Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 09.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2824/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 29407/06.03.2017г.,
предявена от И.И.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.В.И.Г.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******
Ищецът
И.И.Т. твърди, че на 19.09.2015 г., около 17.40 ч., в гр. София, по бул. „*******“,
И.Й.В., при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. №*******, с посока
от ул. „Нишава“ към бул. „Витоша“, нарушил правилата за движение по пътищата,
като навлязъл рязко без да подаде светлинен сигнал в лявата лента и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
движещия се в лявата лента мотоциклет „Ямаха ФЗР 600А“, с рег.
№ С ******, управляван от ищеца. Ищецът сочи, че е управлявал мотоциклета със
скорост от около 70 км./ч., възприел е опасността, но е нямал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпилото
ПТП е било образувано
досъдебното производство № ЗМ 11422/2015г. по описа на РТП-СДВР, пр. пр. №
38430/2015г. по описа на СРП, водено срещу И.Й.В.
В резултат на описаното ПТП, на ищеца били
причинени следните травматични
увреждания: Счупване на дясна бедрена
кост в областта на проксималната част;
Множество разкъсно-контузни рани в предна част на дясно коляно; Контузия
на главата. След настъпване на ПТП,
ищецът бил хоспитализиран във ВМА – МБАЛ София, където на 29.09.2015 г. му била
направена метална остиосинтеза. На 09.10.2015 г., ищецът бил изписан с
предписание да спазва лечебен режим, да ходи с помощни средства за срок от 45
дни, да продължи антитромботичната терапия за срок от 20 дни, след което да
приема аспирин. Въпреки проведената рехабилитация, през месец януари 2016 г., ищецът
продължил да ходи с помощно средство, поради хипотрофия на мускулатурата на
дясното бедро и ограничените движения в тазобедрената става.
Ищецът
твърди, че от ПТП до предявяването на исковата молба е в тежко физическо
състояние. Трайно били затруднени движенията на десния долен крайник на ищеца и на дясната му
тазобедрена става, което не му позволявало да се обслужва без чужда помощ
нормално и да извършва елементарни дейност, да излиза навън. Ищецът разчитал
изцяло на помощта на близките си за елементарни нужди. Оздравителният процес
бил дълъг и възстановяването настъпвано бавно, като продължавало и към
предявяване на исковата молба. Уврежданията от ПТП причинили на ищеца силни и
продължителни болки, отпадналост, слабост, лесна уморяемост, обща подтиснатост,
бледост, вярост, сънливост. Ищецът изпитвал страх, когато излиза навън, не
можел да спи спокойно, не искал да управлява МПС. Преживяното от ПТП довело до
срив на самочувствието на ищеца и тежък психологически шок.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Форд Мондено“, с рег. №*******,
включително и на водача И.Й.В..
Застрахователната полица била със срок на действие от 28.01.2015 г. до
28.01.2016 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
сумата от сумата от 80 000 лева – частичен иск от 300 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на ПТП (19.09.2015 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че не е
налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил
„Форд Мондено“, с рег. №*******. Сочи,
че липсват доказателства за неспазване на разпоредбите на ЗДвП от страна на
застрахования при ответника водач.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, тъй като последният се е движил с превишена и/или несъобразена
скорост, като не е отчитал и спазвал хоризонталната и вертикална пътна
маркировка и не е отчитал и наблюдавал пътното си поведение към момента на
настъпване на събитието. Ответникът твърди, че ищецът е предприел маневра, при
която е отнел и/или не е зачел предимството на попътно движещия се автомобил
„Форд Мондено“, с рег. №*******. Твърди се също така, че ищецът не се е движил
с включени светлини и в най-дясната възможна лента за движение, като по този
начин е препятствал възможността да бъде забелязан при обичайно внимание.
