в.“ АД като цесионер
от 03.05.2019г.
От
приложеното заверено копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ Изх.№ ./***/14.05.2019
г., ведно с известие за
доставка, /обратна разписка/ се установява, че същите не са получени от
ответника, с отбелязване,
че пратката не е потърсена.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала
заключение, които не са оспорени от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
размерът на неиздължените суми по договор за паричен заем №***/***г. към датат на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК – 09.12.2018г. е 667.03 лева, формирано от неизплатени суми
както следва : главница 354.88 лева, договорна лихва 42.58 лева, наказателна
лихва за просрочие 59.99 лева, неустойки 209.58 лева. Посочено е, че заемателят
е извършил плащания в размер на 155 лева, като датата на последната извършено
плащане е 12.09.2018г.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
По
отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля
вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно
действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се
легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от
деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №
156 от 30.11.2015 г. по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. н.ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. и др., е прието, че
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена.
Като взе горното, съдът намира, че „А.з.с.на в.“
ЕАД " се явява кредитор на П.К.А.
В случая, възникналото облигационно
правоотношение между страните е на основание договор за заем, съобразно който „И.“
АД - цедент, е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заемната
сума, срещу задължението на заемателя да върне кредита по реда и условията,
уговорени в договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на
вземане за уговорената заемна сума, на което в правната сфера на заемателя
съответства задължение за връщането й. Представеният договор за заем е сключен
в писмена форма, в разбираем и четлив вид, като същият договор е надлежно
подписан, собственоръчно от всяка от страните по него. От тук може да се
направи категоричен извод, че П.К.А. се
е запознала с цялостното съдържание, преди да положи подписа си, т. е. да
сключи процесния договор.
Не
е спорно между страните по делото, че ответницата е получила от заемодателя
заемната сума. Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до
извършването на цесията, ответницата е платила сума по кредита в размер на 155
лева., с което предприето действие по плащане, всъщност, последната потвърждава
получаване на заемна сума.
От
доказателствата по делото се установява, че ответницата не е плащала
погасителните си вноски. Т. е. същата дължи плащането на дължимата главница по
кредита, както и на лихвата за забава, така както е договорена, за всеки ден
забава. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, сумата за
главница възлиза на 354.88 лева, а за договорната лихва 42.58 лева. Тези суми
се явяват дължими, поради което предявеният установителния иск, по отношение на
тези претендирани суми, се явява основателен и доказан. Към главницата следва
да бъде присъдена и законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда да окончателното й изплащане.
На
основание чл. 86 от ЗЗД, ответницата дължи и обезщетение за
забава за периода 03.05.2019г. до 01.11.2019г., чийто размер, изчислен от
вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, възлиза на 59. 99 лева / в
какъвто размер е и ищцовата претенция/.
Относно
претендираната неустойка :
Според
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е
ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
В
чл. 4 от договора за заем е уговорено, че в случай, че заемателят, в тридневен
срок от подписването на договора, не предостави обезпечения - две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените изисквания или
банкова гаранция с бенефициер, дължи неустойка в размер на 262.80 лева., която
при разсрочено плащане се прибавя към всяка от месечните вноски в размер на 32.85
лева.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
заемополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си - осигуряване на
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни,
като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен
срок информация. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано
с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин
се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира,
че дори само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Отделно
от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Уговорената парична
неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време
не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране, т. к. те са
дължими на кредитора, както в исковото така и в изпълнителното производство.
Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на длъжника и води до
затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските
при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на
неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. В
случай, че кредиторът е искал да обезпечи по-добре задължението си е следвало
да отпусне заема едва след намирането на поръчител.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 354.88 лева, представляваща главница
по договор за
паричен заем №***/***г., договорна
лихва в размер на 42.58, дължима за периода 30.12.2017г. до 28.06.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 59.99 лева, дължимо за периода 30.12.2017г.
до 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2000/11.12.2019 г. по ч. гр. дело №
3372/2019г. г., по описа на Районен съд – К.
Предявеният по чл. 422 от ГПК установителен иск – за сумата от 209.58
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 30.12.2017г. да 28.06.2018г.,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство
на юриста на дружеството монополист следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а
за исков процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като определеното
в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от 75 лева. е напълно
адекватно и съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да
бъде определено към минималния размер – 100, изхождайки от материалния интерес,
фактическата и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания,
предприетите процесуални действия в хода на производството.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 51.43 лева
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 240.03 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя н.съда
списък н. разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА З.УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на П.К.А., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „А.за с.н. в.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес н.управление ***, , представлявано от изпълнителния директор Д.
Б.Б., за сумата от 354.88 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №***/***г., 42,58 лева договорна лихва за периода от 30.12.2017 г. до
28.06.2018 г., 59,99 лева обезщетение за забава, от 30.12.2017 г. до 04.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата н. подаване н.заявлението
05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2000/11.12.2019 г. по частно
гражданско дело № 3372/2019г. г., по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.за с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от изпълнителния
директор Д. Б.Б. против П.К.А., ЕГН **********,
с адрес ***, иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 209.58 – неустойка за
неизпълнение за договорно задължение з.периода от 30.12.2017г. до 28.06.2018г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.К.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, представлявано от изпълнителния директор Д.
Б.Б. сумата от 51.43
лева, представляващи
разноски по ч.гр.дело №3372/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П.К.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, представлявано от изпълнителния директор Д.
Б.Б. сумата от 240.03
лева, представляващи
направени по настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.