№ 82
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513953 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13953/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.”
ЕИК **** от гр.София срещу решение №20185482 от 14.09.2021 г по гр.д.№46932/19 г на
СРС , 61 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 8021,47 лева –
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
на товари по време на превоз срещу застраховател по застраховка „Отговорност на
превозвача“ за имуществени вреди от увреждане на товар по вина на превозвача ЕТ „Н.-
М.Х.“ при превоз от гр.Шумен до гр.Лондон за периода 18.10.2017 г – 27.10.2017 г , за което
е образувана щета №073017777000006 , ведно със законната лихва от 13.08.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1189,95 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 11.02.2018 г – 19.07.2019 г . Решението на СРС се обжалва и
в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . По делото не е доказано
, че товарът е бил обект на валидна застраховка „Товари по време на превоз“ . Не е ясно
какви са били покритите застрахователни рискове , а е представена обща застрахователна
полица , по която са правени плащания . Не е установено от ищеца да има настъпило
застрахователно събитие и настъпили вреди . Разпитаният свидетел не посочва , че е имало
щети по товара , а докладът на „М.Р.И.“ е частен документ без обвързваща доказателствена
сила . Не е извършено микробиологично изследване за евентуално увреждане на хранителни
1
продукти от кашони с нарушена опаковка . Лихвата по Конвенцията ЧМР е специална и не
се определя по чл.86 ЗЗД .
Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ АД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Доказани са всички предпоставки за уважаване на регресната претенция .
Превозвачът носи отговорност , защото съгласно чл.17 ал.1 от Конвенцията е отговорен за
повреда на стоката .
Въззиваемата страна /ответник по евентуалния иск/ ЕТ „Н.-М.Х.“ гр.София счита , че
въззивната жалба е основателна . Изразява съгласие с доводите във въззивната жалба . Не е
негова вината за влизане на мигранти в камиона . Последните са пребивавали за кратко
време и са били извършени многократни проверки от съответните гранични власти .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 15.09.2021 г и е
обжалвано в срок на 29.09.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да
възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за
основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя ; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
За да уважи исковете СРС е приел , че е налице застрахователна полица
№0730017301000001 между ищеца и „И.ф.“ ЕАД , според която са застраховани за периода
12.05.2017 г – 12.05.2018 г товарите по време на превоз с автомобилен транспорт от
гр.Шумен до крайна дестинация . Ответникът е застраховател по „Отговорност на
превозвача“ за превоз от гр.Шумен до гр.Лондон извършен за периода 18.10.2017 г –
27.10.2017 г.
Според товарителницата в товарния отсек на автомобила е имало пребиваване на хора ,
както и има вреди по товара . Според доклад на „М.Р.И.“ 3 палета с товар са увредени
/смачкани/, увредени са 873 кашона и са намерени лични вещи и чанти .
Според СРС процесният превоз е международен съгласно чл.1 от Конвенцията за договора
2
за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/. Превозвачът не е положил достатъчно
усилия , за да защити товара и не е налице непреодолимо събитие по чл.17 т.2 от
Конвенцията .
Решението на СРС е частично неправилно .
Ищецът е представил застрахователна полица №0730017301000001 с товародателя „И.ф.“
ЕАД , според която са застраховани за периода 12.05.2017 г – 12.05.2018 г товарите по време
на превоз с автомобилен транспорт от гр.Шумен до крайна дестинация . Преклудирани са
доводите на въззивника , че са били налице изключени рискове и е възможно процесното
застрахователно събитие да е един от тях . Подобно възражение не е релевирано в отговора
на исковата молба , като въззивникът не е поискал ищецът да представи ОУ или други
споразумения с „И.ф.“ ЕАД .
Застрахователното събитие е доказано . Според товарителницата в товарния отсек на
автомобила е имало пребиваване на хора , както и има вреди по товара . Според доклад на
„М.Р.И.“ 3 палета с товар са увредени /смачкани/, увредени са 873 кашона и са намерени
лични вещи и чанти . Няма изискване в закона за доказване на щети само с официални
документи . Проникването на хора в товарния отсек на автомобила се доказва и от
показанията на св.К.Г. , като последният не твърди , че не е имало повреди по товара и това
не е било предмет на показанията му . Повредите касаят опаковането на товара и не е било
необходимо микробиологично изследване – при нарушена опаковка процесните хранителни
продукти не могат да бъдат продадени като такива .
По отношение на присъдените лихви за забава и законна лихва основателни са доводите на
въззивника , че следва да се приложи не размерът на законната лихва изчислена съобразно
чл.86 ал.2 от ЗЗД, във връзка с ПМС №426 от 18.12.2014 г за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения , а лихвата съгласно чл.27 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки . Както е посочено
в решение №106 от 13.10.2010 г по т.д.№1094/09 г на ВКС , I ТО и решение №127 от
05.02.2020 г по т.д.№2957/18 г на ВКС , I ТО правоотношението между превозвача и
изпращача на стоката при международен автомобилен превоз се урежда от разпоредбите на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/.