Ответникът
твърди и че вредите на ищеца са в резултат на падане на платното за движение,
преди сблъсъка между двете превозни средства. Ответникът оспорва и твърдението,
че в резултат на ПТП ищецът не е могъл да се самообслужва и се е залежал, както
и че е изпадал в безпомощно състояние. Оспорва
също, че ищецът се е движел със скорост от 70 км./ч., както и че в
участъка където е станало ПТП ограничението е 80 км./ч. Оспорва твърдението на
ищеца, че водачът на л.а. „Форд Мондено“, с рег. №******* е извършил маневра
която е довела до отнемане на предимството на превозното средство управлявано
от ищеца.Ответникът оспорва и иска по размер, като
твърди, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди,
вида, степента и характера на получените увреждания, с продължителността
на оздравителния процес на лицето, неговата възраст, принципа на справедливост, икономическата
обстановка в страната и съдебната
практика. Моли, искът да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова молба,
ищецът поддържа предявения иск. Счита, че възраженията на ответника са
неоснователни.
В допълнителния
отговор на искова молба, ответникът поддържа релевираните възражения. Твърди,
че представените от ищеца огледен протокол и скица не са свързани с процесното
ПТП.
На
09.10.2018 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които е
изложил подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че не е налице
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Форд Мондено“, с
рег. №*******, че е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата само
от страна на ищеца, евентуално, че приносът на ищеца за настъпване на
процесното ПТП е повече от 90 процента.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 19.09.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 28.01.2015 г., във формата на застрахователна полица №
0311500431102, валидна от 28.01.2015 г.
до 28.01.2016 г. З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховало гражданската отговорност
на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. №*******,
включително и на водача И.Й.В.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определение от 06.11.2018 г.),
а и се установява от представената застрахователна полица и от Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 19 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 19.09.2015 г., около 17.40 ч., в гр.
София, по бул. „*******“, е реализирано пътнотранспортно
произшествие (ПТП) между
лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег. №*******, управляван от И.Й.В. и мотопед „Ямаха ФЗР 600А“, с рег. № С ******, управляван от ищеца.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие, съставен на 19.09.2015 г. г. от инспектор при
ОДВР-София, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът
има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебното производство
ЗМ № 11422/2015г. по описа на РТП-СДВР, пр. пр. № 38430/2015г. по описа на СРП за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С постановление от 03.12.2015 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, производството по ДП ЗМ № 11422/2015г. по
описа на РТП-СДВР, пр. пр. № 38430/2015г. по описа на СРП, е било прекратено
на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК (след като пострадалият
И.И.Т. е направил искане за прекратяване на наказателното
производство).
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява и от представения по делото
Констативен протокол № 788, съставен на 19.09.2015 г. от дежурен ПТП-О„ПП“-СДВР,
който е посетил мястото на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.П.Ж., В.Р.М. и
И.Й.В..
П.Ж.
е бил свидетел на процесното ПТП. Свидетелят сочи, че е бил слънчев следобед,
събота. Свидетелят управлявал собствения си автомобил, като излязъл от ул.
„Нишава“ и се включил по бул. „*******“. Движел се в средната лента на
булеварда. Имало автомобил, който го изпреварвал, като свидетелят останал с
впечатление, че автомобилът започнал да се престроява, за да застане пред
неговия, за да си влезе в средната лента. В следващия момент, моторът дошъл и
се забил в колата отзад. Свидетелят сочи, че автомобилът почти го е бил
изпреварил напълно, когато моторът се забил в него. Свидетелят не видял мотора
в огледалата за задно виждане. Според него, скоростта му е била висока, но не
може да посочи точно колко. Към момента на удара, свидетелят се движел с около
50-60 км/ч., не може да каже колко време автомобилът го е изпреварвал, но не го
е изпреварил много рязко.
Свидетелката М., при настъпване на процесното ПТП, се е возела на
мотоциклета, управляван от ищеца. Било светло, сухо и слънчево. Свидетелката сочи, че са
се движели по бул. „Гоце Делчев“, в посока бул. „*******“, в гр.
