№ 2023
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110132522 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – О. з.“ ЕАД
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
23.03.2022 г., около 08:10 часа, в гр. П., на ул. „А. П.“ № 7 настъпило пътно
транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил /л.а./ „Фолксваген
Туарег“ с рег. № ****** и товарен автомобил /т.а/ „Дачия Докер“ с рег. № *******.
Събитието било реализирано по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ – Т. П.,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата, не спазил необходимата
дистанция при разминаване, поради което ударил спрелия, за да го пропусне, движещ
се срещу него, т.а. „Дачия Докер“, управляван от Н. Т.. За произшествието бил
съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2022 г., в съдържането на
който било посочено, че виновен за ПТП е Т. П.. В резултат от настъпилото събитие
били нанесени щети по т.а. „Дачия Докер“, който бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско+“, с период на валидност от 03.02.2022 г. до 02.02.2023 г. В тази
връзка, пред застрахователя била заведена преписка по щета № 44011512201702, по
която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1730,47
лв. Ищецът твърди, че към датата на процесното събитие ответникът осигурявал
застрахователно покритие по отношение на отговорността на виновния водач, съгласно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази
връзка, сочи че с изплащане на дължимото застрахователно обезщетение встъпил в
правата на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. Ищецът изпратил
регресна покана до ответника, с която отправил искане за възстановяване на сумата от
1745,47 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение,
с включени ликвидационни разходи на стойност от 15 лв. В отговор на направеното
искане, ответникът му изплатил сумата от 880,24 лв., като бил налице непогасен
1
остатък по претенцията, в размер на 865,23 лв. В тази връзка, моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 865,23 лв., представляваща непогасената част от
дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото събитие от
23.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
твърди, че с изплащането на сумата от 880,24 лв., с включени ликвидационни разходи,
е погасил изцяло задължението си към ищеца. Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП, както и размера на претендираното вземане. Релевира възражение
за съпричиняване на ПТП от страна на водача на т.а. „Дачия Докер“, доколкото същият
не оставил достатъчно разстояние за разминаване с насрещното МПС. Поддържа, че
размерът на претендираното от ищеца вземане е неоснователно завишен, както и че е
изпълнил надлежно задълженията си към ищеца. Счита, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му, поради което моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 411 КЗ.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увреденото
имущество, настъпилото застрахователно събитие, при твърдения в исковата молба
механизъм, представляващо покрит риск от застрахователя, реализирано по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, чиято гражданската отговорност
към датата на процесното събитие била застрахована при ответника по сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
стойността на нанесените по т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******* щети, които се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
водача на л.а. „Фолксваген Туарег“, поради което ответникът носи отговорността за
настъпилото събитие, както и стойността на непогасения остатък от дължимото
регресно вземане.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че стойността на
изплатеното регресно вземане е в размер на действителните вреди по автомобила,
както и факта, че с поведението си водачът на т.а. „Дачия Докер“ е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 27148 от
02.07.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата
на процесното събитие ответникът е осигурявал застрахователно покритие по
2
отношение на отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******,
въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е изплатил в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение, в размер на 1730,47 лв.
Безспорни в отношенията между страните са и обстоятелствата, че на
23.03.2022 г. е настъпило застрахователно събитие с участието на л.а. „Фолксваген
Туарег“ с рег. № ****** и т.а. „Дачия Докер“ с рег. № *******, който е застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица
№ 440222151002709, с период на валидност от 03.02.2022 г. до 02.02.2023 г., поради
което ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в посочения
размер, за възстановяването на което е изпратило до ответника регресна покана, като
последният е одобрил за изплащане сумата от 880,24 лв.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма
на ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с
виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, както и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на т.а. „Дачия Докер“.
За установяване механизма на ПТП по делото е представен като писмено
доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2022 г., в който е
посочено, че т.а. „Дачия Докер“ е бил в спряло положение. По делото е допуснато
събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели по делегация от РС – П.,
като с протоколно определение от 09.10.2024 г. съдът е приобщил към материалите по
делото препис от Протокол № 8224/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 20245330116206 по описа
на РС – П., XIV граждански състав, както и Протокол № 8227/25.09.2024 г. по ч.гр.д.
№ 20245330116207 по описа на РС – П., XIV граждански състав.
При проведения разпит на свидетеля на ищеца – Н. Г. Т., същият е посочил, че
процесното ПТП било реализирано на 23.03.2022 г., около 08:15 часа, като водачът на
идващото отсреща МПС – „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, тръгнал да заобикаля
спрял автомобил и го блъснал. Уточнил е, че автомобилът, който го ударил се движил
в лявата лента за движение срещу него. Твърди, че се движил със скорост от 20-30
км./ч., като ударил спирачките и насрещно движещият се автомобил го ожулил в
преден ляв калник, шофьорската врата и задния ляв калник. Посочил е, че процесното
ПТП е настъпило в отрязъка след „А. ш.“, при влизане в „С. к.“, преди пряката, която
завивала към училището, а отсрещната страна се движила към надлез „Р.“. Уточнил е,
че се управляваният от него автомобил се намирал в дясната лента за движение, в
посока ул. „М.“. Твърди, че времето било пролетно и е имало добра видимост.
При проведения разпит на свидетеля на ответника – Т. Г. П., същият е посочил,
че не си спомня за кое ПТП става въпрос, доколкото след 2022 г. участвал в поне пет
други.