В случая наред с това правоотношение съществуват и правоотношения по договори за
застраховка , сключени между :
изпращача и негов застраховател по имуществена застраховка на товари по време на
превоз ;
превозвача и негов застраховател относно отговорността на превозвача за вреди от
липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при
осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие. Този договор
притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на
3
основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не
могат да бъдат предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и
съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на
застрахователното събитие, пораждането и изискуемостта на вземането за
застрахователното обезщетение, се уреждат от материалния закон, приложим към този
договор за застраховка. В отношенията между застрахователя и застрахования
разпоредбите на Конвенция СМR намират приложение доколкото размерът на
дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача
на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл.25 вр. чл.23 пар.1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Между правоимащия / изпращач или получател на товара/ и застрахователя на превозвача
не съществува правоотношение по договор за застраховка. При осъществяване на риска по
силата на изричната норма на чл.432 от Кодекса за застраховането / чл.226 от отменения
Кодекс за застраховането/ за правоимащия възниква имуществено притезателно право да
иска плащането на застрахователното обезщетение и това право почива на закона –
Конвенцията , а не на съглашение между застрахователя и застрахования.
Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на
застрахования, като максималната граница е уговорената в договора застрахователна сума.
В размера на дължимото застрахователно обезщетение при застраховка „Гражданска
отговорност“ се включва и размерът на лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред третото лице. Размерът на тези лихви, както и размерът на
дължимото обезщетение за вреди се определя от закона, уреждащ отношенията между
застрахования и увреденото лице, в случая от Конвенцията . При иск за причинени
имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, както
размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава на
това обезщетение се определят от нормите на Конвенция .
Следователно при предявен пряк иск от правоимащия изпращач на товара срещу
застрахователя на превозвача по договора за международен автомобилен превоз на стоки –
или както в случая , при встъпване на застраховател по имуществена застраховка по чл.411
КЗ във вр.чл.410 КЗ - размерът на лихвата за забава на обезщетението, претендирано от
правоимащия, се определя по правилото на чл.27 от Конвенция ЧМР , а не по чл.86
ал.2 ЗЗД във вр. ПМС №426 от 18.12.2014 г за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения . По реда на чл.162 ГПК настоящият съд определя лихвата
за забава върху главницата от 8021,47 лева за периода 11.02.2018 г – 19.07.2019 г в размер на
577,10 лева , а не на 1189,95 лева.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която са присъдени
лихви за забава над 577,10 лева до предявения размер от 1189,95 лева ; както и в частта за
законната лихва , като се присъди лихва по чл.27 от Конвенцията ЧМР ; както и да се измени
в частта за разноските , като по компенсация се присъди по-малък размер на ищеца срещу
4
основния ответник . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди .
Евентуалните искове не подлежат на разглеждане и пред настоящия съд поради частично
уважаване на главните искове .
Пред СГС разноски се дължат от главния ответник на ищеца /по компенсация/ , както и от
ищеца на ответника по евентуалния иск . Възражението на главния ответник за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно предвид
материалния интерес по делото и фактическата и правната му сложност .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20185482 от 14.09.2021 г по гр.д.№46932/19 г на СРС , 61 състав в
частта , с която ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“
АД ЕИК **** гр.София :
на основание чл.86 ЗЗД разликата над 577,10 лева до предявения размер от 1189,95
лева лихви за забава за периода 11.02.2018 г – 19.07.2019 г върху сумата от 8021,47
лева – регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка на товари по време на превоз срещу застраховател по застраховка
„Отговорност на превозвача“ за имуществени вреди от увреждане на товар по вина на
превозвача ЕТ „Н.-М.Х.“ при превоз от гр.Шумен до гр.Лондон за периода 18.10.2017
г – 27.10.2017 г , за което е образувана щета №073017777000006 ; и
законната лихва върху сумата от 8021,47 лева от 13.08.2019 г до окончателното й
заплащане ;
разноски пред СРС над сумата от 1397,11 лева до 1503,76 лева ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София срещу ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ****
от гр.София , който иск е с правно основание чл.27 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки за разликата над 577,10 лева до предявения
размер от 1189,95 лева лихви за забава за периода 11.02.2018 г – 19.07.2019 г върху сумата
от 8021,47 лева – регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка на товари по време на превоз срещу застраховател по застраховка
„Отговорност на превозвача“ за имуществени вреди от увреждане на товар по вина на
превозвача ЕТ „Н.-М.Х.“ при превоз от гр.Шумен до гр.Лондон за периода 18.10.2017 г –
27.10.2017 г , за което е образувана щета №073017777000006 .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК ****
гр.София лихва изчислявана на база 5 % годишна лихва , за периода от 13.08.2019 г до
5
окончателното заплащане върху сумата от 8021,47 лева – регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на товари по време на превоз
срещу застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача“ ; като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за лихви в останалата й част .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от
гр.София е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София
на основание чл.411 КЗ сумата от 8021,47 лева – регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на товари по време на
превоз срещу застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача“ за
имуществени вреди от увреждане на товар по вина на превозвача ЕТ „Н.-М.Х.“ при
превоз от гр.Шумен до гр.Лондон за периода 18.10.2017 г – 27.10.2017 г , за което е
образувана щета №073017777000006 ;
сумата от 577,10 лева лихви за забава за периода 11.02.2018 г – 19.07.2019 г върху
сумата от 8021,47 лева – регресна претенция ; но при правна квалификация по чл.27
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ;
сумата от 1397,11 лева разноски пред СРС , но изчислени по компенсация .
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на ЕТ „Н.-М.Х.“ гр.София ЕИК
**** сумата от 600 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** гр.София да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК ****
гр.София сумата от 757,50 лева разноски пред СГС /по компенсация /
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6