София, като не може да каже точно с каква скорост. Сочи, че като са излезли по
бул. „*******“ са се движили с не повече от 80 км/ч. Движели се в най-лявата
лента, движението било спокойно. Свидетелката заявява, че след кръстовището с
ул. „Нишава“, една кола от средната лента, е излязла пред мотоциклета, без
сигнални светлини, без индикация, че ще направи тази маневра, като колата се
движела доста по-бавно от мотоциклета. Последвал удар, тъй като нямало как
навреме всичките спирачни системи да спрат. Свидетелката не е сигурна дали пред
колата е имало друг автомобил. Не може
да каже със сигурност, дали автомобилът напълно се бил преустроил пред
мотоциклета или не.
И.Й.В., при настъпването на процесното ПТП, е управлявал лек автомобил
„Форд Мондено“, с рег. №*******. Свидетелят сочи, че се е движел по бул. „*******“,
в посока НДК. Пред него имало автомобил. Свидетелят дал „ляв мигач“, предприел
изпреварване в лявото платно, задминал автомобила, подал „десен мигач“ и преди
да се включи вдясно чул удар отзад. Свидетелят погледнал в огледалото и видял
двама младежи „във въздуха“. Спрял, отишъл при тях, били момче и момиче. Тогава
свидетелят видял, че има мотор. И. Желев сочи, че е карал с около 65 км.ч.,
изпреварването било 30 – 40 метра, както
и че преди да предприеме изпреварване е погледнал в лявото огледало и е нямало
никой. Бил на „100 %“ убеден, че не пречи на никого.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза. Вещото лице,
след като се е запознало със събраните по делото писмени гласни доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
На 10.09.2015 г., около 19.30 часа, в светлата част на денонощието, при
добра видимост, по бул. „*******“ в посока от бул. „Г. Делчев“ към бул.
„Витоша“, в средната пътна лента, непосредствено след кръстовището с ул.
„Нишава“, се е движил лек автомобил „Форд Мондено“, с рег. №*******, управляван
от И.Й.В. със скорост около 65 км/ч, а пред него се е движил друг автомобил.
Зад тях в най-лявата пътна лента се е движил мотоциклет „Ямаха ФЗР 600А“, с
рег. № С ******, управляван от И.И.Т., със скорост около 110 км/ч.
Водачът В., без да се огледа внимателно назад, е предприел изпреварване
на автомобила от средната пътна лента, завил е наляво и е навлязъл в най-лявата
пътна лента и когато се е изравнил с изпреварвания автомобил и е преминал пред
него е настъпил удара между предната дясна част на мотоциклета и задната крайна
лява част на автомобила в областта на задния ляв стоп.
Мотоциклетистът И.Т. е реагирал на опасността когато мотоциклетът е бил
на отстояние от мястото на удара на 80.9 метра. В този момент автомобилът е бил
на 56.8 метра преди място на удара и на дистанция 24.10 метра дистанция пред
мотоциклета. Поради тази малка дистанция с автомобила, при скорост 110 км/ч
ударът е бил неизбежен и е настъпил на 48.50 метра след ориентира. Ударът е
настъпил при скорост на мотоциклета 72 км/ч. и скорост на автомобила около 65
км/ч. От удара мотоциклетът се е отклонил наляво и е паднал на асфалта. След
плъзгане се е ударил в левия бордюр, след което се е качил на междинната
затревена ивица и е продължил да се плъзга, оставяйки следа с обща дължина по
асфалта и тревната площ 11 метра. При падането на мотоциклета, мотоциклетистът
и пътничката зад него са излетели и са паднали върху затревената междинна ивица
и след плъзгане и търкаляне са се спрели, върху нея, като са получили и телесни
увреждания.
Причина за настъпването на процесното ПТП е предприетото от страна на
водача на лек автомобил „Форд Мондео“ изпреварване и навлизане в най-лявата
пътна лента, при наличие в нея на застигащ го с висока скорост мотоциклет.