3
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, съгласно която от техническа гледна точка,
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ с
рег. № ******, който при извършване на маневра за заобикаляне не е оставил
достатъчно странично разстояние до спрелия от лявата му страна товарен автомобил
„Дачия Докер“ с рег. № *******. Вещото лице е посочило, че съобразно механизма на
ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените увреждания в
съставения Двустранен констативен протокол за ПТП, следва че щетите по т.а. „Дачия
Докер“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на
23.03.2022 г. В експертизата е дадено заключение, че от техническа гледна точка,
водачът на л.а. „Фолксваген Туарег“ е имал възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП ако при извършване на маневрата си за заобикаляне е оставил
достатъчно странично разстояние до спрелия от лявата му страна т.а. „Дачия Докер“.
Посочено е, че водачът на т.а. „Дачия Докер“ не е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара се е намирал в спряло
положение.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмените
доказателства, показанията на свидетелите, както и с оглед приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, ясна и компетентно
изготвена, настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по
начина, посочен от ищеца, както и че настъпилите увреждания по застрахованото
имущество са вследствие от поведението на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“, който
при движение в дясна пътна лента на кръстовище с двупосочно движение е предприел
маневра за заобикаляне на намиращо се пред него МПС, вследствие от което е
преминавал в лявата пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещите
се МПС, като с цел да бъде избегнат удара между насрещно движещите се МПС,
водачът на т.а. „Дачия Докер“ е спрял от движение за пропускане на движещия се
срещу него автомобил, като при разминаването на двете превозни средства е
настъпило съприкосновение помежду им, от което са последвали вреди по т.а. „Дачия
Докер“.
Следва да бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението.
Съдът намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил
правилото на чл. 92, ал. 2 ППЗДвП, вменяващо задължение на водачите
при разминаване, а именно при минаване покрай друг участник в движението,
който се движи в противоположна посока, да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването
4
не може да се извърши безопасно, водачът, в чиято пътна лента има
препятствие или стеснение, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Когато
разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да
направи водачът, за когото тя е по-безопасна.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че при предприемане на
маневра за навлизане в съседна пътна лента, намираща се от лявата му страна, водачът
на л.а. „Фолксваген Туарег“ не е съобразил поведението си с пътната обстановка и
насрещно движещия се т.а. „Дачия Докер“, който е следвало да пропусне преди
навлизането му в съседната пътна лента, предназначена за насрещно движещите се
МПС, респективно да остави достатъчно странично разстояние до спрелия от лявата
му страна т.а. Дачия Докер.
В този смисъл, противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ е
обусловило спирането на т.а. „Дачия Докер“, който се е движил правомерно в
предназначената, съобразно посоката му движение, пътна лента. От изложеното
следва, че водачът на л.а. „Фолксваген Туарег“ е отнел неправомерно предимството на
насрещно движещия се т.а. „Дачия Докер“.
С оглед данните в приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
съдът намира за установено, че водачът на л.а. „Фолксваген Туарег“ е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако при извършване на
маневрата си за заобикаляне е оставил достатъчно странично разстояние до спрелия от
лявата му страна т.а. „Дачия Докер, както и че водачът на т.а. „Дачия Докер“ не е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. В тази връзка, съдът
счита за безспорно установено по делото, че настъпилите увреждания по т.а. „Дачия
Докер“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция, по арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която поради липсата
на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с правно
основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения и
доказателства, от които да бъде установено поведение, с което водачът на т.а. „Дачия
Докер“ да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.
5
д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на т.а. „Дачия Докер“
да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. При проведения разпит на
свидетеля Н. Т., в качеството му на водач на т.а. „Дачия Докер“, същият е посочил, че
се е движил със скорост от 20-30 км./ч., което съответства на законоустановените
ограничения на скоростта при движение на ППС в населено място, съгласно чл. 21
ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи наличието
на пътен знак, регламентиращ скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
нито доказателства, от които да бъде установено, че същият се е движил неправомерно
в твърдяната лента за движение на пътното платно. В тази връзка, следва че
релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде оставено без
уважение.
Вещото лице по САТЕ изрично изяснява, че от техническа гладна точка водачът на л.а.
Фолксваген Туарег“ е имал възможност да предотврати процесното ПТП, ако при
извършване на маневрата си за заобикаляне е оставил достатъчно странично
разстояние до спрелия от лявата му страна автомобил Дачия Докер, а водачът на
същия не е имал възможност да предотврати удара, тъй като в момента на
настъпването му се е намирал в спряло състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на
вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Спорен по делото е размерът на дължимото застрахователно обезщетение,
изплатено от ищеца с оглед отстраняването на вредите по застрахованото
имуществено, настъпили вследствие на процесното ПТП.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не
може да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от
2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
6
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на вредите по процесното МПС, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е на стойност 2274,32 лв. При съобразяване на стойността на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, в размер на 1730,47 лв., както и
погасената от ответника част от дължимото регресно вземане, в размер на 880,24 лв.,
следва че предявеният от ищеца иск за непогасения остатък на стойност от 865,23 лв. е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, който е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащането на разноски в общ размер на 680 лв., формиран, както следва: 50 лв. за
държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за разпит на свидетел и
400 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е ангажирал по делото писмени
доказателства, въз основа на които посочените разходи се удостоверяват.
По изложените съображения, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на разноски в общ размер на 680 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, на основание чл. 411 КЗ, да заплати на „ДЗИ –
О. з.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б,
сумата от 865,23 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44011512201702, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 23.03.2022 г., в резултат от което са били нанесени щети по товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ , с рег. № *******, предмет на сключен
договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица
№ 440222151002709, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
№ 89Б, направените в производството разноски в размер на 680 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8