Заключението
по АТЕ е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата
правилност и го кредитира.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицински документи (епикризи, амбулаторни листове,
болнични листове), е приело, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил
следните увреждания: Счупване на дясното бедро в горна трета. Разкъсано -
контузна рана на дясното коляно по предната му част. Предприето е оперативно лечение,
с плака и винтове. Видно от СМЕ, получените увреждания напълно съответстват на
станалото ПТП. Медико-биологичната характеристика на получените увреждания е
имобилизация на долен крайник над 30 дни, което се характеризира като средна
телесна повреда. Периодът за възстановяване е бил около 240 дни, като болките и
страданията са били през първите 30 дни с по-интензивен характер, постепенно са
намалявали, като са сее превърнали в
хронични. Вещото лице по СМЕ е посочило, че към изготвяне на заключението
(представено в СГС на 27.09.2018 г.), състоянието на ищеца би трябвало да е
стабилизирано. Нямало данни за невъзстановени увреди. На ищеца предстояла нова
оперативна интервенция за изваждане на металната плака, която също щяла да бъде
придружена с болки и страдания за около 45 дни. Вещото лице е посочило също, че
ищецът ще има болки при промяна на времето и при по-голямо натоварване в
областта на фрактурата, които ще продължат за цял живот. Трайни белези
ищецът има от оперативната интервенция
на лявото бедро с дължина около 15 см. и белег по предната част на лявото му
коляно с дължина около 9 см.
Свидетелката В.М. сочи, че след процесното ПТП, ищецът е бил приет във
Военно-медицинска академия за лечение на счупена бедрена кост, където останал
20 дни. Свидетелката се грижила за ищеца, била при него всеки ден. Първоначално
се чакало да зараснат множество рани на ищеца и през костта под коляното му
била поставена тежест, която държала двете части на бедрата
кост разделени. След това ищецът претърпял операция, при която му била
поставена метална пластина по дължината на цялата бедрена кост. След като бил
изписан, минал още около един месец, през който ищецът не можел да става без
помощ. Кракът му бил абсолютно неподвижен. След това започнал да ходи по малко,
но не можел да сгъва крака в коляното. Изминал още около един месец, докато
започнал да го сгъва, за да може да седне и да си пусне крака на земята.
Междувременно, приемал много
медикаменти. През това време, ищецът не
можел да извършва елементарни битови дейности сам, като свидетелката му
помагала във всичко. В.М. сочи, че пластината и пироните в крака на ищеца
започнали да му създават проблеми и имало моменти, в които кракът му бил абсолютно
неизползваем. Предстояла още една операция за махане на пластината Ищецът
изживял всичко много тежко, станал раздразнителен, трудно било да се говори с него
за каквото и да било.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег. №*******
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП. С
оглед установеното от фактическа страна (от събраните писмени доказателства,
разпита на свидетелите и заключението по АТЕ), водачът И.Й.В. е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
предвиждащи, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра (….) преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него (…) като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение и при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.И.Т. (чл.
265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания,хпродължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република *******.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи (решение №
127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение №
78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от
5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 2226/31.10.2017 г. по гр. д. № 830/2017
г. на САС) и
отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 25
г., необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищеца; неблагоприятните остатъчни последици за здравето на
пострадалия след инцидента и негативното
им отражение върху качеството му на живот, установената необходимост от нова оперативна
интервенция както и социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху
начина на живот на И.И.Т., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000 лева
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента
или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищецът се е движил с
превишена и/или несъобразена скорост, като не е отчитал и спазвал
хоризонталната и вертикална пътна маркировка и не е отчитал и наблюдавал
пътното си поведение към момента на настъпване на събитието, че ищецът е
предприел маневра, при която е отнел и/или не е зачел предимството на попътно
движещия се автомобил „Форд Мондено“, с рег. №*******, както и че ищецът не се
е движил с включени светлини и в най-дясната възможна лента за движение, като
по този начин е препятствал възможността да бъде забелязан при обичайно
внимание.
По делото не се установява, че непосредствено
преди настъпването на процесното ПТП, управляваният от ищеца мотоциклет
„Ямаха ФЗР 600А“, с рег. № С ****** да е предприел някаква маневра или да не се
е движил с включени светлини. Доказателства за това не са събрани, поради което
и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователно.
При съвкупна преценка на събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.П.Ж. и И.Й.В., съдът приема за
установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, И.В. е управлявал лек
автомобил „Форд Мондено“, с рег. №******* със скорост около 65 км/ч. Това се потвърждава и от заключението по АТЕ,
в което е посочено, че при удара лек автомобил „Форд Мондено“ е бил ускорен, като скоростта му е била не
повече от 65 км/ч. Свидетелят Ж. сочи,
че след като изпреварващият го автомобил е започнал да се престроява, за да се
върне в средната лента и да застане пред автомобила на свидетеля, дошъл моторът
и „се забил“ в изпреварващия автомобил, като скоростта на мотора била висока, но свидетелят не може
да посочи точно колко. Вещото лице по АТЕ категорично е посочило, че скоростта
на мотоциклета преди ПТП е била около 110 км/ч. С оглед на това, съдът приема,
че преди настъпване на процесното ПТП, ищецът е управлявал мотоциклет „Ямаха
ФЗР 600А“ със скорост около 110 км/ч. Ето
защо, съдът не кредитира показанията на В.М., в частта, в която свидетелката
сочи, че мотоциклетът се е движел със скорост не повече от 80 км/ч. и намира за
опровергани твърденията на ищеца в исковата молба (а и изявленията му в
наказателното производство), че е управлявал мотоциклета със скорост от около
70 км./ч.
Въз
основа на така установените факти, съдът приема, че ищецът е управлявал
мотоциклета със скорост над разрешената в населено място и е допуснал нарушения
на ЗДвП.
Видно от АТЕ, ако мотоциклетистът се е движил с допустима скорост от 70 км/ч за участъка
на ПТП, той е имал възможност да предотврати удара в лек автомобил „Форд
Мондео“, чрез спиране до изравняване на скоростта си със скоростта на
автомобила от 65 км./ч., като ще си осигури и дистанция 41 метра зад
автомобила. Следователно, допуснатото от ищеца нарушение се
намира в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици,
и основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО,
решение № 278/14.12.2018 г. по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение
№ 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Както
беше посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са
взели неправилни решения преди настъпване на процесното ПТП. Видно от АТЕ, причина за настъпването на
процесното ПТП са действията на водача на лек автомобил „Форд Мондео“, който е
предприел изпреварване и навлизане в най-лявата пътна лента, при наличие в нея
на застигащ го с висока скорост мотоциклет. Причината за настъпване на
произшествието е и високата скорост на движение на мотоциклета около 110 км/ч.,
която не му е позволила да намали скоростта си или да спре при промяна на
ситуацията пред него. Мотоциклетистът е имал възможност да предотврати удара и
ПТП, ако се е движил със допустима скорост от 70 км./ч. и/или ако се е движил в
най- дясната си пътна лена, в която я нямало моторни превозни средства.
При
така установените нарушения, съдът приема, че и двамата водачи имат еднакъв
принос за настъпване на вредите. Това дава основание да се приеме, че
приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в
размер на 50%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде
намалено определеното застрахователно обезщетение. Поради изложеното искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева – частичен иск от
300 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от И.И.Т. неимуществени вреди, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент
от чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по
т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д.
№ 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК,
решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 19.09.2015 г.
Относно разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 170 лева от общо направените разноски в
размер на 680 лева (680 лв. х 0.25), в т.ч.: платена държавна такса (500 лв.),
депозит за АТЕ (150 лв.) и разноски за свидетел (30 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 157.50 лева от
общо направените разноски в размер на 210 лева (210 лв. х 0.75) - депозит за АТЕ (150 лв.) и разноски за
свидетел (60 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
/изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300
лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 225 лева (300 х 0.75) за
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. В.О., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 732.50
лева (2930 лв. х 0.25).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 750 лева, от които: 675 лв. - държавна такса
(800 лв. – 125 лв.) и 75 лева – депозит за СМЕ (300 лв. х 0.25), от внасянето
на която съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, да
заплати на И.И.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267,
ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 20 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.И.Т. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 19.09.2015 г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано
от 19.09.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 170 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 20
000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева – частичен иск от
300 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.И.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 157.50 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 225 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, да заплати на адвокат
В.В.О., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 732.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „******, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 750 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: